ТЕКСТ 3
VERZ 3
Текст
Besedilo
локе 'смин дви-видха̄ ниш̣т̣ха̄
пура̄ прокта̄ мая̄нагха
гя̄на-йогена са̄н̇кхя̄на̄м̇
карма-йогена йогина̄м
loke ’smin dvi-vidhā niṣṭhā
purā proktā mayānagha
jñāna-yogena sāṅkhyānāṁ
karma-yogena yoginām
Дума по дума
Synonyms
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; локе – в света; асмин – тези; дви-видха̄ – два вида; ниш̣т̣ха̄ – вяра; пура̄ – по-рано; прокта̄ – са казани; мая̄ – от мен; анагха – о, безгрешни; гя̄на-йогена – чрез свързващия процес на знанието; са̄н̇кхя̄на̄м – на философите емпирици; карма-йогена – чрез свързващия метод на предаността; йогина̄м – на преданите.
śrī-bhagavān uvāca – Gospod Kṛṣṇa, Vsevišnja Božanska Osebnost, je rekel; loke – na svetu; asmin – tem; dvi-vidhā – dveh vrst; niṣṭhā – vera; purā – prej; proktā – opisana; mayā – od Mene; anagha – o brezgrešni; jñāna-yogena – s povezovalno metodo pridobivanja znanja; sāṅkhyānām – empirističnih filozofov; karma-yogena – s povezovalno metodo vdanega služenja; yoginām – bhakt.
Превод
Translation
Върховната Божествена Личност каза: О, безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се стремят да познаят себето. Някои са склонни да го разберат чрез емпирични философски размишления, а други – с предано служене.
Gospod Kṛṣṇa, Vsevišnja Božanska Osebnost, je rekel: O brezgrešni Arjuna, povedal sem ti že, da obstajata dve vrsti ljudi, ki si prizadevajo spoznati svojo pravo naravo. Eni bi jo radi spoznali z empiričnim filozofskim razmišljanjem, drugi pa z vdanim služenjem.
Пояснение
Purport
Във втора глава, 39 стих, Бог описа два метода: са̄н̇кхя йога и карма йога, или буддхи йога. В този стих Той обяснява същото по-ясно. Са̄н̇кхя йога, аналитичното изучаване на природата на духа и материята, е за личности, склонни да размишляват и да разбират нещата с помощта на експериментално знание и философия. Другата категория хора следват пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, описан в 61 стих на втора глава. В споменатия 39 стих Бог посочва, че съблюдавайки принципите на буддхи йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се освобождава от оковите на действието; нещо повече – че методът е съвършен. Същият принцип е разтълкуван по-изчерпателно в стих 61 – буддхи йога трябва да зависи изцяло от Върховния (или по-точно от Кр̣ш̣н̣а) и по този начин всички сетива могат да бъдат обуздани много лесно. Ето защо тези два вида йога са взаимнозависими така, както религията и философията. Религия без философия е сантименталност, а понякога и фанатизъм, а философия без религия е умствена спекулация. Крайната цел е Кр̣ш̣н̣а, защото философите, които искрено търсят Абсолютната Истина, накрая също достигат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Същността на метода е да се разбере истинската позиция на душата по отношение на Свръхдушата. Философските размишления са косвеният метод; с него постепенно се достига позицията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият метод пряко свързва всичко с Кр̣ш̣н̣а. От двата по-добър е пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото не зависи от пречистване на сетивата чрез философията. Кр̣ш̣н̣а съзнание, като непосредствено служене на Бога, само по себе си е пречистващ метод и едновременно с това – лесен и възвишен.
V devetintridesetem verzu drugega poglavja je Gospod omenil dve metodi: sāṅkhya-yogo in karma-yogo ali buddhi-yogo. V tem verzu jasneje govori o njiju. Sāṅkhya-yoga ali analitično proučevanje narave duha in materije je primerno za ljudi, ki so nagnjeni k razmišljanju in bi stvari radi razumeli s pomočjo eksperimentalnega znanja in filozofije. Druga vrsta ljudi deluje z zavestjo Kṛṣṇe, o čemer govori enainšestdeseti verz drugega poglavja. Gospod je v devetintridesetem verzu pojasnil tudi, da se z delovanjem po načelih buddhi-yoge ali zavesti Kṛṣṇe lahko osvobodimo posledic delovanja, v naslednjem verzu pa je dejal še, da ta metoda nima pomanjkljivosti. To je jasneje razloženo v enainšestdesetem verzu, ki pravi, da buddhi-yoga pomeni popolno odvisnost od Vsevišnjega, Kṛṣṇe, in da z njo zlahka obvladamo čute. Ti dve vrsti yoge sta medsebojno odvisni kot religija in filozofija. Religija brez filozofije je sentimentalnost, včasih tudi fanatizem, filozofija brez religije pa je abstraktno umovanje. Končni cilj vseh je Kṛṣṇa, saj tudi filozofi, ki iskreno iščejo Absolutno Resnico, nazadnje postanejo zavestni Kṛṣṇe. Tudi to je rečeno v Bhagavad-gīti. Smisel samospoznavanja je razumeti pravi položaj duše v odnosu z Naddušo. Posredna metoda je filozofsko razglabljanje, s pomočjo katerega lahko človek postopoma postane zavesten Kṛṣṇe, pri drugi metodi pa neposredno delujemo po načelih zavesti Kṛṣṇe. Boljša je pot zavesti Kṛṣṇe, saj si nam zanjo ni treba očistiti čutov z metodo filozofskega razglabljanja. Metoda zavesti Kṛṣṇe že sama očiščuje in je zaradi neposrednega vdanega služenja Gospodu hkrati preprosta in vzvišena.