Шрӣмад Бха̄гаватам 2.3.15

В Бхагавад-гӣта̄ (6.41) се казва, че ако човек не завърши докрай процеса на йога, получава възможност да се роди в семейство на благочестиви бра̄хман̣и или на богати хора, такива като царе кш̣атрии и преуспяващи търговци. Но Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил велик предан на Бога още в миналия си живот и затова достигнал нещо повече: той се родил в императорската династия Куру, и то в семейството на Па̄н̣д̣авите. Още в най-ранното си детство той имал възможността да се запознае отблизо с преданото служене на Бог Кр̣ш̣н̣а. Па̄н̣д̣авите, които до един били предани на Бога, обожавали семейните мӯрти в разкошен дворец, предназначен специално за тази цел. За щастие децата, които се раждат в такива семейства, в игрите си обикновено възпроизвеждат обожаването на мӯртите. По милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а аз също имах възможността да се родя в семейство на ваиш̣н̣ави и в детството си подражавах на моя баща, който обожаваше Бог Кр̣ш̣н̣а. Той по всякакви начини ме насърчаваше да устройвам празници като Ратха-я̄тра̄ и Дола-я̄тра̄ и не жалеше пари за праса̄дам за мен и за другите деца. Моят духовен учител също се бе родил в семейство на ваиш̣н̣ави и се вдъхновяваше от примера на великия си баща, Т̣ха̄кура Бхактивинода. Това е съдбата на всички щастливи семейства на ваиш̣н̣ави. Прочутата Мӣра̄ Ба̄ӣ също била непоколебимо предана на Бог Кр̣ш̣н̣а, който повдигнал хълма Говардхана.

Биографиите на преданите си приличат. В ранните години от живота на великите ваиш̣н̣ави винаги има много общо. Според Джӣва Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит трябва да е слушал за детските забавления на Бог Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана, защото често ги възпроизвеждал в игрите с другарчетата си. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит подражавал на начина, по който възрастните обожавали семейните мӯрти. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ поддържа гледната точка на Джӣва Госва̄мӣ. Но и от двете твърдения следва, че още от дете Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит изпитвал естествена обич към Бог Кр̣ш̣н̣а. Вероятно той извършвал и двете неща и по този начин още от малък развил у себе си силната преданост, която е присъща на маха̄-бха̄гаватите. Маха̄-бха̄гаватите се наричат нитя-сиддхи, или души, освободени по рождение. Има и други, които не са освободени по рождение, но благодарение на общуването си с предани развиват склонност към преданото служене. Те се наричат са̄дхана-сиддхи. Но в крайна сметка между едните и другите няма разлика. Заключението, до което стигаме, е че като общува с чисти предани, всеки един може да стане са̄дхана-сиддха, предан на Бога. Ярък пример за това е нашият велик духовен учител Шрӣ На̄рада Муни. В миналия си живот той бил син на обикновена слугиня, но благодарение на това че общувал с велики предани, самият той станал предан на Бога и се издигнал до необикновено равнище, уникално в историята на преданото служене.