VERŠ 28
ТЕКСТ 28
Verš
Текст
vyakta-madhyāni bhārata
avyakta-nidhanāny eva
tatra kā paridevanā
вякта-мадхя̄ни бха̄рата
авякта-нидхана̄нй ева
татра ка̄ паридевана̄
Synonyma
Дума по дума
avyakta-ādīni — na počiatku neprejavené; bhūtāni — všetky, čo sú stvorené; vyakta — prejavené; madhyāni — uprostred; bhārata — ó, Bharatov potomok; avyakta — neprejavené; nidhanāni — po zničení; eva — je to tak; tatra — preto; kā — aké; paridevanā — nariekanie.
авякта-а̄дӣни – в началото непроявени; бхӯта̄ни – сътворените; вякта – проявени; мадхя̄ни – в средата; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; авякта – непроявени; нидхана̄ни – когато загинат; ева – е така; татра – следователно; ка̄ – каква; паридевана̄ – скръб.
Překlad
Превод
Všetky stvorené bytosti sú na počiatku neprejavené, v prechodnom štádiu sú prejavené a po zničení opäť neprejavené. Prečo teda nariekať, ó, potomok Bharatov?
Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
Význam
Пояснение
Sú dva druhy filozofov: jedni veria v existenciu duše a druhí nie. Ani jedni však nemajú dôvod nariekať nad mŕtvym telom. Tí, čo nasledujú zásady vedskeho poznania, nazývajú tých, ktorí v existenciu duše neveria, ateistami. Aj keby sme kvôli debate prijali ateistickú filozofiu, ani vtedy by sme nemali dôvod žialiť. Pred stvorením vesmíru sú hmotné elementy neprejavené a duša zatiaľ jestvuje oddelene, nezávisle od nich. Zo subtílneho neprejaveného stavu hmoty sa manifestuje vesmír, podobne ako sa z éteru tvorí vzduch, zo vzduchu oheň, z ohňa voda a z vody zem, z ktorej sa potom toho prejavuje veľa. Zoberme si napríklad mrakodrap, ktorý je postavený zo zložiek zeme. Keď ho zbúrajú, jeho prejavenie zanikne a opäť zostáva v podobe atómov. Zákon o zachovaní energie platí, rozdiel je len v tom, že veci sú niekedy prejavené, a inokedy nie. Ako teda môže byť prejavený, či neprejavený stav príčinou žiaľu? Skutočnosťou je, že v žiadnom prípade, teda ani v neprejavenom stave, nie je nič celkom stratené. Na počiatku i na konci je všetko neprejavené a len medzi týmito dvoma štádiami je všetko prejavené. Z materiálneho hľadiska tu nejde o nejaký podstatný rozdiel.
Има две категории философи – едните вярват в съществуването на душата, другите не вярват, но и в двата случая няма причина за скръб. Последователите на ведическата мъдрост наричат невярващите в съществуването на душата атеисти. Но дори чисто теоретично да приемем гледната точка на атеистите, пак няма за какво да скърбим. Отделно от самостоятелното съществуване на душата, материалните елементи са непроявени преди творението. От това фино, непроявено състояние, те преминават в проявено, както от етера се поражда въздух, от въздуха – огън, от огъня – вода и от водата – земя. Земята поражда многообразие от проявления. Да вземем за пример един голям небостъргач, проявен от елемента земя. Когато той се разруши, проявеното преминава в непроявено и в крайния стадий остава под формата на атоми. Законът за запазване на енергията действа винаги, но с течение на времето нещата са проявени и непроявени – това е разликата. Защо да се скърби, когато нещата съществуват или в проявено, или в непроявено състояние? Дори и в непроявено състояние те не се губят. Както в началото, така и в края, всички елементи съществуват в непроявено състояние, а са проявени само в междинния стадий; от материална гледна точка в това няма никаква разлика.
Keď prijmeme záver vedskych písiem, ako ho nájdeme v Bhagavad-gīte, že hmotné telá sú pominuteľné a časom zanikajú (antavanta ime dehāḥ), zatiaľ čo duša je večná (nityayoktāḥ śarīriṇaḥ), musíme pamätať na to, že telo je ako odev, a že nad zmenou odevu netreba nariekať. Pre večnú dušu je existencia tela ako sen. V spánku sa nám môže snívať, že sa vznášame vo vzduchu alebo sa vezieme ako kráľ v prepychovom kočiari. No len čo sa zobudíme, vidíme, že sa nevznášame vo vzduchu, ani nesedíme v žiadnom koči. Vedska múdrosť poukazuje na pominuteľnosť hmotného tela a na tomto základe odporúča prijať cestu duchovnej realizácie. Jednoducho, nech veríme v existenciu duše, alebo nie, nemáme žiadny dôvod nariekať nad stratou tela.
Ако приемаме ведическото заключение на Бхагавад-гӣта̄, че с течение на времето материалните тела загиват (антаванта име деха̄х̣), а душата е вечна (нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣), трябва винаги да помним, че тялото е подобно на дреха. Защо да скърбим за смяната на старата дреха с нова? По отношение на вечната душа съществуването на материалното тяло е нещо нереално, то прилича на сън. Насън можем да летим в небето или да седим в царска колесница, но когато се събудим, виждаме, че не сме нито на небето, нито в колесница. Ведическата мъдрост поощрява себепознанието именно поради несъществуването на материалното тяло. И така, независимо дали човек вярва, или не вярва в съществуването на душата, не е нужно да скърби за загубата на тялото.