ТЕКСТ 42
Text 42
Текст
Text
ша̄нта-читта̄я дӣята̄м
нирматсара̄я шучайе
яся̄хам̇ преяса̄м̇ приях̣
śānta-cittāya dīyatām
nirmatsarāya śucaye
yasyāhaṁ preyasāṁ priyaḥ
Дума по дума
Synonyms
бахих̣ – към това, което е извън; джа̄та-вира̄га̄я – на този, който е развил непривързаност; ша̄нта-читта̄я – чийто ум е спокоен; дӣята̄м – нека получи наставления; нирматсара̄я – независтлив; шучайе – напълно пречистен; яся – на когото; ахам – аз; преяса̄м – от всичко, което е много скъпо; приях̣ – най-скъпото.
Превод
Translation
Духовният учител трябва да предава тези наставления на ония, които са приели Върховната Божествена Личност за по-скъпа от всичко, които не завиждат на никого, напълно са се пречистили и нямат привързаности към нищо, което е извън обсега на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
This instruction should be imparted by the spiritual master to persons who have taken the Supreme Personality of Godhead to be more dear than anything, who are not envious of anyone, who are perfectly cleansed and who have developed detachment for that which is outside the purview of Kṛṣṇa consciousness.
Пояснение
Purport
Никой не се издига до висшето равнище на предаността още от самото начало. В този смисъл бхакта е оня, който е готов да следва пречистващите процеси, с чиято помощ може да стане бхакта. За да стане предан на Бога, човек трябва да приеме духовен учител и да се обръща към него с въпроси за начина, по който да напредва в преданото служене. Най-важни от шейсет и четирите дейности, необходими за осъществяването на духовен напредък, са служенето на преданите, повтарянето на святото име определен брой пъти, служенето на мӯртите, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄ от себепознала се личност и живеенето на свято място, в което нищо не препятства преданото служене. Който изпълнява тези пет основни дейности, се нарича предан.
In the beginning, no one can be elevated to the highest stage of devotional service. Here bhakta means one who does not hesitate to accept the reformatory processes for becoming a bhakta. In order to become a devotee of the Lord, one has to accept a spiritual master and inquire from him about how to progress in devotional service. To serve a devotee, to chant the holy name according to a certain counting method, to worship the Deity, to hear Śrīmad-Bhāgavatam or Bhagavad-gītā from a realized person and to live in a sacred place where devotional service is not disturbed are the first out of sixty-four devotional activities for making progress in devotional service. One who has accepted these five chief activities is called a devotee.
Човек трябва да отдава подходящото уважение и почит на духовния си учител и не трябва да завижда на духовните си братя. Нещо повече, ако някой от духовните му братя притежава повече знание и е по-напреднал от него в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да счита този предан почти за равен на духовния си учител и искрено да се радва, като го вижда как напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият трябва да е милостив към обикновените хора и затова винаги трябва да им дава Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като то е единственият начин за освобождение от плена на ма̄я̄. Това е най-хуманната дейност, защото по такъв начин човек дава милост на хора, които остро се нуждаят от нея. Думата шушрӯш̣а̄бхирата̄я се отнася до този, който служи с вяра на духовния си учител. Човек трябва да отдава лично служене на духовния си учител и да се стреми да му осигурява всички удобства. Предан, който прави това, също е достоен да получи наставленията на Бог Капила. С думите бахир-джа̄та-вира̄га̄я се назовава този, който се е освободил от привързаността към външните и вътрешните материални склонности. Той не само се е откъснал от дейностите, които не са свързани с Кр̣ш̣н̣а съзнание, но и вътре в себе си не изпитва влечение към материалния начин на живот. Такъв човек е лишен от завист и мисли за благото на всички живи същества – не само на хората, но и на другите създания. Думата шучайе се отнася до човека, който е чист и външно, и вътрешно. За да може да се пречисти по такъв начин, човек постоянно трябва да повтаря святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а или Виш̣н̣у.
One must be prepared to offer the necessary respect and honor to the spiritual master. He should not be unnecessarily envious of his Godbrothers. Rather, if a godbrother is more enlightened and advanced in Kṛṣṇa consciousness, one should accept him as almost equal to the spiritual master, and one should be happy to see such godbrothers advance in Kṛṣṇa consciousness. A devotee should always be very kind to the general public in instructing Kṛṣṇa consciousness because that is the only solution for getting out of the clutches of māyā. That is really humanitarian work, for it is the way to show mercy to other people who need it very badly. The word śuśrūṣābhiratāya indicates a person who faithfully engages in serving the spiritual master. One should give personal service and all kinds of comforts to the spiritual master. A devotee who does so is also a bona fide candidate for taking this instruction. The word bahir jāta-virāgāya means a person who has developed detachment from external and internal material propensities. Not only is he detached from activities which are not connected to Kṛṣṇa consciousness, but he should be internally averse to the material way of life. Such a person must be nonenvious and should think of the welfare of all living entities, not only of the human beings, but living entities other than human beings. The word śucaye means one who is cleansed both externally and internally. To become actually cleansed externally and internally, one should chant the holy name of the Lord, Hare Kṛṣṇa, or Viṣṇu, constantly.
Думата дӣята̄м означава, че духовният учител трябва да дава на учениците си знание за процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не трябва да приема недостойни ученици и да действа като професионалист, който се стреми към печалба. Истинският духовен учител трябва да е сигурен, че човекът, на когото дава посвещение, притежава необходимите качества. Този, който не е достоен за посвещение, не трябва бъде посвещаван. Духовният учител трябва да възпита ученика си по такъв начин, че с течение на времето той да приеме Върховната Божествена Личност като най-съкровената цел на живота си.
The word dīyatām means that knowledge of Kṛṣṇa consciousness should be offered by the spiritual master. The spiritual master must not accept a disciple who is not qualified; he should not be professional and should not accept disciples for monetary gains. The bona fide spiritual master must see the bona fide qualities of a person whom he is going to initiate. An unworthy person should not be initiated. The spiritual master should train his disciple in such a way so that in the future only the Supreme Personality of Godhead will be the dearmost goal of his life.
Тези две строфи описват подробно качествата на предания. Оня, който е придобил всичките, вече се е издигнал до позицията на предан. Ако не притежава някои от изброените качества, той все още не е изпълнил всички условия, за да може да се нарече съвършен предан.
In these two verses the qualities of a devotee are fully explained. One who has actually developed all the qualities listed in these verses is already elevated to the post of a devotee. If one has not developed all these qualities, he still has to fulfill these conditions in order to become a perfect devotee.