Йога системата, описана в тази глава, се нарича сана̄тана йога, вечните дейности на живото същество. Тази йога практика включва два вида жертвени дейности: единият е свързан с принасяне в жертва на материални притежания, а другият – със знание за истинското „аз“, което е чиста духовна дейност. Ако жертването на материални притежания не е насочено към духовно познание, то се счита за материална дейност. Но когато тези жертвоприношения се извършват с духовна цел или в предано служене, те стават съвършени. Ако разгледаме духовните дейности, ще видим, че те също се разделят на два вида: разбиране на истинското „аз“ (на своята органично присъща позиция) и на истината за Върховната Божествена Личност. Човек, който следва пътя, начертан от Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, може много лесно да овладее тези два важни раздела на духовното знание. Не му е трудно да разбере, че душата е неразделно свързана с Бога частица. Това знание му носи огромна полза, защото без особени усилия ще разбере и трансценденталните дейности на Бога. В началото на тази глава божествените дейности бяха изложени от самия Върховен Бог. Този, който не разбира наставленията на Гӣта̄, няма вяра и злоупотребява с частичната независимост, дарена му от Бога. И ако въпреки разясненията не осъзнава истинската природа на Бога като вечна, блажена и всезнаеща Върховна Личност, той е несъмнено голям глупак. Невежеството може да се отстрани с постепенно усвояване на принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание се пробужда чрез различните жертвоприношения за полубоговете или за Брахман, в обет за безбрачие или в семеен живот, за контрол над сетивата, в мистичната йога или в аскетизма, в отказа от материални притежания, в изучаване на Ведите или като участие в социалната система варн̣а̄шрама дхарма. Всичко това е жертвоприношение и то има за основа регулираната дейност. Но важното във всички тези дейности е себепознанието. Движен от тази цел, човек наистина разбира Бхагавад-гӣта̄, докато този, който се съмнява в авторитета на Кр̣ш̣н̣а, пропада. Добре е Бхагавад-гӣта̄ или всяко друго свещено писание да се изучава под ръководството на авторитетен духовен учител, с отдаденост и служене. Истинският духовен учител принадлежи към ученическата приемственост, съществуваща от незапомнени времена, и не се отклонява ни най-малко от наставленията на Върховния Бог, предадени преди милиони години на бога на Слънцето и така достигнали земното царство. Ето защо човек трябва да следва пътя, очертан в Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, и да се пази от користни личности, интересуващи се единствено от собствената си слава и отклоняващи другите от истинския път. Бог, извън всяко съмнение, е Върховната Личност и дейностите му са трансцендентални. Всеки, разбрал това, вече е освободена душа още от момента, в който е започнал да изучава Бхагавад-гӣта̄.