ТЕКСТ 5
Text 5
Текст
Texto
асмад-бхуджа-чютая̄ йе ча тубхям
балим̇ харантй р̣ш̣айо йе ча дева̄х̣
сваям̇ сарве на бхавиш̣янтй амӯла̄х̣
asmad-bhuja-cyutayā ye ca tubhyam
baliṁ haranty ṛṣayo ye ca devāḥ
svayaṁ sarve na bhaviṣyanty amūlāḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
твайи – когато Ти; сам̇стхите – си убит; гадая̄ – от боздугана; шӣрн̣а – премазан; шӣрш̣ан̣и – череп; асмат-бхуджа – от ръката ми; чютая̄ – хвърлен; йе – тези, които; ча – и; тубхям – на теб; балим – дарове; харанти – предлагат; р̣ш̣аях̣ – мъдреци; йе – тези, които; ча – и; дева̄х̣ – полубогове; сваям – веднага; сарве – всички; на – не; бхавиш̣янти – ще съществуват; амӯла̄х̣ – без корени.
tvayi — cuando Tú; saṁsthite — caigas muerto; gadayā — por la maza; śīrṇa — aplastado; śīrṣaṇi — cráneo; asmat-bhuja — por mi mano; cyutayā — lanzada; ye — aquellos que; ca — y; tubhyam — a Ti; balim — presentes; haranti — ofrecen; ṛṣayaḥ — sabios; ye — aquellos que; ca — y; devāḥ — semidioses; svayam — automáticamente; sarve — todos; na — no; bhaviṣyanti — existirán; amūlāḥ — sin raíces.
Превод
Traducción
Демонът продължи: Когато паднеш мъртъв, с череп, разтрошен от боздугана, който ще хвърля със собствените си ръце, тогава полубоговете и мъдреците, които Ти предлагат дарове и жертвоприношения в знак на преданост, също ще престанат да съществуват, подобно на дървета без корени.
El demonio continuó: Cuando caigas muerto con el cráneo aplastado por la maza que mis brazos lancen, los semidioses y sabios que Te ofrecen oblaciones y sacrificios como servicio devocional dejarán automáticamente también de existir, como árboles sin raíces.
Пояснение
Significado
Демоните излизат извън себе си, когато видят, че преданите обожават Бога, следвайки правилата на писанията. Ведическите произведения съветват начинаещите предани да извършват девет вида предано служене: да слушат и възпяват святото име на Бога, постоянно да помнят Бога, да повтарят на броеница Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, да обожават Бога във формата му на мӯрти в храмовете и да се ангажират в разнообразни дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, с което да увеличават броя на религиозните хора, за да се установи съвършен мир в този свят. Демоните не обичат подобни дейности. Те ненавиждат Бога и преданите му. Тяхната пропаганда е насочена срещу обожанието в храмовете и църквите и цели да утвърди като най-висш идел материалния прогрес, който задоволява сетивата. Когато видял Бога лице в лице, демонът Хиран̣я̄кш̣а поискал да разреши окончателно този конфликт, като убие Божествената Личност с тежкия си боздуган. Сравнението с дървото без корен в тази строфа е от голямо значение. Преданите приемат Бога като основа на всичко. Те обясняват, че както стомахът снабдява с енергия всички крайници на тялото, така Богът е изначалният източник на цялата енергия, проявена в материалните и духовните светове. Следователно както задоволяваме крайниците на тялото, когато даваме храна на стомаха, така когато практикуваме Кр̣ш̣н̣а съзнание и развиваме любов към Кр̣ш̣н̣а, ние удовлетворяваме източника на цялото щастие. Демонът искал да отстрани самия източник, защото ако Богът, който е като корена на дървото, спре да съществува, неизбежно ще спрат и дейностите на преданите. Демоните биха били много щастливи да предизвикат подобна ситуация в човешкото общество. Те винаги се стремят да превърнат обществото в общество от безбожници, за да могат свободно да се отдават на сетивно наслаждение. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ смисълът на тази строфа е, че когато Върховната Божествена Личност отнеме боздугана на демона, ще бъдат доволни не само начинаещите предани, но ще се зарадват и най-старите и мъдри предани на Бога.
Los demonios se molestan mucho cuando los devotos adoran al Señor de las maneras prescritas recomendadas en las Escrituras. En las Escrituras védicas se aconseja a los devotos neófitos que se ocupen en nueve tipos de servicio devocional, como oír y cantar el santo nombre de Dios, recordarle siempre, cantar en un rosario: Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, adorar al Señor en la forma de Su encarnación como Deidad en los templos, y ocuparse en diversas actividades de conciencia de Kṛṣṇa para aumentar el número de personas divinas para la paz perfecta del mundo. A los demonios no les gustan estas actividades. Envidian siempre a Dios y a Sus devotos. Su propaganda de hacer avance material para satisfacer los sentidos y de no adorar en el templo o la iglesia siempre está en vigor. El demonio Hiraṇyākṣa, al ver frente a frente al Señor, quiso solucionarlo de una vez por todas matando a la Personalidad de Dios con su poderosa maza. El ejemplo del árbol arrancado de raíz que el demonio menciona aquí es muy significativo. Los devotos aceptan que Dios es la raíz de todo. El ejemplo que dan es que, tal como el estómago es la fuente de la energía de todos los órganos de cuerpo, Dios es la fuente original de toda la energía manisfestada en los mundos material y espiritual; así pues, tal como el procedimiento para satisfacer todos los miembros del cuerpo es abastecer de alimento el estómago, la conciencia de Kṛṣṇa, el desarrollo de amor por Kṛṣṇa, es el método sublime para satisfacer a la fuente de toda felicidad. El demonio quiere arrancar de raíz esta fuente, porque, si se impide la acción de la raíz, Dios, automáticamente se detendrán las actividades del Señor y de los devotos. Con una situación semejante en la sociedad, el demonio se sentiría muy satisfecho. Los demonios siempre están ansiosos por tener una sociedad sin Dios para complacer sus sentidos. Según Śrīdhara Svāmī, este verso quiere decir que, cuando la Suprema Personalidad de Dios privase al demonio de su maza, se sentirían muy satisfechos no solo los devotos neófitos, sino también los devotos más sabios y ancianos.