ТЕКСТ 10
Text 10
Текст
Text
хим̇сайетас-таташ ча та̄н
пуш̣н̣а̄ти йеш̣а̄м̇ пош̣ен̣а
шеш̣а-бхуг я̄тй адхах̣ сваям
hiṁsayetas-tataś ca tān
puṣṇāti yeṣāṁ poṣeṇa
śeṣa-bhug yāty adhaḥ svayam
Дума по дума
Synonyms
артхаих̣ – с богатство; а̄па̄дитаих̣ – придобито; гурвя̄ – голямо; хим̇сая̄ – чрез насилие; итах̣-татах̣ – на всяка крачка; ча – и; та̄н – тях (членовете на семейството); пуш̣н̣а̄ти – той издържа; йеш̣а̄м – на които; пош̣ен̣а – заради изхранването; шеш̣а – остатъци; бхук – ядейки; я̄ти – той отива; адхах̣ – надолу; сваям – сам.
arthaiḥ — by wealth; āpāditaiḥ — secured; gurvyā — great; hiṁsayā — by violence; itaḥ-tataḥ — here and there; ca — and; tān — them (family members); puṣṇāti — he maintains; yeṣām — of whom; poṣeṇa — because of the maintenance; śeṣa — remnants; bhuk — eating; yāti — he goes; adhaḥ — downwards; svayam — himself.
Превод
Translation
Той печели пари, като на всяка крачка извършва насилие, и въпреки че отдава всичките си сили за семейството си, самият той изяжда нищожна част от купеното с тях и накрая отива в ада заради онези, които са го подтиквали да печели по такъв непочтен начин.
He secures money by committing violence here and there, and although he employs it in the service of his family, he himself eats only a little portion of the food thus purchased, and he goes to hell for those for whom he earned the money in such an irregular way.
Пояснение
Purport
Бенгалците имат една поговорка: „Онзи, заради когото откраднах, ме нарича крадец“. Членовете на семейството, заради които привързаният баща извършва толкова грехове и непочтени дела, никога не са удовлетворени. В заблудата си той служи на тях, но обрича самия себе си на живот в ада. Крадецът извършва кражба, за да изхрани семейството си, но когато го хванат, него го вкарват в затвора. До това се свежда материалното съществуване и привързаността ни към обществото, приятелството и любовта в материалния свят. Човекът, привързан към семейството си, е готов да направи всичко, за да изкара пари за него, но самият той не може да консумира повече от това, което би спечелил и без да извършва подобни нечестни дела. Някой, който изяжда триста грама храна, може да има голямо семейство, което да трябва да издържа с цената дори на незаконни действия, но самият той не получава повече от това, което може да изяде, а често дори трябва да се задоволява с остатъците от трапезата на домашните си. Даже когато печели пари по нечестен път, самият той пак няма възможност да се радва на живота. Така ма̄я̄ покрива човека с пелената на илюзията.
There is a Bengali proverb, “The person for whom I have stolen accuses me of being a thief.” The family members, for whom an attached person acts in so many criminal ways, are never satisfied. In illusion an attached person serves such family members, and by serving them he is destined to enter into a hellish condition of life. For example, a thief steals something to maintain his family, and he is caught and imprisoned. This is the sum and substance of material existence and attachment to material society, friendship and love. Although an attached family man is always engaged in getting money by hook or by crook for the maintenance of his family, he cannot enjoy more than what he could consume even without such criminal activities. A man who eats eight ounces of foodstuffs may have to maintain a big family and earn money by any means to support that family, but he himself is not offered more than what he can eat, and sometimes he eats the remnants that are left after his family members are fed. Even by earning money by unfair means, he cannot enjoy life for himself. That is called the covering illusion of māyā.
Процесът на илюзорното служене в името на обществото, страната или семейството е еднакъв навсякъде; същият принцип е в сила дори за крупните политически лидери. Държавният глава, който е направил толкова много за отечеството си, често загива от ръката на своите сънародници, задето не е могъл да им угоди с нещо. С други думи, с илюзорно служене човек никога не може да удовлетвори подчинените си, макар че не може и да не им служи, защото да бъде слуга, е естественото му положение. По природа живото същество е неотделима частица от Върховното Същество, ала понякога забравя, че трябва да служи на него, на Върховния, и насочва усилията си към служене за другите. Точно тази заблуда се нарича ма̄я̄. Като служи на другите, живото същество изпитва измамното чувство, че е господар. Главата на семейството си въобразява, че е господар на семейството, а държавният глава си въобразява, че е господар на страната, но на практика и двамата са слуги и като служат на ма̄я̄, постепенно пропадат в ада. Затова разумният човек трябва да развие у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание и да служи на Върховния Бог, като му посвети целия си живот, всичките си богатства, цялата си интелигентност и дар-слово.
The process of illusory service to society, country and community is exactly the same everywhere; the same principle is applicable even to big national leaders. A national leader who is very great in serving his country is sometimes killed by his countrymen because of irregular service. In other words, one cannot satisfy his dependents by this illusory service, although one cannot get out of the service because servant is his constitutional position. A living entity is constitutionally part and parcel of the Supreme Being, but he forgets that he has to render service to the Supreme Being and diverts his attention to serving others; this is called māyā. By serving others he falsely thinks that he is master. The head of a family thinks of himself as the master of the family, or the leader of a nation thinks of himself as the master of the nation, whereas actually he is serving, and by serving māyā he is gradually going to hell. Therefore, a sane man should come to the point of Kṛṣṇa consciousness and engage in the service of the Supreme Lord, applying his whole life, all of his wealth, his entire intelligence and his full power of speaking.