ТЕКСТ 59
VERZ 59
Текст
Besedilo
на йотся ити манясе
митхяиш̣а вяваса̄яс те
пракр̣тис тва̄м̇ нийокш̣яти
na yotsya iti manyase
mithyaiṣa vyavasāyas te
prakṛtis tvāṁ niyokṣyati
Дума по дума
Synonyms
ят – ако; ахан̇ка̄рам – от фалшиво его; а̄шритя – като се подслони; на йотсйе – аз няма да се сражавам; ити – така; манясе – ти мислиш; митхя̄ еш̣ах̣ – всичко това е фалшиво; вяваса̄ях̣ – решителност; те – твоя; пракр̣тих̣ – материалната природа; тва̄м – ти; нийокш̣яти – ще ангажираш.
yat – če; ahaṅkāram – lažni ego; āśritya – sprejmeš za zavetje; na yotsye – ne bom se bojeval; iti – tako; manyase – misliš; mithyā eṣaḥ – to je napačno; vyavasāyaḥ – odločnost; te – tvojo; prakṛtiḥ – materialna narava; tvām – tebe; niyokṣyati – bo uporabila.
Превод
Translation
Ако не действаш под мое ръководство и не се биеш, ще направиш погрешен избор. Съгласно твоята природа, ти трябва да се сражаваш.
Če ne boš upošteval Mojih navodil in se ne boš bojeval, boš šel po napačni poti. Zaradi svoje narave pa se boš kljub vsemu prisiljen vojskovati.
Пояснение
Purport
Арджуна е воин, кш̣атрия, по рождение; природният му дълг е да се сражава. Но поради фалшивото его той се страхува, че когато убие своя учител, своя дядо и приятелите си, ще си навлече греховни последици. Всъщност той се смята за господар на действията си, като че ли сам определя добрите и лошите резултати от тази дейност. Арджуна забравя, че Бог, Върховната Личност, е там и му нарежда да се сражава. Това е забравата на обусловената душа. Върховната Личност дава наставления кое е добро и кое е лошо и просто трябва да се действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да се постигне съвършенство в живота. Никой не знае съдбата си така, както я знае Върховният Бог; тоест най-добрият начин за действие е под ръководство на Върховния. Никой не трябва да пренебрегва заповедта на Бога или на неговия представител – духовния учител. Човек би трябвало без колебание да изпълнява заповедта на Върховната Божествена Личност – това ще го спаси при всички обстоятелства.
Arjuna je bil vojak, rojen s kšatrijsko naravo, zato se je bil dolžan bojevati. Ker pa je bil pod vplivom lažnega ega, se je zbal, da bo z ubojem učitelja, deda in prijateljev storil velik greh. Imel se je za gospodarja svojih dejanj, kakor da bi lahko sam odločal, ali bodo njihove posledice dobre ali slabe. Pozabil je, da pred njim stoji Vsevišnji Gospod in mu zapoveduje, naj gre v boj. Taka pozabljivost je značilna za pogojeno dušo. Vsevišnji Gospod nas uči, kaj je dobro in kaj slabo. Da bi dosegli popolnost življenja, moramo le delovati za Kṛṣṇo. Živo bitje ne more predvideti svoje prihodnosti – pozna jo samo Vsevišnji Gospod. Zato je najbolje, da delujemo po Njegovih navodilih. Zapovedi Vsevišnje Božanske Osebnosti in duhovnega učitelja, predstavnika Boga, ne bi smeli kršiti, temveč bi jih morali izpolniti brez obotavljanja, kajti tako bomo v vseh okoliščinah varni.