Шрӣмад бха̄гаватам 1.17.30
Текст
кр̣пая̄ дӣна-ватсалах̣
шаран̣ьо на̄вадхӣч чхлокя
а̄ха чедам̇ хасанн ива
Дума по дума
патитам – паднал; па̄дайох̣ – в краката; вӣрах̣ – героят; кр̣пая̄ – от състрадание; дӣна-ватсалах̣ – милостив към нещастните; шаран̣ях̣ – този, който е в състояние да прости на победените; на – не; авадхӣт – уби; шлокях̣ – този, който заслужава да бъде възпят; а̄ха – каза; ча – също; идам – това; хасан – усмихнат; ива – като.
Превод
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можеше да прощава на предалите се и заслужаваше да бъде възпяван през вековете. Той не уби нещастния, победен и пропаднал Кали, а се усмихна съчувствено, защото бе милостив към нещастните.
Пояснение
Дори обикновеният кш̣атрия не убива този, който се е предал, какво да говорим за Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който по природа бил състрадателен и милостив към нещастните. Царят се усмихвал, защото напереният Кали разкрил истинската си същност на човек от низша класа. Царят мислел колко странно е, че никой, когото той вече е решил да убие, не е успявал да се спаси от острия му меч, а сега този нещастен Кали запазил живота си, като се предал навреме. Затова величието и добротата на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит са влезли в историята. Той бил милостив и състрадателен император, който можел да прости дори на врага си, когато той се предаде. Така по волята на провидението се спасило олицетворението на Кали.