ТЕКСТОВЕ 20 – 23
TEXTS 20-23
Текст
Tekstas
нируддхам̇ йога-севая̄
ятра чаива̄тмана̄тма̄нам̇
пашянн а̄тмани туш̣яти
niruddhaṁ yoga-sevayā
yatra caivātmanātmānaṁ
paśyann ātmani tuṣyati
буддхи-гра̄хям атӣндриям
ветти ятра на чаива̄ям̇
стхиташ чалати таттватах̣
buddhi-grāhyam atīndriyam
vetti yatra na caivāyaṁ
sthitaś calati tattvataḥ
маняте на̄дхикам̇ татах̣
ясмин стхито на дух̣кхена
гурун̣а̄пи вича̄ляте
manyate nādhikaṁ tataḥ
yasmin sthito na duḥkhena
guruṇāpi vicālyate
вийогам̇ йога-сам̇гитам
viyogaṁ yoga-saṁjñitam
Дума по дума
Synonyms
ятра – в състояние, при което; упарамате – престава (защото изпитва духовно щастие); читтам – мисловни дейности; нируддхам – като се ограничава от материални неща; йога-севая̄ – чрез практикуване на йога; ятра – в която; ча – също; ева – несъмнено; а̄тмана̄ – с чистия ум; а̄тма̄нам – душата; пашян – осъзнава положението на; а̄тмани – в себето; туш̣яти – е удовлетворен; сукхам – щастие; а̄тянтикам – върховно; ят – чийто; тат – това; буддхи – с разум; гра̄хям – достижимо; атӣндриям – трансцендентално; ветти – човек знае; ятра – в което; на – никога; ча – също; ева – несъмнено; аям – той; стхитах̣ – установен; чалати – отмества; таттватах̣ – от истината; ям – това, което; лабдхва̄ – чрез достигане; ча – също; апарам – всяка друга; ла̄бхам – печалба; маняте – се счита; на – никога; адхикам – повече; татах̣ – отколкото това; ясмин – в което; стхитах̣ – е установен; на – никога; дух̣кхена – от страдания; гурун̣а̄ апи – дори да е много трудно; вича̄ляте – е разтърсван; там – това; видя̄т – трябва да знаеш; дух̣кха-сам̇ьога – на страданията, породени от досега с материята; вийогам – прекратяване; йога-сам̇гитам – наричано транс в йога.
yatra — būsena, kai; uparamate — nutrūksta (nes pajuntama transcendentinė laimė); cittam — proto veikla; niruddham — atsiribojus nuo materijos; yoga-sevayā — praktikuojant yogą; yatra — kai; ca — taip pat; eva — tikrai; ātmanā — grynu protu; ātmānam — savojo „aš“; paśyan — suvokdamas padėtį; ātmani — vidujai; tuṣyati — jaučia pasitenkinimą; sukham — laimę; ātyantikam — aukščiausią; yat — kurią; tat — tą; buddhi — intelektu; grāhyam — apčiuopiamą; atīndriyam — transcendentinę; vetti — žino; yatra — kur; na — niekada; ca — taip pat; eva — tikrai; ayam — jis; sthitaḥ — būdamas; calati — atsitraukia; tattvataḥ — nuo tiesos; yam — tą, kurią; labdhvā — pasiekęs; ca — taip pat; aparam — bet kurį kitą; lābham — pasiekimą; manyate — laiko; na — niekada; adhikam — geresniu; tataḥ — už tą; yasmin — kurioje; sthitaḥ — būdamas; na — niekada; duḥkhena — vargų; guruṇā api — net ir labai sunkių; vicālyate — yra sukrečiamas; tam — tą; vidyāt — turi žinoti; duḥkha-saṁyoga — kančių, kylančių dėl sąlyčio su materija; viyogam — sunaikinimas; yoga-saṁjñitam — vadinamas yogos transo būsena.
Превод
Translation
В стадия на съвършенство, наречен транс (сама̄дхи), умът е напълно възпрян от материални мисловни дейности чрез йога практика. Това съвършенство се характеризира със способността на човек да вижда себето с пречистен ум, да се радва и наслаждава в себе си. В това състояние той изпитва безгранично трансцендентално щастие чрез трансцендентални сетива. Така установен, той никога не се отклонява от истината и веднъж постигнал това, знае, че няма нищо по-велико за постигане. На тази позиция човек не се разколебава дори сред много големи трудности. Това е истинско освобождение от всички страдания, породени от досега с материята.
Tobulumo pakopoje, kuri vadinama transu, arba samādhi, žmogaus protas yogos praktikos dėka visiškai atsiriboja nuo materialios proto veiklos. Toks tobulumas apibūdinamas kaip sugebėjimas grynu protu suvokti savąjį „aš“ ir vidujai išgyventi malonumą bei džiaugsmą. Kas pasiekia šį džiaugsmingą būvį, kai transcendentiniais jutimais patiriama beribė transcendentinė laimė, tas niekad nenukrypsta nuo tiesos ir mano, kad nėra aukštesnio laimėjimo. Pasiekusiojo tokią padėtį nesukrečia net ir pačios didžiausios negandos. Iš tiesų tai ir yra tikroji laisvė nuo visų kančių, kylančių dėl sąlyčio su materija.
Пояснение
Purport
Основният принцип на йога е, че практикувайки, човек постепенно се освобождава от материалните си схващания. След това се установява в транс, сама̄дхи. Това означава, че възприема Свръхдушата с духовен ум и интелигентност без опасения от отъждествяване на аз-а със Свръхаза. Йога практиката до голяма степен е изградена върху системата на Патан̃джали. Някои своеволни коментатори се опитват да приравнят индивидуалната душа със Свръхдушата, а монистите смятат това за освобождение, но те не разбират истинската цел на йога системата на Патан̃джали. В тази система трансценденталното удоволствие не се отхвърля – монистите просто се страхуват да го приемат, за да не изложат на опасност теорията за еднаквостта. Двойствеността знание и знаещ се отхвърля от монистите, но трансценденталното удоволствие, постигано чрез трансцендентални сетива, се приема в този стих. И това се потвърждава от Патан̃джали Муни, прочутият основател на йога системата. Великият мъдрец заявява в своите Йога сӯтри (4.33): пуруш̣а̄ртха-шӯня̄на̄м̇ гун̣а̄на̄м̇ пратипрасавах̣ каивалям̇ сварӯпа-пратиш̣т̣ха̄ ва̄ чити-шактир ити.
KOMENTARAS: Praktikuojant yogą, palengva atsisakoma materialių sampratų. Tai pirmoji charakteringa yogos ypatybė. Po to atsiduriama transe, arba samādhi – tai reiškia, kad yogas transcendentiniu protu ir intelektu patiria Supersielą, išvengdamas pavojaus sutapatinti savąjį „aš“ su Super „Aš“. Yogos praktika daugiau ar mažiau pagrįsta Patañjalio sistemos principais. Kai kurie neautorizuoti komentatoriai stengiasi sutapatinti individualiąją sielą su Supersiela, o monistai mano tatai esant išsivadavimu, tačiau jie nesupranta tikrojo Patañjalio yogos sistemos tikslo. Patañjalio yogos sistema pripažįsta egzistuojant transcendentinį malonumą, bet monistai šio transcendentinio malonumo nepripažįsta baimindamiesi, kad bus suabejota „vienovės“ teorija. Monistai atmeta pažinimo objekto ir pažįstančio objekto dualumą, tačiau šiame posme transcendentinis džiaugsmas (patiriamas transcendentiniais jutimais) pripažįstamas. Šiai minčiai pritaria ir Patañjalis Munis – garsusis yogos sistemos atstovas. Savo „Yoga- sūtrose“ (3.34) didis išminčius tvirtina: puruṣārtḥa-śūnyānāṁ guṇānāṁ pratiprasavaḥ kaivalyaṁ svarūpa-pratiṣṭhā vā citi-śaktir iti.
Тази чити-шакти, вътрешна енергия, е трансцендентална. Пуруш̣а̄ртха означава материална религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и накрая опитът на човек да стане едно с Върховния. Това „единство с Върховния“ монистите наричат каивалям. Но според Патан̃джали каивалям е вътрешна, т.е. духовна сила, с чиято помощ живото същество осъзнава органично присъщата си позиция. Бог Чайтаня нарича това състояние чето дарпан̣а ма̄рджанам, изчистване на замърсеното огледало на ума. Това „изчистване“ в действителност е освобождение от материалния плен (бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам). Понятието за нирва̄н̣а, която е също предварителен етап, съответства на този принцип. В Бха̄гаватам (2.10.6) това се нарича сварӯпен̣а вявастхитих̣, а Бхагавад-гӣта̄ потвърждава същото в този стих.
Citi-śakti, vidinė galia, yra transcendentinė. Puruṣārtha –„materialiai orientuotas religingumas, materialinės gerovės plėtra, jusliniai malonumai ir pagaliau – pastangos susivienyti su Aukščiausiuoju“. „Vienovę su Aukščiausiuoju“ monistai vadina kaivalyam, tačiau anot Patañjalio, kaivalyam yra vidinė, t.y. transcendentinė, galia, padedanti gyvajai esybei suvokti savo prigimtinį būvį. Viešpaties Caitanyos žodžiais šis būvis yra ceto-darpaṇa- mārjanam, t.y. proto dulkėto veidrodžio valymas. „Valymas“ – iš tikrųjų išsivadavimas, ar bhava-mahā-dāvāgni-nirvāpaṇam. Šią nuostatą atitinka ir nirvāṇos, kuri taip pat yra tik pradinė pakopa, sąvoka. Bhāgavatam (2.10.6) ji vadinama svarūpeṇa vyavasthitiḥ. Šis „Bhagavad-gītos“ posmas irgi tvirtina tą patį.
След нирва̄н̣а, прекратяване на материалните дейности, идва етапа на духовни дейности – предано служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а съзнание. По думите на Бха̄гаватам сварӯпен̣а вявастхитих̣ това е „истинският живот на живото същество“. Ма̄я̄, илюзията, е състояние на духовно битие, замърсено от материалната зараза. Освобождението от нея не означава разрушаване на изначалната, вечна позиция на живото същество. Патан̃джали също приема това с думите каивалям̇ сварӯпа-пратиш̣т̣ха̄ ва̄ чити-шактир ити. Това чити-шакти, трансцендентално наслаждение, е истинският живот. Същото се потвърждава във Веда̄нта сӯтра (1.1.12) – а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т. Това естествено трансцендентално наслаждение е крайната цел на йога и е леснопостижимо с предано служене, бхакти йога. Бхакти йога ще бъде подробно описана в следващите глави на Бхагавад-гӣта̄.
Po nirvāṇos (nutraukus materialią veiklą) pradedama veikti dvasiškai, t.y. pasiaukojamai tarnauti Viešpačiui. Ši veikla vadinasi Kṛṣṇos sąmonė. Bhāgavatam žodžiais, tai yra tikrasis gyvosios esybės gyvenimas – svarūpeṇa vyavasthitiḥ. Māyā, arba iliuzija – tai dvasinis gyvenimas, apimtas materialios infekcijos. Atsikratyti šios materialios infekcijos – nereiškia panaikinti pirminę amžiną gyvosios esybės padėtį. Šį faktą pripažįsta ir Patañjalis, kai tvirtina: kaivalyaṁ svarūpa-pratiṣṭhā vā citi-śaktir iti. Citi- śakti, transcendentinis malonumas, ir yra tikrasis gyvenimas. „Vedanta- sūtra“ (1.1.12) šį teiginį patvirtina tokiais žodžiais: ānanda-mayo ‘bhyāsat. Prigimtinis transcendentinis malonumas ir yra galutinis yogos tikslas. Jį nesunku pasiekti praktikuojant pasiaukojimo tarnystę, t.y. bhakti-yogos pagalba. Bhakti-yoga bus smulkiai aiškinama septintame „Bhagavad-gītos“ skyriuje.
В йога системата, описана в тази глава, има два вида сама̄дхи: сампрагя̄та-сама̄дхи и асампрагя̄та-сама̄дхи. Когато някой се установи на трансцендентална позиция благодарение на различни философски търсения, за него се казва, че е постигнал сампрагя̄та-сама̄дхи. В асампрагя̄та-сама̄дхи човек няма връзка с материалните удоволствия; той е трансцендентален към всяко щастие, изпитвано чрез сетивата. Веднъж установен на тази трансцендентална позиция, йогӣ никога не я напуска. А ако не я достигне, той се счита за неуспял в йога. Днешната така наречена йога практика, допускаща различни сетивни наслаждения, противоречи на този принцип. Един йогӣ, който не се въздържа от сексуален живот и упойващи средства, става за присмех. Дори тези йогӣ, които желаят сиддхи (съвършенства) в процеса на йога, не са правилно установени. Ако йогӣте копнеят за страничните резултати от йога, не могат да постигнат съвършеното ниво, както се казва в този стих. Следователно за личностите, които се занимават с показни гимнастически трикове или се стремят към сиддхи, целта на йога е загубена.
Šiame skyriuje jau buvo rašyta, kad yogos sistemoje skiriamos dviejų rūšių samādhi: samprajñāta-samādhi ir asamprajñāta-samādhi. Kai transcendentinė padėtis pasiekiama filosofiniais ieškojimais, ji vadinasi samprajñāta-samādhi. Asamprajñāta-samādhi jau neturi jokio ryšio su žemiškais malonumais, nes tas, kuris ją pasiekė, yra transcendentalus bet kokiems juslių teikiamiems džiaugsmams. Jeigu yogas pasiekia šią transcendentinę būklę, jis jau niekada iš jos neišeina. Yogas laikoma nevykėliu, jei neįstengia pasiekti tos būklės. Šiuolaikinė „jogos praktika“, kuri nedraudžia juslinių malonumų, prieštarauja pati sau. Yogas, leidžiantis sau lytinius malonumus ir vartojantis svaigalus – tai pasityčiojimas iš yogos. Negeresni ir tie yogai, kurie yogos procese susižavi siddhi (tobulybėmis). Jeigu yogus vilioja antraeiliai yogos pasiekimai, jie nepasieks tobulumo lygmens, – teigiama šiame posme. Todėl praktikuojantis yogą tam, kad pademonstruotų stulbinančius gimnastikos sugebėjimus arba siddhi, privalo žinoti, kad iš tiesų nukrypo nuo yogos tikslo.
В съвременната епоха най-добрата йога практика е Кр̣ш̣н̣а съзнание – за нея няма препятствия. Осъзнатият за Кр̣ш̣н̣а е толкова щастлив в заниманията си, че не се стреми към никакво друго щастие. Има много пречки, особено в тази епоха на лицемерие, при практикуването на хат̣ха йога, дхя̄на йога и гя̄на йога, но няма такъв проблем с практиката на карма йога, т.е. бхакти йога.
Labiausiai mūsų amžiui tinkantis yogos metodas yra Kṛṣṇos sąmonė – beje, jis nesudėtingas. Kṛṣṇa įsisąmoninusiam žmogui jo praktika suteikia tokią laimę, kad jis ir nesvajoja apie jokią kitą. Daug kliūčių iškyla norint praktikuoti haṭha-yogą, dhyāną-yogą ir jñāną-yogą, ypač šiame veidmainystės amžiuje, bet kalbant apie karma-yogos ir bhakti-yogos praktiką ta problema neegzistuoja.
Докато материалното тяло съществува, трябва да се удовлетворяват нуждите му от ядене, сън, защита и секс. Но практикуващият чиста бхакти йога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, не възбужда сетивата си, когато посреща нуждите на тялото. Нещо повече – той приема само необходимото за живот, като извлича възможно най-голяма изгода от лошата сделка и се наслаждава на трансцендентално щастие в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той е равнодушен към инцидентните събития – злополуки, болести, оскъдица, даже смърт на близък роднина, – но винаги прецизно изпълнява задълженията си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, бхакти йога. Непредвидените обстоятелства не го отклоняват от дълга му. А̄гама̄па̄йино 'нитя̄с та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата (Бхагавад-гӣта̄, 2.14). Той понася всички несгоди, защото знае, че те идват и си отиват и не влияят върху изпълнението на задълженията му. Така достига най-висшето съвършенство в йога.
Kol turime materialų kūną, reikia tenkinti jo poreikius – valgyti, miegoti, gintis ir poruotis. Tačiau žmogus, pasiekęs tyrą bhakti-yogos būseną, t.y. Kṛṣṇos sąmonę, kūno poreikius tenkina anaiptol ne audrindamas jusles. Veikiau, jis naudojasi tuo, kas būtiniausia pragyvenimui, taip sakant, iš blogo sandėrio išgaudamas didžiausią naudą, ir patiria transcendentinę laimę praktikuodamas Kṛṣṇos sąmonę. Jis abejingas atsitiktiniams įvykiams – avarijoms, ligoms, nepritekliui ar netgi labai brangaus giminaičio mirčiai. Bet jis visada yra pasirengęs atlikti savo Kṛṣṇos sąmonės pareigas, t.y. bhakti-yogą. Nelaimingi atsitikimai nesutrukdo jam atlikti savo pareigos. „Bhagavad-gitoje“ (2.14) pasakyta: āgamāpāyino ‘nityās tāṁs titikṣasva bhārata. Jo nepalaužia jokie atsitiktinumai, nes jis žino, kad jie laikini ir nesusiję su jo pareigomis. Šitaip jis pasiekia aukščiausią yogos praktikos tobulumą.