ТЕКСТ 39
VERZ 39
Текст
Besedilo
буддхир йоге тв има̄м̇ шр̣н̣у
буддхя̄ юкто яя̄ па̄ртха
карма-бандхам̇ праха̄сяси
buddhir yoge tv imāṁ śṛṇu
buddhyā yukto yayā pārtha
karma-bandhaṁ prahāsyasi
Дума по дума
Synonyms
еш̣а̄ – всичко това; те – на теб; абхихита̄ – описано; са̄н̇кхйе – в аналитично изучаване; буддхих̣ – интелигентност; йоге – в работа без кармичен резултат; ту – но; има̄м – това; шр̣н̣у – просто чуй; буддхя̄ – с интелигентността; юктах̣ – съответстваща; яя̄ – с които; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; карма-бандхам – робство от последици; праха̄сяси – можеш да се освободиш.
eṣā – vsa ta; te – tebi; abhihitā – opisana; sāṅkhye – v analitični študiji; buddhiḥ – inteligenca; yoge – pri delovanju brez želje po čutnem uživanju; tu – toda; imām – to; śṛṇu – le poslušaj; buddhyā – z inteligenco; yuktaḥ – povezan; yayā – s katero; pārtha – o Pṛthin sin; karma-bandham – suženjstvo posledicam; prahāsyasi – lahko odpraviš.
Превод
Translation
До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.
Do zdaj sem ti podajal znanje v obliki analitične študije duše in telesa, zdaj pa poslušaj še o delovanju brez želje po čutnem uživanju. O Pṛthin sin, če si pridobiš to znanje in deluješ v skladu z njim, se lahko osvobodiš spon, ki so posledica delovanja.
Пояснение
Purport
Според ведическия речник Нирукти, думата са̄н̇кхя̄ означава дисциплина, изучаваща подробно обектите и явленията, свързана с дяла от философията, който описва истинската природа на душата; а йога е практика, включваща в себе си контрол над сетивата. С решението си да не се сражава Арджуна иска да удовлетвори собствените си сетива. Забравил първоначалния си дълг, той не желае да се сражава, защото мисли, че като съхрани живота на роднините си, ще бъде много по-щастлив, отколкото ако се наслаждава на царство, извоювано след победа над братовчедите си, синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. И в двата случая основната подбуда е наслаждение на сетивата. Както щастието от победата над роднините, така и щастието да ги вижда живи, се дължат на личното сетивно наслаждение, заради което Арджуна жертва мъдростта и дълга си. Затова Кр̣ш̣н̣а иска да му обясни, че като убие тялото на дядо си, няма да убие душата му; че всички индивидуални същества, включително и самият Бог, вечно остават такива – те са били личности в миналото, такива са сега и ще продължават да бъдат личности в бъдеще. Ние сменяме телата както дрехите си, но запазваме своята индивидуалност, дори след освобождението от оковите на материалното тяло. Природата на душата и тялото е обяснена много ясно и подробно от Бог Кр̣ш̣н̣а. Такова всестранно описание на душата и тялото, дадено от различни гледни точки, според определението на речника Нирукти се нарича са̄н̇кхя. Тази са̄н̇кхя няма нищо общо със Са̄н̇кхя философията на атеиста Капила. Много преди появата на самозванеца Капила Са̄н̇кхя философията е изложена в Шрӣмад Бха̄гаватам от истинския Бог Капила, който е инкарнация* на Бог Кр̣ш̣н̣а и разкрива тази философия на майка си Девахӯти. Той ясно обяснява, че пуруш̣а, Върховният Бог, е деен и твори просто като поглежда пракр̣ти. Това е прието от Ведите и Гӣта̄. Във Ведите се описва как Бог поглежда пракр̣ти (природата) и я опложда с индивидуални души. Всички тези души действат в материалния свят за своето сетивно наслаждение и очаровани от материалната енергия, смятат себе си за наслаждаващи се. Този начин на мислене се запазва до момента на освобождението, когато живото същество пожелава да се слее с Бога. Това е последната примка на ма̄я̄, илюзията на сетивното наслаждение, и само след много, много раждания, посветени на удовлетворяващи сетивата дейности, възвисената душа се отдава на Ва̄судева, Бог Кр̣ш̣н̣а, завършвайки по този начин своето търсене на висшата истина.
Po vedskem slovarju Niruktiju je saṅkhyā podroben opis stvari, sāṅkhya pa filozofija, ki govori o pravi naravi duše. Yoga vključuje še obvladovanje čutov. Arjuna se ni nameraval bojevati, ker si je želel čutnega uživanja. Pozabil je na svojo glavno dolžnost in se je želel izogniti boju. Mislil je namreč, da bo srečnejši, če ne ubije sorodnikov, kakor pa če po zmagi nad svojimi brati in bratranci, Dhṛtarāṣṭrovimi sinovi, uživa kraljestvo. V obeh primerih je bila njegovo glavno vodilo želja po čutnem uživanju. Tako sreča, ki bi mu jo prinesla zmaga nad sorodniki, kakor tudi sreča, ki bi jo občutil, če bi videl sorodnike žive, temeljita na čutnem zadovoljstvu, za katero je bil pripravljen zanemariti celo modrost in svojo dolžnost. Kṛṣṇa mu je želel zato pojasniti, da z ubojem telesa svojega deda ne bo ubil dedove duše. Razložil mu je, da so vse individualne osebe, vključno z Njim samim, večno osebe; osebe so bile v preteklosti, osebe so zdaj in tudi v prihodnosti bodo ostale osebe, saj smo vsi večno individualne duše. Kakor obleko menjavamo telo, individualnost pa ohranimo tudi po tem, ko se osvobodimo ujetosti v obleko iz materije. Gospod Kṛṣṇa je zelo nazorno opisal naravo duše in telesa. To opisno znanje o duši in telesu, podano z različnih vidikov, se po slovarju Niruktiju imenuje sāṅkhya. Ta sāṅkhya nima nič skupnega s filozofijo sāṅkhye ateista Kapile. Davno pred prevarantom Kapilo je filozofijo sāṅkhye v Śrīmad-Bhāgavatamu predstavil pravi Gospod Kapila, inkarnacija Gospoda Kṛṣṇe, ki jo je razložil Svoji materi Devahūti. Jasno je dejal, da je puruṣa, Vsevišnji Gospod, dejaven in da ustvarja tako, da s pogledom preleti prakṛti. Tako pravijo Vede in Gītā. V Vedah je opisano, da je Gospod samo pogledal prakṛti ali naravo in jo oplodil z atomsko majhnimi individualnimi dušami. Vse te individualne osebe delajo v materialnem svetu, da bi zadovoljile svoje čute, in pod urokom materialne energije mislijo, da so uživalci. Živo bitje zadrži to miselnost vse do osvoboditve, ko se želi z Gospodom združiti v eno. To je zadnja past māye ali iluzije, zaradi katere si živo bitje želi čutnega uživanja. Šele po mnogih mnogih življenjih zadovoljevanja čutov se velika duša preda Vāsudevi, Gospodu Kṛṣṇi, in tako najde končno resnico.
Отдал се на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна вече го е приел за свой духовен учител: шиш̣яс те 'хам̇ ша̄дхи ма̄м̇ тва̄м̇ прапаннам. Затова сега Кр̣ш̣н̣а ще му обясни дейностите в буддхи йога, т.е. в карма йога; с други думи, ще му обясни преданото служене, чиято единствена цел е да се удовлетворят сетивата на Бога. Същността на буддхи йога е описана много ясно в десети стих на десета глава като непосредствено общуване с Бога, който се намира в сърцето на всеки под формата на Парама̄тма̄. Но подобно общуване е невъзможно без предано служене. Затова един предан с трансценденталното си любовно служене на Бога, т.е. с Кр̣ш̣н̣а съзнание, достига нивото буддхи йога по личната милост на Бога. И Господ казва, че само на тези, които винаги са заети в предано служене от трансцендентална любов към него, Той дарява чистото знание за предаността с любов. По този начин преданият може лесно да достигне Бога в неговото вечно, изпълнено с блаженство царство.
Arjuna se je predal Kṛṣṇi in Ga tako že sprejel za duhovnega učitelja: śiṣyas te 'haṁ śādhi māṁ tvāṁ prapannam. Zato mu bo Kṛṣṇa zdaj govoril o delovanju po načelih buddhi-yoge oziroma karma-yoge ali, z drugimi besedami, o vdanem služenju, katerega edini namen je zadovoljiti Gospodove čute. Deseti verz desetega poglavja govori o buddhi-yogi kot o intimnem druženju z Gospodom, ki kot Nadduša prebiva v srcu vsakega živega bitja. Toda do takega druženja ne pride brez vdanega služenja. Raven buddhi-yoge doseže, kdor se je posvetil zavesti Kṛṣṇe, kar pomeni, da s transcendentalno ljubeznijo in vdanostjo služi Gospodu. Gospod zato pravi, da podari čisto znanje o vdanosti in ljubezni do Njega samo tistim, ki Mu iz transcendentalne ljubezni nenehno vdano služijo. Tako bhakta zlahka pride k Njemu, v večno blaženo Božje kraljestvo.
Буддхи йога, за която се говори в този стих, това е преданото служене на Бога, а думата са̄н̇кхя, спомената тук, няма нищо общо с атеистичната са̄н̇кхя йога, изложена от самозванеца Капила. Погрешно е да се мисли, че двете имат някаква връзка. Атеистичната Са̄н̇кхя всъщност не е имала никакво влияние по онова време, нито пък Кр̣ш̣н̣а щеше да споменава такива отхвърлящи Бога измислици. Истинската Са̄н̇кхя философия е изложена от Бог Капила в Шрӣмад Бха̄гаватам, но дори и тя няма връзка с темите, разглеждани в момента. Тук са̄н̇кхя означава „аналитично описание на тялото и душата“. Бог Кр̣ш̣н̣а описва аналитично душата само за да доведе Арджуна до целта на буддхи йога, т.е. бхакти йога. Следователно няма разлика между Са̄н̇кхя философията на Бог Кр̣ш̣н̣а и на Бог Капила, описана в Бха̄гаватам. И двете са бхакти йога. Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че само неинтелигентните хора намират разлика между са̄н̇кхя йога и бхакти йога (са̄н̇кхя-йогау пр̣тхаг ба̄ла̄х̣ праваданти на пан̣д̣ита̄х̣).
Buddhi-yoga, omenjena v tem verzu, je torej vdano služenje Gospodu. Tu omenjena beseda sāṅkhya nima nič skupnega z ateistično sāṅkhya-yogo, ki jo je predstavil prevarant Kapila. Ne bi smeli zmotno misliti, da je sāṅkhya-yoga kakor koli povezana z ateistično sāṅkhyo. Ta ni imela v tedanjem času nobenega vpliva, poleg tega pa Gospod Kṛṣṇa takih brezbožnih filozofskih izmislekov ne bi niti omenjal. Pravo filozofijo sāṅkhye je v Śrīmad-Bhāgavatamu podal Gospod Kapila, vendar tudi ta nima nič skupnega z obravnavano temo. Sāṅkhya se tukaj nanaša na analitičen opis telesa in duše. Gospod Kṛṣṇa je analiziral naravo duše samo zato, da bi pripeljal Arjuno na raven buddhi-yoge ali bhakti-yoge. Sāṅkhya Gospoda Kṛṣṇe in sāṅkhya Gospoda Kapile, opisana v Śrīmad-Bhāgavatamu, se torej ne razlikujeta. Obe sta bhakti-yoga. Gospod Kṛṣṇa je zato dejal, da samo manj inteligentni ljudje razlikujejo med sāṅkhya-yogo in bhakti-yogo (sāṅkhya-yogau pṛthag bālāḥ pravadanti na paṇḍitāḥ).
Атеистичната са̄н̇кхя йога няма нищо общо с бхакти йога и въпреки това неинтелигентните твърдят, че в Бхагавад-гӣта̄ става дума именно за тази атеистична са̄н̇кхя йога.
Ateistična sāṅkhya-yoga seveda nima nič opraviti z bhakti-yogo, kljub temu pa nevedni ljudje trdijo, da Bhagavad-gītā govori o ateistični sāṅkhya-yogi.
Буддхи йога означава да се работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в пълно блаженство и знание за преданото служене. Всеки, който работи единствено за удовлетворение на Бога, колкото и трудна да е работата, действа според принципите на буддхи йога и затова постоянно изпитва духовно блаженство. С такава духовна дейност човек естествено, по Божия милост, постига пълно разбиране на трансценденталността, а освобождението му идва от само себе си, без допълнителни усилия за развиване на знание. Има голяма разлика между работа в Кр̣ш̣н̣а съзнание и работа за плодоносни резултати; особено за сетивно наслаждение на семейно или материално щастие. Следователно буддхи йога е трансценденталната дейност, с която трябва да се занимаваме.
Razumeti moramo, da je buddhi-yoga delovanje z zavestjo Kṛṣṇe v popolni blaženosti in s popolnim znanjem o vdanem služenju. Kdor deluje samo za Gospodovo zadovoljstvo, ne glede na to, kako težko je tako delo, deluje po načelih buddhi-yoge in zmeraj uživa transcendentalno blaženost. S takim transcendentalnim delovanjem po Gospodovi milosti samodejno doseže vse transcendentalno znanje; tako je že popolnoma osvobojen in se mu ni treba posebej truditi, da bi si pridobil znanje. Med delovanjem za Kṛṣṇo in delovanjem z željo po sadovih dela, še posebej po čutnem zadovoljstvu v obliki družinske oziroma materialne sreče, je velika razlika. Buddhi-yoga je torej transcendentalno delovanje.