VERZ 22
ТЕКСТ 22
Besedilo
Текст
navāni gṛhṇāti naro ’parāṇi
tathā śarīrāṇi vihāya jīrṇāny
anyāni saṁyāti navāni dehī
нава̄ни гр̣хн̣а̄ти наро 'пара̄н̣и
татха̄ шарӣра̄н̣и виха̄я джӣрн̣а̄ни
аня̄ни сам̇я̄ти нава̄ни дехӣ
Synonyms
Дума по дума
vāsāṁsi – oblačila; jīrṇāni – stara in ponošena; yathā – prav kakor; vihāya – ko zavrže; navāni – nova oblačila; gṛhṇāti – sprejema; naraḥ – človek; aparāṇi – druga; tathā – prav tako; śarīrāṇi – telesa; vihāya – ko zapusti; jīrṇāni – stara in nekoristna; anyāni – različna; saṁyāti – zares sprejema; navāni – nova; dehī – utelešeni.
ва̄са̄м̇си – дрехи; джӣрн̣а̄ни – стари и износени; ятха̄ – точно както; виха̄я – като оставя; нава̄ни – нови дрехи; гр̣хн̣а̄ти – получава; нарах̣ – човек; апара̄н̣и – други; татха̄ – по същия начин; шарӣра̄н̣и – тела; виха̄я – като изоставя; джирн̣а̄ни – старо и безполезно; аня̄ни – друго; сам̇я̄ти – получава; нава̄ни – нов комплект; дехӣ – въплътен.
Translation
Превод
Kakor človek oblači nova oblačila in odvrže stara, tako duša vstopa v nova materialna telesa ter zapušča stara in nekoristna.
Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.
Purport
Пояснение
Priznano dejstvo je, da atomsko majhna individualna duša menja telo. Celo sodobni znanstveniki, ki ne verjamejo v obstoj duše, obenem pa ne morejo pojasniti izvora energije v srcu, se morajo sprijazniti s tem, da se telo od otroštva preko deštva in mladosti do starosti nenehno spreminja. Po smrti pa spremembe potekajo na novem telesu. To je bilo pojasnjeno že v enem od prejšnjih verzov (2.13).
Това, че индивидуалната душа постоянно сменя тялото си, е общоприет факт. Дори съвременните учени, които не вярват в съществуването на душата, но в същото време не могат да обяснят какъв е източникът на енергия в сърцето, са принудени да признаят постоянните промени на тялото при прехода от детство към юношество, от юношество към младост и от младост към старост. След старостта се преминава в друго тяло. Това вече бе обяснено в предишен стих (2.13).
Atomsko majhna individualna duša lahko odide v novo telo po milosti Nadduše. Nadduša izpolnjuje njene želje, kakor prijatelj izpolnjuje želje svojega prijatelja. Vede – Muṇḍaka Upaniṣada in Śvetāśvatara Upaniṣada – primerjajo dušo in Naddušo z dvema pticama prijateljicama, ki sedita na istem drevesu. Ena ptica (atomsko majhna individualna duša) jé drevesne plodove, druga ptica (Kṛṣṇa) pa samo gleda Svojo prijateljico. Čeprav sta ptici kvalitativno enaki, so eno premamili plodovi drevesa materialnega sveta, druga pa je zgolj priča dejanjem Svoje prijateljice. Kṛṣṇa je ptica, ki opazuje, Arjuna pa ptica, ki jé plodove. Čeprav sta prijatelja, je prvi gospodar, drugi pa služabnik. Ker atomska duša ta odnos pozabi, se mora preseljevati z drevesa na drevo oziroma iz telesa v telo. Duša ali jīva bije na drevesu materialnega telesa hud boj, kakor hitro pa prizna drugo ptico za vrhovnega duhovnega učitelja – kakor je storil Arjuna, ko se je prostovoljno predal Kṛṣṇi, da bi ga Ta poučil – se osvobodi žalosti in trpljenja. To potrjujeta Muṇḍaka Upaniṣada (3.1.2) in Śvetāśvatara Upaniṣada (4.7):
Преминаването на безкрайно малката душа в друго тяло е възможно по милостта на Свръхдушата. Свръхдушата изпълнява желанията на малката душа, както човек изпълнява желанията на приятеля си. Ведите, и по-специално Мун̣д̣ака Упаниш̣ад и Швета̄шватара Упаниш̣ад сравняват душата и Свръхдушата с две птици, кацнали на едно дърво. Едната птица (малката индивидуална душа) кълве плодовете на дървото, а другата (Кр̣ш̣н̣а) наблюдава приятеля си. Макар че двете птици качествено са еднакви, едната е запленена от плодовете на материалното дърво, докато другата е само свидетел на дейностите й. Кр̣ш̣н̣а е птицата свидетел, Арджуна е птицата, която яде плодовете на материалното дърво. Макар да са приятели, единият винаги остава господар, а другият – слуга. Когато малката душа забрави тези отношения, тя е принудена постоянно да сменя своето положение, прелитайки от дърво на дърво, т.е. преселвайки се от тяло в тяло. Душата (джӣвата), кацнала на дървото на материалното тяло, води тежка борба за съществуване, но щом се съгласи да приеме другата птица за върховен духовен учител – както Арджуна се отдава и моли Кр̣ш̣н̣а за напътствия, – тя незабавно се освобождава от всички страдания. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (3.1.2) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (4.7) потвърждават това:
’nīśayā śocati muhyamānaḥ
juṣṭaṁ yadā paśyaty anyam īśam
asya mahimānam iti vīta-śokaḥ
'нӣшая̄ шочати мухяма̄нах̣
джуш̣т̣ам̇ яда̄ пашятй аням ӣшам
ася махима̄нам ити вӣта-шоках̣
„Čeprav sta ptici na istem drevesu, so tisto, ki kot uživalec jé drevesne plodove, povsem preplavili tesnoba in zlovoljnost. Če pa se trpeča ptica obrne k svojemu prijatelju, Gospodu, in spozna Njegovo veličino, se takoj reši vse tesnobe.“ Arjuna se je zdaj obrnil k svojemu večnemu prijatelju Kṛṣṇi in Ga posluša, da bi razumel Bhagavad-gīto. Ko posluša Kṛṣṇo, spozna Njegovo brezmejno veličino in se osvobaja vse potrtosti.
„Въпреки че двете птици са на едно и също дърво, птицата, която кълве, постоянно тъгува и се тревожи, защото се опитва да се наслаждава на неговите плодове. Но ако тя по една или друга причина обърне взор към приятеля си, който е самият Бог, и осъзнае величието му, страдащата птица незабавно се освобождава от всички безпокойства“. Арджуна сега се обръща към вечния си приятел Кр̣ш̣н̣а и разбира Бхагавад-гӣта̄ от него. Докато слуша Кр̣ш̣н̣а, той проумява върховното величие на Бога и престава да скърби.
Gospod tu Arjuni svetuje, naj ne obžaluje, ker bosta njegov stari ded in učitelj zamenjala telesi. Raje naj se veseli, da lahko v pravičnem boju ubije njuni telesi, saj se bosta tako v hipu očistila posledic vseh telesnih dejanj. Kdor žrtvuje življenje na oltarju bojnega polja, kjer umre za pravično stvar, se takoj očisti posledic vseh telesnih dejanj in doseže višjo stopnjo bivanja. Arjuna torej ni imel razloga za žalost.
В този стих Господ съветва Арджуна да не тъгува, че старият му дядо и учителят му ще сменят телата си. По-скоро е радостно да убие телата им в справедлив бой, за да се пречистят от последиците на различни телесни дейности. Този, който загива в справедлива битка, на мига се пречиства от греховете си и се издига до по-висш стадий на живот, подобно на съществото, убито на жертвения олтар. Така че Арджуна няма причина за скръб.