ТЕКСТ 13
VERSO 13
Текст
Texto
бхӯтендрия̄шаямайӣм аваламбя ма̄я̄м
а̄сте вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам
а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам̇ нама̄ми
bhūtendriyāśayamayīm avalambya māyām
āste viśuddham avikāram akhaṇḍa-bodham
ātapyamāna-hṛdaye ’vasitaṁ namāmi
Дума по дума
Sinônimos
ях̣ – която; ту – също; атра – тук; баддхах̣ – обвързана; ива – като че ли; кармабхих̣ – от дейности; а̄вр̣та – покрита; а̄тма̄ – чистата душа; бхӯта – грубите елементи; индрия – сетивата; а̄шая – умът; майӣм – състояща се от; аваламбя – паднала; ма̄я̄м – в ма̄я̄; а̄сте – остава; вишуддхам – напълно чист; авика̄рам – неизменен; акхан̣д̣а-бодхам – притежаващ безкрайно знание; а̄тапяма̄на – разкаяла се; хр̣дайе – в сърцето; аваситам – живеейки; нама̄ми – отдавам най-смирените си почитания.
yaḥ — que; tu — também; atra — aqui; baddhaḥ — ataca; iva — como se; karmabhiḥ — por atividades; āvṛta — coberta; ātmā — a alma pura; bhūta — os elementos grosseiros; indriya — os sentidos; āśaya — a mente; mayīm — consistindo em; avalambya — tendo caído; māyām — em māyā; āste — permanece; viśuddham — completamente puro; avikāram — sem mudança; akhaṇḍa-bodham — possuidor de conhecimento ilimitado; ātapyamāna — arrependido; hṛdaye — no coração; avasitam — residindo; namāmi — ofereço minhas respeitosas reverências.
Превод
Tradução
Аз, чистата душа, попаднала в примката на собствените си дейности, сега лежа в майчината утроба по разпоредба на ма̄я̄. С дълбока почит се скланям пред Бога, който също е тук, редом до мен, ала винаги остава неосквернен и неизменен. Той е безкраен, но може да бъде видян в сърцето на разкаялия се. На него отдавам смирените си почитания.
Eu, a alma pura, aparecendo agora atada por minhas atividades, encontro-me no ventre de minha mãe pelo arranjo de māyā. Ofereço minhas respeitosas reverências a Ele, que também está aqui comigo, mas que é inafetável e imutável. Ele é ilimitado, mas é perceptível para o coração arrependido. A Ele ofereço minhas respeitosas reverências.
Пояснение
Comentário
В предишната строфа джӣвата, индивидуалната душа, се молеше с думите „Приемам подслон при Върховния Бог“. Това означава, че по природа тя е покорен слуга на Върховната Душа, на Божествената Личност. Във всяко тяло се намират едновременно и Върховната Душа, и индивидуалната душа, джӣвата, както утвърждават Упаниш̣адите. Те пребивават в тялото заедно, като двама приятели, но единият страда, а другият е отвъд страданието.
Como dito no verso anterior, a alma jīva afirma: “Refugio-me no Senhor Supremo.” Portanto, constitucionalmente, a alma jīva é o servo subordinado da Alma Suprema, a Personalidade de Deus. Tanto a Alma Suprema quanto a alma jīva estão sentadas no mesmo corpo, como se confirma nas Upaniṣads. Elas estão sentadas como amigos, só que um está sofrendo, e o outro está à parte do sofrimento.
В тази строфа се казва: вишуддхам авика̄рам акхан̣д̣а-бодхам – Свръхдушата е недосегаема за замърсяванията. Живото същество е замърсено и страда, защото има материално тяло, но това не означава, че Богът, който е редом до него, също има материално тяло. Богът е авика̄рам, неизменен. Той винаги остава един и същ, Върховен. Ала поради замърсяванията в сърцето си философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат, че Върховната Душа, Свръхдушата, се различава от индивидуалната душа. В тази строфа е казано: а̄тапяма̄на-хр̣дайе 'васитам – Богът се намира в сърцето на всяко живо същество, но само разкаялата се душа може да усети присъствието му. Индивидуалната душа се разкайва за това, че забравяйки естественото си положение, е поискала да стане равна на Върховната Душа или с всички сили се е опитвала да постигне господство над материалната природа. Усилията ѝ са завършили с крах и сега тя съжалява за стореното. В това състояние тя започва да осъзнава Свръхдушата и взаимоотношенията си с нея. Както се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄, след много, много животи обусловената душа осъзнава, че Ва̄судева е велик и че именно Той е Богът и господарят. А тя е негов слуга и затова му се отдава. Тогава индивидуалната душа става маха̄тма̄, велика душа. Ето защо живото същество, което има щастието да стигне до това прозрение още в майчината си утроба, със сигурност ще се освободи от материалния плен.
Neste verso, é dito que viśuddham avikāram akhaṇḍa-bodham: a Superalma sempre Se situa à parte de toda a contaminação. A entidade viva é contaminada e sofre porque tem um corpo material, mas isso não quer dizer que, porque o Senhor também está com ela, Ele também tem um corpo material. Ele é avikāram, imutável. Ele é sempre o mesmo Supremo, mas, infelizmente, os filósofos māyāvādīs, por causa de seus corações impuros, não podem entender que a Alma Suprema, a Superalma, é diferente da alma individual. Aqui se diz que ātapyamāna-hṛdaye ’vasitam: Ele está no coração de toda entidade viva, mas só pode ser percebido por uma alma que tenha se arrependido. A alma individual se arrepende de ter-se esquecido de sua posição constitucional, de ter desejado tornar-se una com a Alma Suprema e tentado ao máximo assenhorear-se da natureza material. Ela se vê frustrada e, por isso, arrepende-se. Nesse momento, a Superalma, ou a relação entre a Superalma e a alma individual, é percebida. Como se confirma na Bhagavad-gītā, após muitíssimos nascimentos ocorre à alma condicionada o conhecimento de que Vāsudeva é grande, de que Ele é o mestre, e Ele é o Senhor. A alma individual é serva, daí se render a Ele. Nesse momento, ela se torna um mahātmā, uma grande alma. Portanto, um ser vivo afortunado que chega a essa compreensão, mesmo dentro do ventre de sua mãe, tem garantida a sua liberação.