Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.3

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
локе 'смин дви-видха̄ ниш̣т̣ха̄
пура̄ прокта̄ мая̄нагха
гя̄на-йогена са̄нкхя̄на̄м
карма-йогена йогина̄м

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; локе – в света; асмин – тези; дви-видха̄ – два вида; ниш̣т̣ха̄ – вяра; пура̄ – по-рано; прокта̄ – са казани; мая̄ – от мен; анагха – о, безгрешни; гя̄на-йогена – чрез свързващия процес на знанието; са̄нкхя̄на̄м – на философите емпирици; карма-йогена – чрез свързващия метод на предаността; йогина̄м – на преданите.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: О, безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се стремят да познаят себето. Някои са склонни да го разберат чрез емпирични философски размишления, а други  – с предано служене.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Във втора глава, 39 стих, Бог описа два метода: са̄нкхя йога и карма йога, или буддхи йога. В този стих Той обяснява същото по-ясно. Са̄нкхя йога, аналитичното изучаване на природата на духа и материята, е за личности, склонни да размишляват и да разбират нещата с помощта на експериментално знание и философия. Другата категория хора следват пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, описан в 61 стих на втора глава. В споменатия 39 стих Бог посочва, че съблюдавайки принципите на буддхи йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се освобождава от оковите на действието; нещо повече – че методът е съвършен. Същият принцип е разтълкуван по-изчерпателно в стих 61 – буддхи йога трябва да зависи изцяло от Върховния (или по-точно от Кр̣ш̣н̣а) и по този начин всички сетива могат да бъдат обуздани много лесно. Ето защо тези два вида йога са взаимнозависими така, както религията и философията. Религия без философия е сантименталност, а понякога и фанатизъм, а философия без религия е умствена спекулация. Крайната цел е Кр̣ш̣н̣а, защото философите, които искрено търсят Абсолютната Истина, накрая също достигат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Същността на метода е да се разбере истинската позиция на душата по отношение на Свръхдушата. Философските размишления са косвеният метод; с него постепенно се достига позицията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият метод пряко свързва всичко с Кр̣ш̣н̣а. От двата по-добър е пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото не зависи от пречистване на сетивата чрез философията. Кр̣ш̣н̣а съзнание, като непосредствено служене на Бога, само по себе си е пречистващ метод и едновременно с това – лесен и възвишен.