ТЕКСТ 42
VERSO 42
Текст
Texto
ша̄нта-читта̄я дӣята̄м
нирматсара̄я шучайе
яся̄хам̇ преяса̄м̇ приях̣
śānta-cittāya dīyatām
nirmatsarāya śucaye
yasyāhaṁ preyasāṁ priyaḥ
Дума по дума
Sinônimos
бахих̣ – към това, което е извън; джа̄та-вира̄га̄я – на този, който е развил непривързаност; ша̄нта-читта̄я – чийто ум е спокоен; дӣята̄м – нека получи наставления; нирматсара̄я – независтлив; шучайе – напълно пречистен; яся – на когото; ахам – аз; преяса̄м – от всичко, което е много скъпо; приях̣ – най-скъпото.
bahiḥ — por aquilo que está fora; jāta-virāgāya — àquele que desenvolveu desapego; śānta-cittāya — cuja mente é pacífica; dīyatām — que seja instruído; nirmatsarāya — não invejoso; śucaye — perfeitamente limpo; yasya — de quem; aham — Eu; preyasām — de tudo que é muito querido; priyaḥ — o mais querido.
Превод
Tradução
Духовният учител трябва да предава тези наставления на ония, които са приели Върховната Божествена Личност за по-скъпа от всичко, които не завиждат на никого, напълно са се пречистили и нямат привързаности към нищо, което е извън обсега на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Essa instrução deve ser transmitida pelo mestre espiritual a pessoas que consideram a Suprema Personalidade de Deus mais querida do que qualquer outra coisa, que não invejam ninguém, que são perfeitamente limpas e que desenvolveram desapego daquilo que está fora dos limites da consciência de Kṛṣṇa.
Пояснение
Comentário
Никой не се издига до висшето равнище на предаността още от самото начало. В този смисъл бхакта е оня, който е готов да следва пречистващите процеси, с чиято помощ може да стане бхакта. За да стане предан на Бога, човек трябва да приеме духовен учител и да се обръща към него с въпроси за начина, по който да напредва в преданото служене. Най-важни от шейсет и четирите дейности, необходими за осъществяването на духовен напредък, са служенето на преданите, повтарянето на святото име определен брой пъти, служенето на мӯртите, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄ от себепознала се личност и живеенето на свято място, в което нищо не препятства преданото служене. Който изпълнява тези пет основни дейности, се нарича предан.
A princípio, ninguém pode elevar-se à fase máxima de serviço devocional. Aqui bhakta significa alguém que não hesita em aceitar o processo reformatório para tornar-se um bhakta. Para que nos tornemos devotos do Senhor, temos de aceitar um mestre espiritual e indagar-lhe sobre como progredir em serviço devocional. Servir um devoto, cantar o santo nome segundo determinado método de contagem, adorar a Deidade, ouvir o Śrīmad-Bhāgavatam ou a Bhagavad-gītā de uma pessoa realizada e viver em lugar sagrado onde o serviço devocional não seja perturbado são as primeiras das sessenta e quatro atividades para se progredir em serviço devocional. Aquele que aceita essas cinco atividades principais é chamado de devoto.
Човек трябва да отдава подходящото уважение и почит на духовния си учител и не трябва да завижда на духовните си братя. Нещо повече, ако някой от духовните му братя притежава повече знание и е по-напреднал от него в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да счита този предан почти за равен на духовния си учител и искрено да се радва, като го вижда как напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият трябва да е милостив към обикновените хора и затова винаги трябва да им дава Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като то е единственият начин за освобождение от плена на ма̄я̄. Това е най-хуманната дейност, защото по такъв начин човек дава милост на хора, които остро се нуждаят от нея. Думата шушрӯш̣а̄бхирата̄я се отнася до този, който служи с вяра на духовния си учител. Човек трябва да отдава лично служене на духовния си учител и да се стреми да му осигурява всички удобства. Предан, който прави това, също е достоен да получи наставленията на Бог Капила. С думите бахир-джа̄та-вира̄га̄я се назовава този, който се е освободил от привързаността към външните и вътрешните материални склонности. Той не само се е откъснал от дейностите, които не са свързани с Кр̣ш̣н̣а съзнание, но и вътре в себе си не изпитва влечение към материалния начин на живот. Такъв човек е лишен от завист и мисли за благото на всички живи същества – не само на хората, но и на другите създания. Думата шучайе се отнася до човека, който е чист и външно, и вътрешно. За да може да се пречисти по такъв начин, човек постоянно трябва да повтаря святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а или Виш̣н̣у.
É preciso que estejamos dispostos a oferecer o necessário respeito e honra ao mestre espiritual. Não devemos ser desnecessariamente invejosos de nossos irmãos espirituais. Ao contrário, se um irmão espiritual é mais iluminado e mais avançado em consciência de Kṛṣṇa, devemos aceitá-lo como quase igual ao mestre espiritual e devemos nos sentir felizes de ver esses irmãos espirituais avançando em consciência de Kṛṣṇa. O devoto deve ser sempre muito amável com o público em geral ao ensinar-lhes a consciência de Kṛṣṇa, porque essa é a única solução para se escapar das garras de māyā. Isso é o trabalho realmente humanitário, pois é a maneira de mostrar misericórdia para com outras pessoas que precisam muito dela. A expressão śuśrūṣābhiratāya se refere a uma pessoa que se ocupa fielmente em servir o mestre espiritual. Deve-se oferecer serviço pessoal e toda espécie de confortos ao mestre espiritual. O devoto que o faz também é um candidato autêntico para receber essa instrução. A expressão bahir jāta-virāgāya denota uma pessoa que desenvolveu desapego das propensões materiais internas e externas. Ela não somente está desapegada de atividades que não se relacionam com a consciência de Kṛṣṇa, mas também deve estar internamente avessa ao modo de vida material. Uma pessoa assim é certamente livre de inveja e deve pensar no bem-estar de todas as entidades vivas; não só dos seres humanos, mas também de entidades vivas além dos seres humanos. A palavra śucaye se refere àquele que é limpo tanto externa quanto internamente. Para tornar-se realmente limpo por dentro e por fora, deve-se cantar o santo nome do Senhor, Hare Kṛṣṇa, ou Viṣṇu, constantemente.
Думата дӣята̄м означава, че духовният учител трябва да дава на учениците си знание за процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не трябва да приема недостойни ученици и да действа като професионалист, който се стреми към печалба. Истинският духовен учител трябва да е сигурен, че човекът, на когото дава посвещение, притежава необходимите качества. Този, който не е достоен за посвещение, не трябва бъде посвещаван. Духовният учител трябва да възпита ученика си по такъв начин, че с течение на времето той да приеме Върховната Божествена Личност като най-съкровената цел на живота си.
A palavra dīyatām quer dizer que o conhecimento da consciência de Kṛṣṇa deve ser oferecido pelo mestre espiritual. O mestre espiritual não deve aceitar um discípulo que não seja qualificado; ele não deve ser profissional e não deve aceitar discípulos em troca de ganhos monetários. O mestre espiritual fidedigno deve ver as qualidades fidedignas de uma pessoa que ele iniciará. Uma pessoa indigna não deve ser iniciada. O mestre espiritual deve treinar seu discípulo de tal maneira que, no futuro, somente a Suprema Personalidade de Deus seja a meta mais querida de sua vida.
Тези две строфи описват подробно качествата на предания. Оня, който е придобил всичките, вече се е издигнал до позицията на предан. Ако не притежава някои от изброените качества, той все още не е изпълнил всички условия, за да може да се нарече съвършен предан.
Nestes dois versos, as qualidades do devoto são plenamente explicadas. Alguém que tenha realmente desenvolvido todas as qualidades listadas nesses versos já se elevou ao posto de devoto. Quem não desenvolveu todas essas qualidades ainda tem que preencher essas condições para se tornar um devoto perfeito.