ТЕКСТ 47
TEXT 47
Текст
Tekst
пара-дхарма̄т св-ануш̣т̣хита̄т
свабха̄ва-ниятам̇ карма
курван на̄пноти килбиш̣ам
para-dharmāt sv-anuṣṭhitāt
svabhāva-niyataṁ karma
kurvan nāpnoti kilbiṣam
Дума по дума
Synonyms
шрея̄н – по-добре; сва-дхармах̣ – собственото занятие; вигун̣ах̣ – несъвършено извършвано; пара-дхарма̄т – отколкото занятието на друг; су-ануш̣т̣хита̄т – съвършено изпълнено; свабха̄ва-ниятам – предписана в съответствие с природата на човека; карма – работа; курван – като се извършва; на – никога; а̄пноти – достига; килбиш̣ам – греховни последици.
śreyān — bedre; sva-dharmaḥ — ens egen beskæftigelse; viguṇaḥ — ufuldendt udført; para-dharmāt — end en andens beskæftigelse; su- anuṣṭhitāt — fuldkomment udført; svabhāva-niyatam — foreskrevet i overensstemmelse med ens natur; karma — arbejde; kurvan — idet man udfører; na — aldrig; āpnoti — man opnår; kilbiṣam — syndige reaktioner.
Превод
Translation
По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.
Det er bedre at holde sig til sin egen beskæftigelse, selv om man ikke gør den perfekt, end at påtage sig en andens beskæftigelse og udføre den perfekt. Pligter, der er foreskrevet i overensstemmelse med ens egen natur, påvirkes aldrig af syndige reaktioner.
Пояснение
Purport
Предписаният дълг на всекиго е посочен в Бхагавад-гӣта̄. Както вече се обсъди в предишните стихове, задълженията на един бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра са предписани според специфичните за тях гун̣и на природата. Не трябва да се изпълнява чужд дълг. Този, който по природа е привличан от работа за шӯдри, не би трябвало да претендира, че е бра̄хман̣а, дори да е роден в семейство на бра̄хман̣а. Това е начинът за действие, в съответствие със собствената природа. Никоя дейност не е отвратителна, ако се извършва в служене на Върховния Бог. Предписаният за един бра̄хман̣а дълг несъмнено е в гун̣ата на доброто, но ако човек по природа не е в гун̣ата на доброто, не трябва да изпълнява дълга на бра̄хман̣а. За един кш̣атрия, управник, има множество отблъскващи неща: той трябва да прибягва до насилие, да убива враговете си, понякога да лъже с дипломатическа цел и прочие. Насилие и двуличие съпътстват политическите дела, но за един кш̣атрия е недопустимо да изостави предписания си дълг и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а.
FORKLARING: Ens beskæftigelsesmæssige pligt angives i Bhagavad- gītā. Som allerede forklaret i de foregående vers bliver en brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya og śūdras pligter foreskrevet i overensstemmelse med deres respektive materielle naturer. Man har ikke lov til at imitere en andens pligt. En mand, der af natur er tiltrukket af śūdraernes arbejde, bør ikke på kunstig vis hævde at være en brāhmaṇa, selv om han er født i en brāhmaṇa-familie. På den måde bør man arbejde ifølge sin egen natur. Intet arbejde er nedværdigende, hvis det gøres i den Højeste Herres tjeneste. En brāhmaṇas beskæftigelsesmæssige pligt er så afgjort i godhedens kvalitet, men hvis en person af natur ikke er i godhedens kvalitet, bør han ikke imitere en brāhmaṇas beskæftigelsesmæssige pligt. En kṣatriya eller administrator har en masse ubehagelige pligter. En kṣatriya er nødt til at være voldelig for at slå sine fjender ihjel, og sommetider bliver en kṣatriya nødt til at lyve af diplomatiske grunde. Den slags vold og dobbeltspil er en del af det politiske miljø, men en kṣatriya må ikke af den grund opgive sin beskæftigelsesmæssige pligt og forsøge at gøre en brāhmaṇas pligter i stedet.
Трябва да се действа за удовлетворение на Върховния. Арджуна е кш̣атрия; той се колебае дали да се сражава с противника. Но ако сражението се води в интерес на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, той няма защо да се страхува от провал. В бизнеса понякога на търговеца също се налага да лъже, за да си осигури печалба. Ако не прави това, няма да печели. Той казва: „О, мой скъпи клиенте, специално за теб, не правя печалба“. Но за всеки е ясно, че без печалба търговецът не би могъл да съществува. И уверенията му, че не печели, са чиста лъжа. Търговецът обаче не бива да мисли, че щом в професията му е нормално да се лъже, трябва да я изостави и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а. Това не се препоръчва. Няма никакво значение дали човек е кш̣атрия, вайшя или шӯдра, ако чрез работата си служи на Върховната Божествена Личност. Дори бра̄хман̣ите при различни жертвоприношения – трябва да убиват животни, защото в тези церемонии се принасят в жертва животни. По същия начин, ако един кш̣атрия, изпълняващ собствения си дълг, убива врага, той не извършва грях. В трета глава тези въпроси бяха подробно обяснени; трябва да се работи за ягя, т.е. Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Всичко, което се прави за лично сетивно наслаждение, е причина за робство. В заключение – всеки трябва да е зает според специфичната за него гун̣а на природата; и работата му да е подчинена единствено на върховната кауза – служенето на Бога.
Man bør handle for at tilfredsstille den Højeste Herre. Arjuna var til eksempel kṣatriya. Han tøvede med at gå i krig mod den anden side. Men hvis en sådan krig kæmpes for Kṛṣṇa, Guddommens Højeste Personligheds, skyld, behøver man ikke at være bange for at falde ned. Også i forretningsverden er en købmand sommetider nødt til at fortælle mange løgne for at have fortjeneste. Hvis han ikke gør det, tjener han ingenting. Af og til siger en købmand: “Min kære kunde, for din skyld tager jeg ingen fortjeneste på denne handel,” men man må være klar over, at uden fortjeneste kan købmanden ikke leve. Derfor må man tage det som en simpel løgn, hvis en købmand siger, at han ingen fortjeneste har. Men købmanden må ikke tro, at fordi han beskæftiger sig med et erhverv, hvor han er tvunget til at lyve, skal han opgive sin profession og tilstræbe at være en brāhmaṇa. Det anbefales ikke. Det er ligegyldigt, om man er kṣatriya, vaiśya eller śūdra, så længe man gennem sit arbejde tjener Guddommens Højeste Personlighed. Selv brāhmaṇaer, der udfører forskellige former for ofringer, må sommetider slå dyr ihjel, for engang imellem bliver dyr ofret under sådanne ceremonier. På samme måde er det ingen synd, hvis en kṣatriya, der engagerer sig i sin egen beskæftigelse, dræber en fjende. Alt dette er beskrevet klart og udførligt i kapitel 3. Alle mennesker bør arbejde for Yajña eller for Viṣṇu, Guddommens Højeste Personligheds, skyld. Uanset hvad der bliver gjort for ens personlige sansetilfredsstillelses skyld, forårsager det trældom. Konklusionen er, at alle bør være engageret ifølge den bestemte naturkvalitet, som de har erhvervet sig, og beslutte sig for kun at arbejde for den Højeste Herres højeste sag.