Skip to main content

ВІРШ 22

ТЕКСТ 22

Текст

Текст

ра̄джова̄ча
йатга̄ сандга̄рйате брахман
дга̄ран̣а̄ йатра саммата̄
йа̄др̣ш́і ва̄ харед а̄ш́у
пурушасйа мано-малам
ра̄джова̄ча
ятха̄ сандха̄ряте брахман
дха̄ран̣а̄ ятра саммата̄

я̄др̣шӣ ва̄ харед а̄шу
пуруш̣ася мано-малам

Послівний переклад

Дума по дума

ра̄джа̄ ува̄ча  —  щасливий цар сказав; йатга̄  —  як саме; сандга̄рйате  —  слід складати; брахман  —  о брахмано; дга̄ран̣а̄  —   уявлення; йатра  —  коли і як; саммата̄  —  загалом; йа̄др̣ш́і  —   яким чином; ва̄  —  чи; харет  —  вивільнити; а̄ш́у  —  негайно; пурушасйа  —  людини; манах̣  —  розум; малам  —  від бруду.

ра̄джа̄ ува̄ча – щастливият цар каза; ятха̄ – така, както е; сандха̄ряте – понятието е изградено; брахман – о, бра̄хман̣е; дха̄ран̣а̄ – понятие; ятра – къде и как; саммата̄ – накратко; я̄др̣шӣ – пътя, по който; ва̄ – или; харет – освободен; а̄шу – без отлагане; пуруш̣ася – на човек; манах̣ – на ума; малам – нечисти неща.

Переклад

Превод

Улюбленець долі, цар Парікшіт, далі ведучи свої розпити, сказав: О брахмано, будь ласка, опиши докладно, як і на що слід скеровувати розум і як створювати у ньому потрібний образ, щоб очистити серце від бруду.

Щастливият цар Парӣкш̣ит продължи с въпросите си: О, бра̄хман̣е, моля те, разкажи подробно как и върху какво човек трябва да насочи ума си и как да се закрепи в това състояние, за да очисти сърцето си от замърсяванията.

Коментар

Пояснение

ПОЯСНЕННЯ: Забруднене серце — це корінна причина всіх нещасть зумовленої істоти. Зумовлена душа обплутана сітями незліченних страждань матеріального існування, але, перебуваючи в глибокому невігластві, вона нездатна позбутися страждань, тому що в її серці за довгий час ув’язнення в матеріальному світі нагромадилась величезна кількість бруду. Справжнє призначення істоти    —    служити Верховному Господу, виконуючи Його волю, але через забрудненість свого серця вона воліє служити своїм вигаданим бажанням. Ці бажання не тільки не заспокоюють розуму, але й самі породжують нові проблеми і ув’язнюють душу в круговороті нескінченних народжень і смертей. Позбутися бруду корисливої діяльности і емпіричного розумування можна тільки спілкуючись із Верховним Господом. Господь всемогутній і тому на силі Своїми незбагненними енерґіями дарувати нам змогу спілкуватися з Ним. Тим, хто неспроможний скерувати свою віру на особистісний аспект Абсолюту, Господь дає можливість спілкуватися зі Своєю вірат-рупою, Своїм космічним безособистісним аспектом. Цей космічний безособистісний аспект Господа    —    один із проявів Його безмежних енерґій. Енерґія єдина з джерелом енерґії, і тому навіть концепція безособистісного космічного аспекту Господа допомагає зумовленій душі нехай непрямо, але спілкуватися з Господом і так поступово підніматися до рівня особистого спілкування.

Замърсяванията в сърцето на обусловената душа са основната причина за всичките ѝ нещастия. Обусловената душа е подложена на многобройните страдания на материалното битие и не може да се освободи от тях заради дълбокото си невежество и замърсяванията в сърцето си, които са се трупали по време на дългото ѝ затворничество в материалния свят. Истинското предназначение на душата е да служи на волята на Върховния Бог, но заради замърсяванията в сърцето си тя предпочита да служи на измислените си желания. Вместо спокойствие на ума, тези желания носят нови и нови проблеми и така обричат обусловената душа на безкрайни раждания и смърти. Замърсяванията, причинени от плодоносните дейности и емпиричната философия, могат да се отстранят само чрез общуване с Върховния Бог. Богът е всемогъщ и чрез невъобразимите си енергии може да ни позволи да общуваме с него. Човек, който не е в състояние да вложи цялата си вяра в личностния аспект на Абсолюта, може да се обърне към неговата вира̄т̣-рӯпа – безличностния космически аспект на Бога. Този аспект е проявление на безкрайните енергии на Бога. Тъй като енергиите и притежателят на енергиите са тъждествени, дори концепцията за безличностния космически аспект на Бога помага на обусловената душа да общува по косвен начин с Бога и така постепенно да се издигне до равнището на личното общуване.

Махараджа Парікшіт перебував уже на рівні безпосереднього зв’язку з особистісним аспектом Господа Шрі Крішни, отож йому не було потреби запитувати в Шукадеви Ґосвамі щодо вірат-рупиГоспода і як саме й на що в ній медитувати. Проте він попрохав дати докладний опис методу задля добра тих, хто не в стані осягнути трансцендентний особистісний аспект Господа, форму вічности, знання та блаженства. Невіддані неспроможні навіть припустити думки про існування особистісного аспекту Господа. За вбогістю свого знання вони відчувають спротив до будь-якої особистісної форми Господа    —    Рами, Крішни і т. д. Вони недооцінюють могутність Господа. У «Бгаґавад-ґіті» (9.11) Господь Сам пояснює, що люди з убогим знанням кепкують з верховної особи Господа, вважаючи Його за звичайну людину. Такі люди нічого не відають про незбагненні енерґії Господа. Завдяки Своїм незбагненним енерґіям Господь може діяти серед людей чи будь-яких інших істот і водночас лишатися тим самим всемогутнім Господом, цілковито зберігаючи Своє трансцендентне становище.

Отже, дбаючи про тих, хто нездатний схилитися перед Господом у Його особистісній вічній формі, Махараджа Парікшіт запитує Шукадеву Ґосвамі, як початківцю зосереджувати розум на Господеві, і Ґосвамі далі докладно це пояснює.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил в директна връзка с личностния аспект на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова нямал нужда да пита Шукадева Госва̄мӣ как и къде да насочва ума в безличностната вира̄т̣-рӯпа на Бога. Но той помолил за подробни обяснения заради другите, които не могат да възприемат трансценденталния личностен аспект на Бога, неговата вечна, знаеща и блажена форма. Неотдадените не могат да си представят личностния аспект на Бога. От липса на знание те не могат да се примирят със съществуването на личностните форми на Бога, например Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а. Представата им за могъществото на Бога е много неясна. Самият Бог обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (9.11), че хората с оскъдни познания му се присмиват – на него, върховната личност, – смятайки го за обикновено човешко същество. Те не познават непроницаемото могъщество на Бога. Благодарение на това могъщество Той може да се появи в човешкото общество или в някоя друга общност от живи същества и да си остане същият всемогъщ Бог, без да променя ни най-малко трансценденталното си положение. И така, за благото на хората, които не могат да приемат Бога в неговата вечна лична форма, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит попитал Шукадева Госва̄мӣ как човек трябва да съсредоточи ума си върху него в началото. А Госва̄мӣ отговорил изчерпателно по следния начин.