Skip to main content

ШЕСТА ГЛАВА

Дхяна йога

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ана̄шритах̣ карма-пхалам
ка̄рям карма кароти ях̣
са сання̄сӣ ча йогӣ ча
на нирагнир на ча̄криях̣

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог каза; ана̄шритах̣ – без да се подслони; карма-пхалам – на резултата от работата; ка̄рям – по задължение; карма – работа; кароти – извършва; ях̣ – човек, който; сах̣ – той; сання̄сӣ – на духовното стъпало на отречението; ча – също; йогӣ – мистик; ча – също; на – не; них̣ – без; агних̣ – огън; на – нито; ча – също; акриях̣ – без дълг.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Този, който не е привързан към плодовете от работата си и действа по задължение – той се е отрекъл от света и е истински мистик, а не този, който не пали огън и не изпълнява дълга си.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава Бог обяснява, че осемстепенната йога система е предназначена за контрол над ума и сетивата. Но хората много трудно могат да я изпълняват, особено в епохата на Кали. Макар да се препоръчва тази йога система, Бог подчертава, че методът на карма йога, или действието в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е по-добър. Всеки действа в този свят, за да поддържа семейството и притежанията си; никой не работи безкористно и без стремеж за лично наслаждение, в по-тесен или по-широк смисъл. Критерият за съвършенство е да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а не да се стремим към наслаждение на плодовете от труда си. Дълг на всички живи същества е да работят в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото по природа те са частици от Върховния. Частите на тялото не работят за собствено удовлетворение, а за цялото тяло. По същия начин живото същество, което работи за наслаждение на върховното цяло, а не от личен интерес, е съвършен сання̄сӣ и йогӣ.

Сання̄сӣте понякога изкуствено приемат, че са освободени от всички материални задължения и престават да извършват агнихотра ягя (огнени жертвоприношения), но в действителност това е егоизъм, защото целта им е да станат едно с безличностния Брахман. Това желание е по-добро от всяко друго материално желание, но не е лишено от егоизъм. По подобен начин един йогӣ-мистик, практикуващ йога с полуотворени очи и прекратил всякаква дейност, желае да удовлетвори себе си. Докато Кр̣ш̣н̣а осъзнатият работи за удовлетворение на цялото, без егоизъм и без стремеж за лично наслаждение. Критерий за успеха му е удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а; затова той е съвършен сання̄сӣ и съвършен йогӣ. Бог Чайтаня, висшият символ на съвършеното отречение, се моли:

на дханам на джанам на сундарӣм
кавита̄м ва̄ джагад-ӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахайтукӣ тваи

„О, Всемогъщи Господи, нямам желание да трупам богатство, нито да се наслаждавам на красиви жени; не желая и последователи. Единственото, за което копнея, е безпричинната милост да ти служа предано, раждане след раждане.“

Текст

ям сання̄сам ити пра̄хур
йогам там виддхи па̄н̣д̣ава
на хй асанняста-санкалпо
йогӣ бхавати кашчана

Дума по дума

ям – какво; сання̄сам – отречение; ити – така; пра̄хух̣ – те казват; йогам – свързване с Върховния; там – това; виддхи – трябва да знаеш; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; на – никога; хи – несъмнено; асанняста – без да е изоставил; санкалпах̣ – желанието да удовлетвори себе си; йогӣ – мистичният трансценденталист; бхавати – става; кашчана – всеки.

Превод

О, сине на Па̄н̣д̣у, трябва да знаеш, че йога – свързването с Върховния – и това, което се нарича отречение, са едно и също нещо, защото никой не може да стане йогӣ, докато не се откаже от желанието за сетивно наслаждение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Истинската сання̄са йога или бхакти означава познание за органично присъщата позиция на живото същество и действие в съответствие с нея. Като междинна енергия на Бога, живото същество не притежава отделна независима идентичност. Попаднало в клопката на материалната енергия, то става обусловено, а когато е Кр̣ш̣н̣а осъзнато, т.е. осъзнато за духовната енергия, то е в своето истинско и естествено положение. Следователно, когато придобие пълно знание, човек прекратява всяко материално сетивно наслаждение и свързаните с него дейности. Това се практикува от йогӣте, които въздържат сетивата си от материална привързаност. Но една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание изобщо не насочва сетивата си към нещо, което не е предназначено за Кр̣ш̣н̣а. Тоест тя е едновременно сання̄сӣ и йогӣ. Целта на знанието и отдръпването на сетивата, препоръчани в методите на гя̄на и йога, се постига от само себе си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако човек не е способен да изостави дейностите, произтичащи от егоистичната му природа, гя̄на и йога са безполезни. Истинската цел на живото същество е да се откаже от всяко егоистично наслаждение и да удовлетвори Върховния. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност няма желание за каквато и да е лична наслада и винаги работи за удовлетворение на Върховния. Но този, който няма знание за Върховния, е принуден да наслаждава собствените си сетива, защото никой не може да спре да действа. Всички цели се постигат напълно чрез практика на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

а̄рурукш̣ор мунер йогам
карма ка̄ран̣ам учяте
йога̄рӯд̣хася тасяива
шамах̣ ка̄ран̣ам учяте

Дума по дума

а̄рурукш̣ох̣ – който започва да се занимава с йога; мунех̣ – на мъдреца; йогам – осемстепенната йога система; карма – работа; ка̄ран̣ам – начин; учяте – се казва, че е; йога – осморната йога; а̄рӯд̣хася – на всеки, който е достигнал; тася – неговото; ева – несъмнено; шамах̣ – прекратяване на всички материални дейности; ка̄ран̣ам – начин; учяте – се казва, че е.

Превод

За начинаещия в осемстепенната йога система работата е подходящият начин на действие, а за напредналия – прекратяването на всички материални дейности е подходящият начин.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Методът за свързване на човек с Върховния се нарича йога. Той може да бъде сравнен със стълба, която води към висшето духовно осъзнаване. Стълбата започва от най-ниското материално положение на живото същество и се издига до съвършеното себепознание в чистия духовен живот. В зависимост от напредъка различните стъпала са познати под различни имена. Но като цяло стълбата се нарича йога и може да бъде разделена на три части: гя̄на йога, дхя̄на йога и бхакти йога. Началото на стълбата се нарича йога̄рурукш̣у, а последното ѝ стъпало е известно като йога̄рӯд̣ха.

Що се отнася до осемстепенната йога система, началните опити за медитация чрез регулиран живот и практика на различни йога пози (вид физически упражнения), се приемат за материални плодоносни дейности. Тези дейности водят до съвършено умствено равновесие и контрол над сетивата. Когато усъвършенства медитацията, човек прекратява всички умствени безпокойства.

Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият от самото начало се намира на нивото на медитацията, защото винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а. И понеже постоянно служи на Кр̣ш̣н̣а, може да се каже, че е прекратил всички материални дейности.

Текст

яда̄ хи нендрия̄ртхеш̣у
на кармасв ануш̣аджате
сарва-санкалпа-сання̄сӣ
йога̄рӯд̣хас тадочяте

Дума по дума

яда̄ – когато; хи – несъмнено; на – не; индрия-артхеш̣у – сетивно наслаждение; на – никога; кармасу – в плодоносни дейности; ануш̣аджате – се занимава; сарва-санкалпа – от всички материални желания; сання̄сӣ – отреклият се; йога-а̄рӯд̣хах̣ – напреднал в йога; тада̄ – тогава; учяте – се казва.

Превод

Казва се, че човек е напреднал в йога, когато, изоставил всички материални желания, той нито се стреми към сетивно наслаждение, нито се занимава с материални дейности.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Когато изцяло се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, човек постига вътрешно удовлетворение и не се занимава повече със сетивно наслаждение и плодоносна дейност. В противен случай ще бъде зает с удовлетворение на сетивата си, защото не може да живее, без да върши нищо. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание той винаги ще търси егоистични дейности за себе си или за близките си. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият прави всичко за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а и по този начин става напълно непривързан към сетивното наслаждение. Лишеният от такова разбиране трябва да се опитва механично да отбягва материалните желания, докато достигне най-високото стъпало на стълбата на йога.

Текст

уддхаред а̄тмана̄тма̄нам
на̄тма̄нам аваса̄дайет
а̄тмаива хй а̄тмано бандхур
а̄тмаива рипур а̄тманах̣

Дума по дума

уддхарет – човек трябва да се освободи; а̄тмана̄ – посредством ума; а̄тма̄нам – обусловената душа; на – никога; а̄тма̄нам – обусловената душа; аваса̄дайет – деградира; а̄тма̄ – ум; ева – несъмнено; хи – наистина; а̄тманах̣ – обусловената душа; бандхух̣ – приятел; а̄тма̄ – ум; ева – несъмнено; рипух̣ – враг; а̄тманах̣ – на обусловената душа.

Превод

Човек трябва да използва ума си, за да постигне освобождение, а не за да деградира. Умът е приятел на обусловената душа, но също и неин враг.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Думата а̄тма̄ означава тяло, ум или душа в зависимост от контекста. Умът и обусловената душа са особено важни в йога системата. Тъй като умът заема централно място в практиката на йога, тук думата а̄тма̄ се отнася до ума. Йога системата цели контрол над ума и освобождение от привързаността към сетивните обекти. Тук се подчертава, че умът трябва да бъде обучен, за да освободи обусловената душа от блатото на незнанието. В материалното съществуване човек е подвластен на ума и сетивата. Всъщност чистата душа е оплетена в мрежите на материалния свят, защото умът е повлиян от фалшивото его, което желае да господства над материалната природа. Затова умът трябва да бъде обучен да не се привлича от нейния блясък. Така обусловената душа може да се спаси. Не трябва да деградираме заради влечението си към сетивните обекти. Колкото повече сме привлечени от сетивните обекти, толкова повече се заплитаме в материалното съществуване. Най-сигурният път към освобождение е постоянно да насочваме ума си към Кр̣ш̣н̣а. С думата хи се подчертава, че човек трябва да действа по този начин. Казано е още:

мана ева мануш̣я̄н̣а̄м
ка̄ран̣ам бандха-мокш̣айох̣
бандха̄я виш̣ая̄санго
муктяи нирвиш̣аям манах̣

„Причината за робството и освобождението на човека е неговият ум. Умът, погълнат от обектите на сетивата, става причина за робство, а умът, непривързан към тях, е причина за освобождение“ (Амр̣та-бинду Упаниш̣ад 2). Умът, винаги зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е причина за висшето освобождение.

Текст

бандхур а̄тма̄тманас тася
йена̄тмаива̄тмана̄ джитах̣
ана̄тманас ту шатрутве
вартета̄тмаива шатру-ват

Дума по дума

бандхух̣ – приятел; а̄тма̄ – умът; а̄тманах̣ – на живото същество; тася – на него; йена – от когото; а̄тма̄ – умът; ева – несъмнено; а̄тмана̄ – от живото същество; джитах̣ – победен; ана̄тманах̣ – за човек, който не е овладял ума; ту – но; шатрутве – поради враждебност; вартета – остава; а̄тма̄ ева – самият ум; шатру-ват – като неприятел.

Превод

За човек, който е покорил ума, той е най-добрият му приятел, но за този, който не е успял да го овладее, умът остава най-големият му враг.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Целта на осемстепенната йога е да бъде поставен умът под контрол, за да стане приятел в изпълнение на мисията на човешкия живот. Показното практикуване на йога, без контрол над ума, е просто загуба на време. Този, който не може да обуздава ума, живее постоянно с най-големия си враг и по такъв начин животът и мисията на живота му се провалят. По природа живото същество е призвано да следва напътствията на Върховния. Докато умът остава непокорен враг, човек е принуден да изпълнява заповедите на похотта, гнева, алчността, илюзията и т.н. Но щом умът бъде овладян, той доброволно приема заповедите на Върховния Бог, пребиваващ във всяко сърце като Парама̄тма̄. Истинската йога предполага среща с Парама̄тма̄ в сърцето и следване на неговите напътствия. А за този, който директно приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, съвършеното отдаване на заповедите на Бога следва от само себе си.

Текст

джита̄тманах̣ праша̄нтася
парама̄тма̄ сама̄хитах̣
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кхеш̣у
татха̄ ма̄на̄пама̄найох̣

Дума по дума

джита-а̄тманах̣ – за този, който е овладял ума си; праша̄нтася – постигналия спокойствие чрез контрол над ума; парама-а̄тма̄ – Свръхдушата; сама̄хитах̣ – достигнал напълно; шӣта – в студ; уш̣н̣а – жега; сукха – щастие; дух̣кхеш̣у – и нещастие; татха̄ – също; ма̄на – в чест; апама̄найох̣ – и безчестие.

Превод

Този, който е овладял ума, осъзнава Свръхдушата, защото е постигнал покой. Такъв човек не прави разлика между щастие и нещастие, жега и студ, чест и безчестие.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Предназначението на всяко живо същество е да следва заповедите на Бога, пребиваващ в сърцето му като Парама̄тма̄. Когато умът е заблуден от външната илюзорна енергия, човек се оплита в материални дейности. Ако умът е овладян чрез един от йога методите, можем да приемем, че целта е постигната. Трябва да се придържаме към върховното ръководство. Когато умът е насочен към висшата природа, не му остава друго, освен да следва заповедите на Върховния. Умът трябва да приеме по-висше ръководство и да го следва. Естественият резултат от овладяването на ума е следването на заповедите на Парама̄тма̄, Върховната Душа. Понеже тази духовна позиция се постига веднага от всеки в Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданият на Бога не се влияе от двойственостите на материалното съществуване – щастие и нещастие, топло и студено и т.н. Това състояние се нарича сама̄дхи – вглъбяване във Върховния.

Текст

гя̄на-вигя̄на-тр̣пта̄тма̄
кӯт̣а-стхо виджитендриях̣
юкта итй учяте йогӣ
сама-лош̣т̣ра̄шма-ка̄н̃чанах̣

Дума по дума

гя̄на – придобито знание; вигя̄на – и осъществено знание; тр̣пта – удовлетворено; а̄тма̄ – живото същество; кӯт̣а-стхах̣ – духовно установен; виджита-индриях̣ – с овладени сетива; юктах̣ – подготвен за себепознание; ити – по този начин; учяте – се казва; йогӣ – един мистик; сама – уравновесен; лош̣т̣ра – камъчета; ашма – камък; ка̄н̃чанах̣ – злато.

Превод

Човек, напълно удовлетворен от придобитото и осъществено знание, е считан за себепознал се йогӣ или мистик. Той се намира на духовно равнище и владее себе си. Той гледа на всичко – на пясъка, на камъните и на златото – по еднакъв начин.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Теоретичното знание, без реализация на Върховната Истина, е безполезно. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.234) се казва:

атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди
на бхавед гра̄хям индрияих̣
севонмукхе хи джихва̄дау
сваям ева спхуратй адах̣

„Човек, чиито сетива са материално замърсени, не може да разбере трансценденталната природа на името, формата, качествата и забавленията на Шри Кр̣ш̣н̣а. Те се разкриват пред него само когато е одухотворил сетивата си чрез служене на Бога.“

Бхагавад-гӣта̄ е науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Никой не може да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат чрез светска ерудиция. Човек трябва да има късмет да общува с личност с чисто съзнание. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е осъществил знанието си, защото по милостта на Кр̣ш̣н̣а намира удовлетворение в чистото предано служене. Осъщественото знание води до съвършенство. С трансцендентално знание убежденията ни стават непоколебими, докато академичното познание лесно може да ни заблуди и обърка с очевидните си противоречия. Само осъществилият духовно знание човек владее себе си, защото се е отдал на Кр̣ш̣н̣а. Той е трансцендентален, отвъд светската ерудиция и умозрителните разсъждения, които за другите може да са злато, но за него нямат по-голяма стойност от пясъка и камъните.

Текст

сухр̣н-митра̄рй-уда̄сӣна-
мадхястха-двеш̣я-бандхуш̣у
са̄дхуш̣в апи ча па̄пеш̣у
сама-буддхир вишиш̣яте

Дума по дума

су-хр̣т – доброжелателни по природа; митра – отзивчиви благодетели; ари – врагове; уда̄сӣна – неутрални сред воюващи страни; мадхя-стха – посредници; двеш̣я – завистливи; бандхуш̣у – роднини или доброжелатели; са̄дхуш̣у – към праведните; апи – както; ча – и; па̄пеш̣у – към грешниците; сама-буддхих̣ – с еднакво отношение; вишиш̣яте – е много напреднал.

Превод

Още по-напреднал е онзи, който приема искрените доброжелатели, любящите благодетели, неутралните, посредниците, завистливите, приятелите и враговете, грешниците и праведните – по един и същ начин.

Текст

йогӣ юн̃джӣта сататам
а̄тма̄нам рахаси стхитах̣
ека̄кӣ ята-читта̄тма̄
нира̄шӣр апариграхах̣

Дума по дума

йогӣ – трансценденталист; юн̃джӣта – да се вглъби в Кр̣ш̣н̣а съзнание; сататам – постоянно; а̄тма̄нам – той (с тялото, ума и себето); рахаси – на уединено място; стхитах̣ – установен; ека̄кӣ – усамотен; ята-читта-а̄тма̄ – винаги внимателен в ума си; нира̄шӣх̣ – без да е привличан от нищо друго; апариграхах̣ – свободен от чувство за притежание.

Превод

Трансценденталистът винаги трябва да използва тялото, ума и цялата си личност във връзка с Върховния. Той трябва да живее сам, на уединено място, освободен от желания и чувство за притежание, и постоянно да обуздава ума си.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а може да бъде осъзнат в различна степен – като Брахман, Парама̄тма̄ и Върховната Божествена Личност. Накратко казано, Кр̣ш̣н̣а съзнание означава човек да бъде постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Бога. Що се отнася до привлечените от безличностния Брахман или от намиращата се в сърцето Свръхдуша, те също са Кр̣ш̣н̣а осъзнати в известна степен, защото безличностният Брахман е духовното сияние на Кр̣ш̣н̣а, а Свръхдушата е неговата всепроникваща частична експанзия. С други думи, имперсоналистът и медитиращият са косвено Кр̣ш̣н̣а осъзнати. За най-издигнат се смята този, който е непосредствено Кр̣ш̣н̣а осъзнат, защото такъв предан знае какво означава Брахман и Парама̄тма̄. Неговото знание за Абсолютната Истина е съвършено, докато имперсоналистът и медитиращият йогӣ са Кр̣ш̣н̣а осъзнати по несъвършен начин.

Въпреки това на всички тях тук се препоръчва да бъдат постоянни в търсенията си, за да достигнат рано или късно висшето съвършенство. Основно задължение на трансценденталиста е да задържа ума си върху Кр̣ш̣н̣а. Трябва винаги да мислим за Кр̣ш̣н̣а и да не го забравяме нито за миг. Концентрацията на ума върху Върховния се нарича сама̄дхи, т.е. транс. За да успее да съсредоточи ума си, човек трябва да е винаги усамотен и да избягва смущенията, предизвикани от външни обекти. Той трябва да бъде много внимателен – да приема благоприятните и да отхвърля неблагоприятните обстоятелства, които влияят на напредъка му. Трябва да бъде и много решителен, и да не се стреми към ненужни материални притежания, обвързващи с чувство за собственост.

Всички тези качества и норми се осъществяват съвършено, когато човек е непосредствено зает с Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото това означава себеотрицание, а при него отсъстват материални притежания. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ определя Кр̣ш̣н̣а съзнание по следния начин:

ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам ваира̄гям учяте
пра̄пан̃чикатая̄ буддхя̄
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям пхалгу катхяте

„Когато не е привързан към нищо и в същото време приема всяко нещо във връзка с Кр̣ш̣н̣а, човек правилно разбира чувството за собственост. От друга страна, този, който се отказва от всички неща, без да знае за връзката им с Кр̣ш̣н̣а, е несъвършен в отречението си“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.255 – 256).

Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае добре, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а; затова е освободен от чувство за лично притежание и не желае нищо за себе си. Той знае как да приема нещата, благоприятни за Кр̣ш̣н̣а съзнание, и как да отхвърля неблагоприятните. Той винаги остава настрана от материалните неща, защото е трансцендентален. Усамотен е, тъй като няма нищо общо с личности, които не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е съвършен йогӣ.

Текст

шучау деше пратиш̣т̣ха̄пя
стхирам а̄санам а̄тманах̣
на̄тй-уччхритам на̄ти-нӣчам
чаила̄джина-кушоттарам
татраика̄грам манах̣ кр̣тва̄
ята-читтендрия-криях̣
упавишя̄сане юн̃джя̄д
йогам а̄тма-вишуддхайе

Дума по дума

шучау – на свята; деше – местност; пратиш̣т̣ха̄пя – като постави; стхирам – стабилно; а̄санам – място; а̄тманах̣ – негово собствено; на – нито; ати – много; уччхритам – високо; на – нито; ати – много; нӣчам – ниско; чаила-аджина – на мек плат и еленова кожа; куша – и трева куша; уттарам – като покрива; татра – след това; ека-аграм – с еднопосочно внимание; манах̣ – ума; кр̣тва̄ – прави; ята-читта – като контролира ума; индрия – сетива; криях̣ – и дейности; упавишя – като седи; а̄сане – на мястото; юн̃джя̄т – трябва да изпълнява; йогамйога практика; а̄тма – сърцето; вишуддхайе – за да пречисти.

Превод

За да практикува йога, човек трябва да отиде на уединено място, да постели на земята трева куша, след това да я покрие с еленова кожа и мек плат. Мястото не бива да бъде нито твърде високо, нито твърде ниско и трябва да е разположено в свята местност. Той трябва да седне в устойчива поза и да практикува йога, за да пречисти сърцето си, като контролира ума, сетивата и дейностите си и съсредоточава ума в една точка.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Под „свято място“ тук се разбират местата за поклонение. В Индия йогӣте – трансценденталисти или предани – напускат домовете си и отиват да живеят на свети места, като Прая̄га, Матхура̄, Вр̣нда̄вана, Хр̣ш̣ӣкеша и Хардвар, за да практикуват йога в усамотение край свещени реки като Ямуна̄ и Ганг. Но често това е невъзможно, особено за западните хора. Така наречените йога дружества в големите градове може да преуспяват в извличането на материална изгода, но никак не са подходящи за истинска йога практика. Човек, който не се контролира и има неспокоен ум, не може да практикува медитация. В Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а се казва, че в Кали-юга (настоящата епоха) най-доброто средство за постигане на духовно познание е възпяването на святото име на Бога, защото хората не живеят дълго, бавни са в духовния напредък и непрекъснато са изпълнени с тревоги.

харер на̄ма харер на̄ма
харер на̄маива кевалам
калау на̄стй ева на̄стй ева
на̄стй ева гатир анятха̄

„В тази епоха на конфликти и лицемерие единственото средство за спасение е възпяването на святото име на Бога. Няма друг път. Няма друг път. Няма друг път.“

Текст

самам ка̄я-широ-грӣвам
дха̄раянн ачалам стхирах̣
сампрекш̣я на̄сика̄грам свам
дишаш ча̄навалокаян
праша̄нта̄тма̄ вигата-бхӣр
брахмача̄ри-врате стхитах̣
манах̣ самямя мач-читто
юкта а̄сӣта мат-парах̣

Дума по дума

самам – изправено; ка̄я – тяло; ширах̣ – глава; грӣвам – и врата; дха̄раян – като държи; ачалам – неподвижен; стхирах̣ – спокоен; сампрекш̣я – като гледа; на̄сика̄ – на носа; аграм – във върха; свам – собствения; дишах̣ – на всички страни; ча – също; анавалокаян – като не гледа; праша̄нта – невъзбуден; а̄тма̄ – ум; вигата-бхӣх̣ – освободен от страх; брахмача̄ри-врате – в обет за въздържане от сексуален живот; стхитах̣ – установен; манах̣ – ум; самямя – като напълно се покорява; мат – на мен (Кр̣ш̣н̣а); читтах̣ – като съсредоточава ума; юктах̣ – истинският йогӣ; а̄сӣта – трябва да постави; мат – мен; парах̣ – крайната цел.

Превод

Човек трябва да държи тялото, врата и главата си в права линия и да гледа неотклонно във върха на носа си. По този начин, със спокоен и подчинен ум, без страх, напълно освободен от сексуален живот, той трябва да медитира върху мен вътре в сърцето си и да ме направи крайна цел на живота си.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Целта на живота е да бъде осъзнат Кр̣ш̣н̣а, който пребивава в сърцето на всяко живо същество като Парама̄тма̄ – четириръката форма на Виш̣н̣у. Методът на йога се използва, за да се открие и съзерцава тази форма на Виш̣н̣у – с никаква друга цел. Виш̣н̣у-мурти, което се намира в сърцето на всекиго, е пълно проявление на Кр̣ш̣н̣а. Човек, който не си е поставил за цел осъзнаването на този локализиран аспект на Бога, безполезно практикува мнима йога медитация и със сигурност си губи времето. Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на живота, а виш̣н̣у-мурти в сърцето на всяко живо същество е целта на йога практиката. За да го осъзнае, човек трябва напълно да се въздържа от сексуален живот. Затова той трябва да напусне дома си, да живее сам на уединено място, в седяща поза, както се спомена по-горе. Човек не може да се наслаждава ежедневно на сексуални отношения вкъщи или някъде другаде и да стане йогӣ, като посещава курсове по йога. Той трябва да владее ума си и да избягва всякакъв вид сетивни удоволствия, между които сексът е на първо място. В правилата за въздържание от сексуален живот, дадени от великия мъдрец Я̄гявалкя, се казва:

карман̣а̄ манаса̄ ва̄ча̄
сарва̄вастха̄су сарвада̄
сарватра маитхуна-тя̄го
брахмачарям прачакш̣ате

„Обетът за брахмачаря е предназначен да помогне на човек изцяло да се въздържа от сексуално наслаждение на дело, с речта си и в ума си – по всяко време, при всички обстоятелства и навсякъде.“ Никой не може да изпълнява правилно йога, ако се занимава със секс. Затова децата трябва да се обучават в ранна възраст на брахмачаря, когато все още не знаят нищо за сексуалния живот. Когато навършат пет години, момчетата биват изпращани в гуру-кула, т.е. в дома на духовния учител, където се обучават в стриктно следване на принципите на брахмачаря. Без тази практика никой не може да напредне в нито една йога, независимо дали дхя̄на, гя̄на или бхакти. Този, който следва предписанията за семеен живот и влиза в сексуални отношения само със съпругата си (като и тези отношения са ограничени), също е считан за брахмача̄рӣ. Такъв семеен брахмача̄рӣ, който се въздържа, може да бъде приет в бхакти школата, но не и в школите на гя̄на и дхя̄на, където семейни брахмача̄рӣ не се приемат. Там изискват безкомпромисно пълно въздържание. В бхакти школата на един семеен брахмача̄рӣ се разрешава регулиран сексуален живот, защото бхакти йога е толкова могъща, че човек естествено загубва сексуално влечение поради заетостта си в по-висше служене на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) се казва:

виш̣ая̄ винивартанте
нира̄ха̄рася дехинах̣
раса-варджам расо 'пй ася
парам др̣ш̣т̣ва̄ нивартате

Докато другите са заставяни да се въздържат от сетивно наслаждение, преданият на Бога се въздържа без усилие, защото усеща по-висш вкус. Никой освен предания не знае нищо за този по-висш вкус.

Вигата-бхӣх̣. Човек не може да се освободи от чувството на страх, докато не стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Обусловената душа се страхува поради изкривената си памет, забравила вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а. В Бха̄гаватам (11.2.37) се казва: бхаям двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄д ӣша̄д апетася випаряйо 'смр̣тих̣. Единствено Кр̣ш̣н̣а съзнание освобождава от страха. Следователно само една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност може да практикува йога съвършено; и тъй като крайната цел на йога техниката е да видим Бога в сърцето си, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият поначало е най-добрият от всички йогӣ. Принципите на йога системата, споменати тук, се различават от тези на популярните т.нар. йога общества.

Текст

юн̃джанн евам сада̄тма̄нам
йогӣ нията-ма̄насах̣
ша̄нтим нирва̄н̣а-парама̄м
мат-самстха̄м адхигаччхати

Дума по дума

юн̃джан – като практикува; евам – както се спомена по-горе; сада̄ – постоянно; а̄тма̄нам – тяло, ум и душа; йогӣ – трансценденталистът мистик; нията-ма̄насах̣ – с успокоен ум; ша̄нтим – спокойствие; нирва̄н̣а-парама̄м – прекратяване на материалното битие; мат-самстха̄м – духовното небе (царството на Бога); адхигаччхати – достига.

Превод

Така с постоянен контрол над тялото, ума и дейностите си, трансценденталистът мистик, с успокоен ум, достига царството на Бога (или обителта на Кр̣ш̣н̣а), прекратявайки материалното съществуване.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се обяснява основната цел на заниманието с йога. Йога практиката не е предназначена за придобиване на материални удобства, а за прекратяване на цялото материално съществуване. Човек, който иска да подобри здравето си или мечтае за материално съвършенство, не е йогӣ според Бхагавад-гӣта̄. А прекратяване на материалното съществуване не означава проникване в „пустотата“, която е само мит. В творението на Бога не съществува пустота. Напротив – прекратяването на материалното съществуване дава възможност да се влезе в духовното небе, в обителта на Кр̣ш̣н̣а. Тази обител е описана ясно в Бхагавад-гӣта̄ като място, в което няма нужда от слънце, луна или електричество. Всички планети в духовното царство са самоосветяващи се като Слънцето в материалното небе. Всичко е част от царството на Бога, но духовното небе и планетите там се наричат парам дха̄ма – висша обител.

Опитният йогӣ, съвършено осъзнал Бог Кр̣ш̣н̣а, както самия Господ заявява (мат-читтах̣, мат-парах̣, мат-сатха̄нам), може да постигне истински покой и най-накрая да достигне неговата върховна обител Кр̣ш̣н̣алока, наричана също Голока Вр̣нда̄вана. В Брахма самхита̄ (5.37) ясно се казва: голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – макар и винаги да пребивава в обителта си, наречена Голока, чрез висшите си духовни енергии Той е всепроникващият Брахман и локализираната Парама̄тма̄. Без правилно разбиране за Кр̣ш̣н̣а и неговата пълна експанзия, Виш̣н̣у, никой не може да достигне духовното небе (Ваикун̣т̣ха) или да влезе във вечната обител на Бога (Голока Вр̣нда̄вана). Следователно този, който работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е съвършеният йогӣ, защото умът му винаги е погълнат от дейности за Кр̣ш̣н̣а (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). От Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8) научаваме: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети – „Човек може да превъзмогне пътя на раждането и смъртта единствено чрез разбиране на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а“. С други думи, съвършенството на йога е в постигане на освобождение от материалното съществуване, а не в някакво фокусничество или гимнастически номера, с които да се заблуждават хората.

Текст

на̄тй-ашнатас 'ту його 'сти
на чаика̄нтам анашнатах̣
на ча̄ти-свапна-шӣлася
джа̄грато наива ча̄рджуна

Дума по дума

на – не; ати – твърде много; ашнатах̣ – който яде; ту – но; йогах̣ – като се свързва с Върховния; асти – има; на – нито; ча – също; ека̄нтам – прекомерно; анашнатах̣ – се въздържа от ядене; на – нито; ча – също; ати – твърде много; свапна-шӣлася – който спи; джа̄гратах̣ – който остава буден до късно през нощта; на – нито; ева – някога; ча – и; арджуна – о, Арджуна.

Превод

О, Арджуна, човек, който яде твърде много или твърде малко, спи много или не спи достатъчно, не може да стане йогӣ.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук на йогӣте се препоръчва да регулират храненето и съня си. Да се яде твърде много, означава да се яде повече от необходимото за поддържане на тялото. Не е нужно хората да ядат животни; има достатъчно зърнени храни, зеленчуци, плодове и мляко. Според Бхагавад-гӣта̄ тези обикновени храни са в гун̣ата на доброто. Храната, приготвена от убити животни, е за тези, които са в гун̣ата на невежеството. Ония, които ядат животинска плът, пият, пушат и не предлагат храната си първо на Кр̣ш̣н̣а, ще страдат от греховни реакции, защото се хранят само със замърсени неща. Бхун̃джате те тв агхам па̄па̄ йе пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т. Всеки, който яде за сетивно наслаждение или готви за себе си, без да предлага храната си на Кр̣ш̣н̣а, всъщност яде само грях. Човек, който яде грях и яде повече, отколкото му е необходимо, не може да практикува съвършено йога. Най-добре е да се яде само храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не яде нищо, което не е предложено на Кр̣ш̣н̣а. Затова само той може да постигне съвършенство в йога. Ако изкуствено се въздържаме от ядене, като си изработваме собствени методи за постене, също не можем да практикуваме йога. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият спазва постите, препоръчани в писанията. Той нито гладува, нито яде повече от необходимото и така е способен да практикува йога. Човек, който преяжда, през нощта ще сънува много и ще спи повече, отколкото му е нужно. Не трябва да се спи повече от шест часа в денонощието. Този, който спи повече от шест часа, със сигурност е повлиян от гун̣ата на невежеството. Човек в гун̣ата на невежеството е мързелив и склонен да спи много; той не може да се занимава с йога.

Текст

юкта̄ха̄ра-виха̄рася
юкта-чеш̣т̣ася кармасу
юкта-свапна̄вабодхася
його бхавати дух̣кха-ха̄

Дума по дума

юкта – регулирано; а̄ха̄ра – ядене; виха̄рася – почивка; юкта – регулирано; чеш̣т̣ася – който работи, за да се поддържа; кармасу – изпълнявайки дълга; юкта – регулиран; свапна-авабодхася – сън и будно състояние; йогах̣йога практика; бхавати – става; дух̣кха-ха̄ – намалява страданията.

Превод

Този, който е регулирал навиците си за ядене, сън, работа и почивка, може да намали всички материални страдания чрез йога практиката.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Излишествата във връзка с нуждите на тялото – ядене, спане, самозащита и полов живот – могат да станат препятствия по пътя на йога. Що се отнася до храненето, то ще бъде регулирано единствено когато човек привикне да яде праса̄дам – осветена храна. Според Бхагавад-гӣта̄ (9.26) на Бог Кр̣ш̣н̣а се предлагат плодове, зеленчуци, зърнени храни, мляко и т.н. Хранейки се така, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият естествено свиква да не приема храна, която не е предназначена за хора или не е в гун̣ата на доброто. Що се отнася до съня, преданият е винаги внимателен при изпълнение на дейностите си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и счита за голяма загуба всяка минута, пропиляна в сън. Авяртха-ка̄латвам – Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не може да търпи дори минута от живота си без служене на Бога; затова свежда съня си до минимум. Образец в това отношение е Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ; той е бил непрекъснато зает в служене на Кр̣ш̣н̣а и не е спял повече от два часа в денонощието, а понякога и по-малко. Т̣ха̄кура Харида̄са не е приемал праса̄дам и не е заспивал дори за миг, преди да е завършил своето ежедневно повтаряне на триста хиляди имена с броеницата си. Що се отнася до работата, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не прави нищо извън интереса на Кр̣ш̣н̣а и затова работата му е винаги регулирана и недокосната от сетивно наслаждение. Тъй като няма желание за сетивно наслаждение, той не губи време за светски развлечения. И понеже е регулиран в своята работа, говорене, сън, бодърстване и останалите си телесни дейности, за него няма материално страдание.

Текст

яда̄ виниятам читтам
а̄тманй ева̄ватиш̣т̣хате
ниспр̣хах̣ сарва-ка̄мебхьо
юкта итй учяте тада̄

Дума по дума

яда̄ – когато; виниятам – дисциплинирани; читтам – умът и дейностите му; а̄тмани – в трансценденталността; ева – несъмнено; аватиш̣т̣хате – се установява; ниспр̣хах̣ – освободен от желание; сарва – за всички видове; ка̄мебхях̣ – материално сетивно наслаждение; юктах̣ – добре установен в йога; ити – по такъв начин; учяте – се казва; тада̄ – тогава.

Превод

Когато чрез практика един йогӣ подчини дейностите на ума си и, освободен от материални желания, достигне трансценденталността – за него се казва, че е установен в йога.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>За разлика от дейностите на обикновения човек, дейностите на един йогӣ са характерни с прекратяване на всички материални желания, а от тях сексуалното е най-силно. Съвършеният йогӣ така добре е дисциплинирал дейностите на ума си, че повече не е обезпокояван от никакво материално желание. Това съвършено ниво естествено се постига от Кр̣ш̣н̣а осъзнатите, както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):

са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор
вача̄мси ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане
карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у
шрутим чака̄ра̄чюта-сат-катходайе
мукунда-линга̄лая-даршане др̣шау
тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'нга-сангамам
гхра̄н̣ам ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулася̄ расана̄м тад-арпите
па̄дау харех̣ кш̣етра-пада̄нусарпан̣е
широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане
ка̄мам ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄
ятхоттама-шлока-джана̄шрая̄ ратих̣

„Цар Амбарӣш̣а най-напред насочи ума си към лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а; след това използва речта си, за да описва трансценденталните качества на Бога, ръцете си – за да чисти неговия храм, ушите си – за да слуша за дейностите на Бога, очите си – за да гледа трансценденталните му форми, тялото си – за да докосва телата на преданите, обонянието си – за да вдъхва аромата на лотосите, предложени на Бога, езика си – за да вкусва листата от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, краката си – за да ходи до местата за поклонение и в храма на Бога, главата си – за да отдава почитания на Бога и желанията си – за да изпълни неговата мисия. Всички тези трансцендентални дейности напълно подобават на един чист предан.“

За последователите на имперсонализма трансценденталното ниво, постигнато чрез гореописаните дейности, може да е субективно неизразимо, но то е лесно достижимо за човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание, както се вижда от примера с Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Ако умът не е установен в лотосовите нозе на Бога чрез постоянно помнене, тези трансцендентални дейности не са практични. По тази причина в преданото служене предписаните дейности се наричат арчана – заетост на всички сетива в служене на Бога. Сетивата и умът изискват действия. Просто като се въздържа, човек няма да постигне практически резултат. Следователно за хората – особено за тези, които не са приели жизненото стъпало на отречението – трансценденталното насочване на ума и сетивата, описано по-горе, е съвършеният метод за трансцендентален успех, наричан в Бхагавад-гӣта̄ юкта.

Текст

ятха̄ дӣпо нива̄та-стхо
ненгате сопама̄ смр̣та̄
йогино ята-читтася
юн̃джато йогам а̄тманах̣

Дума по дума

ятха̄ – както; дӣпах̣ – свещ; нива̄та-стхах̣ – на завет; на – не; ингате – трепти; са̄ – това; упама̄ – сравнение; смр̣та̄ – е считан; йогинах̣ – на един йогӣ; ята-читтася – чийто ум е овладян; юн̃джатах̣ – постоянно зает; йогам – в медитация; а̄тманах̣ – върху трансценденталността.

Превод

Както пламъкът на една свещ, поставена на завет, не трепва, така и трансценденталистът, чийто ум е под контрол, остава винаги устойчив в медитацията си върху трансценденталния Аз.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Една наистина Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, винаги потопена в трансцендентална, несмущавана медитация върху своя обожаван Бог, е спокойна като пламъка на свещта, която е на завет.

Текст

ятропарамате читтам
нируддхам йога-севая̄
ятра чаива̄тмана̄тма̄нам
пашянн а̄тмани туш̣яти
сукхам а̄тянтикам ят тад
буддхи-гра̄хям атӣндриям
ветти ятра на чаива̄ям
стхиташ чалати таттватах̣
ям лабдхва̄ ча̄парам ла̄бхам
маняте на̄дхикам татах̣
ясмин стхито на дух̣кхена
гурун̣а̄пи вича̄ляте
там видя̄д дух̣кха-самйога-
вийогам йога-самджн̃итам

Дума по дума

ятра – в състояние, при което; упарамате – престава (защото изпитва духовно щастие); читтам – мисловни дейности; нируддхам – като се ограничава от материални неща; йога-севая̄ – чрез практикуване на йога; ятра – в която; ча – също; ева – несъмнено; а̄тмана̄ – с чистия ум; а̄тма̄нам – душата; пашян – осъзнава положението на; а̄тмани – в себето; туш̣яти – е удовлетворен; сукхам – щастие; а̄тянтикам – върховно; ят – чийто; тат – това; буддхи – с разум; гра̄хям – достижимо; атӣндриям – трансцендентално; ветти – човек знае; ятра – в което; на – никога; ча – също; ева – несъмнено; аям – той; стхитах̣ – установен; чалати – отмества; таттватах̣ – от истината; ям – това, което; лабдхва̄ – чрез достигане; ча – също; апарам – всяка друга; ла̄бхам – печалба; маняте – се счита; на – никога; адхикам – повече; татах̣ – отколкото това; ясмин – в което; стхитах̣ – е установен; на – никога; дух̣кхена – от страдания; гурун̣а̄ апи – дори да е много трудно; вича̄ляте – е разтърсван; там – това; видя̄т – трябва да знаеш; дух̣кха-самйога – на страданията, породени от досега с материята; вийогам – прекратяване; йога-самджн̃итам – наричано транс в йога.

Превод

В стадия на съвършенство, наречен транс (сама̄дхи), умът е напълно възпрян от материални мисловни дейности чрез йога практика. Това съвършенство се характеризира със способността на човек да вижда себето с пречистен ум, да се радва и наслаждава в себе си. В това състояние той изпитва безгранично трансцендентално щастие чрез трансцендентални сетива. Така установен, той никога не се отклонява от истината и веднъж постигнал това, знае, че няма нищо по-велико за постигане. На тази позиция човек не се разколебава дори сред много големи трудности. Това е истинско освобождение от всички страдания, породени от досега с материята.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Основният принцип на йога е, че практикувайки, човек постепенно се освобождава от материалните си схващания. След това се установява в транс, сама̄дхи. Това означава, че възприема Свръхдушата с духовен ум и интелигентност без опасения от отъждествяване на аз-а със Свръхаза. Йога практиката до голяма степен е изградена върху системата на Патан̃джали. Някои своеволни коментатори се опитват да приравнят индивидуалната душа със Свръхдушата, а монистите смятат това за освобождение, но те не разбират истинската цел на йога системата на Патан̃джали. В тази система трансценденталното удоволствие не се отхвърля – монистите просто се страхуват да го приемат, за да не изложат на опасност теорията за еднаквостта. Двойствеността знание и знаещ се отхвърля от монистите, но трансценденталното удоволствие, постигано чрез трансцендентални сетива, се приема в този стих. И това се потвърждава от Патан̃джали Муни, прочутият основател на йога системата. Великият мъдрец заявява в своите Йога сӯтри (4.33): пуруш̣а̄ртха-шӯня̄на̄м гун̣а̄на̄м пратипрасавах̣ каивалям сварӯпа-пратиш̣т̣ха̄ ва̄ чити-шактир ити.

Тази чити-шакти, вътрешна енергия, е трансцендентална. Пуруш̣а̄ртха означава материална религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и накрая опитът на човек да стане едно с Върховния. Това „единство с Върховния“ монистите наричат каивалям. Но според Патан̃джали каивалям е вътрешна, т.е. духовна сила, с чиято помощ живото същество осъзнава органично присъщата си позиция. Бог Чайтаня нарича това състояние чето дарпан̣а ма̄рджанам, изчистване на замърсеното огледало на ума. Това „изчистване“ в действителност е освобождение от материалния плен (бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам). Понятието за нирва̄н̣а, която е също предварителен етап, съответства на този принцип. В Бха̄гаватам (2.10.6) това се нарича сварӯпен̣а вявастхитих̣, а Бхагавад-гӣта̄ потвърждава същото в този стих.

След нирва̄н̣а, прекратяване на материалните дейности, идва етапа на духовни дейности – предано служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а съзнание. По думите на Бха̄гаватам сварӯпен̣а вявастхитих̣ това е „истинският живот на живото същество“. Ма̄я̄, илюзията, е състояние на духовно битие, замърсено от материалната зараза. Освобождението от нея не означава разрушаване на изначалната, вечна позиция на живото същество. Патан̃джали също приема това с думите каивалям сварӯпа-пратиш̣т̣ха̄ ва̄ чити-шактир ити. Това чити-шакти, трансцендентално наслаждение, е истинският живот. Същото се потвърждава във Веда̄нта сӯтра (1.1.12) – а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т. Това естествено трансцендентално наслаждение е крайната цел на йога и е леснопостижимо с предано служене, бхакти йога. Бхакти йога ще бъде подробно описана в седма глава на Бхагавад-гӣта̄.

В йога системата, описана в тази глава, има два вида сама̄дхи: сампрагя̄та-сама̄дхи и асампрагя̄та-сама̄дхи. Когато някой се установи на трансцендентална позиция благодарение на различни философски търсения, за него се казва, че е постигнал сампрагя̄та-сама̄дхи. В асампрагя̄та-сама̄дхи човек няма връзка с материалните удоволствия; той е трансцендентален към всяко щастие, изпитвано чрез сетивата. Веднъж установен на тази трансцендентална позиция, йогӣ никога не я напуска. А ако не я достигне, той се счита за неуспял в йога. Днешната така наречена йога практика, допускаща различни сетивни наслаждения, противоречи на този принцип. Един йогӣ, който не се въздържа от сексуален живот и упойващи средства, става за присмех. Дори тези йогӣ, които желаят сиддхи (съвършенства) в процеса на йога, не са правилно установени. Ако йогӣте копнеят за страничните резултати от йога, не могат да постигнат съвършеното ниво, както се казва в този стих. Следователно за личностите, които се занимават с показни гимнастически трикове или се стремят към сиддхи, целта на йога е загубена.

В съвременната епоха най-добрата йога практика е Кр̣ш̣н̣а съзнание – за нея няма препятствия. Осъзнатият за Кр̣ш̣н̣а е толкова щастлив в заниманията си, че не се стреми към никакво друго щастие. Има много пречки, особено в тази епоха на лицемерие, при практикуването на хат̣ха йога, дхя̄на йога и гя̄на йога, но няма такъв проблем с практиката на карма йога, т.е. бхакти йога.

Докато материалното тяло съществува, трябва да се удовлетворяват нуждите му от ядене, сън, защита и секс. Но практикуващият чиста бхакти йога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, не възбужда сетивата си, когато посреща нуждите на тялото. Нещо повече – той приема само необходимото за живот, като извлича възможно най-голяма изгода от лошата сделка и се наслаждава на трансцендентално щастие в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той е равнодушен към инцидентните събития – злополуки, болести, оскъдица, даже смърт на близък роднина, – но винаги прецизно изпълнява задълженията си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, бхакти йога. Непредвидените обстоятелства не го отклоняват от дълга му. А̄гама̄па̄йино 'нитя̄с та̄мс титикш̣асва бха̄рата (Бхагавад-гӣта̄ 2.14). Той понася всички несгоди, защото знае, че те идват и си отиват и не влияят върху изпълнението на задълженията му. Така достига най-висшето съвършенство в йога.

Текст

са нишчайена йоктавьо
його 'нирвин̣н̣а-четаса̄
санкалпа-прабхава̄н ка̄ма̄мс
тяктва̄ сарва̄н ашеш̣атах̣
манасаивендрия-гра̄мам
виниямя самантатах̣

Дума по дума

сах̣ – това; нишчайена – с твърда решителност; йоктавях̣ – трябва да бъде практикувана; йогах̣йога система; анирвин̣н̣а-четаса̄ – без отклонение; санкалпа – въображение; прабхава̄н – родени от; ка̄ма̄н – материални желания; тяктва̄ – като изостави; сарва̄н – всички; ашеш̣атах̣ – напълно; манаса̄ – с ума; ева – несъмнено; индрия-гра̄мам – всички сетива; виниямя – като контролира; самантатах̣ – от всички страни.

Превод

Човек трябва да практикува йога с решителност и вяра, без да се отклонява от пътя. Той трябва напълно да изостави материалните желания, родени от въображението, и така с помощта на ума да обуздае сетивата си.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Практикуващият йога трябва да следва метода решително, търпеливо и неотклонно. Той трябва да е уверен в крайния успех, да върви по този път с голямо постоянство и да не се обезсърчава, ако успехът се бави. За непреклонния йогӣ успехът е сигурен. Относно бхакти йога Рӯпа Госва̄мӣ казва:

утса̄ха̄н нишчая̄д дхаиря̄т
тат-тат-карма-правартана̄т
санга-тя̄га̄т сато вр̣ттех̣
ш̣ад̣бхир бхактих̣ прасидхяти

„Човек може успешно да следва метода на бхакти йога със сърце, пълно с ентусиазъм, с постоянство и решителност, като изпълнява предписаните му задължения в обкръжението на предани и извършва дейности само в гун̣ата на доброто“ (Упадеша̄мр̣та 3).

Що се отнася до решителността, трябва да се следва примерът на врабчето, което загубило яйцата си в океана. Едно врабче снесло яйцата си на океанския бряг, но вълните ги отнесли. Много натъжено, врабчето помолило океана да му ги върне; океанът не обърнал внимание на молбата му. Тогава врабчето решило да пресуши океана. То започнало да пие водата с малката си човка и всички се присмели на дръзката му решителност. За постъпката на врабчето се разчуло и накрая новината стигнала до Гаруд̣а – гигантската птица, която носи на гърба си Бог Виш̣н̣у. Гаруд̣а изпитал състрадание към по-малкия си брат и дошъл да го види. Много доволен от решителността му, той обещал да помогне. Гаруд̣а веднага поискал от океана да върне яйцата, иначе лично щял да се заеме с работата на врабчето. Океанът се изплашил и върнал яйцата. Така, по милостта на Гаруд̣а, врабчето било отново щастливо.

По същия начин практикуването на йога, особено на бхакти йога в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да изглежда много трудно. Но ако някой следва принципите с голяма решителност, сигурно е, че Бог ще му помогне, защото Той помага на тези, които сами си помагат.

Текст

шанаих̣ шанаир упарамед
буддхя̄ дхр̣ти-гр̣хӣтая̄
а̄тма-самстхам манах̣ кр̣тва̄
на кин̃чид апи чинтайет

Дума по дума

шанаих̣ – постепенно; шанаих̣ – стъпка по стъпка; упарамет – трябва да се въздържа; буддхя̄ – чрез интелигентността; дхр̣ти-гр̣хӣтая̄ – воден от убеждението; а̄тма-самстхам – установен в духовността; манах̣ – ум; кр̣тва̄ – като прави; на – не; кин̃чит – нищо друго; апи – дори; чинтайет – трябва да мисли за.

Превод

Постепенно, стъпка по стъпка, дълбоко убеден, човек трябва да се установи в транс чрез интелигентността си; а умът трябва да се съсредоточи в себето, без мисъл за нищо друго.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: С помощта на подходяща убеденост и интелигентност постепенно трябва да се прекратят сетивните дейности. Това се нарича пратя̄ха̄ра. Умът, контролиран с убеждение, медитация и въздържане от сетивна дейност, трябва да се установи в транс, сама̄дхи. Така вече няма опасност да бъде въвлечен в контакт с материалната концепция за живота. С други думи, макар и впримчен от материята, докато е в материалното си тяло, човек не трябва да мисли за сетивно наслаждение. Не трябва да се мисли за каквото и да е удоволствие освен за удоволствието на Върховното Себе. Това състояние е леснопостижимо чрез непосредствена практика на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

ято ято нишчалати
манаш чан̃чалам астхирам
татас тато ниямяитад
а̄тманй ева вашам найет

Дума по дума

ятах̣ ятах̣ – където и да; нишчалати – се възбужда; манах̣ – умът; чан̃чалам – трепкащ; астхирам – неустойчив; татах̣ татах̣ – оттам; ниямя – като регулира; етат – това; а̄тмани – в себето; ева – несъмнено; вашам – контрол; найет – трябва да овладее.

Превод

Където и да се скита умът поради неустойчивата си и колеблива природа, човек трябва непременно да го връща под контрола на себето.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: По природа умът е трепкащ и неустойчив, но себепозналият се йогӣ трябва да контролира ума, а не обратното – умът да контролира него. Този, който владее ума (а следователно и сетивата си), е наричан госва̄мӣ или сва̄ми, а този, който е под контрола на ума, се нарича го-да̄са – слуга на сетивата. Един госва̄мӣ познава образеца за сетивно щастие. В трансценденталното щастие сетивата са заети в служене на Хр̣ш̣ӣкеша – върховния господар на сетивата – Кр̣ш̣н̣а. Служенето на Кр̣ш̣н̣а с пречистени сетива се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е начинът да се поставят сетивата под пълен контрол. И нещо повече, това е висшето съвършенство на всяка йога практика.

Текст

праша̄нта-манасам хй енам
йогинам сукхам уттамам
упаити ша̄нта-раджасам
брахма-бхӯтам акалмаш̣ам

Дума по дума

праша̄нта – умиротворен, установен в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а; манасам – чийто ум; хи – несъмнено; енам – този; йогинамйогӣ; сукхам – щастие; уттамам – най-висше; упаити – постига; ша̄нта-раджасам – неговата страст е успокоена; брахма-бхӯтам – освобождение посредством отъждествяване с Абсолюта; акалмаш̣ам – освободен от последиците на миналите грехове.

Превод

Един йогӣ, чийто ум е съсредоточен върху мен, наистина постига висшето съвършенство на трансценденталното щастие. Отвъд проявлението на страстта, осъзнал качествената си еднаквост с Върховния, той се освобождава от всички последици на миналите си дела.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Брахма-бхӯта е състояние на освобождение от материалното замърсяване и установяване в трансценденталното служене на Бога. Мад-бхактим лабхате-пара̄м (Бхагавад-гӣта̄ 18.54). Не можем да съществуваме в природата на Брахман, Абсолюта, докато умът ни не се съсредоточи върху лотосовите нозе на Бога. Са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣. Да сме винаги заети в трансцендентално любовно служене на Бога, т.е. да бъдем в Кр̣ш̣н̣а съзнание, на практика означава да се освободим от гун̣ата на страстта и от цялото материално замърсяване.

Текст

юн̃джанн евам сада̄тма̄нам
йогӣ вигата-калмаш̣ах̣
сукхена брахма-самспаршам
атянтам сукхам ашнуте

Дума по дума

юн̃джан – практикуващ йога; евам – по такъв начин; сада̄ – винаги; а̄тма̄нам – душата; йогӣ – човек, който е в досег с Върховната Душа; вигата – освободен от; калмаш̣ах̣ – материалното замърсяване; сукхена – в трансцендентално щастие; брахма-самспаршам – в постоянен контакт с Върховния; атянтам – висше; сукхам – щастие; ашнуте – постига.

Превод

По този начин себевладеещият се йогӣ, с постоянна йога практика, се освобождава от цялото материално замърсяване и достига висшето ниво на съвършено щастие в трансценденталното любовно служене на Бога.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Себепознание означава човек да разбере органично присъщата си позиция по отношение на Върховния. Индивидуалната душа е неделима частица от Върховния и нейната позиция е да му служи. Тази трансцендентална връзка с Бога се нарича брахма-самспарша.

Текст

сарва-бхӯта-стхам а̄тма̄нам
сарва-бхӯта̄ни ча̄тмани
ӣкш̣ате йога-юкта̄тма̄
сарватра сама-даршанах̣

Дума по дума

сарва-бхӯта-стхам – намиращ се във всички същества; а̄тма̄нам – Свръхдушата; сарва – всички; бхӯта̄ни – същества; ча – също; а̄тмани – в душата; ӣкш̣ате – вижда; йога-юкта-а̄тма̄ – човек, напълно потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание; сарватра – навсякъде; сама-даршанах̣ – като вижда еднакво.

Превод

Истинският йогӣ открива мен във всички същества и всяко същество в мен. В действителност себепозналата се личност вижда мен, един и същ Върховен Бог, навсякъде.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а осъзнатият йогӣ гледа на всичко по съвършен начин, защото вижда Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, установен в сърцето на всекиго като Свръхдуша (Парама̄тма̄). Ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати. Бог в проявлението си Парама̄тма̄ се намира както в сърцето на кучето, така и в сърцето на бра̄хман̣а. Съвършеният йогӣ знае, че Бог е вечно трансцендентален и не е материално повлиян от присъствието си в кучето или в бра̄хман̣а. В това се състои върховната неутралност на Бога. Индивидуалната душа също присъства в сърцето на индивида, но не и във всички сърца. Това е разликата между Свръхдушата и индивидуалната душа. Този, който не е установен в йога, не вижда нещата толкова ясно. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност открива Кр̣ш̣н̣а както в сърцето на вярващия, така и в сърцето на невярващия. В смр̣ти (Са̄твата тантра 3.49) това се потвърждава по следния начин: а̄тататва̄ч ча ма̄тр̣тва̄ч ча а̄тма̄ хи парамо харих̣. Бог, източникът на всички същества, е като майка и поддръжник. Както майката е еднаква към всичките си деца, така се отнася към всички и върховният баща (или майка). Логично Свръхдушата се намира винаги във всяко живо същество.

И външно погледнато, всяко живо същество е разположено в енергията на Бога. Както ще бъде обяснено в седма глава, Бог има основно две енергии – духовна (или висша) и материална (или нисша). Живото същество, макар и част от висшата енергия, е обусловено от нисшата – но винаги е разположено в енергията на Бога. По един или друг начин всяко живо същество е установено в него.

Един йогӣ вижда еднакво, защото разбира, че живите същества, въпреки различните си положения, съответстващи на кармичната им дейност, при всички обстоятелства остават слуги на Бога. В материалната енергия живото същество служи на материалните сетива, а в духовната енергия – непосредствено на Върховния Бог. И в единия, и в другия случай то е слуга на Бога. Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание вижда по съвършен начин еднаквостта на живите същества.

Текст

йо ма̄м пашяти сарватра
сарвам ча майи пашяти
тася̄хам на пран̣ашя̄ми
са ча ме на пран̣ашяти

Дума по дума

ях̣ – който; ма̄м – мен; пашяти – вижда; сарватра – навсякъде; сарвам – всичко; ча – и; майи – в мен; пашяти – вижда; тася – за него; ахам – Аз; на – не; пран̣ашя̄ми – съм загубен; сах̣ – той; ча – също; ме – за мен; на – нито; пран̣ашяти – е изгубен.

Превод

Този, който ме вижда навсякъде и вижда всичко в мен, никога няма да остане без мен, нито пък Аз някога ще го изоставя.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание несъмнено вижда Бог Кр̣ш̣н̣а навсякъде и вижда всичко в Кр̣ш̣н̣а. Може да ни се струва, че тя възприема отделните проявления на материалната природа, но всъщност във всеки момент тя е осъзната за Кр̣ш̣н̣а и знае, че всичко е проявление на неговата енергия. Нищо не може да съществува без Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а е Повелител на всичко – това е основният принцип на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание е пробуждане на любов към Кр̣ш̣н̣а – позиция, трансцендентална дори по отношение на материалното освобождение. На този етап на Кр̣ш̣н̣а съзнание, отвъд себепознанието, преданият става едно с Кр̣ш̣н̣а, в смисъл че Кр̣ш̣н̣а става всичко за него и го изпълва с любов. Тогава е налице интимна връзка между Бога и неговия предан. В това състояние живото същество не може да бъде погубено, нито Божествената Личност изчезва от погледа на своя предан. Сливането с Кр̣ш̣н̣а означава духовно унищожение. Преданият не поема такъв риск. Затова в Брахма самхита̄ (5.38) се казва:

према̄н̃джана-ччхурита-бхакти-вилочанена
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

„Почитам предвечния Бог, Говинда, когото преданите винаги виждат с очи, намазани с елея на любовта, във вечната му форма на Шя̄масундара, установена в сърцата им.“

На този етап Бог Кр̣ш̣н̣а постоянно е пред очите на своя предан и той не престава да го вижда дори за миг. Това важи и за случая, когато един йогӣ вижда Бога като Парама̄тма̄ в сърцето си. Такъв йогӣ става чист предан и не иска да живее нито миг, без да вижда Бога вътре в себе си.

Текст

сарва-бхӯта-стхитам йо ма̄м
бхаджатй екатвам а̄стхитах̣
сарватха̄ вартама̄но 'пи
са йогӣ майи вартате

Дума по дума

сарва-бхӯта-стхитам – пребиваващ в сърцето на всеки; ях̣ – човек, който; ма̄м – на мен; бхаджати – служи с преданост; екатвам – в единство; а̄стхитах̣ – установен; сарватха̄ – във всяко отношение; вартама̄нах̣ – като е установен; апи – въпреки; сах̣ – той; йогӣ – трансценденталистът; майи – в мен; вартате – остава.

Превод

Такъв йогӣ, който обожава и служи на Свръхдушата, знаейки, че Аз и Свръхдушата във всички същества сме едно, винаги остава в мен, при всички обстоятелства.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Един йогӣ, който медитира върху Свръхдушата, вижда в себе си пълната част на Кр̣ш̣н̣а като Виш̣н̣у с четири ръце, в които държи раковина, диск, боздуган и лотос. Всеки йогӣ трябва да знае, че няма разлика между Виш̣н̣у и Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а във формата си на Свръхдуша се намира в сърцето на всекиго. Освен това няма разлика между безбройните Свръхдуши в сърцата на безбройните живи същества. Няма разлика и между Кр̣ш̣н̣а осъзнатия, постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Кр̣ш̣н̣а, и съвършения йогӣ, медитиращ върху Свръхдушата. Един йогӣ в Кр̣ш̣н̣а съзнание, въпреки че се занимава с разнообразни дейности в материалното съществуване, остава винаги установен в Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е казано в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.187) на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ: никхила̄св апй авастха̄су джӣван-муктах̣ са учяте. Преданият на Бога, винаги действащ в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е естествено освободен. На̄рада Пан̃чара̄тра потвърждава това:

дик-ка̄ла̄дй-анаваччхинне
кр̣ш̣н̣е чето видха̄я ча
тан-майо бхавати кш̣ипрам
джӣво брахман̣и йоджайет

„Като съсредоточава вниманието си върху духовната форма на Кр̣ш̣н̣а – всепроникващ и отвъд времето и пространството – човек потъва в мисли за Бога и така достига щастливото състояние на трансцендентално общуване с него.“

Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшето състояние на транс в йога. Разбирането, че Кр̣ш̣н̣а присъства като Парама̄тма̄ в сърцето на всекиго, прави един йогӣ съвършен. Ведите (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.21) утвърждават по следния начин невъобразимото могъщество на Бога: еко 'пи сан бахудха̄ йо'вабха̄ти – „Въпреки че Бог е един, Той присъства в сърцата на безброй същества“. Също така в смр̣ти-ша̄стра (Матся Пура̄н̣а) се казва:

ека ева паро виш̣н̣ух̣
сарва-вя̄пӣ на самшаях̣
аишваря̄д рӯпам екам ча
сӯря-ват бахудхеяте

„Виш̣н̣у е един и все пак е всепроникващ. С невъобразимото си могъщество, въпреки че има една форма, Той присъства навсякъде, както слънцето се появява едновременно на безброй места.“

Текст

а̄тмаупамйена сарватра
самам пашяти йо 'рджуна
сукхам ва̄ яди ва̄ дух̣кхам
са йогӣ парамо матах̣

Дума по дума

а̄тма – себе си; аупамйена – в сравнение; сарватра – навсякъде; самам – еднакво; пашяти – гледа; ях̣ – този, който; арджуна – О, Арджуна; сукхам – щастие; ва̄ – или; яди – ако; ва̄ – или; дух̣кхам – нещастие; сах̣ – такъв; йогӣ – трансценденталист; парамах̣ – съвършен; матах̣ – е считан.

Превод

О, Арджуна, съвършен йогӣ е този, който, съпоставяйки се с другите, вижда истинското равенство на всички същества както в щастието, така и в нещастието им.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание е съвършен йогӣ; той разбира щастието и нещастието на всекиго със собствения си опит. Причина за нещастието на живото същество е забравата на връзката му с Бога. А причина за щастието му – знанието, че Бог е върховният наслаждаващ се на човешките дейности, собственикът на всички земи и планети, и най-искреният приятел на всички живи същества. Съвършеният йогӣ знае, че обусловено от гун̣ите на природата, живото същество е подвластно на трите вида материални страдания, защото е забравило връзката си с Кр̣ш̣н̣а. И понеже в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек е щастлив, той се опитва да разпространява знанието за Кр̣ш̣н̣а навсякъде. Съвършеният йогӣ се опитва да оповести важността да станеш Кр̣ш̣н̣а осъзнат – така той е най-добрият филантроп в света и най-скъпият слуга на Бога. На ча тасма̄н мануш̣йеш̣у кашчин ме прия-кр̣ттамах̣ (Бхагавад-гӣта̄ 18.69). С други думи, преданият на Бога винаги се грижи за благополучието на живите същества и по този начин е истински приятел на всекиго. Той е най-добрият йогӣ, защото не желае съвършенство в йога за собствено благо, а иска същото и за другите. Той не завижда на другите живи същества – своите събратя. В това се състои разликата между чистия предан на Бога и йогӣ, който се интересува единствено от личния си напредък. Един йогӣ, оттеглил се в уединение, за да се отдаде на медитация, не е съвършен като предания, който прави всичко възможно, за да насочи всеки човек към Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

арджуна ува̄ча
йо 'ям йогас твая̄ проктах̣
са̄мйена мадхусӯдана
етася̄хам на пашя̄ми
чан̃чалатва̄т стхитим стхира̄м

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; ях̣ аям – тази система; йогах̣ – мистицизъм; твая̄ – от Теб; проктах̣ – описана; са̄мйена – в общи линии; мадху-сӯдана – о, убиецо на демона Мадху; етася – от това; ахам – аз; на – не; пашя̄ми – виждам; чан̃чалатва̄т – поради това, че е неспокоен; стхитим – положение; стхира̄м – устойчиво.

Превод

Арджуна каза: О, Мадхусӯдана, йога системата, която изложи, ми изглежда трудна и неприложима, защото умът е неспокоен и неустойчив.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Арджуна отказва да приеме мистичната система, описана от Бог Кр̣ш̣н̣а, като се започне от думите шучау деше и се стигне до йогӣ парамах̣, той чувства, че е неспособен да я следва. В настоящата епоха на Кали не е възможно човек да напусне дома си и да се усамоти в планините или джунглите, за да практикува йога. Времената, в които живеем, се характеризират с тежка борба за съществуване в рамките на един много кратък живот. Хората не се отнасят сериозно към себепознанието, постигано по прост и практичен начин, а какво да говорим за трудната йога система, която регулира начина на живот, позата, в която седим, избора на място и непривързаността на ума към материални занимания. Като практичен човек, Арджуна преценява, че не може да следва тази йога система, макар и надарен с благоприятни качества в много отношения. Заради благородното си потекло той е високопоставена личност, велик воин, благословен с дълъг живот, и в същото време е най-довереният приятел на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Преди пет хиляди години Арджуна е имал много по-добри условия, отколкото ние сега, и въпреки това той отказва да приеме тази йога система. В действителност никъде в историята не е отбелязано той някога да я е практикувал. Затова тази система трябва да се счита по принцип за неприложима в епохата на Кали. Разбира се, тя може да се практикува от неколцина рядко срещани личности, но за повечето хора това е невъзможно. Ако преди пет хиляди години нещата са стояли по този начин, какво да говорим за днес. Всички, които имитират тази йога система в различните т.нар. школи и дружества, макар и доволни, си губят времето. Те са в неведение за истинската цел на йога.

Текст

чан̃чалам хи манах̣ кр̣ш̣н̣а
прама̄тхи балавад др̣д̣хам
тася̄хам ниграхам манйе
ва̄йор ива су-душ̣карам

Дума по дума

чан̃чалам – трепкащ; хи – несъмнено; манах̣ – ум; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; прама̄тхи – като възбужда; бала-ват – силен; др̣д̣хам – упорит; тася – него; ахам – аз; ниграхам – да бъде подчинен; манйе – мисля; ва̄йох̣ – на вятъра; ива – подобно; су-душ̣карам – трудно.

Превод

О, Кр̣ш̣н̣а, умът е неспокоен, необуздан, упорит и много силен и аз мисля, че покоряването му е по-трудно от контролирането на вятъра.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Умът е толкова силен и упорит, че понякога побеждава интелигентността, макар и да се намира в нейно подчинение. За практичния човек, който трябва да се бори с толкова много враждебни сили, овладяването на ума несъмнено е много трудна задача. Изкуствено може и да се установи някакво равновесие в ума, като се отнасяме еднакво към приятели и врагове, но в края на краищата никой светски човек не постъпва така, защото това е по-трудно, отколкото да се овладеят поривите на силния вятър. Във ведическата литература (Кат̣ха-Упаниш̣ад 1.3.3 – 4) се казва:

а̄тма̄нам ратхинам виддхи
шарӣрам ратхам ева ча
буддхим ту са̄ратхим виддхи
манах̣ праграхам ева ча
индрия̄н̣и хая̄н а̄хур
виш̣ая̄мс теш̣у го-чара̄н
а̄тмендрия-мано-юктам
бхоктетй а̄хур манӣш̣ин̣ах̣

„Индивидуалната душа е пътник в колесницата на материалното тяло, а интелигентността е колесничарят. Умът е юздата, а сетивата са конете. По този начин аз-ът се наслаждава или страда от общуването си с ума и сетивата. Това е мнението на великите мислители.“ Предполага се, че интелигентността управлява ума, но умът е толкова силен и упорит, че често той я управлява; както се случва една остра инфекция да надвие лечебните свойства на лекарството. Силният ум може да бъде контролиран чрез йога практика, но тя не е подходяща за светска личност като Арджуна. А какво да кажем за днешните хора? Сравнението, използвано тук, е много подходящо – човек не може да спре поривите на вятъра, а още по-трудно е да победи необуздания ум. Най-лесният начин да се овладее умът е предложен от Бог Чайтаня: много смирено да се повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, великата мантра на освобождението. Предписаният метод е: са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣ – умът трябва да бъде напълно завладян от мисли за Кр̣ш̣н̣а. Само тогава няма да останат дейности, които да го възбуждат.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
асамшаям маха̄-ба̄хо
мано дурниграхам чалам
абхя̄сена ту каунтея
ваира̄гйен̣а ча гр̣хяте

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховният Бог каза; асамшаям – без съмнение; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; манах̣ – умът; дурниграхам – трудно да бъде обуздан; чалам – трепкащ; абхя̄сена – с практика; ту – но; каунтея – о, сине на Кунтӣ; ваира̄гйен̣а – чрез непривързаност; ча – също; гр̣хяте – може да бъде овладян.

Превод

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: О, силноръки сине на Кунтӣ, несъмнено да се обуздае неспокойният ум, е много трудно, но все пак е възможно чрез подходяща практика и непривързаност.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Божествената Личност приема разсъжденията на Арджуна относно трудността умът да бъде овладян. Но в същото време Кр̣ш̣н̣а заявява, че овладяването на ума е възможно чрез практика и непривързаност. Каква е тази практика? В настоящата епоха никой не е в състояние да спазва стриктните правила и предписания да живее на свято място, да съсредоточи ума си върху Свръхдушата, да обуздава сетивата и ума, напълно да се въздържа от сексуален живот, да се усамоти и т.н. При практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание се извършват девет вида предано служене на Бога. Първият и най-важният е да се слуша за Кр̣ш̣н̣а. Това е много мощен, трансцендентален метод за пречистване на ума от всички безпокойства. Колкото повече слушаме за Кр̣ш̣н̣а, толкова повече постигаме просветление и непривързаност по отношение на всичко, което отклонява ума от него. Чрез откъсване на ума от дейности, които не са посветени на Бога, човек може много лесно да се научи на ваира̄гя. Ваира̄гя означава непривързаност към материята и привързаност на ума към духа. Безличностната духовна непривързаност е много по-трудна от привързването на ума към дейности, посветени на Кр̣ш̣н̣а. Това е практично, защото слушането за Кр̣ш̣н̣а естествено привързва към Върховния Дух. Такава привързаност се нарича пареша̄нубхӯти, духовно удовлетворение. То е също като удовлетворението, което гладният изпитва от всяка погълната хапка храна – колкото повече яде, толкова по-голямо наслаждение и прилив на сили усеща. По същия начин при преданото служене човек изпитва духовно удовлетворение и умът му се освобождава от привързаността си към материалните обекти. Това прилича на оздравяване при правилно провеждано лечение и подходяща диета. Да се слуша за трансценденталните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а е ефикасно лечение за лудия ум, а да се яде храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, е подходяща диета за страдащия пациент. Това лечение е методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

асамята̄тмана̄ його
душ̣пра̄па ити ме матих̣
вашя̄тмана̄ ту ятата̄
шакьо 'ва̄птум упа̄ятах̣

Дума по дума

асамята – необуздан; а̄тмана̄ – с ума; йогах̣ – себепознание; душ̣пра̄пах̣ – трудно да се постигне; ити – по този начин; ме – моето; матих̣ – мнение; вашя – контролиран; а̄тмана̄ – с ума; ту – но; ятата̄ – докато се стреми; шакях̣ – практически; ава̄птум – да достигне; упа̄ятах̣ – с подходящи средства.

Превод

За човек с необуздан ум себепознанието е трудна задача. Но този, който контролира ума си и полага подходящите усилия, със сигурност ще успее. Това е моето мнение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Върховният Бог заявява, че този, който не приеме подходящо лечение, за да оттегли ума си от материалните занимания, трудно ще постигне успех в себепознанието. Да се опитваме да практикуваме йога, докато същевременно умът ни е зает в материално наслаждение, е все едно да се опитваме да запалим огън, като го заливаме с вода. Без контрол над ума йога практиката е губене на време. Такъв йога спектакъл може да донесе материална полза, но е безполезен, ако става дума за духовна реализация. Така че умът трябва да се контролира като постоянно се насочва към трансцендентално любовно служене на Бога. Докато не се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не може да обуздае ума си. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност лесно достига резултатите на йога, без допълнително усилие, а практикуващият йога не може да постигне успех, без да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат.

Текст

арджуна ува̄ча
аятих̣ шраддхайопето
йога̄ч чалита-ма̄насах̣
апра̄пя йога-самсиддхим
ка̄м гатим кр̣ш̣н̣а гаччхати

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Ардажуна каза; аятих̣ – неуспелият трансценденталист; шраддхая̄ – с вяра; упетах̣ – зает; йога̄т – от мистичната връзка; чалита – отклонил се; ма̄насах̣ – който има такъв ум; апра̄пя – като не успява да достигне; йога-самсиддхим – висшето съвършенство в мистицизма; ка̄м – което; гатим – цел; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; гаччхати – достига.

Превод

Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, каква е съдбата на неуспелия трансценденталист, който с вяра е поел пътя на себепознанието, но по-късно го е изоставил поради склонност към материалното и така не е постигнал съвършенство в мистицизма?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Пътят на себепознанието, или мистицизмът, е описан в Бхагавад-гӣта̄. Основният принцип на себепознанието е разбирането, че живото същество се различава от материалното си тяло и щастието му е във вечния живот, блаженство и знание, които са трансцендентални, отвъд тялото и ума. Себереализация се постига чрез познание, чрез практика на осемстепенната йога или чрез бхакти йога. При всеки един от тези процеси трябва да се разбере органично присъщата на живото същество позиция, неговото взаимоотношение с Бога и дейностите, с помощта на които може да се възстанови загубената връзка и да се постигне висшия стадий на съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като следва един от трите метода, човек неминуемо, рано или късно, ще достигне върховната цел. Това вече се потвърди от Бога във втора глава: дори малкото усилие по духовния път дава голяма надежда за освобождение. От тези три начина пътят на бхакти йога е особено подходящ за сегашната епоха, защото е директен метод за осъзнаване на Бога. За да бъде напълно сигурен, Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да подкрепи предишното си твърдение. Всеки може искрено да следва пътя на себепознанието, но процесът на развиване на знание и практиката на осемстепенната йога система обикновено са много трудни за тази епоха. И въпреки постоянните си усилия човек може да се провали по много причини. Преди всичко той може да не следва достатъчно сериозно процеса. Да се върви по трансценденталния път, означава в известна степен да се обяви война на илюзорната енергия. Когато някой прави опит да се измъкне от ноктите на илюзорната енергия, тя се опитва да го провали чрез различни изкушения. Обусловената душа е вече примамена от проявленията на материалната енергия и възможността да бъде отново изкушена, е много голяма дори когато практикува духовна дисциплина. Това се нарича йога̄ч чалита-ма̄насах̣ – отклоняване от трансценденталния път. Арджуна е любопитен да разбере последиците от това отклонение.

Текст

каччин нобхая-вибхраш̣т̣аш
чхинна̄бхрам ива нашяти
апратиш̣т̣хо маха̄-ба̄хо
вимӯд̣хо брахман̣ах̣ патхи

Дума по дума

каччит – дали; на – не; убхая – и двете; вибхраш̣т̣ах̣ – отклонени от; чхинна – разкъсан; абхрам – облак; ива – като; нашяти – погубва; апратиш̣т̣хах̣ – без някакво положение; маха̄-ба̄хо – о, силноръки Кр̣ш̣н̣а; вимӯд̣хах̣ – объркан; брахман̣ах̣ – на трансценденталността; патхи – на пътя.

Превод

О, силноръки Кр̣ш̣н̣а, дали такъв човек, отклонил се от пътя към трансценденталността, не е лишен от духовен и материален успех? Не загива ли той като разкъсан облак, без позиция в нито една област?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Има два пътя за напредък. Материалистите не се интересуват от трансценденталността. Те се вълнуват от материален напредък чрез икономическо развитие или издигане до по-висшите планети чрез подходящи действия. Когато някой поеме по духовния път, той трябва да прекрати всички материални дейности и да жертва всички форми на т.нар. „материално щастие“. Ако не успее, тогава за него привидно се затварят и двата пътя. С други думи, той не може да се наслаждава нито на материално щастие, нито на духовен успех. Той остава без положение в нито една област подобно на разкъсан облак. Едно облаче в небето понякога се отделя от малък облак, за да се присъедини към по-голям. Но ако не успее да се присъедини, то бива отнесено от вятъра и изчезва в необятното небе. Брахман̣ах̣ патхи е пътят на трансценденталната реализация чрез осъзнаване на себето като духовно по своята същност – частица, неразделно свързана с Върховния Бог, проявен като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е най-пълното проявление на Върховната Абсолютна Истина и затова всеки, който се отдаде на Върховната Личност, е успял трансценденталист. За да се постигне целта на живота чрез осъзнаване на Брахман и Парама̄тма̄, са нужни много, много раждания (бахӯна̄м джанмана̄м анте). Затова бхакти йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-добрият път за трансцендентална реализация – директният метод.

Текст

етан ме самшаям кр̣ш̣н̣а
чхеттум архасй ашеш̣атах̣
твад-анях̣ самшаяся̄ся
чхетта̄ на хй упападяте

Дума по дума

етат – това е; ме – моето; самшаям – съмнение; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; чхеттум – да разсееш; архаси – умолявам те; ашеш̣атах̣ – напълно; тват – освен теб; анях̣ – друг; самшаяся – за съмнение; ася – това; чхетта̄ – отстранява; на – никога; хи – несъмнено; упападяте – да бъде намерен.

Превод

О, Кр̣ш̣н̣а, това е моето съмнение и аз те моля да го разсееш напълно. Никой освен теб не може да го разруши.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а знае всичко за миналото, настоящето и бъдещето. В началото на Бхагават-гӣта̄ Той казва, че живите същества са съществували като личности в миналото, съществуват в настоящето и ще запазят индивидуалната си същност в бъдеще дори след освобождение от материалното оплитане. Следователно Той вече е изяснил въпроса за бъдещето на индивидуалното живо същество. Сега Арджуна иска да узнае бъдещето на неуспелия трансценденталист. Никой не е равен на Кр̣ш̣н̣а и никой не го превъзхожда. Дори и смятаните за велики мъдреци и философи са зависими от материалната природа и не могат да се сравняват с него. Затова мнението на Кр̣ш̣н̣а е окончателният и пълен отговор на всички съмнения, защото Кр̣ш̣н̣а познава съвършено миналото, настоящето и бъдещето, но никой не познава Кр̣ш̣н̣а. Само Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а осъзнатите предани могат да разберат нещата такива, каквито са.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
па̄ртха наивеха на̄мутра
вина̄шас тася видяте
на хи каля̄н̣а-кр̣т кашчид
дургатим та̄та гаччхати

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на ева – никога не е така; иха – в този материален свят; на – никога; амутра – в следващия живот; вина̄шах̣ – унищожение; тася – неговото; видяте – съществува; на – никога; хи – несъмнено; каля̄н̣а-кр̣т – човек, зает с благочестиви дейности; кашчит – всеки; дургатим – към деградация; та̄та – приятелю; гаччхати – върви.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Сине на Пр̣тха̄, един трансценденталист, зает с благочестиви дела, не се проваля нито в материалния, нито в духовния свят. Този, който върши добро, мой приятелю, никога не бива побеждаван от злото.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17) Шрӣ На̄рада Муни напътства Вя̄садева така:

тяктва̄ сва-дхармам чаран̣а̄мбхуджам харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м сва-дхарматах̣

„Ако някой изостави материалните си цели и приеме изцяло подслон при Върховната Божествена Личност, никога няма да загуби или да се провали. От друга страна, лишеният от преданост може да се отдаде напълно на предписаните си задължения и въпреки това да не спечели нищо.“ Има множество религиозни и светски дейности, предназначени за постигане на материални цели. От един трансценденталист се очаква да изостави материалната дейност, за да постигне духовен напредък, Кр̣ш̣н̣а съзнание. Би могло да се възрази, че висшето съвършенство се постига само ако се извърви пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание до края. Но ако не достигне това съвършено ниво, човек губи и в материално, и в духовно отношение. Според писанията ще страдаме, ако не изпълняваме предписаните си задължения. Тоест този, който не успее да изпълни трансценденталните дейности правилно, става подвластен на последиците. Бха̄гаватам уверява неуспелия трансценденталист, че не трябва да се безпокои. Дори да изтърпява последиците от неизпълнението на предписаните си задължения, той пак не губи нищо – благоприятното Кр̣ш̣н̣а съзнание никога няма да бъде забравено и веднъж започнал, той ще продължи да го развива дори ако в следващия си живот се роди в нископоставено семейство. От друга страна, никак не е сигурно, че този, който стриктно следва единствено предписаните си задължения, без Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще постигне благоприятни резултати.

Казаното трябва да се разбира по следния начин. Човечеството може да бъде разделено на две части: регулирана и нерегулирана. Тези, които са се отдали единствено на животинско сетивно наслаждение, без знание за следващия си живот или духовното си спасение, принадлежат към нерегулираната част. А онези, които изпълняват предписаните в писанията задължения, принадлежат към регулираната. Всички, които водят нерегулиран живот, независимо дали са цивилизовани или нецивилизовани, образовани или неграмотни, силни или слаби, са подчинени на животински наклонности. Техните дейности никога не са благоприятни, защото, докато удовлетворяват животинските си подтици за ядене, спане, защита и секс, те остават постоянно в материалното съществуване, което е пълно със страдания. От друга страна, регулираните от напътствията на писанията се издигат постепенно до Кр̣ш̣н̣а съзнание и със сигурност напредват в живота.

Хората, които следват благоприятния път, могат да се разделят на три групи: (1) последователите на изложеното в свещените писания, които се радват на материално благополучие; (2) търсещите окончателно освобождение от материалното съществуване и (3) преданите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тези, които следват правилата на писанията за материално щастие, от своя страна се делят на две категории: плодоносни работници и такива, които не се стремят към сетивно наслаждение. Всички, които желаят плодовете от труда си, за да наслаждават сетивата си, могат да достигнат по-висок стандарт на живот, дори по-висши планети и все пак, понеже не са освободени от материалното съществуване, те не следват истински благоприятния път. Единствените благоприятни дейности са дейностите, които водят до освобождение. Ако не е насочена към окончателно себепознание или освобождение от материалното телесно схващане за живота, дейността не е благоприятна. Дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е единствената благоприятна дейност. Човек, който доброволно приеме всякакви телесни неудобства, за да напредне по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е съвършен трансценденталист, подложил се на строг аскетизъм. Понеже целта на осемстепенната йога е да се постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, тази практика също е благоприятна; и човек, отдал всичките си сили в тази посока, не трябва да се страхува от пропадане.

Текст

пра̄пя пун̣я-кр̣та̄м лока̄н
уш̣итва̄ ша̄шватӣх̣ сама̄х̣
шучӣна̄м шрӣмата̄м гехе
йога-бхраш̣т̣о 'бхиджа̄яте

Дума по дума

пра̄пя – след като достигне; пун̣я-кр̣та̄м – на всички, извършвали благочестиви дейности; лока̄н – планети; уш̣итва̄ – след като обитава; ша̄шватӣх̣ – много; сама̄х̣ – години; шучӣна̄м – на добродетелните; шрӣ-мата̄м – на преуспяващите; гехе – в дома; йога-бхраш̣т̣ах̣ – паднал от пътя на себепознанието; абхиджа̄яте – се ражда.

Превод

Неуспелият йогӣ след много, много години, прекарани в наслаждение на планетите, където живеят благочестивите живи същества, се ражда в добродетелно или в богато аристократично семейство.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Има два вида неуспели йогӣ: едните падат, след като са направили много малък напредък, а другите падат след дълго практикуване на йога. Първите отиват на висшите планети, където се допускат само благочестиви живи същества. След продължителен живот там те се връщат обратно на тази планета, за да се родят в семейство на добродетелни бра̄хман̣и-ваиш̣н̣ави или в семейство на търговци аристократи.

Истинската цел на йога е да се постигне висшето съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание, – както е обяснено в последния стих на тази глава. Но на ония, които не са достатъчно упорити и се провалят поради материални изкушения, се позволява, по милостта на Бога, да задоволят напълно материалните си склонности. След това те получават възможност да живеят заможно в благочестиви или аристократични семейства. Родените в такива семейства могат да се възползват от благоприятните условия и да опитат да се издигнат до пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

атха ва̄ йогина̄м ева
куле бхавати дхӣмата̄м
етад дхи дурлабха-тарам
локе джанма яд ӣдр̣шам

Дума по дума

атха ва̄ – или; йогина̄м – на учените трансценденталисти; ева – със сигурност; куле – в семейството; бхавати – се ражда; дхӣ-мата̄м – които са надарени с голяма мъдрост; етат – това; хи – несъмнено; дурлабха-тарам – много рядко; локе – в този свят; джанма – раждане; ят – това, което; ӣдр̣шам – като това.

Превод

Или (ако не постигне успех след дълга практика) се ражда в семейство на трансценденталисти, които несъмнено са велики в знанието. Такова раждане е истинска рядкост в този свят.

Коментар

Birth in a family of yogīs or transcendentalists – those with great wisdom – is praised herein because the child born in such a family receives a spiritual impetus from the very beginning of his life. It is especially the case in the ācārya or gosvāmī families. Such families are very learned and devoted by tradition and training, and thus they become spiritual masters. In India there are many such ācārya families, but they have now degenerated due to insufficient education and training. By the grace of the Lord, there are still families that foster transcendentalists generation after generation. It is certainly very fortunate to take birth in such families. Fortunately, both our spiritual master, Oṁ Viṣṇupāda Śrī Śrīmad Bhaktisiddhānta Sarasvatī Gosvāmī Mahārāja, and our humble self had the opportunity to take birth in such families, by the grace of the Lord, and both of us were trained in the devotional service of the Lord from the very beginning of our lives. Later on we met by the order of the transcendental system.

Текст

татра там буддхи-самйогам
лабхате паурва-дехикам
ятате ча тато бхӯях̣
самсиддхау куру-нандана

Дума по дума

татра – тогава; там – това; буддхи-самйогам – съживяване на съзнанието; лабхате – достига; паурва-дехикам – от предишното тяло; ятате – той се стреми; ча – също; татах̣ – след това; бхӯях̣ – отново; самсиддхау – за съвършенство; куру-нандана – о, сине на Куру.

Превод

Когато получи такова раждане, той пробужда божественото си съзнание от предишния живот и отново се опитва да напредне, за да достигне пълен успех, о, сине на Куру.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Цар Бхарата, който в третото си раждане се появява в семейство на достоен бра̄хман̣а, е пример за човек, пробудил духовното си съзнание от предишен живот. Цар Бхарата бил император на света и от времето на неговото царуване полубоговете наричат тази планета Бха̄рата-варш̣а. Преди това тя е била известна като Ила̄вр̣та-варш̣а. Императорът още съвсем млад се отказва от трона, за да постигне духовно съвършенство, но не успява. В следващия си живот той се ражда в семейството на достоен бра̄хман̣а под името Джад̣а Бхарата, защото живеел усамотено и не говорел с никого. По-късно цар Рахӯган̣а разпознава в него най-великия трансценденталист. От историята на неговия живот можем да разберем, че духовните стремежи, или практикуването на йога, никога не са напразни. По милостта на Бога всеки трансценденталист отново и отново получава благоприятната възможност да постигне пълно съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

пӯрва̄бхя̄сена тенаива
хрияте хй авашо 'пи сах̣
джигя̄сур апи йогася
шабда-брахма̄тивартате

Дума по дума

пӯрва – предишен; абхя̄сена – чрез практика; тена – от това; ева – несъмнено; хрияте – е привлечен; хи – със сигурност; авашах̣ – спонтанно; апи – също; сах̣ – той; джигя̄сух̣ – любознателен; апи – дори; йогася – за йога; шабда-брахма – ритуалните принципи в писанията; ативартате – надхвърля.

Превод

По силата на божественото съзнание от предишния си живот той спонтанно е привлечен от принципите на йога, дори без да ги търси. Такъв любознателен трансценденталист се издига над ритуалните принципи в писанията.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Напредналите йогӣ не се интересуват твърде от ритуалите на писанията, но естествено са привлечени от принципите на йога, които могат да ги издигнат до пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, висшето съвършенство в йога. В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7) се дава следното обяснение за такова незачитане на ведическите ритуали от страна на напредналите трансценденталисти:

ахо бата шва-пачо 'то гарӣя̄н
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те

„О, мой Господи! Личностите, които повтарят твоите святи имена, са далеч по-напреднали в духовния живот, въпреки че може да са родени в семейства на кучеядци. Тези, които повтарят святите имена, без съмнение са изпълнили всички видове въздържания и жертвоприношения, къпали са се на всички святи места и са изучили всички писания.“

Известен в тази връзка е примерът, даден от Бог Чайтаня, който приел Т̣ха̄кура Харида̄са за един от най-напредналите си ученици. Въпреки че Т̣хакура Харида̄са е роден в мюсюлманско семейство, Бог Чайтаня го издига до позицията на на̄ма̄ча̄ря, защото Т̣ха̄кура Харида̄са стриктно следвал практиката да повтаря всеки ден по триста хиляди святи имена на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. И понеже повтарял святото име на Бога постоянно, очевидно в предишния си живот е изпълнил всички ведически ритуали, наричани шабда-брахма. Ако човек не се е пречистил, не може да приеме принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, нито пък да повтаря святото име на Бога, Харе Кр̣ш̣н̣а.

Текст

праятна̄д ятама̄нас ту
йогӣ самшуддха-килбиш̣ах̣
анека-джанма-самсиддхас
тато я̄ти пара̄м гатим

Дума по дума

праятна̄т – с неизменна практика; ятама̄нах̣ – стремейки се; ту – и; йогӣ – такъв трансценденталист; самшуддха – отмити; килбиш̣ах̣ – всички грехове; анека – след много, много; джанма – раждания; самсиддхах̣ – постигнал съвършенство; татах̣ – след това; я̄ти – достига; пара̄м – най-висшето; гатим – местоназначение.

Превод

Когато един йогӣ искрено се стреми към напредък, пречисти се от всички замърсявания и стане съвършен след много, много раждания и практика, той достига върховната цел.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Човек, роден в благочестиво, аристократично или свято семейство, осъзнава, че това положение е благоприятно за практикуване на йога. Затова решително се захваща с недовършената задача и като се пречисти от всички замърсявания, най-накрая постига върховното съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание е съвършеното ниво на освобождение от замърсяванията. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):

йеш̣а̄м тв анта-гатам па̄пам
джана̄на̄м пун̣я-карман̣а̄м
те двандва-моха-нирмукта̄
бхаджанте ма̄м др̣д̣ха-врата̄х̣

„След много, много раждания, през които е извършвал благочестиви дейности, освободен от замърсяванията и двойственостите на илюзията, човек се заема с трансцендентално любовно служене на Бога.“

Текст

тапасвибхьо 'дхико йогӣ
гя̄нибхьо 'пи мато 'дхиках̣
кармибхяш ча̄дхико йогӣ
тасма̄д йогӣ бхава̄рджуна

Дума по дума

тапасвибхях̣ – от аскетите; адхиках̣ – по-велик; йогӣйогӣ; гя̄нибхях̣ – отколкото мъдрия; апи – също; матах̣ – считан; адхиках̣ – по-велик; кармибхях̣ – от кармичните работници; ча – също; адхиках̣ – по-велик; йогӣ – един йогӣ; тасма̄т – затова; йогӣ – трансценденталист; бхава – просто стани; арджуна – о, Арджуна.

Превод

Един йогӣ е по-велик от аскета, по-велик от емпирика, по-велик от кармичния работник. Затова, о, Арджуна, при всички обстоятелства бъди йогӣ.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Когато говорим за йога, имаме пред вид свързване на съзнанието с Върховната Абсолютна Истина. Тази техника е назовавана по различни начини от различните практикуващи в зависимост от конкретния метод. Когато в процеса на свързване преобладават плодоносните дейности, той е наричан карма йога, когато преобладава емпиричното – гя̄на йога, а когато преобладава отношението на преданост към Върховния Бог – бхакти йога. Бхакти йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, е крайното съвършенство на всички видове йога, както ще бъде обяснено в следващия стих. Тук Бог потвърждава превъзходството на йога, но не споменава, че тя е по-добра от бхакти йога. Бхакти йога е пълно духовно знание и нищо не я превъзхожда. Аскетизмът без знание за себето е несъвършен. Емпиричното знание без отдаване на Върховния Бог е също несъвършено. А плодоносната дейност без Кр̣ш̣н̣а съзнание е губене на време. Следователно най-високо оценената тук йога е бхакти йога и това е заявено още по-ясно в следващия стих.

Текст

йогина̄м апи сарвеш̣а̄м
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м
са ме юкта-тамо матах̣

Дума по дума

йогина̄м – на йогӣте; апи – също; сарвеш̣а̄м – всички видове; мат-гатена – като пребивава в мен и винаги мисли за мен; антах̣-а̄тмана̄ – в себе си; шраддха̄-ва̄н – с пълна вяра; бхаджате – отдава трансцендентално любовно служене; ях̣ – човек, който; ма̄м – на мен (Върховния Бог); сах̣ – той; ме – от мен; юкта-тамах̣ – най-великият йогӣ; матах̣ – се приема.

Превод

А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бха̄гаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:

я еш̣а̄м пуруш̣ам са̄кш̣а̄д
а̄тма-прабхавам ӣшварам
на бхаджантй аваджа̄нанти
стха̄на̄д бхраш̣т̣а̄х̣ патантй адхах̣

„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция.“

Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджананти, употребена в стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): Аваджа̄нанти ма̄м мӯд̣ха̄х̣ – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣта̄ без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.

Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣т̣а̄нга йога. Когато човек се издигне над аш̣т̣а̄нга йога и достигне Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, ра̄джа йогӣ, хат̣ха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме пред вид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.

Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Ра̄ма, Нр̣симха, Вара̄ха и Кр̣ш̣н̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшода̄ и е наричан Кр̣ш̣н̣а, Говинда и Ва̄судева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.

Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.

яся деве пара̄ бхактир
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣

„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.23).

Бхактир ася бхаджанам тад иха̄мутропа̄дхи-наира̄сйена̄муш̣мин манах̣-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.15).

Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шеста глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Дхя̄на йога“.