В седма глава на Бхагавад-гӣта̄ подробно се обяснява същността на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а притежава всички съвършенства и тук е описано как ги проявява. Посочени са четирите групи щастливи хора, които се привързват към Кр̣ш̣н̣а, и четирите групи нещастни хора, които никога не приемат Кр̣ш̣н̣а.

В първите шест глави на Бхагавад-гӣта̄ живото същество е описано като нематериална душа, способна да се издигне до себепознание чрез различни видове йога. В края на шеста глава се казва ясно, че непоколебимата съсредоточеност на ума върху Кр̣ш̣н̣а, с други думи, Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-висшата форма на йога. Като съсредоточава ума си върху Кр̣ш̣н̣а, човек е в състояние да опознае напълно Абсолютната Истина; но не и по друг начин. Постигането на безличностното брахмаджьоти или на локализираната Парама̄тма̄ не е съвършено знание за Абсолютната Истина, тъй като е частично. Пълното и научно познание е Кр̣ш̣н̣а, затова всичко се разкрива на онзи, който е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а. Той разбира, че Кр̣ш̣н̣а е окончателното знание, отвъд всяко съмнение. Различните видове йога са само етапи по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който се заеме непосредствено с Кр̣ш̣н̣а съзнание, едновременно узнава всичко за брахмаджьоти и Парама̄тма̄. С йога метода на Кр̣ш̣н̣а съзнание всичко може да се опознае в неговата пълнота – Абсолютната Истина, живите същества, материалната природа, както и многообразните им проявления.

Затова човек трябва да започне да практикува йога, както е посочено в последния стих на шеста глава. Съсредоточаването на ума върху Кр̣ш̣н̣а, Върховния, става възможно чрез предписаното предано служене по девет различни начина, сред които шраван̣ам е първият и най-важният. Ето защо Господ казва на Арджуна: тач чхр̣н̣у – „Чуй от мен“. Никой не е по-голям авторитет от Кр̣ш̣н̣а и затова, като го слуша, човек получава великата възможност да стане съвършено Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Затова трябва да се учим директно от Кр̣ш̣н̣а или негов чист предан, а не от някой случаен парвеню, надут с академичното си образование.

В Шрӣмад Бха̄гаватам този метод за разбиране на Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, Абсолютната Истина, се описва във втора глава на Първа песен по следния начин:

„Да се слуша за Кр̣ш̣н̣а от ведическата литература или непосредствено от него в Бхагавад-гӣта̄, е само по себе си благочестива дейност. Бог Кр̣ш̣н̣а, пребиваващ в сърцето на всекиго, действа като най-добронамерен приятел и пречиства предания, който постоянно слуша за него. Така преданият, по естествен начин, развива спящото си трансцендентално знание. Докато слуша още и още за Кр̣ш̣н̣а от Бха̄гаватам и другите предани, той става непоколебим в служенето си към Бога. Преданото служене освобождава от проявленията на страстта и невежеството и така материалната похот и алчност намаляват. Когато тези замърсявания се изчистят, преданият се установява в чистото добро и вдъхновен от преданото служене, прониква в науката за Бога. Така бхакти йога разсича здравия възел на материалната привързаност и позволява бързо да се достигне нивото асам̇шаям̇ самаграм, разбиране на Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.17 – 21). Следователно само като слуша от Кр̣ш̣н̣а или от негов предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да разбере науката за Кр̣ш̣н̣а.

Пълното знание включва знание за феноменалния свят, за духа отвъд него и за източника и на двете. Това е трансцендентално знание. Бог иска да разясни тази познавателна система, защото Арджуна е негов доверен приятел и предан. В началото на четвърта глава Бог обяснява, че пълно знание може да се получи единствено от негов предан, който принадлежи към ученическата приемственост, водеща началото си непосредствено от него. Тук това се потвърждава още веднъж. Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен, за да разбере източника на цялото знание, причината на всички причини и единствения обект на медитация във всички йога практики. Когато бъде узната причината на всички причини, всичко познаваемо бива разбрано; и не остава нищо за научаване. Във Ведите (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.1.3) се казва: касминн у бхагаво вигя̄те сарвам идам̇ вигя̄там̇ бхаватӣти.

Има различни хора и сред многото хиляди един може би ще търси трансцендентално познание, за да се опита да разбере какво е себето, тялото и Абсолютната Истина. Обикновено хората са заети с животинските наклонности – ядене, спане, защита и съвкупление, и рядко някой проявява интерес към трансцендентално знание. Първите шест глави на Бхагавад-гӣта̄ са предназначени за тези, които се интересуват от трансценденталното знание, от разбиране на себето, Свръхсебето, процеса за себепознание чрез гя̄на йога и дхя̄на йога и от разграничаване на себето от материята. Обаче Кр̣ш̣н̣а може да бъде опознат само от личностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Останалите трансценденталисти могат да постигнат осъзнаване на безличностния Брахман, което е по-лесно от разбирането на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, но в същото време е отвъд знанието за Брахман и Парама̄тма̄. Йогӣте и гя̄нӣте се объркват в опитите си да разберат Кр̣ш̣н̣а. Въпреки че най-великият сред имперсоналистите, Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, признава в своя коментар към Гӣта̄, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, последователите му не приемат Кр̣ш̣н̣а по този начин, защото е много трудно да познаеш Кр̣ш̣н̣а – дори да си постигнал трансцендентално осъзнаване на безличностния Брахман.

Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, предвечният Бог Говинда. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ / ана̄дир а̄дир говиндах̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам. Много е трудно без преданост да се опознае Кр̣ш̣н̣а. Макар да твърдят, че пътят на бхакти, т.е. преданото служене, е много лесен, хората, които нямат преданост, не могат да го следват. Ако пътят на бхакти беше толкова лесен, както те заявяват, защо ще поемат по трудния път? Всъщност пътят на бхакти йога не е лесен. Лесен може да изглежда т.нар. път на бхакти, следван от неавторитетни личности без знание за бхакти, но когато бхакти йога се практикува наистина според правилата, философстващите учени и мислители отпадат от пътя. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.101):

„Преданото служене на Бога, което пренебрегва авторитета на ведическите писания, като Упаниш̣адите, Пура̄н̣ите и На̄рада Пан̃чара̄тра, просто внася ненужен смут в обществото.“

Не е възможно за имперсоналиста, осъзнал Брахман, и за йогӣ, осъзнал Парама̄тма̄, да разберат Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, като син на майка Яшода̄ или като колесничар на Арджуна. Дори великите полубогове понякога се объркват по отношение на Кр̣ш̣н̣а (мухянти ят сӯраях̣). Ма̄м̇ ту веда на кашчана – „Никой не ме познава такъв, какъвто съм“ – казва Господ. И ако някой наистина го познава, са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣ – „Такава велика душа се среща много рядко“. Затова, ако не практикува предано служене на Бога, човек не може да опознае Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е (таттватах̣), дори да е голям учен или философ. Само чистите предани могат да знаят нещо за невъобразимите трансцендентални качества на Кр̣ш̣н̣а – за това, че Той е причината на всички причини, за неговото всемогъщество и съвършенство, за неговото богатство, слава, сила, красота, знание и отречение – тъй като Кр̣ш̣н̣а е благоразположен към тях. Кр̣ш̣н̣а е последният етап в осъзнаването на Брахман и само преданите могат да го разберат такъв, какъвто е. Ето защо се казва:

„Никой не може да разбере Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е с помощта на грубите материални сетива. Но Той сам се разкрива пред преданите си, удовлетворен от трансценденталното им любовно служене“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.234).

Науката за Бога анализира природата на Върховния и неговите разнообразни енергии. Материалната природа се нарича пракр̣ти – енергията, която Той проявява чрез своите пуруш̣а-авата̄ри (експанзии), както се описва в Са̄твата тантра:

„За целите на материалното творение пълното разширение на Бог Кр̣ш̣н̣а, Виш̣н̣у, приема три облика. Първият, Маха̄-виш̣н̣у, създава цялата материална енергия, известна като махат-таттва. Вторият, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, влиза във всички вселени, за да създаде разнообразието в тях. Третият, Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, се разпростира във вселените като всепроникваща Свръхдуша, Парама̄тма̄. Тя присъства дори и в атомите. Всеки, който познава тези три форми на Виш̣н̣у, може да се освободи от материалния плен.“

Този материален свят е временно проявление на една от енергиите на Бога. Всички дейности в материалния свят са управлявани от тези три Виш̣н̣у експанзии на Бог Кр̣ш̣н̣а. Те се наричат пуруш̣а-авата̄ри. Обикновено онзи, който не познава науката за Бога (Кр̣ш̣н̣а), допуска, че материалният свят съществува за наслаждение на живите същества и че те самите са пуруш̣а – създатели, господари и наслаждаващи се на материалната енергия. Според Бхагавад-гӣта̄ това атеистично заключение е погрешно. В настоящия стих се казва, че Кр̣ш̣н̣а е изначалната причина на материалното проявление. Шрӣмад Бха̄гаватам също потвърждава това. Елементите на материалното проявление са отделени енергии на Бога. Дори брахмаджьоти, крайната цел на имперсоналистите, е духовна енергия, проявена в духовното небе. В брахмаджьоти не съществува духовно многообразие, както на Ваикун̣т̣ха-лока, затова имперсоналистът го приема за противоположност на временната материална енергия. Проявлението Парама̄тма̄ е също временен, всепроникващ аспект на Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Проявлението Парама̄тма̄ не е вечно в духовния свят. Затова най-висшето проявление на Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Той е източникът и притежателят на всички видове енергии – отделени и вътрешни.

Материалната енергия, както беше обяснено, се състои от осем първоелемента. Първите пет – земя, вода, огън, въздух и небе – са наречени гигантски или груби елементи, към които спадат и петте обекта на сетивата. Те са проявления на материалния звук, допир, форма, вкус и мирис. Материалната наука обхваща основно тези десет елемента, но пренебрегва останалите три – ум, интелигентност и фалшиво его. Философите, занимаващи се с умозрителни размишления, също нямат съвършено знание, защото не познават първоизточника – Кр̣ш̣н̣а. Фалшивото его – „Аз съм“ и „Това е мое“, основен принцип на материалното съществуване, – включва десет сетивни органа за материални дейности. Интелигентността се отнася до цялото материално творение, наречено махат-таттва. И така от осемте отделени енергии на Бога се проявяват двайсет и четирите елемента на материалния свят; те са предмет на изучаване за атеистичната философия Са̄н̇кхя. Тези елементи първоначално са възникнали от енергиите на Кр̣ш̣н̣а и са отделени от него, но атеистите Са̄н̇кхя философи, с оскъдния си запас от знание, не познават Кр̣ш̣н̣а като причината на всички причини. Предметът, обсъждан в Са̄н̇кхя философията, е само проявлението на външната енергия на Кр̣ш̣н̣а, както е описано в Бхагавад-гӣта̄.

Тук ясно се посочва, че живите същества принадлежат към висшата природа (или енергия) на Върховния Бог. Нисшата енергия е материя, проявена в различни елементи – земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его. И двете форми на материалната природа – грубата (земя и т.н.) и фината (ум и т.н.) – са продукти на нисшата енергия. Живите същества, които използват тези нисши енергии за различни цели, са висша енергия на Върховния Бог и именно благодарение на тази висша енергия функционира целият материален свят. Космичното проявление няма силата да действа, ако не бъде задвижено от висшата енергия, живото същество. Енергията е винаги подчинена на източника си, следователно живите същества са винаги подвластни на Бога – те нямат независимо съществуване. Те никога не са могъщи колкото него, както си мислят неинтелигентните хора. Разликата между живите същества и Бога е описана в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.87.30) по следния начин:

„О, вечно Върховни! Ако въплътените живи същества са вечни и всепроникващи като теб, те нямаше да са под твоята власт. Но ако приемем живите същества за твои незначителни енергии, веднага става ясно, че те са под върховния ти контрол. Следователно, за да постигнат истинско освобождение, живите същества трябва да признаят властта ти – това отдаване ще ги направи щастливи. Само тогава, в естествената им позиция, те ще могат да властват. Хората с оскъдно знание, които поддържат монистичната теория, че Бог и живите същества са равни във всяко отношение, всъщност са водени от невярно и опорочено схващане.“

Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, е единственият господар и всички живи същества са му подвластни. Живите същества са висшата му енергия и в качествено отношение съществуването им е еднакво с това на Върховния, но те никога не са равни на Бога по степен на могъщество. Докато експлоатира грубата и фина нисша енергия (материята), висшата енергия (живото същество) забравя духовните си ум и интелигентност. Забравата се дължи на влиянието на материята върху него. Но когато се освободи от това влияние, то достига състоянието, наречено мукти, освобождение. Фалшивото его под влияние на материалната илюзия, мисли: „Аз съм материя и материалните придобивки са мои“. Човек може да осъзнае истинската си позиция, когато се освободи от всички материални идеи, включително от схващането, че може да стане едно с Бога във всяко отношение. Гӣта̄ утвърждава, че живото същество е само една от многобройните енергии на Кр̣ш̣н̣а; когато тази енергия се избави от материалното замърсяване, тя става съвършено осъзната за Кр̣ш̣н̣а, т.е. освободена.

Всичко съществуващо е продукт на материята и духа. Духът е в основата на творението, а материята е сътворена от духа. Духът не възниква на определен етап от развитието на материята. Напротив, този материален свят се проявява единствено въз основа на духовната енергия. Материалното тяло се развива, защото духът присъства в материята; детето расте и става юноша, а след това мъж, защото тази по-висша енергия, душата, присъства в тялото. И цялото космично проявление на гигантската Вселена се развива поради присъствието на Свръхдушата, Виш̣н̣у. Духът и материята, които се съчетават, за да проявят тази гигантска вселенска форма, са по произход две енергии на Бога; следователно Той е първопричината на всичко. Една отделна частица от Бога, живото същество, може да построи небостъргач, голяма фабрика или дори голям град, но не може да сътвори огромна Вселена. Причината за гигантската Вселена е гигантска душа, Свръхдушата. А Кр̣ш̣н̣а, Върховният, е причината и на голямата, и на малките души. Той е изначалната причина на всички причини. Това се потвърждава в Кат̣ха Упаниш̣ад (2.2.13). Нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м.

Обикновено се спори дали Върховната Абсолютна Истина е личностна, или безличностна. В Бхагавад-гӣта̄ нееднократно се потвърждава, че Абсолютната Истина е Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В този стих се подчертава, че Абсолютната Истина е личност. Божествената Личност, като Върховна Абсолютна Истина, утвърждава и Брахма сам̇хита̄: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣; Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, е Бог Кр̣ш̣н̣а, предвечният Господ, изворът на цялото наслаждение, Говинда, вечната форма на пълно блаженство и знание. Тези авторитетни източници не оставят съмнение, че Абсолютната Истина е Върховната Личност, причината на всички причини. Имперсоналистите обаче се аргументират, позовавайки се на ведическото твърдение в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.10): тато яд уттара-тарам̇ тад арӯпам ана̄маям / я етад видур амр̣та̄с те бхаванти атхетаре дух̣кхам ева̄пиянти. „В материалния свят Брахма̄, първото живо същество във Вселената, е приеман за най-висш сред полубоговете, човешките същества и животните. Но отвъд Брахма̄ е Трансценденталността; тя няма материална форма и е свободна от всички материални замърсявания. Този, който я опознае, също става трансцендентален, а които не я познават, страдат в материалния свят.“

Имперсоналистите придават особено значение на думата арӯпам. Но тази дума не значи „безличностно“. Тя обозначава трансценденталната форма на вечност, блаженство и знание, описана в цитирания по-горе стих от Брахма сам̇хита̄. Други стихове от Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.8 – 9) също потвърждават това:

„Познавам Бога, Върховната Личност, който е трансцендентален спрямо всички материални концепции, породени от невежество. Само онзи, който го познава, може да разчупи оковите на раждането и смъртта. Друг начин за освобождение освен знанието за Върховната Личност не съществува.

Няма истина, превъзхождаща Върховния Бог, защото Той е най-висшият. Той е по-малък от най-малкото и по-голям от най-голямото. Той е непоклатим, подобно на безмълвно дърво, озарявайки трансценденталното небе. И както дървото простира корените си, така Той разгръща необятните си енергии.“

От тези стихове става ясно, че Върховната Абсолютна Истина е Бог, Върховната Личност, който е всепроникващ чрез многобройните си материални и духовни енергии.

Този стих обяснява как Бог е всепроникващ чрез разнообразните си материални и духовни енергии. Първоначално Върховният може да бъде възприет в неговите различни енергии и така да бъде осъзнат безличностния му аспект. Както полубогът на Слънцето е личност и може да бъде видян във всепроникващата му енергия – слънчевата светлина, – така и Господ, въпреки че се намира във вечната си обител, присъства навсякъде с енергиите си, изпълващи цялото творение. Вкусът на водата е активният принцип на водата. Никой не обича да пие морска вода, защото чистият вкус на водата е примесен със сол. Привличащата сила на водата зависи от чистотата на вкуса ѝ, а този чист вкус е една от енергиите на Върховния. Имперсоналистът усеща присъствието на Бога във водата чрез нейния вкус. Персоналистът също възхвалява Бога, че милостиво дарява вкусна вода за утоляване на жаждата. Това е начинът за възприемане на Върховния. Практически не съществува конфликт между персонализма и имперсонализма. Който познава Бога, знае, че имперсоналното и персоналното разбиране присъстват едновременно във всичко и противоречие няма. Затова Бог Чайтаня е установил възвишената си доктрина: ачинтя бхеда-и-абхеда-таттва – едновременна еднаквост и различие.

Източникът на слънчевата и лунната светлина е брахмаджьоти, безличностното сияние на Бога. А пран̣ава, трансценденталният звук ом̇-ка̄ра в началото на всеки ведически химн, е обръщение към Върховния. Тъй като имперсоналистите се страхуват да се обръщат към Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а с някое от многобройните му имена, те предпочитат да произнасят трансценденталния звук ом̇-ка̄ра. Но те не съзнават, че ом̇-ка̄ра е звуков образ на Кр̣ш̣н̣а. Присъствието на Кр̣ш̣н̣а съзнание е навсякъде и този, който го усеща, е благословен. Непознаващите Кр̣ш̣н̣а са в илюзия. Знанието за Кр̣ш̣н̣а е освобождение, а незнанието за него е робство.

Пун̣я е това, което не се разрушава; пун̣я е изначалното. Всичко в материалния свят има някакво ухание – както цветето, земята, водата, огънят, въздухът и т.н. Чистото изначално благоухание, проникващо навсякъде, е Кр̣ш̣н̣а. Всичко има и определен изначален вкус, който може да се промени чрез смесване на химичните елементи. Тоест всичко има някакъв изначален аромат и вкус. Вибха̄васу означава „огън“. Без огън фабриките не могат да работят, не можем да готвим и т.н.; този огън е Кр̣ш̣н̣а. Топлината на огъня е Кр̣ш̣н̣а. Според ведическата медицина лошото храносмилане се дължи на понижена температура в стомаха. Така че дори за храносмилането е необходим огън. В Кр̣ш̣н̣а съзнание разбираме как земята, водата, огънят, въздухът и всеки действащ принцип, всички химически и материални елементи съществуват благодарение на Кр̣ш̣н̣а. Продължителността на човешкия живот също зависи от Кр̣ш̣н̣а. По милостта на Кр̣ш̣н̣а човек може да удължи живота си или да го скъси. Така Кр̣ш̣н̣а съзнание е приложимо във всяка сфера.

Бӣджам означава „семе“. Кр̣ш̣н̣а е семето на всичко. Има различни живи същества – подвижни и неподвижни. Птиците, животните, хората и много други живи същества се движат, а дърветата и растенията се числят към неподвижните. Всяко същество принадлежи към една от 8 400 000 форми на живот. Някои от тях се движат, други не. Във всички случаи обаче семето на живота им е Кр̣ш̣н̣а. Както се казва във ведическата литература (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 3.1.1): ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни джа̄янте – всичко произлиза от Брахман, Върховната Абсолютна Истина. Кр̣ш̣н̣а е Пара-брахман, Върховният Дух. Брахман е безличностен, а Пара-брахман е личност. Личностният аспект включва в себе си безличностния Брахман – това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (14.27): брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам. Следователно изначалният източник на всичко, коренът – е Кр̣ш̣н̣а. Както коренът на дървото поддържа цялото дърво, така Кр̣ш̣н̣а, изначалният корен на всичко, поддържа всичко в материалното проявление. Това се потвърждава във ведическата литература (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13):

Той е главният вечен сред всички вечни. Измежду всички живи същества Той е най-висшето, Той сам поддържа живота на всички. Нищо не може да се направи без интелигентност, а Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е изворът на цялата интелигентност. Ако човек не е интелигентен, не може да разбере Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а.

Силният човек трябва да използва силата си, за да покровителства слабите, а не за да напада. Според религиозните принципи (дхарма) сексуалният живот е предназначен за създаване на деца, не за друго. Родителите са отговорни да възпитат децата си в съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Всички материални дейности в света се извършват под влияние на трите гун̣и на материалната природа. Въпреки че тези материални гун̣и са еманации на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, Той не им е подчинен. Например човек може да бъде наказан съгласно държавните закони, но царят, който е законодателят, не е подчинен на закона. Така и материалните гун̣и – добро, страст и невежество – са еманации на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, но Кр̣ш̣н̣а не е подчинен на материалната природа. Затова Той е ниргун̣а – тези гун̣и, проявления, въпреки че са създадени от него, не му въздействат. Това е едно от особените качества на Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност.

Целият свят е запленен от трите гун̣и на материалната природа. Хората, объркани от тях, не могат да разберат, че Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е трансцендентален по отношение на тази материална природа.

Всяко живо същество, под влияние на материалната природа, има определен вид тяло и съответните психологични и биологични дейности. Има четири класи хора, действащи в трите гун̣и на природата. Тези, които са само в гун̣ата на доброто, се наричат бра̄хман̣и; тези, които са само в гун̣ата на страстта, се наричат кш̣атрии; в гун̣ите на страстта и невежеството се наричат вайши, които са изцяло в невежество се наричат шӯдри. По-нисши са животните или водещите животински живот. Но тези обозначения не са постоянни. Аз мога да съм бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или какъвто и да е, но във всички случаи този живот е временен. И въпреки че е временен и не знаем какви ще бъдем в следващия си живот, под влияние на илюзорната енергия, ние се отъждествяваме с материалното тяло и мислим, че сме американци, индийци, руснаци, или пък бра̄хман̣и, християни, мюсюлмани и т.н. И оплетени в гун̣ите на материалната природа, забравяме за Върховния Господ, който е над всички гун̣и. Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че живите същества, заблудени от тези три гун̣и на природата, не разбират, че отвъд материалната среда се намира Върховната Божествена Личност.

Има много видове живи същества – хора, полубогове, животни и т.н. – всички те се намират под влиянието на материалната природа и са забравили трансценденталната Божествена Личност. Онези, които се намират в гун̣ите на страстта и невежеството, а дори и тези, в гун̣ата на доброто, не могат да достигнат разбиране за Абсолютната Истина, отвъд безличностния Брахман. Те се объркват от личностния аспект на Върховния Бог, притежаващ цялата красота, богатство, знание, сила, слава и отречение. Щом хората в гун̣ата на доброто не могат да разберат това, каква надежда има за ония в гун̣ите на страстта и невежеството? Кр̣ш̣н̣а съзнание е трансцендентално спрямо материалните гун̣и и хората с Кр̣ш̣н̣а съзнание са действително освободени.

Върховната Личност притежава безброй божествени енергии. Живите същества са частици от енергиите му и също са божествени, но контактът с материалната енергия покрива тяхната изначална висша природа и те не могат да преодолеят влиянието ѝ. Както беше казано, материалната и духовната природа като еманации на Бога са вечни. Живите същества принадлежат към вечната висша природа на Бога, но поради това че са замърсени от нисшата природа – материята, – илюзията им е също вечна. Ето защо обусловената душа се нарича нитя-баддха, вечно обусловена. Никой не може да проследи как тя е станала обусловена в даден момент от историята на материалния свят. Въпреки че материалната природа е по-нисша енергия, за душата е много трудно да се освободи от влиянието ѝ, защото материалната енергия се ръководи от върховната воля, която живото същество не може да преодолее. Нисшата материална природа се определя тук като божествена, защото тя е свързана с Бога и действа по негова воля. Управлявана от божествената воля, материалната природа, макар и нисша, действа толкова удивително при създаването и разрушаването на космичното проявление. Ведите потвърждават това по следния начин: ма̄я̄м̇ ту пракр̣тим̇ видя̄н ма̄йинам̇ ту махешварам. „Въпреки че ма̄я̄ (илюзията) е неистинска или временна, зад нея стои висшият магьосник, Божествената Личност, който е Махешвара, върховният властелин“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 4.10).

Другото значение на гун̣а е „въже“; това означава, че обусловената душа е здраво вързана с въжетата на илюзията. Човек с вързани ръце и крака не може да се освободи сам – трябва да му помогне някой, който не е завързан. Понеже един вързан не може да помогне на друг вързан, спасителят трябва да бъде свободен. Следователно само Бог Кр̣ш̣н̣а или негов авторитетен представител, духовният учител, може да спаси обусловената душа. Без висша помощ човек не може да се освободи от робството на материалната природа. Преданото служене, Кр̣ш̣н̣а съзнание, помага да се постигне такова освобождение. Кр̣ш̣н̣а, господарят на илюзорната енергия, може да заповяда на тази непреодолима енергия да освободи обусловената душа. Той повелява това освобождение единствено от безпричинна милост към отдалата се душа и от бащинска привързаност към живото същество, което изначално е любимо дете на Бога. Ето защо отдаването в лотосовите нозе на Бога е единственото средство за освобождение от ноктите на неумолимата материална природа.

Думите ма̄м ева са също важни. Ма̄м означава само на Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у), а не на Брахма̄ или Шива. Въпреки че Брахма̄ и Шива са много издигнати и са почти на нивото на Виш̣н̣у, не е възможно тези въплъщения на раджо-гун̣а (страст) и тамо-гун̣а (невежество) да освободят обусловената душа от ноктите на ма̄я̄. С други думи, както Брахма̄, така и Шива се намират под влиянието на ма̄я̄. Само Виш̣н̣у е господар на ма̄я̄ и затова само Той може да даде освобождение на обусловената душа. Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8) потвърждават това с израза там ева видитва̄ – „Освобождение е възможно единствено чрез разбиране на Кр̣ш̣н̣а“. Дори Шива потвърждава, че освобождение може да се постигне само по милостта на Виш̣н̣у. Бог Шива казва: мукти-прада̄та̄ сарвеш̣а̄м̇ виш̣н̣ур ева на сам̇шаях̣ – „Няма съмнение, че Виш̣н̣у е дарителят на освобождение за всекиго“.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че просто като се отдадем в лотосовите нозе на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, можем да се освободим от строгите закони на материалната природа. Тогава възниква въпросът: защо начетените философи, учените, бизнесмените, управниците и лидерите на хората не се отдават в лотосовите нозе на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, всемогъщата Божествена Личност? Мукти – освобождение от законите на материалната природа – това търсят водачите на човечеството по всевъзможни начини с грандиозни планове и усилия в продължение на много години и раждания. Но ако освобождението е възможно просто с отдаване в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, тогава защо тези интелигентни и работливи водачи не приемат този прост метод?

Бхагавад-гӣта̄ отговаря на въпроса много откровено. Образованите водачи на обществото, като Брахма̄, Шива, Капила, Кума̄рите, Ману, Вя̄са, Девала, Асита, Джанака, Прахла̄да, Бали и по-късно Мадхва̄ча̄ря, Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Шрӣ Чайтаня и много други истински философи, политици, просветители, учени и др. – се отдават в лотосовите нозе на Върховната Личност, всемогъщия авторитет. Не приемат плана и пътя на Върховния Господ ония, които заради материални облаги само позират като философи, учени, просветители, управници и т.н. Без да имат представа за Бога, те просто кроят материални планове и така усложняват проблемите на материалното съществуване в напразни опити да ги разрешат. Но материалната енергия (природата) е много могъща – тя може да осуети неавторитетните планове на атеистите и да обърка намеренията на „плановите комисии“.

Атеистите, съставители на планове, са наречени тук душ̣кр̣итинах̣ – „безбожници“. Кр̣тӣ означава човек, който е извършил нещо похвално. Атеистите плановѝци понякога са много интелигентни и заслужават похвала, защото всеки голям план, добър или лош, изисква интелигентност, за да бъде изпълнен. Но понеже атеистът използва ума си неправилно, като се противопоставя на плана на Върховния Бог, той е наречен душ̣кр̣тӣ – с погрешно насочена интелигентност и усилия.

В Гӣта̄ съвсем ясно се посочва, че материалната енергия работи изцяло под ръководството на Върховния. Тя не притежава независима власт и действа така, както сянката се движи според движенията на обекта. Все пак материалната енергия е много могъща и поради безбожната си природа атеистите нито могат да разберат как действа тя, нито могат да узнаят плана на Върховния Бог. Под влияние на илюзията и гун̣ите на страстта и невежеството техните планове се осуетяват, както се случило с Хиран̣якашипу и Ра̄ван̣а; намеренията им напълно се провалили, въпреки че и двамата били материално образовани учени, философи, управници и наставници. Душ̣кр̣ти, безбожниците, са четири вида, както е описано по-долу.

(1) Мӯд̣ха са тези, които са изключително глупави и работят непосилно като товарни животни. Те искат да се наслаждават сами на плодовете от труда си и отказват да ги поделят с Върховния. Типичен пример за товарно животно е магарето. Това смирено животно е принудено от господаря си на тежка работа. Магарето всъщност не знае за кого работи така усърдно ден и нощ. На него му стига да напълни стомаха си със сноп трева, да поспи малко в постоянен страх, че ще бъде бито от господаря, и да удовлетвори сексуалното си желание с риск да бъде многократно ритано от партньора си. Понякога магарето твори поезия и философия, но тези ревящи звуци само смущават другите. Такова е положението на глупавия кармичен работник, който не знае за кого би трябвало да работи. Той не знае, че кармата (дейността) е предназначена за ягя (жертва).

Най-често тези, които работят усилено ден и нощ, за да отхвърлят бремето на създадените от самите тях задължения, казват, че нямат време да слушат за безсмъртието на живото същество. За тези мӯд̣ха тленните придобивки представляват смисъл на живота, независимо че се наслаждават на нищожна част от плодовете на труда си. Понякога те прекарват безсънни дни и нощи, за да печелят, и макар да имат язва или лошо храносмилане, са удовлетворени и без храна; те са просто погълнати от непосилен труд, в полза на илюзорни господари. Невежи относно истинския си господар, глупавите работници губят ценното си време да служат на Мамон. За нещастие, те никога не се отдават на върховния господар на всички господари, нито отделят време да слушат за него от подходящ източник. Свинята, която се храни с изпражнения, не е привлечена от сладкиши, приготвени от захар и гхи. По същия начин, глупавият работник неуморно ще продължава да слуша приятни за сетивата вести от този блещукащ материален свят и ще има съвсем малко време да слуша за вечната жизнена сила, движеща материалния свят.

(2) Другата група душ̣кр̣тӣ се наричат нара̄дхама – най-нисшите сред хората. Нара означава „човешко същество“, а адхама – „най-нисшето“. От 8   400   000 видове живи същества 400   000 са човешки. Сред тях има множество по-нисши човешки форми, повечето от които живеят нецивилизовано. За цивилизовани се считат хората с установени принципи за обществен, политически и религиозен живот. Тези, които са постигнали развитие в социално и политическо отношение, но нямат религиозни принципи, трябва да бъдат приемани за нара̄дхама. Религията без Бог не е религия, защото целта на религиозните принципи е да се опознае Върховната Истина и връзката ни с нея. В Бхагавад-гӣта̄ Бог, Върховната Личност, ясно заявява, че няма авторитет, който е по-висш от него, и че Той е Върховната Истина. Цивилизованата форма на човешки живот е предназначена за съживяване на изгубеното съзнание за вечната връзка на живото същество с Върховната Истина, всемогъщата Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Всеки, който пропуска тази възможност, се причислява към нара̄дхама. От свещените писания научаваме, че когато бебето е в майчината утроба (изключително неудобно положение), то моли Бога за избавление и обещава, щом излезе навън, да обожава само него. Естественият инстинкт на всяко живо същество е да се моли на Бога, когато е в неволя, защото е вечно свързано с Бога. Но повлияно от ма̄я̄, илюзорната енергия, след раждането детето забравя трудностите, в които е било, както и спасителя си.

Дълг на родителите е да събудят у децата божественото съзнание, спящо в тях. Десетте пречистващи церемонии, предписани в Ману смр̣ти, ръководството по религиозни принципи, са предназначени за съживяване на божественото съзнание в системата на варн̣а̄шрама. Но днес в целия свят нищо от това не се спазва стриктно и 99,9 процента от населението са нара̄дхама.

Когато цялото население стане нара̄дхама, естествено е т.нар. образование да загуби стойността си под влияние на всемогъщата енергия на материалната природа. Според нормите на Бхагавад-гӣта̄ за образован човек се счита този, който гледа еднакво на учения бра̄хман̣а, на кучето, на кравата, на слона и на кучеядеца. Такова е виждането на истинските предани. Шрӣ Нитя̄нанда Прабху, който е въплъщение на Бога в образа на божествен учител, спасява типичните нара̄дхама, братята Джага̄й и Ма̄дха̄й, и показва как истинският предан дарява с милостта си най-нисшите сред човешкия род. Така че дори един нара̄дхама, когото Божествената Личност не одобрява, може отново да съживи духовното си съзнание по милостта на някой предан.

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, установявайки принципите на бха̄гавата дхарма, преданото служене, препоръчва на хората да слушат смирено посланието на Божествената Личност. Същината на това послание е Бхагавад-гӣта̄. Най-нисшите сред хората могат да постигнат освобождение просто чрез този метод на смирено слушане, но за нещастие те отказват дори да чуят тези послания, да не говорим за отдаване на волята на Върховния. Нара̄дхама, най-нисшите сред хората, напълно пренебрегват основното задължение на човешкото същество.

(3) Следващата група душ̣кр̣тӣ се нарича ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ – личности, чиито обширни познания са изгубили всякаква стойност под влияние на илюзорната енергия. В повечето случаи те са много образовани – велики философи, поети, литератори, учени и т.н., но илюзорната енергия ги заблуждава и затова те не се покоряват на Върховния Бог.

Понастоящем има много ма̄яя̄пахр̣та-гя̄нах̣ дори и сред учените, занимаващи се с Бхагавад-гӣта̄. В нея ясно и директно се казва, че Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност. Никой не му е равен, нито е по-велик от него. Той е баща на Брахма̄ – първоначалния баща на всички хора. Всъщност там се казва, че Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е баща не само на Брахма̄, но и на всички форми на живот. Той е източникът на безличностния Брахман и на Парама̄тма̄; Свръхдушата във всяко живо същество е негова пълна еманация. Всичко води началото си от него и всеки е съветван да се отдаде в лотосовите му нозе. Въпреки тези недвусмислени твърдения ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ осмиват личността на Върховния Бог и го приемат просто за човешко същество. Те не знаят, че благословената човешка форма на живот е сътворена по образец на вечната и трансцендентална форма на Върховния.

Всички неавторитетни тълкувания на Гӣта̄, направени от ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣, извън парампара̄ системата, са препятствия по пътя на духовното разбиране. Заблудените тълкуватели не се отдават в лотосовите нозе на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, нито пък учат другите да следват този принцип.

(4) Последната група душ̣кр̣тӣ се нарича а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣ – личности, които следват демонични принципи. Тези хора са отявлени атеисти. Някои от тях твърдят, че Върховният Бог не може да се появи в материалния свят, но не са в състояние да посочат никакви реални причини. Други поставят Бога в подчинение на безличностния му аспект, въпреки че в Гӣта̄ е заявено обратното. От завист към Върховната Божествена Личност атеистът ще представя множество мними въплъщения на Бога, изфабрикувани в работилницата на ума му. Такива личности, чийто основен принцип в живота е да говорят с пренебрежение за Върховния, не могат да се отдадат в лотосовите нозе на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.

Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря Албандару от Южна Индия казва: „О, мой Господи! Въпреки твоите необикновени качества, черти и дейности, въпреки че съществуването ти като личност се потвърждава от всички свещени писания в гун̣ата на доброто, и въпреки че си признат от всички известни авторитети, притежаващи божествени качества и прочути с дълбочината на познанието си в трансценденталната наука, Ти оставаш непознаваем за тези, които следват атеистични принципи“.

Следователно (1) изключително глупавите, (2) най-нисшите измежду хората, (3) заблудените мислители и (4) отявлените демонични атеисти, както беше обяснено по-горе, никога не се отдават в лотосовите нозе на Божествената Личност, въпреки съветите на авторитетите и писанията.

За разлика от безбожниците личностите, описани тук, са привърженици на регулиращите принципи, изложени в писанията; те се наричат сукр̣тинах̣ – тези, които спазват правилата на писанията, моралните и социалните закони, и са малко или много предани на Върховния Бог. Сред тях има четири групи: такива, които понякога са нещастни; такива, които се нуждаят от пари; такива, които понякога са любознателни; и такива, които понякога търсят знание за Абсолютната Истина. Поради различни причини тези хора се обръщат към Бога, за да му служат. Те не са чисти предани, защото в замяна на преданото си служене искат да се изпълни някакво тяхно желание. Чистото предано служене е освободено от стремежи и желания за материална изгода. Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) дава определение на чистата преданост:

„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а благосклонно и без желание за материална изгода, без стремеж към печалба от плодоносни дейности, без умозрително философстване. Това се нарича чисто предано служене.“

Когато тези четири групи хора се обръщат към Върховния, за да му служат предано, и напълно се пречистят в резултат на общуването си с чист предан, те също стават чисти предани. Що се отнася до безбожниците, за тях преданото служене е много трудно, защото водят егоистичен и хаотичен живот, без духовни цели. Но ако някои от тях по случайност влязат в досег с чист предан, също стават чисти предани.

Хората, заети с кармични дейности, идват при Бога заради материални нещастия и ако общуват с чисти предани, в страданието си те стават предани на Бога. Тези, които са неудовлетворени, понякога също общуват с чисти предани и пожелават да узнаят кой е Богът. По същия начин, когато сухите философи се разочароват във всяка област на познанието, понякога пожелават да научат за Бога и започват да му служат с преданост. Така те успяват да се издигнат над знанието за безличностния Брахман и локализираната Парама̄тма̄ и по милостта на Върховния или негов чист предан достигат разбирането, че Бог е личност. И така, когато страдащите, любопитните, търсещите знание и нуждаещите се от пари се освободят от всички материални желания и разберат, че материалното възнаграждение няма нищо общо с духовното усъвършенстване, те стават чисти предани. Докато не се достигне такова пречистено ниво, трансценденталното служене на Бога е все още замърсено от плодоносни дейности, от търсене на знание и т.н. Необходимо е човек да се издигне над всичко това, за да достигне чисто предано служене.

Освободени от замърсяванията на материалните желания, нещастният, любознателният, безпаричният и търсещият върховно знание могат да станат чисти предани. Но от тях този, който има знание за Абсолютната Истина и е освободен от всички материални желания, става наистина чист предан на Бога. Господ казва, че от тези четири групи най-добър е преданият, който има пълно знание и в същото време служи с преданост. В стремежа си към знание човек разбира, че себето е различно от материалното тяло, и когато напредне още повече, осъзнава безличностния Брахман и Парама̄тма̄. Когато се пречисти напълно, той приема органично присъщата си позиция на вечен слуга на Бога. И така, общувайки с предани, любознателният, нещастният, безпаричният и знаещият се пречистват. Но в предварителния етап този, който има пълно знание за Върховния и в същото време му служи с преданост, е много скъп на Бога. Установеният в чисто знание за трансценденталността на Върховната Божествена Личност е така закрилян в преданото служене, че материалното замърсяване не може да го докосне.

Това не означава, че преданите с по-малко знание не са скъпи на Бога. Господ казва, че всички те са възвишени, защото всеки, който идва при него по каквато и да е причина, се нарича маха̄тма̄, велика душа. Преданите, желаещи някаква облага от преданото служене, са приети от Бога, защото присъства обмяна на обич. От привързаност те молят Бога за нещо материално и когато го получат, са така удовлетворени, че напредват в преданото служене. Но предан, който има пълно знание, е много скъп на Бога, защото единствената му цел е да служи на Върховния с любов и преданост. Такъв предан не може да живее дори и миг, без да е в досег или да служи на Бога. Върховният също много обича своя предан и не може да се раздели с него.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.68) Господ казва:

„Преданите са винаги в моето сърце и Аз съм винаги в сърцата им. Те не познават нищо друго освен мен и Аз също не мога да ги забравя. Връзката между мен и чистите предани е много интимна. Чистите предани, притежаващи пълно знание, никога не прекъсват духовното общуване и затова са ми много, много скъпи.“

Като служи предано или извършва трансцендентални ритуали в продължение на много, много раждания, живото същество може наистина да постигне чистото трансцендентално знание, че Върховната Божествена Личност е крайната цел на духовната реализация. В началото на духовния път, докато се опитва да изостави материалните си привързаности, човек има известна склонност към имперсонализъм, но когато напредне, той разбира, че в духовния живот също има дейности и тези дейности представляват предано служене. Осъзнал това, той се привързва към Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и му се отдава. Постепенно той проумява, че милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е всичко, че Той е причината на всички причини и че това материално проявление не е независимо от него. Човек възприема материалния свят като изкривено отражение на духовното многообразие и разбира, че всичко има отношение с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Така той мисли за всичко във връзката му с Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Това всеобхватно възприемане на Ва̄судева води до пълно отдаване на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като най-висшата цел. Такива велики отдадени души се срещат много рядко.

Този стих е много добре обяснен в трета глава (стихове 14 и 15) на Швета̄шватара Упаниш̣ад:

„Бог Виш̣н̣у има хиляди глави, хиляди очи и хиляди нозе. Обхващайки в себе си цялата Вселена, Той се простира на десет пръста ширина отвъд. В действителност Той е вира̄т̣ пуруш̣а – цялата Вселена. Той е всичко, което е било, и всичко, което ще бъде. Той е господарят на безсмъртието и на всичко, поддържано с храна.“

В Чха̄ндогя Упаниш̣ад (5.1.15) се казва: на ваи ва̄чо на чакш̣ӯм̇ш̣и на шротра̄н̣и на мана̄м̇сӣти а̄чакш̣ате пра̄н̣а ити ева̄чакш̣ате пра̄н̣о хй еваита̄ни сарва̄н̣и бхаванти – „В тялото на живото същество нито способността му да говори, нито способността му да вижда, нито способността му да чува, нито способността му да мисли са главният фактор; жизненият въздух е този, който стои в центъра на всички дейности“. По същия начин Бог Ва̄судева – Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – е изначалната същност във всичко. И понеже Ва̄судева е всепроникващ и всичко е Ва̄судева, преданият му се отдава в пълно знание (вж. Бхагавад-гӣта̄, 7.17 и 11.40).

Освободените от всички материални замърсявания се отдават на Върховния Бог и му служат с преданост. По природа хората не се отдават, докато не се пречистят напълно. Дори тези, които имат материални желания, но се обръщат към Върховния, не са толкова привлечени от външната природа; тъй като избират правилната цел, те скоро се избавят от материалната жажда за наслаждение. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) се препоръчва:

„Независимо дали човек е чист предан и няма материални желания, или е пълен с желания, или се стреми към освобождение от материалното замърсяване, при всички случаи трябва да се отдаде на Ва̄судева и да го обожава.“

Неинтелигентните хора, без духовно разбиране, намират убежище при полубоговете, за да задоволят бързо материалните си желания. Обикновено такива хора не отиват при Върховната Божествена Личност, защото се намират в по-нисшите гун̣и на природата (невежество и страст) и затова почитат различни полубогове. Те са удовлетворени, като следват предписаните правила за обожание. Почитателите на полубоговете са движени от дребни желания и не знаят как да достигнат върховната цел, но един предан на Върховния Бог не може да бъде заблуден. Тъй като във ведическата литература има препоръки да се почитат различни полубогове за различни цели (например болният е съветван да обожава Слънцето), всички, които не са предани на Бога, мислят, че за постигане на определени цели полубоговете са по-подходящи от Върховния. Но чистият предан знае, че Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е господар на всички. В Чайтаня чарита̄мр̣та (А̄ди, 5.142) се казва: екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а, а̄ра саба бхр̣тя – само Бог, Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а, е господар, всички други са слуги. Ето защо един чист предан никога не се обръща към полубоговете, за да удовлетвори материалните си нужди. Той зависи от Върховния и е доволен от това, което Господ му дава.

Бог е дал независимост на всички. Ако някой желае материални наслади и много искрено моли полубоговете за такива неща, Върховният Бог, като Свръхдуша в сърцето на всекиго, разбира всичко и създава подходящи условия. Като върховен баща на живите същества, Той не посяга на независимостта им. Напротив – създава всички условия да удовлетворят материалните си желания. Някой може да попита: защо всемогъщият Бог дава възможност на живите същества да се наслаждават на този материален свят и така ги оставя да падат в клопката на илюзорната енергия? Отговорът е – ако Върховният, като Свръхдуша, не предостави тези възможности, тогава няма да има независимост. Ето защо Той дава на всички пълна независимост – кой каквото желае. Но неговото най-важно наставление намираме в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): човек трябва да изостави всички други задължения и напълно да се отдаде на Бога – това ще го направи щастлив.

Както живото същество, така и полубоговете са подчинени на волята на Върховната Божествена Личност. Следователно живото същество не може да почита някой полубог по собствено желание, нито полубогът може да го дари с благословия без върховната воля. Както се казва, дори стръкчето трева не помръдва без волята на Върховния Бог. Обикновено хората, притеснени в материалния свят, отиват при полубоговете, както се препоръчва във ведическата литература. Човек, който иска нещо конкретно, може да почита определен полубог. Например на болния се препоръчва да почита бога на Слънцето. Онзи, който иска да има добро образование, може да почита богинята на знанието Сарасватӣ, а който иска да има красива жена, трябва да обожава богинята Ума̄, съпруга на Господ Шива. В ша̄стрите (ведическите писания) има различни препоръки за почитане на различните полубогове. И понеже всяко живо същество иска да се наслаждава на определени материални удобства, Бог го вдъхновява със силно желание за постигане на такава благословия от съответния полубог. И човек получава благословията. Специфичното настроение на преданост към даден полубог също се определя от Върховния. Самите полубогове не могат да създадат такава склонност у живото същество, но понеже Кр̣ш̣н̣а е Върховният, или Свръхдушата в сърцето на всекиго, Той подтиква човек да почита даден полубог. Всъщност полубоговете са различни части от вселенското тяло на Върховния. Така че те не са независими. Във ведическата литература се казва: „Върховният Бог под формата на Свръхдуша също присъства в сърцата на полубоговете. Той урежда да се изпълни желанието на живото същество чрез посредничеството на съответния полубог. Но както полубогът, така и живото същество зависят от върховната воля. Те не са независими“.

Полубоговете не могат да благославят поклонниците си без позволението на Върховния Бог. Живото същество може да забрави, че всичко принадлежи на Върховния, но полубоговете не забравят. Почитането на полубоговете и получаването на желаните резултати зависи от Върховната Божествена Личност, а не от полубоговете. Неинтелигентните хора не знаят това и глупаво отиват при полубоговете, за да получат блага. А чистият предан, когато се нуждае от нещо, моли единствено Върховния Бог; но молбата за материални блага не му е присъща. Обезумели да удовлетворят желанията си, обикновено хората се обръщат към полубоговете. Това става, когато желаят нещо незаслужено и Върховният не изпълни желанието им. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че който обожава Върховния Бог и в същото време жадува материално наслаждение, си противоречи в желанията. Преданото служене на Бога и почитането на полубоговете са несъизмерими – почитането на един полубог е материално, а преданото служене на Върховния е изцяло духовно.

Материалните желания са препятствия за живото същество, желаещо да се завърне при Бога. Затова чистият предан не е даряван с материалните облаги, жадувани от неинтелигентните хора, които предпочитат да обожават полубоговете в материалния свят, вместо да служат предано на Върховния Бог.

Някои коментатори на Бхагавад-гӣта̄ твърдят, че с обожание на даден полубог може се достигне Върховния, но тук ясно се посочва, че поклонниците на полубоговете отиват на техните планетарни системи; например поклонниците на Слънцето достигат Слънцето, а поклонниците на полубога на Луната достигат Луната. Ако някой желае да почита полубог като Индра, може да отиде на неговата планета. Не е вярно, че ако обожаваме полубоговете, можем да достигнем Върховната Божествена Личност. Това твърдение е отхвърлено тук, а ясно е казано, че поклонниците на полубоговете отиват на различни планети в материалния свят, докато преданите на Върховния отиват директно на върховната планета на Божествената Личност.

Би могъл да възникне въпросът – щом полубоговете са различни части от тялото на Върховния Бог, поклонниците им би трябвало да постигнат същата цел като преданите на Бога. Поклонниците на полубоговете обаче са неинтелигентни; те не знаят на коя част от тялото трябва да се дава храната. Някои от тях са направо глупави и твърдят, че има различни части и различни начини да се дава храна. Тази идея не е сериозна. Може ли някой да нахрани тялото през очите или през ушите? Тези хора не знаят, че полубоговете са различни части от вселенското тяло на Върховния Господ, и в невежеството си вярват, че всеки полубог е отделен Бог и съперник на Върховния.

Не само полубоговете, но и обикновените живи същества са части на Върховния Бог. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че бра̄хман̣ите са главата на Върховния, кш̣атриите са ръцете му, ваиш̣ите са неговият кръст, а шӯдрите са нозете му – и всички те изпълняват различни функции. Независимо от положението си, ако човек осъзнае, че както полубоговете, така и той са частици от Върховния Бог, знанието му е съвършено. Но ако не разбере това, той достига различните планети на полубоговете. Това не е същото местоназначение, до което стигат преданите.

Резултатите от благословиите на полубоговете са преходни, защото в този материален свят планетите, полубоговете и техните поклонници подлежат на унищожение. В този стих ясно се казва, че всички резултати от почитането на полубоговете са временни; затова подобно обожание се извършва от неинтелигентни хора. Тъй като чистият предан, зает със служене на Върховния Бог в Кр̣ш̣н̣а съзнание, достига вечно блажено, изпълнено със знание съществуване, неговите постижения и тези на обикновените поклонници на полубоговете са напълно различни. Върховният Бог е безграничен, покровителството му е безгранично, милостта му е безгранична. С тази безгранична милост Върховният Бог дарява чистите си предани.

Поклонниците на полубоговете бяха наречени неинтелигентни, а тук така са наречени и имперсоналистите. Бог Кр̣ш̣н̣а разговаря с Арджуна в личностния си облик, но въпреки това в невежеството си имперсоналистите твърдят, че в крайна сметка Върховният Бог няма форма. Я̄муна̄ча̄ря, велик предан на Бога, в ученическата приемственост на Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, е написал много подходящ стих в тази връзка. Той казва:

„Мой скъпи Господи, предани като Вя̄садева и На̄рада знаят, че Ти си Върховната Личност. Ведическата литература описва твоите качества, форма и дейности; от нея става ясно, че си Върховният Бог. Но повлияните от гун̣ите на страстта и невежеството, демоните и неотдадените не могат да те разберат, не могат да те осъзнаят. Колкото и изкусни да са такива неотдадени в обсъждането на Веда̄нта, Упаниш̣адите и друга ведическа литература, за тях е невъзможно да разберат Божествената Личност“ (Стотра ратна, 12).

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Бог не може да бъде разбран просто чрез изучаване на Веда̄нта. Единствено по неговата милост можем да опознаем личността му. Ето защо в този стих ясно се посочва, че не само поклонниците на полубоговете са неинтелигентни. Неотдадените, изучаващи Веда̄нта, с техните размишления върху ведическата литература без следа от истинско Кр̣ш̣н̣а съзнание – са също неинтелигентни и не разбират личностната природа на Бога. Хората, които считат Абсолютната Истина за безличностна, са описани като абуддхаях̣, или „непознаващи крайния аспект на Абсолютната Истина“. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че Върховният бива осъзнат първо като безличностен Брахман, след това като локализирана Свръхдуша и накрая – като висшата степен на познание на Абсолютната Истина – Божествената Личност. Съвременните имперсоналисти са още по-неинтелигентни, защото дори не следват великия си предшественик Шан̇кара̄ча̄ря, който изрично заявява, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Затова, без да познават Върховната Истина, имперсоналистите считат Кр̣ш̣н̣а просто за син на Девакӣ и Васудева, за принц или за могъщо живо същество. Това разбиране се осъжда и в Бхагавад-гӣта̄ (9.1). Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам – „Само глупаците ме смятат за обикновена личност“.

Истината е, че никой не може да разбере Кр̣ш̣н̣а, без да му служи с преданост и без да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бха̄гаватам (10.14.29) потвърждава това:

„Мой Господи, ако някой е благословен дори с капка от милостта на лотосовите ти нозе, той може да разбере величието на твоята личност. Но онези, които размишляват, за да разберат Върховната Божествена Личност, не могат да те познаят, дори да изучават Ведите в продължение на дълги години.“ Не може да се осъзнае Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а, неговата форма, качества и име просто чрез умозрителни разсъждения или дискусии върху ведическата литература. Трябва да се служи на Бога с любов и преданост. Когато е напълно установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, започвайки с повтарянето на маха̄ мантрата – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе – само тогава човек може да разбере Върховната Божествена Личност. Неотдадените имперсоналисти мислят, че Кр̣ш̣н̣а има материално тяло и неговите дейности, форма и всичко свързано с него е ма̄я̄. Тези имперсоналисти са наричани Ма̄я̄ва̄дӣ. Те не познават висшата истина.

В двайсети стих ясно се казва: ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ прападянте 'ня-девата̄х̣ – „Заслепените от похотливи желания се отдават на различни полубогове“. Известно е, че освен Върховната Божествена Личност съществуват и полубогове, всеки от които има своя планета. Господ също си има планета. Както се казва в двайсет и трети стих: дева̄н дева-яджо я̄нти мад-бхакта̄ я̄нти ма̄м апи – поклонниците на полубоговете отиват на съответните планети на полубоговете, а преданите на Господ Кр̣ш̣н̣а отиват на планетата Кр̣ш̣н̣алока. Макар да е казано категорично, глупавите имперсоналисти твърдят, че Бог е безформен и неговите форми са измамни. Нима е възможно, изучавайки Гӣта̄, да се стигне до извода, че полубоговете и техните обители са безличностни? Ясно е, че нито полубоговете, нито Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, са безличностни. Всички те са личности. Господ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност и има своя планета, както и полубоговете имат собствени планети.

Следователно монистичната представа, че висшата истина е безформена, а всяка форма е породена от илюзия, не е вярна. Тук ясно се казва, че формата не е илюзорна. От Бхагавад-гӣта̄ разбираме, че формите на полубоговете и на Върховния Господ съществуват едновременно, а тялото на Бог Кр̣ш̣н̣а е сач-чид а̄нанда – вечно, изпълнено със знание и блаженство. Ведическата литература потвърждава, че Върховната Абсолютна Истина е знание и блаженство – вигя̄нам а̄нандам̇ брахма (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 3.9.28) и е извор на безброй божествени качества – ананта-каля̄н̣а-гун̣а̄тмако 'сау (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 6.5.84). В друг стих от Гӣта̄ Бог казва, че макар да е аджа (нероден), Той се появява в този свят. Това са истините, които трябва да научим от Бхагавад-гӣта̄. Не може да допуснем, че Върховният Бог е безличностен. Философията на монизма, следвана от имперсоналистите, е погрешна от гледна точка на Бхагавад-гӣта̄. Без съмнение, Върховната Абсолютна Истина, Бог Кр̣ш̣н̣а, има форма и е личност.

Някой може да възрази: щом Кр̣ш̣н̣а е бил видим за всички, когато е бил на земята, защо казваме, че не се проявява пред всички? Всъщност Той не е бил проявен за всекиго. Когато Кр̣ш̣н̣а е бил на земята, малцина са разбирали, че Той е Бог, Върховната Личност. На събранието на династията Куру, когато Шишупа̄ла се изказал против това Кр̣ш̣н̣а да оглави събранието, Бхӣш̣ма подкрепил Кр̣ш̣н̣а и заявил, че Той е Върховният Бог. Па̄н̣д̣авите и още неколцина са знаели, че Той е Върховният, но далеч не всички. Той не се разкривал пред обикновените, неотдадени хора. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че с изключение на чистите предани всички други го считат за човек като тях. Само за своите предани Той се проявил като неизчерпаем източник на блаженство. За другите останал скрит от вътрешната си енергия.

В своите молитви в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.8.19) царица Кунтӣ казва, че Бог е скрит от завесата на йога-ма̄я̄ и затова обикновените хора не могат да го разберат. За покривалото на йога-ма̄я̄ намираме потвърждение и в Ӣшопаниш̣ад (мантра 15), в която преданият се моли:

„О, мой Господи, Ти поддържаш цялата Вселена и преданото служене на теб е висшият религиозен принцип. Затова те моля да поддържаш и мен. Твоята трансцендентална форма е покрита от йога-ма̄я̄. Брахмаджьоти е покривалото на вътрешната енергия. Моля те, бъди милостив и отмести това блестящо сияние, което ми пречи да видя твоята сач-чид-а̄нанда-виграха – вечна форма на блаженство и знание.“ Бог, Върховната Личност, в трансценденталната си форма на блаженство и знание е покрит от вътрешната енергия на брахмаджьоти и поради това неинтелигентните имперсоналисти не могат да го видят.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.7) има следната молитва от Брахма̄: „О, Господи, о, Свръхдуша, о, Господарю на всички тайни, кой може да оцени твоето могъщество и забавления в този свят? Ти постоянно разширяваш вътрешната си енергия и никой не може да те разбере. Великите учени изследват атомния състав на материалния свят и на планетите, но не са в състояние да измерят твоята енергия и мощ, въпреки че стоиш пред тях“. Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е не само нероден, но и неизчерпаем (авяя). Неговата вечна форма е изпълнена с блаженство и знание, а енергиите му са неизчерпаеми.

Тук е поставен въпросът за личностното и безличностното. Ако Кр̣ш̣н̣а, формата на Върховния Бог, беше ма̄я̄, материална, както мислят имперсоналистите, тогава подобно на живото същество Той би трябвало да сменя тялото си и да забравя всичко за миналия си живот. Никой в материално тяло не може да си припомни миналия живот, не може да предскаже бъдещия си живот, нито развръзката на настоящия. Той не знае какво се случва в миналото, в настоящето и в бъдещето. Без пречистване от материалното замърсяване не може да се узнае миналото, настоящето и бъдещето.

Бог Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че за разлика от обикновеното човешко същество Той съвършено знае какво се е случило в миналото, какво се случва в настоящето и какво ще се случи в бъдеще. В четвърта глава научихме, че Кр̣ш̣н̣а си спомня как преди милиони години е напътствал Вивасва̄н, бога на Слънцето. Кр̣ш̣н̣а познава всички живи същества, защото се намира в сърцата им като Свръхдуша. Но въпреки присъствието му във всяко живо същество и битието му на Върховна Божествена Личност неинтелигентните дори ако осъзнаят безличностния Брахман, не могат да разберат Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като Върховната Личност. Без съмнение трансценденталното тяло на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не е тленно. Той е като слънцето, а ма̄я̄ – като облак. В материалния свят виждаме, че има слънце, облаци, различни звезди и планети. Временно облаците могат да покрият небето, но това покривало е привидно, само за ограниченото ни зрение. Слънцето, Луната и звездите всъщност не са покрити. По същия начин и ма̄я̄ не може да покрие Върховния Бог. С помощта на вътрешната си енергия Той остава скрит за неинтелигентните. Както се твърди в трети стих на тази глава, измежду милионите хора някои се опитват да постигнат съвършенство в човешката форма на живот, а сред хилядите съвършени единици могат да разберат Бог Кр̣ш̣н̣а. Дори някой да е постигнал съвършенство чрез осъзнаване на безличностния Брахман или локализираната Парама̄тма̄, той не може да разбере Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, ако не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Истинската, органично присъща на живото същество позиция, е покорство пред Върховния Бог, който е чисто знание. Когато някой е заблуден и откъснат от това чисто знание, той е във властта на илюзорната енергия и не може да разбере Върховната Божествена Личност. Илюзорната енергия се проявява в двойствеността желание – омраза. Поради желанието и омразата невежият иска да стане едно с Господа и завижда на Кр̣ш̣н̣а, че е Върховната Божествена Личност. Чистите предани, които не са замърсени от желание и омраза, разбират, че Господ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се появява посредством вътрешните си енергии, докато заблудените от двойствеността и незнанието мислят, че Бог, Върховната Личност, е създаден от материални енергии. В това е трагедията им. Характерна черта на заблудените е да съществуват сред двойствености като безчестие и чест, нещастие и щастие, жена и мъж, добро и зло, удоволствие и страдание и т.н., мислейки по следния начин: „Това е моята съпруга; това е моята къща; аз съм господарят в тази къща; аз съм съпругът на тази жена“. Това са двойственостите на илюзията. Под тяхно влияние хората напълно оглупяват и не могат да разберат Върховната Божествена Личност.

В този стих са споменати хората, подходящи да се издигнат до трансцендентална позиция. За грешниците, атеистите, глупаците и измамниците е много трудно да преодолеят двойствеността: желание – омраза. Само хората, които през живота си са съблюдавали религиозните принципи, действали са благочестиво и са превъзмогнали греховните последици, могат да приемат преданото служене и постепенно да се издигнат до чисто знание за Върховната Божествена Личност. Тогава те ще могат да медитират в транс върху Върховния Бог. Това е методът за издигане на духовно равнище. И той е осъществим само в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в обществото на чисти предани, защото общуването с велики предани освобождава от илюзията.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.2) се казва, ча ако някой наистина иска да се освободи, трябва да служи на преданите (махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктех̣); а този, който общува с материалисти, поема по пътя, водещ към най-мрачната област на битието (тамо-два̄рам̇ йош̣ита̄м̇ сан̇ги-сан̇гам). Преданите на Бога пътуват по тази земя единствено за да освободят обусловените души от тяхната илюзия. Имперсоналистите не знаят, че забравата на органично присъщата им позиция като подчинени на Върховния е най-голямото нарушение на Божия закон. Докато човек не възстанови изначалната си позиция, не е възможно да разбере Върховния или да се заеме изцяло и решително с трансцендентално любовно служене.

Раждането, смъртта, старостта и болестите засягат материалното тяло, но не и духовното. Няма раждане, смърт, старост и болести за духовното тяло. Затова онзи, който получи духовно тяло, стане един от придружителите на Бога и му служи вечно с преданост, е наистина освободен. Ахам̇ брахма̄сми – Аз съм дух. Човек трябва да разбере, че е Брахман, духовна същност. Това Брахман разбиране за живота присъства също и в преданото служене, както е споменато в този стих. Чистите предани са трансцендентално установени на нивото Брахман и знаят всичко за трансценденталните дейности.

Четирите категории все още непречистили се предани, които започват своето служене, постигат съответните си цели и когато по милостта на Върховния станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а, наистина се наслаждават на духовно общуване с Бога. Но поклонниците на полубоговете никога не отиват при Върховния Бог на неговата висша планета. До тази планета на Кр̣ш̣н̣а, известна като Голока Вр̣нда̄вана, не достигат дори осъзналите Брахман по-ниско интелигентни хора. Само личности, действащи с Кр̣ш̣н̣а съзнание (ма̄м а̄шритя), имат правото да бъдат наричани Брахман, защото искрено се стремят към планетата на Кр̣ш̣н̣а. Те нямат съмнения по отношение на Кр̣ш̣н̣а и затова наистина са Брахман.

Тези, които обожават формата (арча̄) на Бога или медитират върху него само за да се освободят от материалното робство, също узнават по Божията милост същността на Брахман, адхибхӯта и т.н., както е обяснено от Господ в следващата глава.

Кр̣ш̣н̣а осъзнатите никога не се отклоняват от пътя на цялостното разбиране за Върховната Божествена Личност. При трансценденталното общуване в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да се разбере как Върховният Бог е главният принцип на материалното проявление и дори на полубоговете. Постепенно, с такова трансцендентално общуване, идва убеждението в съществуването на Върховната Божествена Личност и в мига на смъртта си Кр̣ш̣н̣а осъзнатият няма как да забрави Кр̣ш̣н̣а. Така по естествен начин той се издига до планетата на Върховния Бог – Голока Вр̣нда̄вана.

В настоящата седма глава се обяснява как човек може да стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание е общуването с Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Такова общуване е духовно и ни поставя в непосредствен досег с Върховния, по чиято милост можем да разберем, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. В същото време се проумява органично присъщата на живото същество позиция и как то забравя Кр̣ш̣н̣а, оплетено в материални дейности. С напредъка си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в подходящо обкръжение, живото същество разбира, че заради забравата на Кр̣ш̣н̣а е обусловено от законите на материалната природа. То разбира, че тази човешка форма на живот е възможност да си възвърне съзнанието за Кр̣ш̣н̣а и че трябва да я оползотвори изцяло, за да постигне безпричинната милост на Върховния Бог.

В тази глава бяха разгледани много теми: нещастният, любознателният, материално затрудненият човек, знанието за Брахман, знанието за Парама̄тма̄, освобождението от раждане, смърт и болести и обожанието на Върховния Бог. Обаче този, който наистина е напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не се интересува от различните методи. Той непосредствено се заема с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така на практика се установява в органично присъщото си положение като вечен слуга на Господ Кр̣ш̣н̣а. В това положение той изпитва удоволствие да слуша за Върховния Бог и да го слави, служейки му с преданост. Убеден е, че като постъпва така, ще постигне всичките си цели. Тази непоколебима вяра се нарича др̣д̣ха-врата; тя е началото на бхакти йога, трансценденталното любовно служене. Такова е заключението на всички писания. Тази седма глава на Бхагавад-гӣта̄ е същността на това убеждение.