ТЕКСТ 22

TEXT 22

Текст

Text

са тая̄ шраддхая̄ юктас
тася̄ра̄дханам ӣхате
лабхате ча татах̣ ка̄ма̄н
маяива вихита̄н хи та̄н

sa tayā śraddhayā yuktas
tasyārādhanam īhate
labhate ca tataḥ kāmān
mayaiva vihitān hi tān

Дума по дума

Synonyms

сах̣ – той; тая̄ – с това; шраддхая̄ – вдъхновение; юктах̣ – надарен; тася – на този полубог; а̄ра̄дханам – за почитането; ӣхате – той се стреми; лабхате – получава; ча – и; татах̣ – от това; ка̄ма̄н – неговите желания; мая̄ – от мен; ева – единствено; вихита̄н – уреждат; хи – несъмнено; та̄н – тези.

saḥ — he; tayā — with that; śraddhayā — inspiration; yuktaḥ — endowed; tasya — of that demigod; ārādhanam — for the worship; īhate — he aspires; labhate — obtains; ca — and; tataḥ — from that; kāmān — his desires; mayā — by Me; eva — alone; vihitān — arranged; hi — certainly; tān — those.

Превод

Translation

Изпълнен с вяра, той се старае да почита даден полубог и постига желаното. Но всъщност единствено Аз дарявам благата.

Endowed with such a faith, he endeavors to worship a particular demigod and obtains his desires. But in actuality these benefits are bestowed by Me alone.

Пояснение

Purport

Полубоговете не могат да благославят поклонниците си без позволението на Върховния Бог. Живото същество може да забрави, че всичко принадлежи на Върховния, но полубоговете не забравят. Почитането на полубоговете и получаването на желаните резултати зависи от Върховната Божествена Личност, а не от полубоговете. Неинтелигентните хора не знаят това и глупаво отиват при полубоговете, за да получат блага. А чистият предан, когато се нуждае от нещо, моли единствено Върховния Бог; но молбата за материални блага не му е присъща. Обезумели да удовлетворят желанията си, обикновено хората се обръщат към полубоговете. Това става, когато желаят нещо незаслужено и Върховният не изпълни желанието им. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че който обожава Върховния Бог и в същото време жадува материално наслаждение, си противоречи в желанията. Преданото служене на Бога и почитането на полубоговете са несъизмерими – почитането на един полубог е материално, а преданото служене на Върховния е изцяло духовно.

The demigods cannot award benedictions to their devotees without the permission of the Supreme Lord. The living entity may forget that everything is the property of the Supreme Lord, but the demigods do not forget. So the worship of demigods and achievement of desired results are due not to the demigods but to the Supreme Personality of Godhead, by arrangement. The less intelligent living entity does not know this, and therefore he foolishly goes to the demigods for some benefit. But the pure devotee, when in need of something, prays only to the Supreme Lord. Asking for material benefit, however, is not a sign of a pure devotee. A living entity goes to the demigods usually because he is mad to fulfill his lust. This happens when something undue is desired by the living entity and the Lord Himself does not fulfill the desire. In the Caitanya-caritāmṛta it is said that one who worships the Supreme Lord and at the same time desires material enjoyment is contradictory in his desires. Devotional service to the Supreme Lord and the worship of a demigod cannot be on the same platform, because worship of a demigod is material and devotional service to the Supreme Lord is completely spiritual.

Материалните желания са препятствия за живото същество, желаещо да се завърне при Бога. Затова чистият предан не е даряван с материалните облаги, жадувани от неинтелигентните хора, които предпочитат да обожават полубоговете в материалния свят, вместо да служат предано на Върховния Бог.

For the living entity who desires to return to Godhead, material desires are impediments. A pure devotee of the Lord is therefore not awarded the material benefits desired by less intelligent living entities, who therefore prefer to worship demigods of the material world rather than engage in the devotional service of the Supreme Lord.