Шрӣмад бха̄гаватам 3.30.10
Текст
хим̇сайетас-таташ ча та̄н
пуш̣н̣а̄ти йеш̣а̄м̇ пош̣ен̣а
шеш̣а-бхуг я̄тй адхах̣ сваям
Дума по дума
артхаих̣ – с богатство; а̄па̄дитаих̣ – придобито; гурвя̄ – голямо; хим̇сая̄ – чрез насилие; итах̣-татах̣ – на всяка крачка; ча – и; та̄н – тях (членовете на семейството); пуш̣н̣а̄ти – той издържа; йеш̣а̄м – на които; пош̣ен̣а – заради изхранването; шеш̣а – остатъци; бхук – ядейки; я̄ти – той отива; адхах̣ – надолу; сваям – сам.
Превод
Той печели пари, като на всяка крачка извършва насилие, и въпреки че отдава всичките си сили за семейството си, самият той изяжда нищожна част от купеното с тях и накрая отива в ада заради онези, които са го подтиквали да печели по такъв непочтен начин.
Пояснение
Бенгалците имат една поговорка: „Онзи, заради когото откраднах, ме нарича крадец“. Членовете на семейството, заради които привързаният баща извършва толкова грехове и непочтени дела, никога не са удовлетворени. В заблудата си той служи на тях, но обрича самия себе си на живот в ада. Крадецът извършва кражба, за да изхрани семейството си, но когато го хванат, него го вкарват в затвора. До това се свежда материалното съществуване и привързаността ни към обществото, приятелството и любовта в материалния свят. Човекът, привързан към семейството си, е готов да направи всичко, за да изкара пари за него, но самият той не може да консумира повече от това, което би спечелил и без да извършва подобни нечестни дела. Някой, който изяжда триста грама храна, може да има голямо семейство, което да трябва да издържа с цената дори на незаконни действия, но самият той не получава повече от това, което може да изяде, а често дори трябва да се задоволява с остатъците от трапезата на домашните си. Даже когато печели пари по нечестен път, самият той пак няма възможност да се радва на живота. Така ма̄я̄ покрива човека с пелената на илюзията.
Процесът на илюзорното служене в името на обществото, страната или семейството е еднакъв навсякъде; същият принцип е в сила дори за крупните политически лидери. Държавният глава, който е направил толкова много за отечеството си, често загива от ръката на своите сънародници, задето не е могъл да им угоди с нещо. С други думи, с илюзорно служене човек никога не може да удовлетвори подчинените си, макар че не може и да не им служи, защото да бъде слуга, е естественото му положение. По природа живото същество е неотделима частица от Върховното Същество, ала понякога забравя, че трябва да служи на него, на Върховния, и насочва усилията си към служене за другите. Точно тази заблуда се нарича ма̄я̄. Като служи на другите, живото същество изпитва измамното чувство, че е господар. Главата на семейството си въобразява, че е господар на семейството, а държавният глава си въобразява, че е господар на страната, но на практика и двамата са слуги и като служат на ма̄я̄, постепенно пропадат в ада. Затова разумният човек трябва да развие у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание и да служи на Върховния Бог, като му посвети целия си живот, всичките си богатства, цялата си интелигентност и дар-слово.