DRUGO POGLAVJE
ВТОРА ГЛАВА
Povzetek Gīte
Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄
- VERZ 2:
- Gospod Kṛṣṇa, Vsevišnja Božanska Osebnost, je rekel: Dragi Moj Arjuna, kako to, da te je prevzela ta nečistost? Niti najmanj ne pristoji človeku, ki pozna vrednost življenja, in ne vodi k višjim planetom, temveč v sramoto.
- ТЕКСТ 2:
- Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор.
- VERZ 3:
- O Pṛthin sin, ne vdaj se tej ponižujoči nemoči. Ne pristoji ti. Odvrzi to malenkostno slabost srca in vstani, o zmagovalec nad sovražniki.
- ТЕКСТ 3:
- О, сине на Пр̣тха̄, не се поддавай на това унизително безсилие. То не ти подобава! Изостави тази дребнава слабост на сърцето и се изправи, о, усмирителю на враговете.
- VERZ 4:
- Arjuna je rekel: O ubijalec sovražnikov, o Kṛṣṇa, ki si ubil demona Madhuja, kako naj se v bitki s puščicami zoperstavim možem, kot sta Bhīṣma in Droṇa, ki sta vredna mojega čaščenja?
- ТЕКСТ 4:
- Арджуна каза: О, покорителю на враговете, о, Мадхусӯдана, как по време на битката ще обстрелвам със стрели мъже, достойни за почитта ми като Бхӣш̣ма и Дрон̣а?
- VERZ 5:
- V tem svetu bi se bilo bolje preživljati z beračenjem, kakor pa živeti za ceno življenj velikih duš, mojih učiteljev. Čeprav ti želijo materialno korist, so mi vendarle nadrejeni. Če jih ubijem, bo vse, kar uživamo, omadeževano s krvjo.
- ТЕКСТ 5:
- По-добре да живея от подаяния, отколкото с цената на живота на тези велики души, моите учители. Макар да желаят материален успех, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което се радваме, ще бъде опетнено с кръв.
- VERZ 6:
- Ne vemo, kaj je bolje: premagati jih ali biti premagani. Če ubijemo Dhṛtarāṣṭrove sinove, ne bi smeli več marati za življenje. Pa vendar Dhṛtarāṣṭrovi sinovi stojijo zdaj pred nami na bojišču.
- ТЕКСТ 6:
- Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.
- VERZ 7:
- Zdaj sem zmeden in ne vem, kaj je moja dolžnost, zaradi skoposti srca pa sem izgubil ves mir. Zato Te prosim, da mi jasno poveš, kaj je najbolje zame. Zdaj sem Tvoj učenec in Tebi predana duša. Prosim Te, pouči me.
- ТЕКСТ 7:
- Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
- VERZ 8:
- Nikakor ne morem pregnati žalosti, zaradi katere mi drevenijo čuti. Ne bo mi je uspelo premagati niti, če osvojim cvetoče kraljestvo brez primere na Zemlji in si pridobim oblast, kakršno imajo polbogovi v raju.
- ТЕКСТ 8:
- Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.
- VERZ 11:
- Vsevišnji Gospod je rekel: Medtem ko govoriš učene besede, žaluješ za tistim, kar ni vredno žalosti. Modri ne žalujejo niti za živimi niti za mrtvimi.
- ТЕКСТ 11:
- Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.
- VERZ 13:
- Kakor utelešena duša v tem telesu neprekinjeno prehaja od otroštva do mladosti in starosti, tako duša tudi ob smrti preide v drugo telo. Razumnega človeka taka zamenjava telesa ne zmede.
- ТЕКСТ 13:
- Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.
- VERZ 14:
- O Kuntījin sin, sreča in nesreča nastopita za kratek čas, zatem pa izgineta, in sta kakor zima in poletje, ki prideta in odideta. Izvirata iz čutne zaznave, o Bharatov potomec, in človek se ju mora naučiti mirno prenašati.
- ТЕКСТ 14:
- О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.
- VERZ 16:
- Tisti, ki so videli resnico, so zaključili, da neobstoječe [materialno telo] ni trajno in da se večno [duhovna duša] ne spreminja. Do tega zaključka so prišli s proučevanjem narave obojega.
- ТЕКСТ 16:
- Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.
- VERZ 20:
- Duša se nikoli ne rodi in nikoli ne umre. Ni nastala, ne nastaja in ne bo nastala. Nerojena je, večna, zmeraj enaka in prvobitna. Ni ubita, ko je ubito telo.
- ТЕКСТ 20:
- За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.
- VERZ 21:
- O Pārtha, kako lahko človek, ki ve, da je duša neuničljiva, večna, nerojena in nespremenljiva, kogar koli ubije ali kogar koli pripravi do tega, da ubija?
- ТЕКСТ 21:
- О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?
- VERZ 24:
- Individualna duša je nezlomljiva in netopljiva, pa tudi sežgati ali posušiti je ni mogoče. Večna je, povsod bivajoča, nespremenljiva, nepremakljiva in zmeraj enaka.
- ТЕКСТ 24:
- Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.
- VERZ 26:
- Če pa misliš, da se duša [ali celota življenjskih znakov] vsakič rodi in za zmeraj umre, o Arjuna močnih rok, še zmeraj nimaš razloga za žalost.
- ТЕКСТ 26:
- Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.
- VERZ 27:
- Kdor se rodi, gotovo tudi umre, kdor umre, pa se zagotovo znova rodi. Zato v vsakem primeru opravi svojo dolžnost in pri tem ne tarnaj.
- ТЕКСТ 27:
- За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
- VERZ 28:
- Vsa ustvarjena bitja na začetku obstajajo v nezaznavni obliki, potem začasno v zaznavni, po uničenju pa so spet nezaznavna. Zakaj bi torej žaloval?
- ТЕКСТ 28:
- Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
- VERZ 29:
- Nekateri vidijo dušo kot čudo, nekateri jo opisujejo kot čudo, nekateri poslušajo o njej kot o nečem čudežnem, nekateri pa je niti potem, ko so poslušali o njej, nikakor ne morejo razumeti.
- ТЕКСТ 29:
- Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.
- VERZ 33:
- Če pa se odrečeš bitki in tako ne izpolniš svoje religiozne dolžnosti, boš zaradi zanemarjanja dolžnosti nedvomno zabredel v greh in tako izgubil sloves bojevnika.
- ТЕКСТ 33:
- Но ако не изпълниш религиозния дълг да се сражаваш, ще си навлечеш греха от този отказ и ще загубиш славата си на воин.
- VERZ 35:
- Veliki generali, ki so visoko cenili tvoje ime in slavo, bodo mislili, da si bojišče zapustil zgolj iz strahu, zato te bodo imeli za nepomembnega.
- ТЕКСТ 35:
- Великите военачалници, ценили толкова високо твоето име и слава, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те смятат за нищожество.
- VERZ 37:
- O Kuntījin sin, ali boš padel na bojišču in odšel na rajske planete ali pa boš zmagal in užival kraljestvo na Zemlji. Zato odločno vstani in se bojuj.
- ТЕКСТ 37:
- О, сине на Кунтӣ, ти или ще загинеш на бойното поле и ще достигнеш райските планети, или ще победиш и ще се радваш на царство на земята. Затова стани и се сражавай с решителност.
- VERZ 38:
- Bojuj se, ker je to tvoja dolžnost, in ne razmišljaj o sreči in nesreči, izgubi in dobičku ter zmagi in porazu. Tako ne boš nikoli zabredel v greh.
- ТЕКСТ 38:
- Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.
- VERZ 39:
- Do zdaj sem ti podajal znanje v obliki analitične študije duše in telesa, zdaj pa poslušaj še o delovanju brez želje po čutnem uživanju. O Pṛthin sin, če si pridobiš to znanje in deluješ v skladu z njim, se lahko osvobodiš spon, ki so posledica delovanja.
- ТЕКСТ 39:
- До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.
- VERZ 41:
- Tisti, ki gredo po tej poti, so neomajni v svoji odločnosti in imajo en sam cilj. Inteligenca neodločnih, o ljubljeni sin Kurujev, pa je zelo razvejana.
- ТЕКСТ 41:
- Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
- VERZ 42-43:
- Ljudje omejenega znanja so zelo privrženi lepo zvenečim besedam Ved, ki priporočajo razne obrede in žrtvovanja, z opravljanjem katerih se človek lahko dvigne na rajske planete, se rodi v dobri družini, si pridobi moč in tako dalje. Željni čutnega uživanja in življenja v obilju, pravijo, da ne obstaja nič višjega od tega.
- ТЕКСТОВЕ 42 – 43:
- Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това.
- VERZ 44:
- V umu tistih, ki so preveč navezani na čutno uživanje in materialno obilje ter so jih te stvari zmedle, se nikoli ne porodi trdna odločenost vdano služiti Vsevišnjemu Gospodu.
- ТЕКСТ 44:
- В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог.
- VERZ 45:
- Vede obravnavajo predvsem tri guṇe materialne narave. O Arjuna, dvigni se nadnje. Preseži vsa nasprotja ter skrb za dobiček in varnost in deluj skladno s svojo duhovno naravo.
- ТЕКСТ 45:
- Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско аз.
- VERZ 46:
- Vse, za kar uporabljamo majhen vodnjak, lahko hkrati opravimo v velikem jezeru. Vse cilje Ved pa lahko doseže, kdor pozna njihov končni cilj.
- ТЕКСТ 46:
- Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.
- VERZ 47:
- Pravico imaš opravljati svojo dolžnost, nisi pa upravičen do sadov delovanja. Nikoli si ne pripisuj rezultatov svojega dela in nikoli ne pomisli na to, da ne bi izpolnil svoje dolžnosti.
- ТЕКСТ 47:
- Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
- VERZ 49:
- O Dhanañjaya, z vdanim služenjem se od daleč izogni vsem ničvrednim dejanjem in se s tako zavestjo predaj Gospodu. Tisti, ki želijo uživati sadove svojega dela, so skopuški.
- ТЕКСТ 49:
- О, Дханан̃джая, служи предано и стой надалеч от нисши дейности; с такова съзнание се отдай на Бога. Тези, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, са скъперници.
- VERZ 50:
- Kdor vdano služi, se že v tem življenju osvobodi tako dobrih kakor slabih posledic delovanja. Zato bi se moral posvetiti yogi, ki je umetnost vsega delovanja.
- ТЕКСТ 50:
- Човек, зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова стреми се към йога, която е изкуството да се действа.
- VERZ 51:
- Z vdanim služenjem Gospodu se veliki modreci oziroma bhakte osvobodijo posledic delovanja v materialnem svetu. Tako se rešijo iz kroga rojstva in smrti in dosežejo stanje brez trpljenja [vrnejo se k Bogu].
- ТЕКСТ 51:
- Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
- VERZ 54:
- Arjuna je rekel: O Kṛṣṇa, kakšne so lastnosti človeka, čigar zavest je tako prežeta s transcendenco? O čem govori in kako se izraža? Kako sedi in kako hodi?
- ТЕКСТ 54:
- Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, как може да бъде разпознат човек с такова божествено съзнание? За какво говори той, какъв е неговият език? Как седи и как върви?
- VERZ 55:
- Vsevišnji Gospod je rekel: O Pārtha, ko se človek odreče vsakršnim željam po čutnem uživanju, ki so plod umskega snovanja, se njegov um očisti in najde zadovoljstvo samo v jazu. Za takega človeka pravimo, da ima čisto transcendentalno zavest.
- ТЕКСТ 55:
- Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.
- VERZ 56:
- Tisti, čigar uma ne vznemirijo niti trojne nadloge, ki ni vzhičen v sreči in ne pozna navezanosti, strahu in jeze, se imenuje modrec stanovitnega uma.
- ТЕКСТ 56:
- Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
- VERZ 57:
- Tisti, kogar ne vznemirjata dobro in zlo, ki ga doletita v materialnem svetu, in ki ju niti ne povzdiguje niti ne zaničuje, ima popolno znanje.
- ТЕКСТ 57:
- В материалния свят този, който не се влияе от постигналото го добро или зло, не го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.
- VERZ 58:
- Kdor lahko umakne čute od predmetov čutne zaznave, kakor želva potegne okončine v oklep, ima ustaljeno, transcendentalno zavest.
- ТЕКСТ 58:
- Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.
- VERZ 59:
- Utelešeno dušo, ki se vzdrži čutnega uživanja, lahko še zmeraj privlačijo predmeti čutne zaznave. Če pa preneha čutno uživati, ker je izkusila višje zadovoljstvo, postane njena zavest neomajna.
- ТЕКСТ 59:
- Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.
- VERZ 63:
- Iz jeze se rodi popolna iluzija, ta pa povzroči zmedo v spominu. Zaradi zmede v spominu človek izgubi inteligenco, ko nima več inteligence, pa znova pade v močvirje materialnega življenja.
- ТЕКСТ 63:
- Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
- VERZ 64:
- Kdor pa se je rešil navezanosti in odbojnosti ter z upoštevanjem regulativnih načel svobode obvladuje čute, lahko dobi vso Gospodovo milost.
- ТЕКСТ 64:
- Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.
- VERZ 65:
- Za tistega, ki je tako zadovoljen [ker je zavesten Kṛṣṇe], trojnih nadlog materialnega življenja ni več. V tako zadovoljeni zavesti postane njegova inteligenca kmalu neomajna.
- ТЕКСТ 65:
- За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.
- VERZ 66:
- Kdor ni povezan z Vsevišnjim [oziroma ni zavesten Kṛṣṇe], nima niti transcendentalne inteligence niti stanovitnega uma, brez katerih ni mogoče najti miru. In kdo je lahko srečen, če ni miren?
- ТЕКСТ 66:
- Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?
- VERZ 67:
- Kakor močan veter odnese čoln na vodi, tako lahko že en sam od neobvladanih čutov, na katerega se osredotoči um, odnese človekovo inteligenco.
- ТЕКСТ 67:
- Както силният вятър отнася лодката във водата, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху което се съсредоточи умът, може да отнесе интелигентността на човека.
- VERZ 69:
- Kar je za vsa bitja noč, je za samoobvladanega čas budnosti, kar je za vsa bitja čas budnosti, pa je za introspektivnega modreca noč.
- ТЕКСТ 69:
- Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.
- VERZ 70:
- Kdor je kljub nenehnemu toku želja nevznemirjen kakor ocean, ki se ne razburka, čeprav ga nenehno polnijo vanj stekajoče se reke, edini lahko doseže mir, kdor se trudi, da bi tem željam ustregel, pa miru ne bo našel.
- ТЕКСТ 70:
- Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.
- VERZ 71:
- Samo tisti, ki se odreče vsem željam po zadovoljevanju čutov, ki je brez želja, ki si ne lasti ničesar in je brez lažnega ega, lahko doseže resnični mir.
- ТЕКСТ 71:
- Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
- VERZ 72:
- To je duhovno in božansko življenje, in kdor ga doseže, se reši iluzije. Če je v takem stanju tudi v trenutku smrti, lahko vstopi v Božje kraljestvo.
- ТЕКСТ 72:
- Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.