ТЕКСТ 10
VERSO 10
Текст
Texto
хим̇сайетас-таташ ча та̄н
пуш̣н̣а̄ти йеш̣а̄м̇ пош̣ен̣а
шеш̣а-бхуг я̄тй адхах̣ сваям
hiṁsayetas-tataś ca tān
puṣṇāti yeṣāṁ poṣeṇa
śeṣa-bhug yāty adhaḥ svayam
Дума по дума
Sinônimos
артхаих̣ – с богатство; а̄па̄дитаих̣ – придобито; гурвя̄ – голямо; хим̇сая̄ – чрез насилие; итах̣-татах̣ – на всяка крачка; ча – и; та̄н – тях (членовете на семейството); пуш̣н̣а̄ти – той издържа; йеш̣а̄м – на които; пош̣ен̣а – заради изхранването; шеш̣а – остатъци; бхук – ядейки; я̄ти – той отива; адхах̣ – надолу; сваям – сам.
arthaiḥ — pela riqueza; āpāditaiḥ — conseguida; gurvyā — grande; hiṁsayā — pela violência; itaḥ-tataḥ — aqui e ali; ca — e; tān — a eles (membros familiares); puṣṇāti — ele mantém; yeṣām — de quem; poṣeṇa — por causa da manutenção; śeṣa — restos; bhuk — comendo; yāti — ele vai; adhaḥ — para baixo; svayam — ele próprio.
Превод
Tradução
Той печели пари, като на всяка крачка извършва насилие, и въпреки че отдава всичките си сили за семейството си, самият той изяжда нищожна част от купеното с тях и накрая отива в ада заради онези, които са го подтиквали да печели по такъв непочтен начин.
Ele consegue dinheiro cometendo violência aqui e ali, e, embora o empregue a serviço de sua família, ele próprio come apenas uma pequena porção do alimento assim adquirido, e vai para o inferno por aqueles para quem ganhou o dinheiro de maneira tão irregular.
Пояснение
Comentário
Бенгалците имат една поговорка: „Онзи, заради когото откраднах, ме нарича крадец“. Членовете на семейството, заради които привързаният баща извършва толкова грехове и непочтени дела, никога не са удовлетворени. В заблудата си той служи на тях, но обрича самия себе си на живот в ада. Крадецът извършва кражба, за да изхрани семейството си, но когато го хванат, него го вкарват в затвора. До това се свежда материалното съществуване и привързаността ни към обществото, приятелството и любовта в материалния свят. Човекът, привързан към семейството си, е готов да направи всичко, за да изкара пари за него, но самият той не може да консумира повече от това, което би спечелил и без да извършва подобни нечестни дела. Някой, който изяжда триста грама храна, може да има голямо семейство, което да трябва да издържа с цената дори на незаконни действия, но самият той не получава повече от това, което може да изяде, а често дори трябва да се задоволява с остатъците от трапезата на домашните си. Даже когато печели пари по нечестен път, самият той пак няма възможност да се радва на живота. Така ма̄я̄ покрива човека с пелената на илюзията.
Um provérbio bengali diz: “A pessoa para a qual roubei acusa-me de ser ladrão.” Os membros familiares, pelos quais uma pessoa apegada age de muitas maneiras criminosas, nunca ficam satisfeitos. Iludida, uma pessoa apegada serve a tais membros familiares, e, servindo-os, ela sela para si o destino de entrar em condições de vida infernais. Por exemplo, o ladrão que rouba algo para manter sua família é capturado e aprisionado. Essa é a essência da existência material e do apego a sociedade, amizade e amor materiais. Embora um chefe de família apegado esteja sempre ocupado em ganhar dinheiro de uma maneira ou de outra para a manutenção de sua família, ele não pode desfrutar mais do que aquilo que poderia consumir, mesmo sem cometer essas atividades criminosas. Um homem que come meio quilo de alimentos talvez tenha que manter uma grande família e ganhar dinheiro de qualquer maneira para sustentá-la. Ele próprio, porém, não recebe mais do que aquilo que pode comer, e às vezes ele come os restos que são deixados depois que seus membros familiares comem. Mesmo ganhando dinheiro por meios ilícitos, ele não poderá gozar da vida de forma independente. Isso se chama “ilusão encobridora de māyā”.
Процесът на илюзорното служене в името на обществото, страната или семейството е еднакъв навсякъде; същият принцип е в сила дори за крупните политически лидери. Държавният глава, който е направил толкова много за отечеството си, често загива от ръката на своите сънародници, задето не е могъл да им угоди с нещо. С други думи, с илюзорно служене човек никога не може да удовлетвори подчинените си, макар че не може и да не им служи, защото да бъде слуга, е естественото му положение. По природа живото същество е неотделима частица от Върховното Същество, ала понякога забравя, че трябва да служи на него, на Върховния, и насочва усилията си към служене за другите. Точно тази заблуда се нарича ма̄я̄. Като служи на другите, живото същество изпитва измамното чувство, че е господар. Главата на семейството си въобразява, че е господар на семейството, а държавният глава си въобразява, че е господар на страната, но на практика и двамата са слуги и като служат на ма̄я̄, постепенно пропадат в ада. Затова разумният човек трябва да развие у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание и да служи на Върховния Бог, като му посвети целия си живот, всичките си богатства, цялата си интелигентност и дар-слово.
O processo de serviço ilusório à sociedade, país e comunidade é exatamente o mesmo em toda parte; o mesmo princípio pode-se aplicar inclusive a grandes líderes nacionais. Um líder nacional que é muito eminente no serviço a seu país às vezes é morto por seus compatriotas devido a irregularidades no serviço. Em outras palavras, ninguém pode satisfazer seus dependentes através desse serviço ilusório, embora ninguém possa escapar do serviço porque a posição constitucional da entidade viva é a de servo. Embora seja constitucionalmente parte integrante do Ser Supremo, a entidade viva esquece que tem de prestar serviço ao Ser Supremo e desvia sua atenção em servir aos outros; isso se chama māyā. Servindo aos outros, pensa falsamente que é senhor. O chefe de uma família julga-se o senhor da família, ou o líder de uma nação julga-se o senhor da nação, ao passo que, na verdade, é ele quem está servindo, e, servindo a māyā, está indo gradualmente para o inferno. Portanto, um homem sensato deve chegar ao ponto da consciência de Kṛṣṇa e ocupar-se a serviço do Senhor Supremo, aplicando toda a sua vida, toda a sua riqueza, toda a sua inteligência e toda a sua capacidade de falar.