ТЕКСТ 22
TEXT 22
Текст
Texto
тася̄ра̄дханам ӣхате
лабхате ча татах̣ ка̄ма̄н
маяива вихита̄н хи та̄н
tasyārādhanam īhate
labhate ca tataḥ kāmān
mayaiva vihitān hi tān
Дума по дума
Palabra por palabra
сах̣ – той; тая̄ – с това; шраддхая̄ – вдъхновение; юктах̣ – надарен; тася – на този полубог; а̄ра̄дханам – за почитането; ӣхате – той се стреми; лабхате – получава; ча – и; татах̣ – от това; ка̄ма̄н – неговите желания; мая̄ – от мен; ева – единствено; вихита̄н – уреждат; хи – несъмнено; та̄н – тези.
Превод
Traducción
Изпълнен с вяра, той се старае да почита даден полубог и постига желаното. Но всъщност единствено Аз дарявам благата.
Dotado de esa fe, él se esfuerza por adorar a un determinado semidiós, y obtiene lo que desea. Pero, en realidad, esos beneficios únicamente los otorgo Yo.
Пояснение
Significado
Полубоговете не могат да благославят поклонниците си без позволението на Върховния Бог. Живото същество може да забрави, че всичко принадлежи на Върховния, но полубоговете не забравят. Почитането на полубоговете и получаването на желаните резултати зависи от Върховната Божествена Личност, а не от полубоговете. Неинтелигентните хора не знаят това и глупаво отиват при полубоговете, за да получат блага. А чистият предан, когато се нуждае от нещо, моли единствено Върховния Бог; но молбата за материални блага не му е присъща. Обезумели да удовлетворят желанията си, обикновено хората се обръщат към полубоговете. Това става, когато желаят нещо незаслужено и Върховният не изпълни желанието им. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че който обожава Върховния Бог и в същото време жадува материално наслаждение, си противоречи в желанията. Преданото служене на Бога и почитането на полубоговете са несъизмерими – почитането на един полубог е материално, а преданото служене на Върховния е изцяло духовно.
Los semidioses no pueden darles bendiciones a los devotos sin el permiso del Señor Supremo. Puede que la entidad viviente olvide que todo es propiedad del Señor Supremo, pero los semidioses no lo olvidan. De manera que, la adoración de los semidioses y el logro de los resultados deseados no se deben a los semidioses, sino a la Suprema Personalidad de Dios, porque Él lo dispone. La entidad viviente poco inteligente no lo sabe, y, en consecuencia, comete la necedad de acudir a los semidioses en busca de algún beneficio. Pero cuando el devoto puro necesita algo, le ora únicamente al Señor Supremo. Sin embargo, pedir beneficios materiales no es un signo de un devoto puro. La entidad viviente que acude a los semidioses, casi siempre lo hace porque está loca por satisfacer su lujuria. Esto ocurre cuando la entidad viviente desea algo indebido y el propio Señor no le complace el deseo. En el Caitanya-caritāmṛta se dice que aquel que adora al Señor Supremo y al mismo tiempo desea el disfrute material, es contradictorio en su deseo. El servicio devocional que se le presta al Señor Supremo y la adoración de un semidiós no pueden hallarse en el mismo plano, porque la adoración de un semidios es algo material, y el servicio devocional que se le presta al Señor Supremo es algo completamente espiritual.
Материалните желания са препятствия за живото същество, желаещо да се завърне при Бога. Затова чистият предан не е даряван с материалните облаги, жадувани от неинтелигентните хора, които предпочитат да обожават полубоговете в материалния свят, вместо да служат предано на Върховния Бог.
Para la entidad viviente que desea regresar a Dios, los deseos materiales son impedimentos a ello. Por consiguiente, al devoto puro del Señor no se le confieren los beneficios materiales que desean las entidades vivientes poco inteligentes, quienes por ello prefieren adorar a los semidioses del mundo material, antes que ocuparse en el servicio devocional del Señor Supremo.