Шрӣмад бха̄гаватам 3.32.42
Текст
ша̄нта-читта̄я дӣята̄м
нирматсара̄я шучайе
яся̄хам̇ преяса̄м̇ приях̣
Дума по дума
бахих̣ – към това, което е извън; джа̄та-вира̄га̄я – на този, който е развил непривързаност; ша̄нта-читта̄я – чийто ум е спокоен; дӣята̄м – нека получи наставления; нирматсара̄я – независтлив; шучайе – напълно пречистен; яся – на когото; ахам – аз; преяса̄м – от всичко, което е много скъпо; приях̣ – най-скъпото.
Превод
Духовният учител трябва да предава тези наставления на ония, които са приели Върховната Божествена Личност за по-скъпа от всичко, които не завиждат на никого, напълно са се пречистили и нямат привързаности към нищо, което е извън обсега на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Пояснение
Никой не се издига до висшето равнище на предаността още от самото начало. В този смисъл бхакта е оня, който е готов да следва пречистващите процеси, с чиято помощ може да стане бхакта. За да стане предан на Бога, човек трябва да приеме духовен учител и да се обръща към него с въпроси за начина, по който да напредва в преданото служене. Най-важни от шейсет и четирите дейности, необходими за осъществяването на духовен напредък, са служенето на преданите, повтарянето на святото име определен брой пъти, служенето на мӯртите, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄ от себепознала се личност и живеенето на свято място, в което нищо не препятства преданото служене. Който изпълнява тези пет основни дейности, се нарича предан.
Човек трябва да отдава подходящото уважение и почит на духовния си учител и не трябва да завижда на духовните си братя. Нещо повече, ако някой от духовните му братя притежава повече знание и е по-напреднал от него в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да счита този предан почти за равен на духовния си учител и искрено да се радва, като го вижда как напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият трябва да е милостив към обикновените хора и затова винаги трябва да им дава Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като то е единственият начин за освобождение от плена на ма̄я̄. Това е най-хуманната дейност, защото по такъв начин човек дава милост на хора, които остро се нуждаят от нея. Думата шушрӯш̣а̄бхирата̄я се отнася до този, който служи с вяра на духовния си учител. Човек трябва да отдава лично служене на духовния си учител и да се стреми да му осигурява всички удобства. Предан, който прави това, също е достоен да получи наставленията на Бог Капила. С думите бахир-джа̄та-вира̄га̄я се назовава този, който се е освободил от привързаността към външните и вътрешните материални склонности. Той не само се е откъснал от дейностите, които не са свързани с Кр̣ш̣н̣а съзнание, но и вътре в себе си не изпитва влечение към материалния начин на живот. Такъв човек е лишен от завист и мисли за благото на всички живи същества – не само на хората, но и на другите създания. Думата шучайе се отнася до човека, който е чист и външно, и вътрешно. За да може да се пречисти по такъв начин, човек постоянно трябва да повтаря святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а или Виш̣н̣у.
Думата дӣята̄м означава, че духовният учител трябва да дава на учениците си знание за процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не трябва да приема недостойни ученици и да действа като професионалист, който се стреми към печалба. Истинският духовен учител трябва да е сигурен, че човекът, на когото дава посвещение, притежава необходимите качества. Този, който не е достоен за посвещение, не трябва бъде посвещаван. Духовният учител трябва да възпита ученика си по такъв начин, че с течение на времето той да приеме Върховната Божествена Личност като най-съкровената цел на живота си.
Тези две строфи описват подробно качествата на предания. Оня, който е придобил всичките, вече се е издигнал до позицията на предан. Ако не притежава някои от изброените качества, той все още не е изпълнил всички условия, за да може да се нарече съвършен предан.