VERZ 13
ТЕКСТ 13
Besedilo
Текст
kaumāraṁ yauvanaṁ jarā
tathā dehāntara-prāptir
dhīras tatra na muhyati
каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти
Synonyms
Дума по дума
dehinaḥ – utelešenega; asmin – v tem; yathā – kakor; dehe – v telesu; kaumāram – otroštvo; yauvanam – mladost; jarā – starost; tathā – podobno; deha-antara – zamenjave telesa; prāptiḥ – izvršitev; dhīraḥ – razumen; tatra – zaradi tega; na – nikoli; muhyati – je zaveden.
дехинах̣ – на въплътената; асмин – в това; ятха̄ – както; дехе – в тялото; каума̄рам – детство; яуванам – младост; джара̄ – старост; татха̄ – по същия начин; деха-антара – при смяна на тялото; пра̄птих̣ – постигне; дхӣрах̣ – уравновесената личност; татра – тогава; на – никога; мухяти – заблуден.
Translation
Превод
Kakor utelešena duša v tem telesu neprekinjeno prehaja od otroštva do mladosti in starosti, tako duša tudi ob smrti preide v drugo telo. Razumnega človeka taka zamenjava telesa ne zmede.
Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.
Purport
Пояснение
Vsako živo bitje je individualna duša, katere telo se vsak trenutek spreminja. Včasih je videti kot otrok, včasih kot mladenič in včasih kot starec. Ves čas pa je v njem ista duša, ki se ne spreminja. Ob smrti nazadnje zamenja telo, tako da se preseli v drugo. In ker v naslednjem življenju zagotovo dobi novo telo – bodisi materialno bodisi duhovno – Arjuna ni imel razloga, da žaluje za Bhīṣmo in Droṇo, za katera ga je tako skrbelo. Nasprotno, veseliti bi se moral, da bosta stari telesi zamenjala za novi in tako obnovila svojo energijo. Take zamenjave telesa nam glede na to, kako smo delovali v življenju, prinašajo raznoliko uživanje in trpljenje. Ker sta bila Bhīṣma in Droṇa vzvišeni duši, bosta v naslednjem življenju gotovo dobila duhovni telesi ali pa vsaj telesi prebivalcev raja, v katerih bosta deležna višjih užitkov materialnega življenja. V nobenem primeru torej ni bilo razloga za obžalovanje.
Всяко живо същество, въплътено в материално тяло, е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя: известно време е дете, детето става юноша, а юношата постепенно се превръща в старец. Но душата остава неизменна. След смъртта на тялото индивидуалната душа го сменя с друго. И тъй като е сигурно, че ще получим друго тяло в следващото раждане – било то материално или духовно – Арджуна няма основания да скърби за смъртта на Бхӣш̣ма и Дрон̣а. По-скоро би трябвало да се радва, че те ще сменят вече остарелите си тела с нови и така ще възобновят силата и младостта си. Приемането на ново тяло осигурява разнообразие от наслади или страдания в зависимост от миналите дейности в живота. Бхӣш̣ма и Дрон̣а, които са благородни души, със сигурност ще получат в следващия си живот духовни тела или поне тела за висше материално наслаждение на райските планети. Така че и в двата случая няма причина за скръб.
Kdor ima popolno znanje o položaju individualne duše, Nadduše ter materialne in duhovne narave, se imenuje dhīra ali najpametnejši človek. Njega menjanje teles nikoli ne zmede.
Всеки, който има съвършено знание за органично присъщото положение на индивидуалната душа, Свръхдушата и природата на материалния и духовния свят, се нарича дхӣра, най-трезвомислещ сред хората. Такъв човек никога не изпада в заблуждение от смяната на телата.
Teorija māyāvādījev, po kateri je duša ena sama, je nesprejemljiva, saj se duše ne da razrezati na koščke. Če bi se dalo Vsevišnjega razrezati na več individualnih duš, bi to pomenilo, da je deljiv in spremenljiv, kar pa ni v skladu z načelom o nespremenljivosti Vrhovne Duše. Kakor je rečeno v Bhagavad-gīti, sestavni delci Vsevišnjega obstajajo večno (sanātana) in se imenujejo kṣara, kar pomeni, da lahko padejo v materialno naravo. Večno so sestavni delci Vsevišnjega in tudi po osvoboditvi ostane individualna duša sestavni delec. Toda ko je osvobojena, živi z Božansko Osebnostjo večno življenje v blaženosti in vednosti. Položaj Nadduše, ki prebiva v vsakem posameznem telesu in je znana kot Paramātmā, lahko ponazorimo s primerom odseva. Nadduša se razlikuje od individualnega živega bitja. Kadar pogledamo odsev neba v vodi, vidimo sonce, mesec in tudi zvezde. Zvezde lahko primerjamo z živimi bitji, sonce ali mesec pa z Vsevišnjim Gospodom. Individualno dušo, sestavni delec Vsevišnjega, predstavlja Arjuna, Vrhovna Duša pa je Božanska Osebnost, Śrī Kṛṣṇa. Kakor bo razvidno iz začetka četrtega poglavja, ti dve duši nista na isti ravni. Če bi bil Arjuna na isti ravni kot Kṛṣṇa in mu Kṛṣṇa ne bi bil nadrejen, bi bilo nesmiselno, da eden daje napotke, drugi pa jih sprejema. Če bi bila oba pod vplivom slepilne energije (māye), to ne bi bilo potrebno. Tako poučevanje bi bilo brez koristi, saj nihče, ki je v objemu māye, ne more biti avtoritativen učitelj. Na podlagi vsega tega lahko zaključimo, da je Gospod Kṛṣṇa Vsevišnji Gospod, ki je na višjem položaju kot živo bitje, Arjuna, pozabljiva duša pod urokom māye.
Ма̄я̄ва̄дӣ теорията за единство на душата е неприемлива, защото душата не може да бъде разделена на части. Такова разчленение на отделни индивидуални души би превърнало Върховния в делим или изменчив, а това противоречи на принципа за неизменност на Върховната Душа. Както се потвърждава в Гӣта̄, отделените частици на Бога съществуват вечно (сана̄тана) и се наричат кш̣ара; тоест те имат склонност към падение в материалната природа. Тези частици са вечни и дори след освобождението индивидуалната душа остава същата отделена частица. Но веднъж освободена от материалния плен, тя заживява вечен живот в блаженство и знание заедно с Божествената Личност. Теорията на отражението е приложима за Свръхдушата, която присъства във всяко индивидуално тяло и е известна като Парама̄тма̄. Тя се различава от индивидуалните живи същества. Когато водата отразява небето, тя отразява Слънцето, Луната и звездите. Звездите могат да бъдат сравнени с живите същества, а Слънцето или Луната – с Върховния Бог. Отделната индивидуална душа е Арджуна, а Върховната Душа – това е Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те заемат различно положение, за което се говори в началото на четвърта глава. Ако Арджуна и Кр̣ш̣н̣а се намираха на едно ниво, отношенията им на ученик и учител се обезсмислят. Ако и двамата бяха заблудени от илюзорната енергия (ма̄я̄), тогава няма нужда единият да става учител, а другият – ученик. Такова обучение е безполезно, защото никой, намиращ се в ноктите на ма̄я̄, не може да бъде считан за авторитетен учител. Всичко това доказва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог и заема висша позиция спрямо живото същество Арджуна, забравящата душа, заблудена от ма̄я̄.