Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.28
Текст
вякта-мадхя̄ни бха̄рата
авякта-нидхана̄нй ева
татра ка̄ паридевана̄
Дума по дума
авякта-а̄дӣни – в началото непроявени; бхӯта̄ни – сътворените; вякта – проявени; мадхя̄ни – в средата; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; авякта – непроявени; нидхана̄ни – когато загинат; ева – е така; татра – следователно; ка̄ – каква; паридевана̄ – скръб.
Превод
Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
Пояснение
Има две категории философи – едните вярват в съществуването на душата, другите не вярват, но и в двата случая няма причина за скръб. Последователите на ведическата мъдрост наричат невярващите в съществуването на душата атеисти. Но дори чисто теоретично да приемем гледната точка на атеистите, пак няма за какво да скърбим. Отделно от самостоятелното съществуване на душата, материалните елементи са непроявени преди творението. От това фино, непроявено състояние, те преминават в проявено, както от етера се поражда въздух, от въздуха – огън, от огъня – вода и от водата – земя. Земята поражда многообразие от проявления. Да вземем за пример един голям небостъргач, проявен от елемента земя. Когато той се разруши, проявеното преминава в непроявено и в крайния стадий остава под формата на атоми. Законът за запазване на енергията действа винаги, но с течение на времето нещата са проявени и непроявени – това е разликата. Защо да се скърби, когато нещата съществуват или в проявено, или в непроявено състояние? Дори и в непроявено състояние те не се губят. Както в началото, така и в края, всички елементи съществуват в непроявено състояние, а са проявени само в междинния стадий; от материална гледна точка в това няма никаква разлика.
Ако приемаме ведическото заключение на Бхагавад-гӣта̄, че с течение на времето материалните тела загиват (антаванта име деха̄х̣), а душата е вечна (нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣), трябва винаги да помним, че тялото е подобно на дреха. Защо да скърбим за смяната на старата дреха с нова? По отношение на вечната душа съществуването на материалното тяло е нещо нереално, то прилича на сън. Насън можем да летим в небето или да седим в царска колесница, но когато се събудим, виждаме, че не сме нито на небето, нито в колесница. Ведическата мъдрост поощрява себепознанието именно поради несъществуването на материалното тяло. И така, независимо дали човек вярва, или не вярва в съществуването на душата, не е нужно да скърби за загубата на тялото.