Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Първа песен: Сътворението » ГЛАВА ОСМА

ТЕКСТ 45

VERSO 45

Текст

Texto

та̄м̇ ба̄д̣хам итй упа̄мантря
правишя гаджаса̄хваям
стрияш ча сва-пурам̇ я̄сян
премн̣а̄ ра̄гя̄ нива̄ритах̣
tāṁ bāḍham ity upāmantrya
praviśya gajasāhvayam
striyaś ca sva-puraṁ yāsyan
premṇā rājñā nivāritaḥ

Дума по дума

Sinônimos

та̄м – всички тези; ба̄д̣хам – прие; ити – така; упа̄мантря – след това съобщи; правишя – влизайки в; гаджаса̄хваям – двореца на Хастина̄пура; стриях̣ ча – останалите жени; сва-пурам – собственото си жилище; я̄сян – когато тръгваше за; премн̣а̄ – с любов; ра̄гя̄ – от царя; нива̄ритах̣ – бе спрян.

tām — todas aquelas; bāḍham — aceitou; iti — assim; upāmantrya — informou em seguida; praviśya — entrando; gajasāhvayam — o palácio de Hastināpura; striyaḥ ca — outras senhoras; sva-puram — própria residência; yāsyan — enquanto partia para; premṇā — com amor; rājñā — pelo rei; nivāritaḥ — parado.

Превод

Tradução

След като прие молитвите на Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ, Богът влезе в двореца на Хастина̄пура и съобщи на останалите жени за заминаването си. Но когато беше готов за тръгване, цар Юдхиш̣т̣хира го спря и с много любов го помоли да остане.

Aceitando assim as orações de Śrīmatī Kuntīdevī, o Senhor, em seguida, informou às outras senhoras acerca de Sua partida, entrando no palácio de Hastināpura. Contudo, enquanto Se preparava para sair, foi parado pelo rei Yudhiṣṭhira, que implorou a Ele com amor.

Пояснение

Comentário

Никой не можел да застави Бог Кр̣ш̣н̣а да остане в Хастина̄пура, когато Той вече бил решил да замине за Два̄рака̄, но простата молба на цар Юдхиш̣т̣хира да остане още няколко дни мигновено подействала. Силата на цар Юдхиш̣т̣хира, на която Богът не можел да устои, се криела в любовната му привързаност към него. Всемогъщият Бог може да бъде покорен само с любовно служене и с нищо друго. Той е напълно независим във всичките си деяния, но заради любовната привързаност на чистите си предани доброволно приема някои задължения.

SIGNIFICADO—Ninguém poderia fazer com que o Senhor Kṛṣṇa permanecesse em Hastināpura uma vez que Ele havia decidido partir para Dvārakā, mas o simples pedido do rei Yudhiṣṭhira de que o Senhor permanecesse ali por mais alguns dias foi imediatamente efetivo. Isso significa que o poder do rei Yudhiṣṭhira era a afeição amorosa que o Senhor não lhe podia negar. O Deus todo-poderoso só é conquistado assim pelo serviço amoroso e nada mais. Ele é plenamente independente em todos os Seus relacionamentos, mas voluntariamente aceita obrigações por causa da afeição amorosa que Seus devotos puros dedicam a Ele.