РОЗДІЛ ДЕВ’ЯТИЙ
Глава 9
Мати Яшода зв’язує Господа Крішну
Майка Яшода̄ връзва Кр̣ш̣н̣а
Якось мати Яшода, побачивши, що її служниця надто заклопотана хатніми справами, сама заходилася збивати масло. Збиваючи масло, вона співала про дитячі розваги Крішни й тішилася думками про свого сина.
Веднъж, като видяла, че прислужницата ѝ има много работа, майка Яшода̄ сама започнала да бие масло. Докато биела маслото, тя пеела за детските забавления на Кр̣ш̣н̣а и потънала в блаженство, мислела за сина си.
Збиваючи масло, Яшода туго запнула край сарі. Вона щосили обома руками збивала масло, її груди коливалися, а від палкої любови до сина молоко само точилося їй з грудей. Браслети на її руках дзвеніли, торкаючись одне одного, кульчики й груди коливалися. Лице узялось крапельками поту, а квіти, що ними вона була заквітчала собі голову, порозсипались. На цьому мальовничому тлі з’явився Господь Крішна-дитина. Від голоду та любови до матері Він хотів, щоб вона припинила те збивання. Всім Своїм виглядом Він показував, що головний її обов’язок — дати Йому груди, а збивати масло можна й потім.
Сарито ѝ било здраво пристегнато накрая и от силната майчина любов от гърдите ѝ потекло мляко. Майка Яшода̄ бъркала с всичка сила, с две ръце, гривните по ръцете ѝ звънтели, а гърдите и обиците ѝ се поклащали. По лицето ѝ избили капчици пот. Венецът от цветя, който украсявал главата ѝ, започнал да се разпада и цветята се сипели по земята. Тя представлявала живописна гледка. И в този момент се появил Бог Кр̣ш̣н̣а в образа на дете. Той бил гладен и от любов към майка си искал да я накара да спре да бие масло. Той ѝ давал да разбере, че първата ѝ работа е да го нахрани, а след това да бие масло.
Мати Яшода взяла сина на коліна і вклала сосок Йому до ротика. Крішна ссав молоко, а вона тим часом, усміхаючись, не могла надивитись на гарне личко своєї дитини. Аж тут молоко, яке стояло на печі, закипіло й почало збігати. Щоб молоко не збігло, мати Яшода спустила Крішну з колін і схопилася до пічки. Крішна розсердився, що матінка Його покинула, від гніву Його очі та губи почервоніли. Він пішов геть зціпивши зуби, підняв камінь і пожбурив у горщик з маслом. Горщик розбився, а Він вибрав з черепків масло і з удаваними сльозами на очах почав їсти його, забившись в темний закапелок.
Майка Яшода̄ взела сина си в скута си и му подала гръдта си. Докато Кр̣ш̣н̣а сучел, тя се усмихвала, любувайки се на прелестното му детско лице. Изведнъж млякото на печката започнало да се надига. За да не изкипи млякото, майка Яшода̄ оставила Кр̣ш̣н̣а и изтичала при печката. Изоставен така, Кр̣ш̣н̣а много се ядосал и устните и очите му почервенели от гняв. Той свил устни, стиснал зъби и с един камък строшил делвата с масло. След това грабнал малко масло, скрил се в един ъгъл и започнал да го яде, преструвайки се на разплакан.
Тим часом мати Яшода, впоравшись із горщиком з молоком, яке збігало, повернулася туди, де була збивала масло, і побачила розбитий горщик з маслом. А що Крішни не знайшла, то вирішила, що розбитий глек — Його робота. Думаючи так, вона усміхнулася: «Алеж кмітливий! Розбив глек і втік, бо боїться кари». Яшода обшукала за Ним всю хату, нарешті знайшла свого сина на великій дерев’яній ступі, яка стояла перекинута. Він брав масло з горщика, підвішаного до стелі, і годував ним мавп. Яшода постерегла, що Крішна боязко озирається, розуміючи, що робить шкоду. Заскочивши сина за таким заняттям, Яшода тихенько підкралась до Нього ззаду, однак Крішна відразу помітив, що вона наближається з різкою у руці, і, враз зіскочивши з ступи, переляканий чкурнув навтьоки. Мати Яшода ганялася за Ним по всіх кутках, намагаючись спіймати Верховного Бога-Особу, що Його не досягають у медитації навіть найвидатніші йоґи. Іншими словами, Верховний Бог-Особа, Крішна, якого не здатні збагнути йоґи та мислителі, грався наче мале дитя на втіху Своїй великій відданій, матері Яшоді. Вона мала тонкий стан, але була повна, і їй ніяк не давалось упіймати прудконоге маля, хоча вона намагалася бігти за Ним якомога хутчіш. Її волосся розсипалося, квіти з нього попадали долі. Яшода змучилась дуже, але таки наздогнала свого пустуна і вхопила Його. Тут Крішна мало не розплакався, Він стояв і тер рученятами Свої очі, підведені сурмою. Коли маля зазирнуло в ненчине лице, що схилилося над Ним, Його очі сповнилися жаху.
Скоро майка Яшода̄ свършила с млякото и се върнала. Тя видяла, че делвата, в която биела маслото, е счупена и понеже момчето ѝ го нямало, разбрала, че това е негова работа. Яшода̄ се усмихнала и си казала: „Това дете е много умно. Веднага е избягало, за да не го накажа.“ След като претърсила навсякъде, накрая открила сина си върху един огромен дървен хаван, обърнат с дъното нагоре. Кр̣ш̣н̣а хранел едни маймуни с маслото, което висяло на едно въже, спуснато от тавана. Той страхливо се озъртал насам-натам, защото знаел, че е направил беля. Майка Яшода̄ безшумно се промъкнала зад него. Но Кр̣ш̣н̣а веднага я видял, че идва с пръчка в ръка, бързо слязъл от дървения хаван и побягнал от страх. Майка Яшода̄ го подгонила по всички ъгли, опитвайки се да хване Върховната Божествена Личност, която дори великите йогӣ не могат да достигнат чрез медитацията си. Иначе казано, Върховната Божествена Личност, която йогӣте и мислителите никога не могат да постигнат, играела ролята на обикновено малко дете, за да достави удоволствие на майка Яшода̄, която била толкова велика предана. Но с тежкото си тяло с тънка талия тя не можела да хване лесно пъргавото дете. Все пак майка Яшода̄ се опитала да тича след него колкото може по-бързо. Косите ѝ се разпуснали и цветята от главата ѝ попадали по земята. Макар че била съвсем изтощена, тя все пак успяла да настигне и да хване непослушното си момче. Когато го пипнала, Кр̣ш̣н̣а още малко и щял да заплаче. Той разтърквал с ръчички очите си, украсени с черен грим. Щом видял надвесеното над себе си лице на майка си, от страх очите му неспокойно започнали да се озъртат. Майка Яшода̄ разбрала, че Кр̣ш̣н̣а много се страхува и поискала да го успокои.
Побачивши, що Крішна перелякався не на жарт, мати Яшода вирішила для добра дитини той страх розвіяти.
Бажаючи своїй дитині самого добра, Яшода подумала: «Якщо дитя так лякатиметься мене, хтозна, що з Нього буде». Різку мати Яшода викинула, але щоб якось таки покарати Крішну, вирішила Його зв’язати. Вона не відала, що насправді зв’язати Верховного Бога-Особу неможливо. Мати Яшода вважала, що Крішна — її маля, і навіть гадки не мала, що для того маляти немає обмежень ні в чому. Для Нього не існує внутрішнього чи зовнішнього, Йому немає ні початку, ні кінця. Він — безмежний, і Він всепроникаючий. Він Сам — увесь космічний прояв. Однак мати Яшода вважала Крішну за своє дитя. Його, що перебуває поза межами чуттєвого сприйняття, вона спробувала прив’язати до дерев’яної ступи. Але, намагаючись прив’язати Його, вона помітила, що мотузка закоротка — не вистачило кількох сантиметрів. Вона зібрала по хаті ще мотузок і зв’язала їх усі — але їх так само не вистачило. Вона дов’язувала ще і ще мотузок, які тільки були в хаті, але, зав’язавши останній вузол, побачила, що мотузка, як і перше, закоротка на кілька пальців. Мати Яшода усміхалася, але водночас була зачудована. Що воно за диво таке?
Тя желаела само доброто на рожбата си и затова си помислила: „Ако детето прекалено много се е уплашило от мен, може да му стане нещо.“ И захвърлила пръчката. Тя намислила да го накаже, като му върже ръцете с въже. В действителност тя не можела да върже Върховната Божествена Личност, макар и да не знаела това. Майка Яшода̄ мислела, че Кр̣ш̣н̣а е нейното малко дете, без да знае, че за това дете няма никакви граници. Че То няма начало и край, вътре и вън. Че е безкрайно и всепроникващо. Че всъщност То самото е цялостното космическо проявление. Майка Яшода̄ мислела за Кр̣ш̣н̣а като за свое дете. Макар че Той е отвъд обсега на всички сетива, тя се опитала да го върже за един дървен хаван. Но когато започнала да го връзва, видяла, че въжето е късо – не достигало с два пръста. Донесла от къщи още въжета и ги завързала едно за друго, но пак открила, че не достигат с два пръста. Едно по едно тя събрала всички въжета в къщата и ги завързала едно за друго, но когато направила и последния възел, видяла, че пак не достигат с два пръста. Тя се усмихвала, но била удивена. Защо се получавало така?
Намагаючись зв’язати сина, Яшода втомилася. Вона спітніла, вінок впав їй з голови. Нарешті Господь Крішна, зглянувшись на тяжкі труди своєї матінки та зі співчуття до неї дав-таки зв’язати Себе мотузкою. Бавлячись в домі матері Яшоди наче людське дитя, Він являв найпіднесеніші з-поміж Своїх розваг. Безсумнівно, наказувати Верховному Богові-Особі не здатний ніхто. Чистий відданий впокоряється лотосовим стопам Господа, що може і захистити, і знищити його. Відданий ніколи не забуває, що він впокорений слуга Крішни, і так само й Господь, віддаючись на ласку Свого відданого, відчуває трансцендентну насолоду. Приклад того дав Крішна, коли скорився перед Своєю матір’ю Яшодою.
В опитите си да върже сина си тя се изтощила докрай. Била цялата в пот, венецът от косата ѝ бил паднал. Кр̣ш̣н̣а оценил усилията на майка си, съжалил я и се оставил да бъде вързан. Кр̣ш̣н̣а играел избраните си забавления като дете в къщата на майка Яшода̄. Разбира се, Върховната Божествена Личност не е подвластна никому. Чистият предан се отдава в лотосовите крака на Бога, който може да го защити или да го погуби. Но преданият никога не забравя положението си на слуга. Така и Богът изпитва трансцендентално удоволствие да се подчинява на предания. Пример за това е как Кр̣ш̣н̣а се подчинявал на майка Яшода̄.
Крішна — найвищий благодійник, що дає Своєму відданому будь-яке звільнення. Але такого благословення, яке дістала мати Яшода, не знали навіть Господь Брахма, Господь Шіва та богиня процвітання.
Кр̣ш̣н̣а е върховният дарител на всякакви видове освобождение за преданите си, но благословията, която получила майка Яшода̄, не била достигана нито от Брахма̄, нито от Шива, нито от богинята на щастието.
Йоґи й мислителі не здатні в усій повноті збагнути Верховного Бога-Особу, якого знають як сина Яшоди та Нанди Махараджі. Віддані легко досягають Його, але йоґи та мислителі не годні осягнути Його як верховне джерело всієї насолоди.
Йогӣте и мислителите никога няма да могат да узнаят напълно Върховната Божествена Личност, станала известна като син на Яшода̄ и Нанда Маха̄ра̄джа. Но тя е леснодостъпна за своите предани. Освен това йогӣте и мислителите не могат да я оценят и като извор на цялото удоволствие.
Зв’язавши сина, мати Яшода стала поратись по господарству. А тим часом Крішна, прив’язаний до дерев’яної ступи, побачив перед Собою два дерева арджуна. Джерело найвищої насолоди, Господь Шрі Крішна подумав: «Спочатку мама Яшода покинула Мене, не нагодувавши доволі молоком — то Я розбив їй глек з юґуртом і роздав збите масло мавпам. А тепер ось прив’язала мене до цієї дерев’яної ступи. Треба наробити ще більшого збитку. Хай знає!» І Він став думати, як звалити ті два високі дерева арджуна.
След като завързала сина си, майка Яшода̄ се заловила за къщната си работа. Както бил завързан за дървения хаван, Кр̣ш̣н̣а видял пред себе си две големи дървета арджуна. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, източникът на всяко удоволствие, се замислил: „Първо майка Яшода̄ ме остави, без да ми даде достатъчно мляко, затова Аз счупих делвата и раздадох маслото на маймуните. Сега ме завърза за този хаван. Ще трябва да направя някоя още по-голяма пакост.“ И Той решил да събори двете високи дървета арджуна.
У цих двох дерев арджуна своя історія. В минулому житті вони мали людську подобу й були синами Кувери, звали їх Налакувара й Маніґріва. І ось тепер на своє щастя вони впали в око Господеві. В минулому житті великий мудрець Нарада прокляв їх, але прокляття було і найвищим благословенням водночас, бо дало нагоду побачити Господа Крішну. Вони отримали те благословення-прокляття, тому що колись, п’яні, геть втратили людську подобу. Про те розповідь у дальшому розділі.
Тези дървета си имат отделна история. В миналия си живот те били човешки същества, синове на Кувера, и имената им били Налакӯвара и Ман̣игрӣва. За тяхно щастие, сега погледът на Бога попаднал точно върху тях. В предишния им живот великият мъдрец На̄рада ги бил проклел, за да могат да получат най-голямата благословия – да видят Бог Кр̣ш̣н̣а. Те получили това проклятие-благословия заради пиянството и непочтителното си държание. Тази история ще бъде разказана в следващата глава.
Так закінчується Бгактіведантів виклад дев’ятого розділу книги «Крішна, Верховний Бог-Особа», назва якому «Мати Яшода зв’язує Господа Крішну».
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху девета глава на книгата „Кр̣ш̣н̣а, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Майка Яшода̄ връзва Кр̣ш̣н̣а“.