В тази глава Бог обяснява, че осемстепенната йога система е предназначена за контрол над ума и сетивата. Но хората много трудно могат да я изпълняват, особено в епохата на Кали. Макар да се препоръчва тази йога система, Бог подчертава, че методът на карма йога, или действието в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е по-добър. Всеки действа в този свят, за да поддържа семейството и притежанията си; никой не работи безкористно и без стремеж за лично наслаждение, в по-тесен или по-широк смисъл. Критерият за съвършенство е да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а не да се стремим към наслаждение на плодовете от труда си. Дълг на всички живи същества е да работят в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото по природа те са частици от Върховния. Частите на тялото не работят за собствено удовлетворение, а за цялото тяло. По същия начин живото същество, което работи за наслаждение на върховното цяло, а не от личен интерес, е съвършен сання̄сӣ и йогӣ.

Сання̄сӣте понякога изкуствено приемат, че са освободени от всички материални задължения и престават да извършват агнихотра ягя (огнени жертвоприношения), но в действителност това е егоизъм, защото целта им е да станат едно с безличностния Брахман. Това желание е по-добро от всяко друго материално желание, но не е лишено от егоизъм. По подобен начин един йогӣ-мистик, практикуващ йога с полуотворени очи и прекратил всякаква дейност, желае да удовлетвори себе си. Докато Кр̣ш̣н̣а осъзнатият работи за удовлетворение на цялото, без егоизъм и без стремеж за лично наслаждение. Критерий за успеха му е удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а; затова той е съвършен сання̄сӣ и съвършен йогӣ. Бог Чайтаня, висшият символ на съвършеното отречение, се моли:

„О, Всемогъщи Господи, нямам желание да трупам богатство, нито да се наслаждавам на красиви жени; не желая и последователи. Единственото, за което копнея, е безпричинната милост да ти служа предано, раждане след раждане.“

Истинската сання̄са йога или бхакти означава познание за органично присъщата позиция на живото същество и действие в съответствие с нея. Като междинна енергия на Бога, живото същество не притежава отделна независима идентичност. Попаднало в клопката на материалната енергия, то става обусловено, а когато е Кр̣ш̣н̣а осъзнато, т.е. осъзнато за духовната енергия, то е в своето истинско и естествено положение. Следователно, когато придобие пълно знание, човек прекратява всяко материално сетивно наслаждение и свързаните с него дейности. Това се практикува от йогӣте, които въздържат сетивата си от материална привързаност. Но една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание изобщо не насочва сетивата си към нещо, което не е предназначено за Кр̣ш̣н̣а. Тоест тя е едновременно сання̄сӣ и йогӣ. Целта на знанието и отдръпването на сетивата, препоръчани в методите на гя̄на и йога, се постига от само себе си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако човек не е способен да изостави дейностите, произтичащи от егоистичната му природа, гя̄на и йога са безполезни. Истинската цел на живото същество е да се откаже от всяко егоистично наслаждение и да удовлетвори Върховния. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност няма желание за каквато и да е лична наслада и винаги работи за удовлетворение на Върховния. Но този, който няма знание за Върховния, е принуден да наслаждава собствените си сетива, защото никой не може да спре да действа. Всички цели се постигат напълно чрез практика на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Методът за свързване на човек с Върховния се нарича йога. Той може да бъде сравнен със стълба, която води към висшето духовно осъзнаване. Стълбата започва от най-ниското материално положение на живото същество и се издига до съвършеното себепознание в чистия духовен живот. В зависимост от напредъка различните стъпала са познати под различни имена. Но като цяло стълбата се нарича йога и може да бъде разделена на три части: гя̄на йога, дхя̄на йога и бхакти йога. Началото на стълбата се нарича йога̄рурукш̣у, а последното ѝ стъпало е известно като йога̄рӯд̣ха.

Що се отнася до осемстепенната йога система, началните опити за медитация чрез регулиран живот и практика на различни йога пози (вид физически упражнения), се приемат за материални плодоносни дейности. Тези дейности водят до съвършено умствено равновесие и контрол над сетивата. Когато усъвършенства медитацията, човек прекратява всички умствени безпокойства.

Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият от самото начало се намира на нивото на медитацията, защото винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а. И понеже постоянно служи на Кр̣ш̣н̣а, може да се каже, че е прекратил всички материални дейности.

Когато изцяло се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, човек постига вътрешно удовлетворение и не се занимава повече със сетивно наслаждение и плодоносна дейност. В противен случай ще бъде зает с удовлетворение на сетивата си, защото не може да живее, без да върши нищо. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание той винаги ще търси егоистични дейности за себе си или за близките си. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатият прави всичко за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а и по този начин става напълно непривързан към сетивното наслаждение. Лишеният от такова разбиране трябва да се опитва механично да отбягва материалните желания, докато достигне най-високото стъпало на стълбата на йога.

Думата а̄тма̄ означава тяло, ум или душа в зависимост от контекста. Умът и обусловената душа са особено важни в йога системата. Тъй като умът заема централно място в практиката на йога, тук думата а̄тма̄ се отнася до ума. Йога системата цели контрол над ума и освобождение от привързаността към сетивните обекти. Тук се подчертава, че умът трябва да бъде обучен, за да освободи обусловената душа от блатото на незнанието. В материалното съществуване човек е подвластен на ума и сетивата. Всъщност чистата душа е оплетена в мрежите на материалния свят, защото умът е повлиян от фалшивото его, което желае да господства над материалната природа. Затова умът трябва да бъде обучен да не се привлича от нейния блясък. Така обусловената душа може да се спаси. Не трябва да деградираме заради влечението си към сетивните обекти. Колкото повече сме привлечени от сетивните обекти, толкова повече се заплитаме в материалното съществуване. Най-сигурният път към освобождение е постоянно да насочваме ума си към Кр̣ш̣н̣а. С думата хи се подчертава, че човек трябва да действа по този начин. Казано е още:

„Причината за робството и освобождението на човека е неговият ум. Умът, погълнат от обектите на сетивата, става причина за робство, а умът, непривързан към тях, е причина за освобождение“ (Амр̣та-бинду Упаниш̣ад, 2). Умът, винаги зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е причина за висшето освобождение.

Целта на осемстепенната йога е да бъде поставен умът под контрол, за да стане приятел в изпълнение на мисията на човешкия живот. Показното практикуване на йога, без контрол над ума, е просто загуба на време. Този, който не може да обуздава ума, живее постоянно с най-големия си враг и по такъв начин животът и мисията на живота му се провалят. По природа живото същество е призвано да следва напътствията на Върховния. Докато умът остава непокорен враг, човек е принуден да изпълнява заповедите на похотта, гнева, алчността, илюзията и т.н. Но щом умът бъде овладян, той доброволно приема заповедите на Върховния Бог, пребиваващ във всяко сърце като Парама̄тма̄. Истинската йога предполага среща с Парама̄тма̄ в сърцето и следване на неговите напътствия. А за този, който директно приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, съвършеното отдаване на заповедите на Бога следва от само себе си.

Предназначението на всяко живо същество е да следва заповедите на Бога, пребиваващ в сърцето му като Парама̄тма̄. Когато умът е заблуден от външната илюзорна енергия, човек се оплита в материални дейности. Ако умът е овладян чрез един от йога методите, можем да приемем, че целта е постигната. Трябва да се придържаме към върховното ръководство. Когато умът е насочен към висшата природа, не му остава друго, освен да следва заповедите на Върховния. Умът трябва да приеме по-висше ръководство и да го следва. Естественият резултат от овладяването на ума е следването на заповедите на Парама̄тма̄, Върховната Душа. Понеже тази духовна позиция се постига веднага от всеки в Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданият на Бога не се влияе от двойственостите на материалното съществуване – щастие и нещастие, топло и студено и т.н. Това състояние се нарича сама̄дхи – вглъбяване във Върховния.

Теоретичното знание, без реализация на Върховната Истина, е безполезно. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.234) се казва:

„Човек, чиито сетива са материално замърсени, не може да разбере трансценденталната природа на името, формата, качествата и забавленията на Шри Кр̣ш̣н̣а. Те се разкриват пред него само когато е одухотворил сетивата си чрез служене на Бога.“

Бхагавад-гӣта̄ е науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Никой не може да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат чрез светска ерудиция. Човек трябва да има късмет да общува с личност с чисто съзнание. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е осъществил знанието си, защото по милостта на Кр̣ш̣н̣а намира удовлетворение в чистото предано служене. Осъщественото знание води до съвършенство. С трансцендентално знание убежденията ни стават непоколебими, докато академичното познание лесно може да ни заблуди и обърка с очевидните си противоречия. Само осъществилият духовно знание човек владее себе си, защото се е отдал на Кр̣ш̣н̣а. Той е трансцендентален, отвъд светската ерудиция и умозрителните разсъждения, които за другите може да са злато, но за него нямат по-голяма стойност от пясъка и камъните.

Кр̣ш̣н̣а може да бъде осъзнат в различна степен – като Брахман, Парама̄тма̄ и Върховната Божествена Личност. Накратко казано, Кр̣ш̣н̣а съзнание означава човек да бъде постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Бога. Що се отнася до привлечените от безличностния Брахман или от намиращата се в сърцето Свръхдуша, те също са Кр̣ш̣н̣а осъзнати в известна степен, защото безличностният Брахман е духовното сияние на Кр̣ш̣н̣а, а Свръхдушата е неговата всепроникваща частична експанзия. С други думи, имперсоналистът и медитиращият са косвено Кр̣ш̣н̣а осъзнати. За най-издигнат се смята този, който е непосредствено Кр̣ш̣н̣а осъзнат, защото такъв предан знае какво означава Брахман и Парама̄тма̄. Неговото знание за Абсолютната Истина е съвършено, докато имперсоналистът и медитиращият йогӣ са Кр̣ш̣н̣а осъзнати по несъвършен начин.

Въпреки това на всички тях тук се препоръчва да бъдат постоянни в търсенията си, за да достигнат рано или късно висшето съвършенство. Основно задължение на трансценденталиста е да задържа ума си върху Кр̣ш̣н̣а. Трябва винаги да мислим за Кр̣ш̣н̣а и да не го забравяме нито за миг. Концентрацията на ума върху Върховния се нарича сама̄дхи, т.е. транс. За да успее да съсредоточи ума си, човек трябва да е винаги усамотен и да избягва смущенията, предизвикани от външни обекти. Той трябва да бъде много внимателен – да приема благоприятните и да отхвърля неблагоприятните обстоятелства, които влияят на напредъка му. Трябва да бъде и много решителен, и да не се стреми към ненужни материални притежания, обвързващи с чувство за собственост.

Всички тези качества и норми се осъществяват съвършено, когато човек е непосредствено зает с Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото това означава себеотрицание, а при него отсъстват материални притежания. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ определя Кр̣ш̣н̣а съзнание по следния начин:

„Когато не е привързан към нищо и в същото време приема всяко нещо във връзка с Кр̣ш̣н̣а, човек правилно разбира чувството за собственост. От друга страна, този, който се отказва от всички неща, без да знае за връзката им с Кр̣ш̣н̣а, е несъвършен в отречението си“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255 – 256).

Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае добре, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а; затова е освободен от чувство за лично притежание и не желае нищо за себе си. Той знае как да приема нещата, благоприятни за Кр̣ш̣н̣а съзнание, и как да отхвърля неблагоприятните. Той винаги остава настрана от материалните неща, защото е трансцендентален. Усамотен е, тъй като няма нищо общо с личности, които не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е съвършен йогӣ.

Под „свято място“ тук се разбират местата за поклонение. В Индия йогӣте – трансценденталисти или предани – напускат домовете си и отиват да живеят на свети места, като Прая̄га, Матхура̄, Вр̣нда̄вана, Хр̣ш̣ӣкеша и Хардвар, за да практикуват йога в усамотение край свещени реки като Ямуна̄ и Ганг. Но често това е невъзможно, особено за западните хора. Така наречените йога дружества в големите градове може да преуспяват в извличането на материална изгода, но никак не са подходящи за истинска йога практика. Човек, който не се контролира и има неспокоен ум, не може да практикува медитация. В Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а се казва, че в Кали-юга (настоящата епоха) най-доброто средство за постигане на духовно познание е възпяването на святото име на Бога, защото хората не живеят дълго, бавни са в духовния напредък и непрекъснато са изпълнени с тревоги.

„В тази епоха на конфликти и лицемерие единственото средство за спасение е възпяването на святото име на Бога. Няма друг път. Няма друг път. Няма друг път.“

Целта на живота е да бъде осъзнат Кр̣ш̣н̣а, който пребивава в сърцето на всяко живо същество като Парама̄тма̄ – четириръката форма на Виш̣н̣у. Методът на йога се използва, за да се открие и съзерцава тази форма на Виш̣н̣у – с никаква друга цел. Виш̣н̣у-мурти, което се намира в сърцето на всекиго, е пълно проявление на Кр̣ш̣н̣а. Човек, който не си е поставил за цел осъзнаването на този локализиран аспект на Бога, безполезно практикува мнима йога медитация и със сигурност си губи времето. Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на живота, а виш̣н̣у-мурти в сърцето на всяко живо същество е целта на йога практиката. За да го осъзнае, човек трябва напълно да се въздържа от сексуален живот. Затова той трябва да напусне дома си, да живее сам на уединено място, в седяща поза, както се спомена по-горе. Човек не може да се наслаждава ежедневно на сексуални отношения вкъщи или някъде другаде и да стане йогӣ, като посещава курсове по йога. Той трябва да владее ума си и да избягва всякакъв вид сетивни удоволствия, между които сексът е на първо място. В правилата за въздържание от сексуален живот, дадени от великия мъдрец Я̄гявалкя, се казва:

„Обетът за брахмачаря е предназначен да помогне на човек изцяло да се въздържа от сексуално наслаждение на дело, с речта си и в ума си – по всяко време, при всички обстоятелства и навсякъде.“ Никой не може да изпълнява правилно йога, ако се занимава със секс. Затова децата трябва да се обучават в ранна възраст на брахмачаря, когато все още не знаят нищо за сексуалния живот. Когато навършат пет години, момчетата биват изпращани в гуру-кула, т.е. в дома на духовния учител, където се обучават в стриктно следване на принципите на брахмачаря. Без тази практика никой не може да напредне в нито една йога, независимо дали дхя̄на, гя̄на или бхакти. Този, който следва предписанията за семеен живот и влиза в сексуални отношения само със съпругата си (като и тези отношения са ограничени), също е считан за брахмача̄рӣ. Такъв семеен брахмача̄рӣ, който се въздържа, може да бъде приет в бхакти школата, но не и в школите на гя̄на и дхя̄на, където семейни брахмача̄рӣ не се приемат. Там изискват безкомпромисно пълно въздържание. В бхакти школата на един семеен брахмача̄рӣ се разрешава регулиран сексуален живот, защото бхакти йога е толкова могъща, че човек естествено загубва сексуално влечение поради заетостта си в по-висше служене на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) се казва:

Докато другите са заставяни да се въздържат от сетивно наслаждение, преданият на Бога се въздържа без усилие, защото усеща по-висш вкус. Никой освен предания не знае нищо за този по-висш вкус.

Вигата-бхӣх̣. Човек не може да се освободи от чувството на страх, докато не стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Обусловената душа се страхува поради изкривената си памет, забравила вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а. В Бха̄гаватам (11.2.37) се казва: бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄д ӣша̄д апетася випаряйо 'смр̣тих̣. Единствено Кр̣ш̣н̣а съзнание освобождава от страха. Следователно само една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност може да практикува йога съвършено; и тъй като крайната цел на йога техниката е да видим Бога в сърцето си, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият поначало е най-добрият от всички йогӣ. Принципите на йога системата, споменати тук, се различават от тези на популярните т.нар. йога общества.

Тук ясно се обяснява основната цел на заниманието с йога. Йога практиката не е предназначена за придобиване на материални удобства, а за прекратяване на цялото материално съществуване. Човек, който иска да подобри здравето си или мечтае за материално съвършенство, не е йогӣ според Бхагавад-гӣта̄. А прекратяване на материалното съществуване не означава проникване в „пустотата“, която е само мит. В творението на Бога не съществува пустота. Напротив – прекратяването на материалното съществуване дава възможност да се влезе в духовното небе, в обителта на Кр̣ш̣н̣а. Тази обител е описана ясно в Бхагавад-гӣта̄ като място, в което няма нужда от слънце, луна или електричество. Всички планети в духовното царство са самоосветяващи се като Слънцето в материалното небе. Всичко е част от царството на Бога, но духовното небе и планетите там се наричат парам̇ дха̄ма – висша обител.

Опитният йогӣ, съвършено осъзнал Бог Кр̣ш̣н̣а, както самия Господ заявява (мат-читтах̣, мат-парах̣, мат-сатха̄нам), може да постигне истински покой и най-накрая да достигне неговата върховна обител Кр̣ш̣н̣алока, наричана също Голока Вр̣нда̄вана. В Брахма сам̇хита̄ (5.37) ясно се казва: голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – макар и винаги да пребивава в обителта си, наречена Голока, чрез висшите си духовни енергии Той е всепроникващият Брахман и локализираната Парама̄тма̄. Без правилно разбиране за Кр̣ш̣н̣а и неговата пълна експанзия, Виш̣н̣у, никой не може да достигне духовното небе (Ваикун̣т̣ха) или да влезе във вечната обител на Бога (Голока Вр̣нда̄вана). Следователно този, който работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е съвършеният йогӣ, защото умът му винаги е погълнат от дейности за Кр̣ш̣н̣а (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). От Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8) научаваме: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети – „Човек може да превъзмогне пътя на раждането и смъртта единствено чрез разбиране на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а“. С други думи, съвършенството на йога е в постигане на освобождение от материалното съществуване, а не в някакво фокусничество или гимнастически номера, с които да се заблуждават хората.

Тук на йогӣте се препоръчва да регулират храненето и съня си. Да се яде твърде много, означава да се яде повече от необходимото за поддържане на тялото. Не е нужно хората да ядат животни; има достатъчно зърнени храни, зеленчуци, плодове и мляко. Според Бхагавад-гӣта̄ тези обикновени храни са в гун̣ата на доброто. Храната, приготвена от убити животни, е за тези, които са в гун̣ата на невежеството. Ония, които ядат животинска плът, пият, пушат и не предлагат храната си първо на Кр̣ш̣н̣а, ще страдат от греховни реакции, защото се хранят само със замърсени неща. Бхун̃джате те тв агхам̇ па̄па̄ йе пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т. Всеки, който яде за сетивно наслаждение или готви за себе си, без да предлага храната си на Кр̣ш̣н̣а, всъщност яде само грях. Човек, който яде грях и яде повече, отколкото му е необходимо, не може да практикува съвършено йога. Най-добре е да се яде само храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не яде нищо, което не е предложено на Кр̣ш̣н̣а. Затова само той може да постигне съвършенство в йога. Ако изкуствено се въздържаме от ядене, като си изработваме собствени методи за постене, също не можем да практикуваме йога. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият спазва постите, препоръчани в писанията. Той нито гладува, нито яде повече от необходимото и така е способен да практикува йога. Човек, който преяжда, през нощта ще сънува много и ще спи повече, отколкото му е нужно. Не трябва да се спи повече от шест часа в денонощието. Този, който спи повече от шест часа, със сигурност е повлиян от гун̣ата на невежеството. Човек в гун̣ата на невежеството е мързелив и склонен да спи много; той не може да се занимава с йога.

Излишествата във връзка с нуждите на тялото – ядене, спане, самозащита и полов живот – могат да станат препятствия по пътя на йога. Що се отнася до храненето, то ще бъде регулирано единствено когато човек привикне да яде праса̄дам – осветена храна. Според Бхагавад-гӣта̄ (9.26) на Бог Кр̣ш̣н̣а се предлагат плодове, зеленчуци, зърнени храни, мляко и т.н. Хранейки се така, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият естествено свиква да не приема храна, която не е предназначена за хора или не е в гун̣ата на доброто. Що се отнася до съня, преданият е винаги внимателен при изпълнение на дейностите си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и счита за голяма загуба всяка минута, пропиляна в сън. Авяртха-ка̄латвам – Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не може да търпи дори минута от живота си без служене на Бога; затова свежда съня си до минимум. Образец в това отношение е Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ; той е бил непрекъснато зает в служене на Кр̣ш̣н̣а и не е спял повече от два часа в денонощието, а понякога и по-малко. Т̣ха̄кура Харида̄са не е приемал праса̄дам и не е заспивал дори за миг, преди да е завършил своето ежедневно повтаряне на триста хиляди имена с броеницата си. Що се отнася до работата, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не прави нищо извън интереса на Кр̣ш̣н̣а и затова работата му е винаги регулирана и недокосната от сетивно наслаждение. Тъй като няма желание за сетивно наслаждение, той не губи време за светски развлечения. И понеже е регулиран в своята работа, говорене, сън, бодърстване и останалите си телесни дейности, за него няма материално страдание.

За разлика от дейностите на обикновения човек, дейностите на един йогӣ са характерни с прекратяване на всички материални желания, а от тях сексуалното е най-силно. Съвършеният йогӣ така добре е дисциплинирал дейностите на ума си, че повече не е обезпокояван от никакво материално желание. Това съвършено ниво естествено се постига от Кр̣ш̣н̣а осъзнатите, както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):

„Цар Амбарӣш̣а най-напред насочи ума си към лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а; след това използва речта си, за да описва трансценденталните качества на Бога, ръцете си – за да чисти неговия храм, ушите си – за да слуша за дейностите на Бога, очите си – за да гледа трансценденталните му форми, тялото си – за да докосва телата на преданите, обонянието си – за да вдъхва аромата на лотосите, предложени на Бога, езика си – за да вкусва листата от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, краката си – за да ходи до местата за поклонение и в храма на Бога, главата си – за да отдава почитания на Бога и желанията си – за да изпълни неговата мисия. Всички тези трансцендентални дейности напълно подобават на един чист предан.“

За последователите на имперсонализма трансценденталното ниво, постигнато чрез гореописаните дейности, може да е субективно неизразимо, но то е лесно достижимо за човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание, както се вижда от примера с Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Ако умът не е установен в лотосовите нозе на Бога чрез постоянно помнене, тези трансцендентални дейности не са практични. По тази причина в преданото служене предписаните дейности се наричат арчана – заетост на всички сетива в служене на Бога. Сетивата и умът изискват действия. Просто като се въздържа, човек няма да постигне практически резултат. Следователно за хората – особено за тези, които не са приели жизненото стъпало на отречението – трансценденталното насочване на ума и сетивата, описано по-горе, е съвършеният метод за трансцендентален успех, наричан в Бхагавад-гӣта̄ юкта.

Една наистина Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, винаги потопена в трансцендентална, несмущавана медитация върху своя обожаван Бог, е спокойна като пламъка на свещта, която е на завет.

Основният принцип на йога е, че практикувайки, човек постепенно се освобождава от материалните си схващания. След това се установява в транс, сама̄дхи. Това означава, че възприема Свръхдушата с духовен ум и интелигентност без опасения от отъждествяване на аз-а със Свръхаза. Йога практиката до голяма степен е изградена върху системата на Патан̃джали. Някои своеволни коментатори се опитват да приравнят индивидуалната душа със Свръхдушата, а монистите смятат това за освобождение, но те не разбират истинската цел на йога системата на Патан̃джали. В тази система трансценденталното удоволствие не се отхвърля – монистите просто се страхуват да го приемат, за да не изложат на опасност теорията за еднаквостта. Двойствеността знание и знаещ се отхвърля от монистите, но трансценденталното удоволствие, постигано чрез трансцендентални сетива, се приема в този стих. И това се потвърждава от Патан̃джали Муни, прочутият основател на йога системата. Великият мъдрец заявява в своите Йога сӯтри (4.33): пуруш̣а̄ртха-шӯня̄на̄м̇ гун̣а̄на̄м̇ пратипрасавах̣ каивалям̇ сварӯпа-пратиш̣т̣ха̄ ва̄ чити-шактир ити.

Тази чити-шакти, вътрешна енергия, е трансцендентална. Пуруш̣а̄ртха означава материална религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и накрая опитът на човек да стане едно с Върховния. Това „единство с Върховния“ монистите наричат каивалям. Но според Патан̃джали каивалям е вътрешна, т.е. духовна сила, с чиято помощ живото същество осъзнава органично присъщата си позиция. Бог Чайтаня нарича това състояние чето дарпан̣а ма̄рджанам, изчистване на замърсеното огледало на ума. Това „изчистване“ в действителност е освобождение от материалния плен (бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам). Понятието за нирва̄н̣а, която е също предварителен етап, съответства на този принцип. В Бха̄гаватам (2.10.6) това се нарича сварӯпен̣а вявастхитих̣, а Бхагавад-гӣта̄ потвърждава същото в този стих.

След нирва̄н̣а, прекратяване на материалните дейности, идва етапа на духовни дейности – предано служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а съзнание. По думите на Бха̄гаватам сварӯпен̣а вявастхитих̣ това е „истинският живот на живото същество“. Ма̄я̄, илюзията, е състояние на духовно битие, замърсено от материалната зараза. Освобождението от нея не означава разрушаване на изначалната, вечна позиция на живото същество. Патан̃джали също приема това с думите каивалям̇ сварӯпа-пратиш̣т̣ха̄ ва̄ чити-шактир ити. Това чити-шакти, трансцендентално наслаждение, е истинският живот. Същото се потвърждава във Веда̄нта сӯтра (1.1.12) – а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т. Това естествено трансцендентално наслаждение е крайната цел на йога и е леснопостижимо с предано служене, бхакти йога. Бхакти йога ще бъде подробно описана в следващите глави на Бхагавад-гӣта̄.

В йога системата, описана в тази глава, има два вида сама̄дхи: сампрагя̄та-сама̄дхи и асампрагя̄та-сама̄дхи. Когато някой се установи на трансцендентална позиция благодарение на различни философски търсения, за него се казва, че е постигнал сампрагя̄та-сама̄дхи. В асампрагя̄та-сама̄дхи човек няма връзка с материалните удоволствия; той е трансцендентален към всяко щастие, изпитвано чрез сетивата. Веднъж установен на тази трансцендентална позиция, йогӣ никога не я напуска. А ако не я достигне, той се счита за неуспял в йога. Днешната така наречена йога практика, допускаща различни сетивни наслаждения, противоречи на този принцип. Един йогӣ, който не се въздържа от сексуален живот и упойващи средства, става за присмех. Дори тези йогӣ, които желаят сиддхи (съвършенства) в процеса на йога, не са правилно установени. Ако йогӣте копнеят за страничните резултати от йога, не могат да постигнат съвършеното ниво, както се казва в този стих. Следователно за личностите, които се занимават с показни гимнастически трикове или се стремят към сиддхи, целта на йога е загубена.

В съвременната епоха най-добрата йога практика е Кр̣ш̣н̣а съзнание – за нея няма препятствия. Осъзнатият за Кр̣ш̣н̣а е толкова щастлив в заниманията си, че не се стреми към никакво друго щастие. Има много пречки, особено в тази епоха на лицемерие, при практикуването на хат̣ха йога, дхя̄на йога и гя̄на йога, но няма такъв проблем с практиката на карма йога, т.е. бхакти йога.

Докато материалното тяло съществува, трябва да се удовлетворяват нуждите му от ядене, сън, защита и секс. Но практикуващият чиста бхакти йога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, не възбужда сетивата си, когато посреща нуждите на тялото. Нещо повече – той приема само необходимото за живот, като извлича възможно най-голяма изгода от лошата сделка и се наслаждава на трансцендентално щастие в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той е равнодушен към инцидентните събития – злополуки, болести, оскъдица, даже смърт на близък роднина, – но винаги прецизно изпълнява задълженията си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, бхакти йога. Непредвидените обстоятелства не го отклоняват от дълга му. А̄гама̄па̄йино 'нитя̄с та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата (Бхагавад-гӣта̄, 2.14). Той понася всички несгоди, защото знае, че те идват и си отиват и не влияят върху изпълнението на задълженията му. Така достига най-висшето съвършенство в йога.

Практикуващият йога трябва да следва метода решително, търпеливо и неотклонно. Той трябва да е уверен в крайния успех, да върви по този път с голямо постоянство и да не се обезсърчава, ако успехът се бави. За непреклонния йогӣ успехът е сигурен. Относно бхакти йога Рӯпа Госва̄мӣ казва:

„Човек може успешно да следва метода на бхакти йога със сърце, пълно с ентусиазъм, с постоянство и решителност, като изпълнява предписаните му задължения в обкръжението на предани и извършва дейности само в гун̣ата на доброто“ (Упадеша̄мр̣та, 3).

Що се отнася до решителността, трябва да се следва примерът на врабчето, което загубило яйцата си в океана. Едно врабче снесло яйцата си на океанския бряг, но вълните ги отнесли. Много натъжено, врабчето помолило океана да му ги върне; океанът не обърнал внимание на молбата му. Тогава врабчето решило да пресуши океана. То започнало да пие водата с малката си човка и всички се присмели на дръзката му решителност. За постъпката на врабчето се разчуло и накрая новината стигнала до Гаруд̣а – гигантската птица, която носи на гърба си Бог Виш̣н̣у. Гаруд̣а изпитал състрадание към по-малкия си брат и дошъл да го види. Много доволен от решителността му, той обещал да помогне. Гаруд̣а веднага поискал от океана да върне яйцата, иначе лично щял да се заеме с работата на врабчето. Океанът се изплашил и върнал яйцата. Така, по милостта на Гаруд̣а, врабчето било отново щастливо.

По същия начин практикуването на йога, особено на бхакти йога в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да изглежда много трудно. Но ако някой следва принципите с голяма решителност, сигурно е, че Бог ще му помогне, защото Той помага на тези, които сами си помагат.

С помощта на подходяща убеденост и интелигентност постепенно трябва да се прекратят сетивните дейности. Това се нарича пратя̄ха̄ра. Умът, контролиран с убеждение, медитация и въздържане от сетивна дейност, трябва да се установи в транс, сама̄дхи. Така вече няма опасност да бъде въвлечен в контакт с материалната концепция за живота. С други думи, макар и впримчен от материята, докато е в материалното си тяло, човек не трябва да мисли за сетивно наслаждение. Не трябва да се мисли за каквото и да е удоволствие освен за удоволствието на Върховното Себе. Това състояние е леснопостижимо чрез непосредствена практика на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

По природа умът е трепкащ и неустойчив, но себепозналият се йогӣ трябва да контролира ума, а не обратното – умът да контролира него. Този, който владее ума (а следователно и сетивата си), е наричан госва̄мӣ или сва̄ми, а този, който е под контрола на ума, се нарича го-да̄са – слуга на сетивата. Един госва̄мӣ познава образеца за сетивно щастие. В трансценденталното щастие сетивата са заети в служене на Хр̣ш̣ӣкеша – върховния господар на сетивата – Кр̣ш̣н̣а. Служенето на Кр̣ш̣н̣а с пречистени сетива се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е начинът да се поставят сетивата под пълен контрол. И нещо повече, това е висшето съвършенство на всяка йога практика.

Брахма-бхӯта е състояние на освобождение от материалното замърсяване и установяване в трансценденталното служене на Бога. Мад-бхактим̇ лабхате-пара̄м (Бхагавад-гӣта̄, 18.54). Не можем да съществуваме в природата на Брахман, Абсолюта, докато умът ни не се съсредоточи върху лотосовите нозе на Бога. Са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣. Да сме винаги заети в трансцендентално любовно служене на Бога, т.е. да бъдем в Кр̣ш̣н̣а съзнание, на практика означава да се освободим от гун̣ата на страстта и от цялото материално замърсяване.

Себепознание означава човек да разбере органично присъщата си позиция по отношение на Върховния. Индивидуалната душа е неделима частица от Върховния и нейната позиция е да му служи. Тази трансцендентална връзка с Бога се нарича брахма-сам̇спарша.

Кр̣ш̣н̣а осъзнатият йогӣ гледа на всичко по съвършен начин, защото вижда Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, установен в сърцето на всекиго като Свръхдуша (Парама̄тма̄). Ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати. Бог в проявлението си Парама̄тма̄ се намира както в сърцето на кучето, така и в сърцето на бра̄хман̣а. Съвършеният йогӣ знае, че Бог е вечно трансцендентален и не е материално повлиян от присъствието си в кучето или в бра̄хман̣а. В това се състои върховната неутралност на Бога. Индивидуалната душа също присъства в сърцето на индивида, но не и във всички сърца. Това е разликата между Свръхдушата и индивидуалната душа. Този, който не е установен в йога, не вижда нещата толкова ясно. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност открива Кр̣ш̣н̣а както в сърцето на вярващия, така и в сърцето на невярващия. В смр̣ти (Са̄твата тантра, 3.49) това се потвърждава по следния начин: а̄тататва̄ч ча ма̄тр̣тва̄ч ча а̄тма̄ хи парамо харих̣. Бог, източникът на всички същества, е като майка и поддръжник. Както майката е еднаква към всичките си деца, така се отнася към всички и върховният баща (или майка). Логично Свръхдушата се намира винаги във всяко живо същество.

И външно погледнато, всяко живо същество е разположено в енергията на Бога. Както ще бъде обяснено в седма глава, Бог има основно две енергии – духовна (или висша) и материална (или нисша). Живото същество, макар и част от висшата енергия, е обусловено от нисшата – но винаги е разположено в енергията на Бога. По един или друг начин всяко живо същество е установено в него.

Един йогӣ вижда еднакво, защото разбира, че живите същества, въпреки различните си положения, съответстващи на кармичната им дейност, при всички обстоятелства остават слуги на Бога. В материалната енергия живото същество служи на материалните сетива, а в духовната енергия – непосредствено на Върховния Бог. И в единия, и в другия случай то е слуга на Бога. Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание вижда по съвършен начин еднаквостта на живите същества.

Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание несъмнено вижда Бог Кр̣ш̣н̣а навсякъде и вижда всичко в Кр̣ш̣н̣а. Може да ни се струва, че тя възприема отделните проявления на материалната природа, но всъщност във всеки момент тя е осъзната за Кр̣ш̣н̣а и знае, че всичко е проявление на неговата енергия. Нищо не може да съществува без Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а е Повелител на всичко – това е основният принцип на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание е пробуждане на любов към Кр̣ш̣н̣а – позиция, трансцендентална дори по отношение на материалното освобождение. На този етап на Кр̣ш̣н̣а съзнание, отвъд себепознанието, преданият става едно с Кр̣ш̣н̣а, в смисъл че Кр̣ш̣н̣а става всичко за него и го изпълва с любов. Тогава е налице интимна връзка между Бога и неговия предан. В това състояние живото същество не може да бъде погубено, нито Божествената Личност изчезва от погледа на своя предан. Сливането с Кр̣ш̣н̣а означава духовно унищожение. Преданият не поема такъв риск. Затова в Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва:

„Почитам предвечния Бог, Говинда, когото преданите винаги виждат с очи, намазани с елея на любовта, във вечната му форма на Шя̄масундара, установена в сърцата им.“

На този етап Бог Кр̣ш̣н̣а постоянно е пред очите на своя предан и той не престава да го вижда дори за миг. Това важи и за случая, когато един йогӣ вижда Бога като Парама̄тма̄ в сърцето си. Такъв йогӣ става чист предан и не иска да живее нито миг, без да вижда Бога вътре в себе си.

Един йогӣ, който медитира върху Свръхдушата, вижда в себе си пълната част на Кр̣ш̣н̣а като Виш̣н̣у – с четири ръце, в които държи раковина, диск, боздуган и лотос. Всеки йогӣ трябва да знае, че няма разлика между Виш̣н̣у и Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а във формата си на Свръхдуша се намира в сърцето на всекиго. Освен това няма разлика между безбройните Свръхдуши в сърцата на безбройните живи същества. Няма разлика и между Кр̣ш̣н̣а осъзнатия, постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Кр̣ш̣н̣а, и съвършения йогӣ, медитиращ върху Свръхдушата. Един йогӣ в Кр̣ш̣н̣а съзнание, въпреки че се занимава с разнообразни дейности в материалното съществуване, остава винаги установен в Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е казано в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.187) на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ: никхила̄св апй авастха̄су джӣван-муктах̣ са учяте. Преданият на Бога, винаги действащ в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е естествено освободен. На̄рада Пан̃чара̄тра потвърждава това:

„Като съсредоточава вниманието си върху духовната форма на Кр̣ш̣н̣а – всепроникващ и отвъд времето и пространството – човек потъва в мисли за Бога и така достига щастливото състояние на трансцендентално общуване с него.“

Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшето състояние на транс в йога. Разбирането, че Кр̣ш̣н̣а присъства като Парама̄тма̄ в сърцето на всекиго, прави един йогӣ съвършен. Ведите (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.21) утвърждават по следния начин невъобразимото могъщество на Бога: еко 'пи сан бахудха̄ йо'вабха̄ти – „Въпреки че Бог е един, Той присъства в сърцата на безброй същества“. Също така в смр̣ти-ша̄стра (Матся Пура̄н̣а) се казва:

„Виш̣н̣у е един и все пак е всепроникващ. С невъобразимото си могъщество, въпреки че има една форма, Той присъства навсякъде, както слънцето се появява едновременно на безброй места.“

Човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание е съвършен йогӣ; той разбира щастието и нещастието на всекиго със собствения си опит. Причина за нещастието на живото същество е забравата на връзката му с Бога. А причина за щастието му – знанието, че Бог е върховният наслаждаващ се на човешките дейности, собственикът на всички земи и планети, и най-искреният приятел на всички живи същества. Съвършеният йогӣ знае, че обусловено от гун̣ите на природата, живото същество е подвластно на трите вида материални страдания, защото е забравило връзката си с Кр̣ш̣н̣а. И понеже в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек е щастлив, той се опитва да разпространява знанието за Кр̣ш̣н̣а навсякъде. Съвършеният йогӣ се опитва да оповести важността да станеш Кр̣ш̣н̣а осъзнат – така той е най-добрият филантроп в света и най-скъпият слуга на Бога. На ча тасма̄н мануш̣йеш̣у кашчин ме прия-кр̣ттамах̣ (Бхагавад-гӣта̄, 18.69). С други думи, преданият на Бога винаги се грижи за благополучието на живите същества и по този начин е истински приятел на всекиго. Той е най-добрият йогӣ, защото не желае съвършенство в йога за собствено благо, а иска същото и за другите. Той не завижда на другите живи същества – своите събратя. В това се състои разликата между чистия предан на Бога и йогӣ, който се интересува единствено от личния си напредък. Един йогӣ, оттеглил се в уединение, за да се отдаде на медитация, не е съвършен като предания, който прави всичко възможно, за да насочи всеки човек към Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В този стих Арджуна отказва да приеме мистичната система, описана от Бог Кр̣ш̣н̣а, като се започне от думите шучау деше и се стигне до йогӣ парамах̣, той чувства, че е неспособен да я следва. В настоящата епоха на Кали не е възможно човек да напусне дома си и да се усамоти в планините или джунглите, за да практикува йога. Времената, в които живеем, се характеризират с тежка борба за съществуване в рамките на един много кратък живот. Хората не се отнасят сериозно към себепознанието, постигано по прост и практичен начин, а какво да говорим за трудната йога система, която регулира начина на живот, позата, в която седим, избора на място и непривързаността на ума към материални занимания. Като практичен човек, Арджуна преценява, че не може да следва тази йога система, макар и надарен с благоприятни качества в много отношения. Заради благородното си потекло той е високопоставена личност, велик воин, благословен с дълъг живот, и в същото време е най-довереният приятел на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Преди пет хиляди години Арджуна е имал много по-добри условия, отколкото ние сега, и въпреки това той отказва да приеме тази йога система. В действителност никъде в историята не е отбелязано той някога да я е практикувал. Затова тази система трябва да се счита по принцип за неприложима в епохата на Кали. Разбира се, тя може да се практикува от неколцина рядко срещани личности, но за повечето хора това е невъзможно. Ако преди пет хиляди години нещата са стояли по този начин, какво да говорим за днес. Всички, които имитират тази йога система в различните т.нар. школи и дружества, макар и доволни, си губят времето. Те са в неведение за истинската цел на йога.

Умът е толкова силен и упорит, че понякога побеждава интелигентността, макар и да се намира в нейно подчинение. За практичния човек, който трябва да се бори с толкова много враждебни сили, овладяването на ума несъмнено е много трудна задача. Изкуствено може и да се установи някакво равновесие в ума, като се отнасяме еднакво към приятели и врагове, но в края на краищата никой светски човек не постъпва така, защото това е по-трудно, отколкото да се овладеят поривите на силния вятър. Във ведическата литература (Кат̣ха-Упаниш̣ад, 1.3.3 – 4) се казва:

„Индивидуалната душа е пътник в колесницата на материалното тяло, а интелигентността е колесничарят. Умът е юздата, а сетивата са конете. По този начин аз-ът се наслаждава или страда от общуването си с ума и сетивата. Това е мнението на великите мислители.“ Предполага се, че интелигентността управлява ума, но умът е толкова силен и упорит, че често той я управлява; както се случва една остра инфекция да надвие лечебните свойства на лекарството. Силният ум може да бъде контролиран чрез йога практика, но тя не е подходяща за светска личност като Арджуна. А какво да кажем за днешните хора? Сравнението, използвано тук, е много подходящо – човек не може да спре поривите на вятъра, а още по-трудно е да победи необуздания ум. Най-лесният начин да се овладее умът е предложен от Бог Чайтаня: много смирено да се повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, великата мантра на освобождението. Предписаният метод е: са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣ – умът трябва да бъде напълно завладян от мисли за Кр̣ш̣н̣а. Само тогава няма да останат дейности, които да го възбуждат.

Божествената Личност приема разсъжденията на Арджуна относно трудността умът да бъде овладян. Но в същото време Кр̣ш̣н̣а заявява, че овладяването на ума е възможно чрез практика и непривързаност. Каква е тази практика? В настоящата епоха никой не е в състояние да спазва стриктните правила и предписания да живее на свято място, да съсредоточи ума си върху Свръхдушата, да обуздава сетивата и ума, напълно да се въздържа от сексуален живот, да се усамоти и т.н. При практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание се извършват девет вида предано служене на Бога. Първият и най-важният е да се слуша за Кр̣ш̣н̣а. Това е много мощен, трансцендентален метод за пречистване на ума от всички безпокойства. Колкото повече слушаме за Кр̣ш̣н̣а, толкова повече постигаме просветление и непривързаност по отношение на всичко, което отклонява ума от него. Чрез откъсване на ума от дейности, които не са посветени на Бога, човек може много лесно да се научи на ваира̄гя. Ваира̄гя означава непривързаност към материята и привързаност на ума към духа. Безличностната духовна непривързаност е много по-трудна от привързването на ума към дейности, посветени на Кр̣ш̣н̣а. Това е практично, защото слушането за Кр̣ш̣н̣а естествено привързва към Върховния Дух. Такава привързаност се нарича пареша̄нубхава, духовно удовлетворение. То е също като удовлетворението, което гладният изпитва от всяка погълната хапка храна – колкото повече яде, толкова по-голямо наслаждение и прилив на сили усеща. По същия начин при преданото служене човек изпитва духовно удовлетворение и умът му се освобождава от привързаността си към материалните обекти. Това прилича на оздравяване при правилно провеждано лечение и подходяща диета. Да се слуша за трансценденталните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а е ефикасно лечение за лудия ум, а да се яде храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, е подходяща диета за страдащия пациент. Това лечение е методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Върховният Бог заявява, че този, който не приеме подходящо лечение, за да оттегли ума си от материалните занимания, трудно ще постигне успех в себепознанието. Да се опитваме да практикуваме йога, докато същевременно умът ни е зает в материално наслаждение, е все едно да се опитваме да запалим огън, като го заливаме с вода. Без контрол над ума йога практиката е губене на време. Такъв йога спектакъл може да донесе материална полза, но е безполезен, ако става дума за духовна реализация. Така че умът трябва да се контролира като постоянно се насочва към трансцендентално любовно служене на Бога. Докато не се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не може да обуздае ума си. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност лесно достига резултатите на йога, без допълнително усилие, а практикуващият йога не може да постигне успех, без да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат.

Пътят на себепознанието, или мистицизмът, е описан в Бхагавад-гӣта̄. Основният принцип на себепознанието е разбирането, че живото същество се различава от материалното си тяло и щастието му е във вечния живот, блаженство и знание, които са трансцендентални, отвъд тялото и ума. Себереализация се постига чрез познание, чрез практика на осемстепенната йога или чрез бхакти йога. При всеки един от тези процеси трябва да се разбере органично присъщата на живото същество позиция, неговото взаимоотношение с Бога и дейностите, с помощта на които може да се възстанови загубената връзка и да се постигне висшия стадий на съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като следва един от трите метода, човек неминуемо, рано или късно, ще достигне върховната цел. Това вече се потвърди от Бога във втора глава: дори малкото усилие по духовния път дава голяма надежда за освобождение. От тези три начина пътят на бхакти йога е особено подходящ за сегашната епоха, защото е директен метод за осъзнаване на Бога. За да бъде напълно сигурен, Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да подкрепи предишното си твърдение. Всеки може искрено да следва пътя на себепознанието, но процесът на развиване на знание и практиката на осемстепенната йога система обикновено са много трудни за тази епоха. И въпреки постоянните си усилия човек може да се провали по много причини. Преди всичко той може да не следва достатъчно сериозно процеса. Да се върви по трансценденталния път, означава в известна степен да се обяви война на илюзорната енергия. Когато някой прави опит да се измъкне от ноктите на илюзорната енергия, тя се опитва да го провали чрез различни изкушения. Обусловената душа е вече примамена от проявленията на материалната енергия и възможността да бъде отново изкушена, е много голяма дори когато практикува духовна дисциплина. Това се нарича йога̄ч чалита-ма̄насах̣ – отклоняване от трансценденталния път. Арджуна е любопитен да разбере последиците от това отклонение.

Има два пътя за напредък. Материалистите не се интересуват от трансценденталността. Те се вълнуват от материален напредък чрез икономическо развитие или издигане до по-висшите планети чрез подходящи действия. Когато някой поеме по духовния път, той трябва да прекрати всички материални дейности и да жертва всички форми на т.нар. „материално щастие“. Ако не успее, тогава за него привидно се затварят и двата пътя. С други думи, той не може да се наслаждава нито на материално щастие, нито на духовен успех. Той остава без положение в нито една област подобно на разкъсан облак. Едно облаче в небето понякога се отделя от малък облак, за да се присъедини към по-голям. Но ако не успее да се присъедини, то бива отнесено от вятъра и изчезва в необятното небе. Брахман̣ах̣ патхи е пътят на трансценденталната реализация чрез осъзнаване на себето като духовно по своята същност – частица, неразделно свързана с Върховния Бог, проявен като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е най-пълното проявление на Върховната Абсолютна Истина и затова всеки, който се отдаде на Върховната Личност, е успял трансценденталист. За да се постигне целта на живота чрез осъзнаване на Брахман и Парама̄тма̄, са нужни много, много раждания (бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте). Затова бхакти йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-добрият път за трансцендентална реализация – директният метод.

Кр̣ш̣н̣а знае всичко за миналото, настоящето и бъдещето. В началото на Бхагават-гӣта̄ Той казва, че живите същества са съществували като личности в миналото, съществуват в настоящето и ще запазят индивидуалната си същност в бъдеще дори след освобождение от материалното оплитане. Следователно Той вече е изяснил въпроса за бъдещето на индивидуалното живо същество. Сега Арджуна иска да узнае бъдещето на неуспелия трансценденталист. Никой не е равен на Кр̣ш̣н̣а и никой не го превъзхожда. Дори и смятаните за велики мъдреци и философи са зависими от материалната природа и не могат да се сравняват с него. Затова мнението на Кр̣ш̣н̣а е окончателният и пълен отговор на всички съмнения, защото Кр̣ш̣н̣а познава съвършено миналото, настоящето и бъдещето, но никой не познава Кр̣ш̣н̣а. Само Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а осъзнатите предани могат да разберат нещата такива, каквито са.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17) Шрӣ На̄рада Муни напътства Вя̄садева така:

„Ако някой изостави материалните си цели и приеме изцяло подслон при Върховната Божествена Личност, никога няма да загуби или да се провали. От друга страна, лишеният от преданост може да се отдаде напълно на предписаните си задължения и въпреки това да не спечели нищо.“ Има множество религиозни и светски дейности, предназначени за постигане на материални цели. От един трансценденталист се очаква да изостави материалната дейност, за да постигне духовен напредък, Кр̣ш̣н̣а съзнание. Би могло да се възрази, че висшето съвършенство се постига само ако се извърви пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание до края. Но ако не достигне това съвършено ниво, човек губи и в материално, и в духовно отношение. Според писанията ще страдаме, ако не изпълняваме предписаните си задължения. Тоест този, който не успее да изпълни трансценденталните дейности правилно, става подвластен на последиците. Бха̄гаватам уверява неуспелия трансценденталист, че не трябва да се безпокои. Дори да изтърпява последиците от неизпълнението на предписаните си задължения, той пак не губи нищо – благоприятното Кр̣ш̣н̣а съзнание никога няма да бъде забравено и веднъж започнал, той ще продължи да го развива дори ако в следващия си живот се роди в нископоставено семейство. От друга страна, никак не е сигурно, че този, който стриктно следва единствено предписаните си задължения, без Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще постигне благоприятни резултати.

Казаното трябва да се разбира по следния начин. Човечеството може да бъде разделено на две части: регулирана и нерегулирана. Тези, които са се отдали единствено на животинско сетивно наслаждение, без знание за следващия си живот или духовното си спасение, принадлежат към нерегулираната част. А онези, които изпълняват предписаните в писанията задължения, принадлежат към регулираната. Всички, които водят нерегулиран живот, независимо дали са цивилизовани или нецивилизовани, образовани или неграмотни, силни или слаби, са подчинени на животински наклонности. Техните дейности никога не са благоприятни, защото, докато удовлетворяват животинските си подтици за ядене, спане, защита и секс, те остават постоянно в материалното съществуване, което е пълно със страдания. От друга страна, регулираните от напътствията на писанията се издигат постепенно до Кр̣ш̣н̣а съзнание и със сигурност напредват в живота.

Хората, които следват благоприятния път, могат да се разделят на три групи: (1) последователите на изложеното в свещените писания, които се радват на материално благополучие; (2) търсещите окончателно освобождение от материалното съществуване и (3) преданите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тези, които следват правилата на писанията за материално щастие, от своя страна се делят на две категории: плодоносни работници и такива, които не се стремят към сетивно наслаждение. Всички, които желаят плодовете от труда си, за да наслаждават сетивата си, могат да достигнат по-висок стандарт на живот, дори по-висши планети и все пак, понеже не са освободени от материалното съществуване, те не следват истински благоприятния път. Единствените благоприятни дейности са дейностите, които водят до освобождение. Ако не е насочена към окончателно себепознание или освобождение от материалното телесно схващане за живота, дейността не е благоприятна. Дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е единствената благоприятна дейност. Човек, който доброволно приеме всякакви телесни неудобства, за да напредне по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е съвършен трансценденталист, подложил се на строг аскетизъм. Понеже целта на осемстепенната йога е да се постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, тази практика също е благоприятна; и човек, отдал всичките си сили в тази посока, не трябва да се страхува от пропадане.

Има два вида неуспели йогӣ: едните падат, след като са направили много малък напредък, а другите падат след дълго практикуване на йога. Първите отиват на висшите планети, където се допускат само благочестиви живи същества. След продължителен живот там те се връщат обратно на тази планета, за да се родят в семейство на добродетелни бра̄хман̣и-ваиш̣н̣ави или в семейство на търговци аристократи.

Истинската цел на йога е да се постигне висшето съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание, – както е обяснено в последния стих на тази глава. Но на ония, които не са достатъчно упорити и се провалят поради материални изкушения, се позволява, по милостта на Бога, да задоволят напълно материалните си склонности. След това те получават възможност да живеят заможно в благочестиви или аристократични семейства. Родените в такива семейства могат да се възползват от благоприятните условия и да опитат да се издигнат до пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Раждането в семейство на йогӣ или трансценденталисти, които са велики в знанието, е високо оценено тук, защото детето, родено в такова семейство, получава духовен импулс от самото начало на живота си. Това се отнася специално за децата, родени в семейства на а̄ча̄рии и госва̄мӣ. Членовете на тези семейства, по силата на традициите, са много добре обучени и отдадени на Бога и затова стават духовни учители. В Индия има много такива фамилии на а̄ча̄рии, но понастоящем те са деградирали поради недостатъчно възпитание и образование. И все пак по Божията милост още има семейства, които са възпитали поколения трансценденталисти. Голямо е щастието да се родиш в такова семейство. Що се отнася до моя духовен учител Ом̇ Виш̣н̣упа̄да Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа и до моята смирена личност, и двамата, по милостта на Бога, имахме благоприятна възможност да се родим в такива семейства и бяхме обучавани в предано служене още от началото на живота си. По-късно ние се срещнахме по силата на трансценденталната система.

Цар Бхарата, който в третото си раждане се появява в семейство на достоен бра̄хман̣а, е пример за човек, пробудил духовното си съзнание от предишен живот. Цар Бхарата бил император на света и от времето на неговото царуване полубоговете наричат тази планета Бха̄рата-варш̣а. Преди това тя е била известна като Ила̄вр̣та-варш̣а. Императорът още съвсем млад се отказва от трона, за да постигне духовно съвършенство, но не успява. В следващия си живот той се ражда в семейството на достоен бра̄хман̣а под името Джад̣а Бхарата, защото живеел усамотено и не говорел с никого. По-късно цар Рахӯган̣а разпознава в него най-великия трансценденталист. От историята на неговия живот можем да разберем, че духовните стремежи, или практикуването на йога, никога не са напразни. По милостта на Бога всеки трансценденталист отново и отново получава благоприятната възможност да постигне пълно съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Напредналите йогӣ не се интересуват твърде от ритуалите на писанията, но естествено са привлечени от принципите на йога, които могат да ги издигнат до пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, висшето съвършенство в йога. В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7) се дава следното обяснение за такова незачитане на ведическите ритуали от страна на напредналите трансценденталисти:

„О, мой Господи! Личностите, които повтарят твоите святи имена, са далеч по-напреднали в духовния живот, въпреки че може да са родени в семейства на кучеядци. Тези, които повтарят святите имена, без съмнение са изпълнили всички видове въздържания и жертвоприношения, къпали са се на всички святи места и са изучили всички писания.“

Известен в тази връзка е примерът, даден от Бог Чайтаня, който приел Т̣ха̄кура Харида̄са за един от най-напредналите си ученици. Въпреки че Т̣хакура Харида̄са е роден в мюсюлманско семейство, Бог Чайтаня го издига до позицията на на̄ма̄ча̄ря, защото Т̣ха̄кура Харида̄са стриктно следвал практиката да повтаря всеки ден по триста хиляди святи имена на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. И понеже повтарял святото име на Бога постоянно, очевидно в предишния си живот е изпълнил всички ведически ритуали, наричани шабда-брахма. Ако човек не се е пречистил, не може да приеме принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, нито пък да повтаря святото име на Бога, Харе Кр̣ш̣н̣а.

Човек, роден в благочестиво, аристократично или свято семейство, осъзнава, че това положение е благоприятно за практикуване на йога. Затова решително се захваща с недовършената задача и като се пречисти от всички замърсявания, най-накрая постига върховното съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание е съвършеното ниво на освобождение от замърсяванията. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):

„След много, много раждания, през които е извършвал благочестиви дейности, освободен от замърсяванията и двойственостите на илюзията, човек се заема с трансцендентално любовно служене на Бога.“

Когато говорим за йога, имаме предвид свързване на съзнанието с Върховната Абсолютна Истина. Тази техника е назовавана по различни начини от различните практикуващи в зависимост от конкретния метод. Когато в процеса на свързване преобладават плодоносните дейности, той е наричан карма йога, когато преобладава емпиричното – гя̄на йога, а когато преобладава отношението на преданост към Върховния Бог – бхакти йога. Бхакти йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, е крайното съвършенство на всички видове йога, както ще бъде обяснено в следващия стих. Тук Бог потвърждава превъзходството на йога, но не споменава, че тя е по-добра от бхакти йога. Бхакти йога е пълно духовно знание и нищо не я превъзхожда. Аскетизмът без знание за себето е несъвършен. Емпиричното знание без отдаване на Върховния Бог е също несъвършено. А плодоносната дейност без Кр̣ш̣н̣а съзнание е губене на време. Следователно най-високо оценената тук йога е бхакти йога и това е заявено още по-ясно в следващия стих.

Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бха̄гаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:

„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция.“

Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджа̄нанти, употребена в стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣ – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣта̄ без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.

Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣т̣а̄н̇га йога. Когато човек се издигне над аш̣т̣а̄н̇га йога и достигне Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, ра̄джа йогӣ, хат̣ха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.

Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха и Кр̣ш̣н̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшода̄ и е наричан Кр̣ш̣н̣а, Говинда и Ва̄судева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.

Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.

„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23).

Бхактир ася бхаджанам̇ тад иха̄мутропа̄дхи-наира̄сйена̄муш̣мин манах̣-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.15).

Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.