Шрӣмад бха̄гаватам 4.13.28
Текст
хеланам̇ ваям ан̣в апи
ян на гр̣хн̣анти бха̄га̄н сва̄н
йе дева̄х̣ карма-са̄кш̣ин̣ах̣
Дума по дума
на – не; вида̄ма – можем да открием; иха – във връзка с това; дева̄на̄м – на полубоговете; хеланам – обида, пренебрежение; ваям – ние; ан̣у – и най-малката; апи – дори; ят – заради която; на – не; гр̣хн̣анти – приемат; бха̄га̄н – дялове; сва̄н – свои; йе – които; дева̄х̣ – полубоговете; карма-са̄кш̣ин̣ах̣ – свидетели на жертвоприношението.
Превод
Скъпи царю, не откриваме и най-малка причина, поради която полубоговете могат да се чувстват обидени или пренебрегнати, ала въпреки това, наблюдавайки жертвения обред, те отказват да приемат своите дялове. Не можем да разберем защо става така.
Пояснение
От тази строфа научаваме, че ако жреците проявяват небрежност, полубоговете не приемат онова, което им се предлага като жертва. В преданото служене също могат да бъдат допуснати оскърбления – такива грешки се наричат сева̄-апара̄дха. Преданите, които обожават мӯртите на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а в храма, трябва да се стараят да не допускат подобни грешки. Всички тези нарушения са описани в книгата Нектарът на предаността. Ако превърнем обожанието на мӯртите във формално зрелище, без да се стремим да избягваме сева̄-апара̄дха, Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а няма да приемат нищо от нашето служене, защото то е извършено без преданост. Следователно преданите не бива да си измислят свои начини за храмово обожание, а трябва стриктно да следват принципите на чистотата и тогава Кр̣ш̣н̣а ще приема всичко, което те му предлагат.