Шрӣмад бха̄гаватам 2.3.14

Както вече цитирахме от Бхакти-раса̄мр̣та синдху на Рӯпа Госва̄мӣ, дори материалните неща се смятат за трансцендентални, ако се използват в служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Например епосите (историческите хроники) Ра̄ма̄ян̣а и Маха̄бха̄рата, които са особено подходящи за по-ограничените хора (жени, шӯдри и недостойни потомци на висшите касти), също се приемат за ведически писания, защото в тях са описани дейностите на Бога. Маха̄бха̄рата се смята за петия раздел на Ведите след първите четири: Са̄ма, Яджур, Р̣г и Атхарва. Невежите хора твърдят, че Маха̄бха̄рата не е част от Ведите, но великите мъдреци и авторитети я признават за пети раздел на Ведите. Бхагавад-гӣта̄ е част от Маха̄бха̄рата и съдържа наставленията на Бога за невежите. Други пък ограничени хора заявяват, че Бхагавад-гӣта̄ не е за семейни. Но те забравят, че Бхагавад-гӣта̄ е изречена пред Арджуна, който бил гр̣хастха (семеен), от Бога, който също бил приел ролята на гр̣хастха. Следователно въпреки че Бхагавад-гӣта̄ съдържа висшата философия на ведическата мъдрост, тя е предназначена за начинаещите в духовната наука, докато Шрӣмад Бха̄гаватам е за хората, които вече са завършили това обучение и искат да напредват по-нататък в трансценденталната наука. Следователно книги като Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата, в които се описват забавленията на Бога, са трансцендентални и трябва да бъдат разисквани подробно в обкръжението на велики предани. Бедата е в това, че когато са тълкувани от професионалисти, тези произведения изглеждат като обикновени епоси и летописи, тъй като изобилстват от исторически факти и събития. Затова се казва, че те трябва да се разискват сред предани. Ако не са обяснени от предан, те не могат да доставят удоволствие на възвишените хора.

И така, заключението, до което стигаме, е че Богът не е безличностен. Той е Върховната Личност и се занимава с най-различни дейности. Той е предводител на всички живи същества и идва по своя воля, с помощта на своята лична енергия, за да повика обратно падналите души. Така Той изпълнява ролята на обществен, политически и религиозен водач. Превъплъщенията на Бога водят в крайна сметка до разговори за него и тези начални разговори са също трансцендентални. Такъв е начинът за одухотворяване на светските дейности в човешкото общество. Хората обичат да изучават историята и да четат най-различни светски произведения: разкази, романи, драми, списания, вестници. Добре е тази склонност към четене да се използва в трансцендентално служене на Бога – тогава хората ще се обърнат към темите, на които се наслаждават преданите. Пропагандата, че Богът е безличностен, че не извършва никакви дейности и е като безмълвен камък без име и форма, е подтикнала хората да станат безбожни, безверни демони. Колкото повече те се отдалечават от трансценденталните дейности на Бога, толкова повече се пристрастяват към светските дейности, които разчистват пътя им към ада, вместо да ги отведат вкъщи, обратно при Бога.*
Шрӣмад Бха̄гаватам започва с историята на Па̄н̣д̣авите (с описанието на техните политически и обществени дейности), но въпреки това се казва, че Шрӣмад Бха̄гаватам е Парамахам̇са сам̇хита̄, т.е. ведическото писание, което е предназначено за най-издигнатите трансценденталисти и което описва парам̇ гя̄нам, най-висшето трансцендентално знание. Всички чисти предани на Бога са парамахам̇си, те са като лебедите, които знаят как да извлекат млякото, разтворено във вода.