ТЕКСТ 78
TEXT 78
Текст
Text
ятра па̄ртхо дханур-дхарах̣
татра шрӣр виджайо бхӯтир
дхрува̄ нӣтир матир мама
yatra pārtho dhanur-dharaḥ
tatra śrīr vijayo bhūtir
dhruvā nītir matir mama
Дума по дума
Synonyms
ятра – където и; йога-ӣшварах̣ – повелителят на мистицизма; кр̣ш̣н̣ах̣ – Бог Кр̣ш̣н̣а; ятра – където; па̄ртхах̣ – синът на Пр̣тха̄; дханух̣-дхарах̣ – носещ лък и стрели; татра – там; шрӣх̣ – богатство; виджаях̣ – победа; бхӯтих̣ – изключителна сила; дхрува̄ – сигурно; нӣтих̣ – нравственост; матих̣ мама – моето мнение.
yatra — where; yoga-īśvaraḥ — the master of mysticism; kṛṣṇaḥ — Lord Kṛṣṇa; yatra — where; pārthaḥ — the son of Pṛthā; dhanuḥ-dharaḥ — the carrier of the bow and arrow; tatra — there; śrīḥ — opulence; vijayaḥ — victory; bhūtiḥ — exceptional power; dhruvā — certain; nītiḥ — morality; matiḥ mama — my opinion.
Превод
Translation
Там, където е Кр̣ш̣н̣а, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък – там със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение.
Wherever there is Kṛṣṇa, the master of all mystics, and wherever there is Arjuna, the supreme archer, there will also certainly be opulence, victory, extraordinary power, and morality. That is my opinion.
Пояснение
Purport
Бхагавад-гӣта̄ започва с въпросите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той се надява, че синовете му, подпомагани от велики воини като Бхӣш̣ма, Дрон̣а и Карн̣а, ще победят. Очаква победата да бъде на негова страна. Но след като описва сцената на бойното поле, Сан̃джая казва на царя: „Ти мислиш за победа, но моето мнение е, че където са Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, там е сполуката“. Той открито потвърждава, че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не трябва да очаква победа. Победата е сигурна за Арджуна, защото Кр̣ш̣н̣а е на негова страна. Това, че Кр̣ш̣н̣а става колесничар на Арджуна, е поредна проява на съвършенство. Кр̣ш̣н̣а притежава всички съвършенства и едно от тях е отречението. Има много примери за негови отречения, защото Кр̣ш̣н̣а е господар на отречението.
The Bhagavad-gītā began with an inquiry of Dhṛtarāṣṭra’s. He was hopeful of the victory of his sons, assisted by great warriors like Bhīṣma, Droṇa and Karṇa. He was hopeful that the victory would be on his side. But after describing the scene on the battlefield, Sañjaya told the King, “You are thinking of victory, but my opinion is that where Kṛṣṇa and Arjuna are present, there will be all good fortune.” He directly confirmed that Dhṛtarāṣṭra could not expect victory for his side. Victory was certain for the side of Arjuna because Kṛṣṇa was there. Kṛṣṇa’s acceptance of the post of charioteer for Arjuna was an exhibition of another opulence. Kṛṣṇa is full of all opulences, and renunciation is one of them. There are many instances of such renunciation, for Kṛṣṇa is also the master of renunciation.
В действителност битката се води между Дурьодхана и Юдхиш̣т̣хира. Арджуна се сражава от името на по-големия си брат Юдхиш̣т̣хира. Понеже Кр̣ш̣н̣а и Арджуна са на негова страна, победата на Юдхиш̣т̣хира е сигурна. Сражението трябва да определи кой ще управлява света и Сан̃джая предсказва, че властта ще премине към Юдхиш̣т̣хира. Тук е предсказано също, че след като спечели тази битка, Юдхиш̣т̣хира ще преуспява все повече и повече, защото е не само праведен, но и високо нравствен. Той никога през живота си не е лъгал.
The fight was actually between Duryodhana and Yudhiṣṭhira. Arjuna was fighting on behalf of his elder brother, Yudhiṣṭhira. Because Kṛṣṇa and Arjuna were on the side of Yudhiṣṭhira, Yudhiṣṭhira’s victory was certain. The battle was to decide who would rule the world, and Sañjaya predicted that the power would be transferred to Yudhiṣṭhira. It is also predicted here that Yudhiṣṭhira, after gaining victory in this battle, would flourish more and more because not only was he righteous and pious but he was also a strict moralist. He never spoke a lie during his life.
Има много нискоинтелигентни личности, които приемат Бхагавад-гӣта̄ като обсъждане на различни въпроси от двама приятели на бойното поле. Но такава книга не би могла да бъде свещено писание. Някой може да възрази, че Кр̣ш̣н̣а подтиква Арджуна да се сражава и това е неморално, но истинското положение на нещата е ясно изложено: Бхагавад-гӣта̄ е висше наставление за нравственост. Върховната нравственост е изразена в девета глава, трийсет и четвърти стих: ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣. Всеки трябва да стане предан на Кр̣ш̣н̣а и същността на всяка религия е отдаването на Кр̣ш̣н̣а (сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа). Наставленията на Бхагавад-гӣта̄ представляват съвършен религиозен метод и най-висш морал. Всички други методи може да пречистват и да водят до този метод, но последното предписание в Бхагавад-гӣта̄ – да се отдадем на Кр̣ш̣н̣а – е последната дума на всяка религия и морал. Това е заключението на осемнайсета глава.
There are many less intelligent persons who take Bhagavad-gītā to be a discussion of topics between two friends on a battlefield. But such a book cannot be scripture. Some may protest that Kṛṣṇa incited Arjuna to fight, which is immoral, but the reality of the situation is clearly stated: Bhagavad-gītā is the supreme instruction in morality. The supreme instruction of morality is stated in the Ninth Chapter, in the thirty-fourth verse: man-manā bhava mad-bhaktaḥ. One must become a devotee of Kṛṣṇa, and the essence of all religion is to surrender unto Kṛṣṇa (sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja). The instructions of Bhagavad-gītā constitute the supreme process of religion and of morality. All other processes may be purifying and may lead to this process, but the last instruction of the Gītā is the last word in all morality and religion: surrender unto Kṛṣṇa. This is the verdict of the Eighteenth Chapter.
От Бхагавад-гӣта̄ можем да научим, че себепознанието чрез философски размишления или медитация е възможен метод, но пълното отдаване на Кр̣ш̣н̣а е най-висшето съвършенство. Това е същността на ученията на Бхагавад-гӣта̄. Пътят на регулиращите принципи в съответствие със структурата на обществения живот и различните религиозни направления представлява поверителен път към познание. Но въпреки че религиозните ритуали са поверителни, а медитацията и придобиването на знание – още по-поверителни, отдаването на Кр̣ш̣н̣а в предано служене, в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-поверителното наставление. Това е същността на осемнайсета глава.
From Bhagavad-gītā we can understand that to realize oneself by philosophical speculation and by meditation is one process, but to fully surrender unto Kṛṣṇa is the highest perfection. This is the essence of the teachings of Bhagavad-gītā. The path of regulative principles according to the orders of social life and according to the different courses of religion may be a confidential path of knowledge. But although the rituals of religion are confidential, meditation and cultivation of knowledge are still more confidential. And surrender unto Kṛṣṇa in devotional service in full Kṛṣṇa consciousness is the most confidential instruction. That is the essence of the Eighteenth Chapter.
Друг аспект на Бхагавад-гӣта̄ е, че действителната истина е Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а. Абсолютната Истина бива осъзната в три аспекта – безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и накрая Бог, Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а. Съвършено знание за Абсолютната Истина означава съвършено знание за Кр̣ш̣н̣а; всички раздели на знанието са неделими части от това разбиране. Кр̣ш̣н̣а е трансцендентален, защото винаги се намира в своята вечна вътрешна енергия. Живите същества са проявени от неговата енергия и са разделени на две категории – вечно обусловени и вечно освободени. Тези живи същества са безброй и се приемат за съществени частици от Кр̣ш̣н̣а. Материалната енергия е проявена в двайсет и четири подразделения. Под влияние на вечното време творението е създавано и унищожавано от външната енергия. Това космично проявление многократно става видимо и невидимо.
Another feature of Bhagavad-gītā is that the actual truth is the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa. The Absolute Truth is realized in three features – impersonal Brahman, localized Paramātmā, and ultimately the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa. Perfect knowledge of the Absolute Truth means perfect knowledge of Kṛṣṇa. If one understands Kṛṣṇa, then all the departments of knowledge are part and parcel of that understanding. Kṛṣṇa is transcendental, for He is always situated in His eternal internal potency. The living entities are manifested of His energy and are divided into two classes, eternally conditioned and eternally liberated. Such living entities are innumerable, and they are considered fundamental parts of Kṛṣṇa. Material energy is manifested into twenty-four divisions. The creation is effected by eternal time, and it is created and dissolved by external energy. This manifestation of the cosmic world repeatedly becomes visible and invisible.
В Бхагавад-гӣта̄ се обсъждат пет основни теми: Върховната Личност, материалната природа, живите същества, вечното време и различните дейности. Всичко зависи от Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Всички схващания за Абсолютната Истина – безличностният Брахман, локализираната Парама̄тма̄, както и всяко друго трансцендентално схващане – се вместват в разбирането на Бога, Върховната Личност. Въпреки че външно Бог, живото същество, материалната природа и времето изглеждат различни, нищо не се различава от Върховния. Но Върховният винаги се различава от всичко. Това е философията на Бог Чайтаня – „невъобразимата едновременност на еднаквост и различие“. Тази философска система представлява съвършено знание за Абсолютната Истина.
In Bhagavad-gītā five principal subject matters have been discussed: the Supreme Personality of Godhead, material nature, the living entities, eternal time and all kinds of activities. All is dependent on the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa. All conceptions of the Absolute Truth – impersonal Brahman, localized Paramātmā and any other transcendental conception – exist within the category of understanding the Supreme Personality of Godhead. Although superficially the Supreme Personality of Godhead, the living entity, material nature and time appear to be different, nothing is different from the Supreme. But the Supreme is always different from everything. Lord Caitanya’s philosophy is that of “inconceivable oneness and difference.” This system of philosophy constitutes perfect knowledge of the Absolute Truth.
В своята изначална позиция живото същество е чист дух. То е също като атомна частица от Върховния Дух. По тази аналогия Бог Кр̣ш̣н̣а може да бъде сравнен със слънцето, а живите същества – със слънчевата светлина. Понеже са междинна енергия на Кр̣ш̣н̣а, живите същества са склонни да влизат в контакт или с материалната, или с духовната енергия. С други думи, живото същество се намира между двете енергии на Бога, но принадлежи към по-висшата му енергия и притежава частична независимост. Когато използва тази независимост правилно, то попада под непосредствено ръководство на Кр̣ш̣н̣а. И така достига естествената си позиция в енергията, която дава наслаждение.
The living entity in his original position is pure spirit. He is just like an atomic particle of the Supreme Spirit. Thus Lord Kṛṣṇa may be compared to the sun, and the living entities to sunshine. Because the living entities are the marginal energy of Kṛṣṇa, they have a tendency to be in contact either with the material energy or with the spiritual energy. In other words, the living entity is situated between the two energies of the Lord, and because he belongs to the superior energy of the Lord, he has a particle of independence. By proper use of that independence he comes under the direct order of Kṛṣṇa. Thus he attains his normal condition in the pleasure-giving potency.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху заключителната осемнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Съвършенството на отречението“.
Thus end the Bhaktivedanta Purports to the Eighteenth Chapter of the Śrīmad Bhagavad-gītā in the matter of its Conclusion – the Perfection of Renunciation.