ТЕКСТ 39
ТЕКСТ 39
Текст
Текст
пр̣тхан̇ мартйах̣ пратӣйате
апй а̄тматвена̄бхимата̄д
деха̄дех̣ пурушас татха̄
пр̣тхан̇ мартях̣ пратӣяте
апй а̄тматвена̄бхимата̄д
деха̄дех̣ пуруш̣ас татха̄
Пословный перевод
Дума по дума
йатха̄ — как; путра̄т — от сына; ча — и; витта̄т — от богатства; ча — также; пр̣тхак — отличным; мартйах̣ — смертный человек; пратӣйате — считается; апи — даже; а̄тматвена — по природе; абхимата̄т — к которым привязан человек; деха-а̄дех̣ — от его материального тела, чувств и ума; пурушах̣ — освобожденная душа; татха̄ — аналогичным образом.
ятха̄ – както; путра̄т – от сина; ча – и; витта̄т – от богатството; ча – също; пр̣тхак – различно; мартях̣ – смъртният човек; пратӣяте – се смята; апи – дори; а̄тматвена – по природа; абхимата̄т – към които човек е привързан; деха-а̄дех̣ – от материалното тяло, сетива и ум; пуруш̣ах̣ – освободената душа; татха̄ – по същия начин.
Перевод
Превод
Из-за чрезмерной привязанности к семье и богатству, человеку кажется, что дети и деньги принадлежат ему, а привязанность к телу заставляет его смотреть на материальное тело, как на свою собственность. Но подобно тому, как обыкновенный человек может понять, что семья и богатство на самом деле отличны от него, освобожденная душа способна понять свое отличие от материального тела.
Заради силната привързаност към семейството и богатството човек смята децата и парите си за своя собственост, а привързаността към материалното тяло го кара да се отъждествява с тялото. Но както човек може да разбере, че семейството и богатството му се различават от него, по същия начин освободената душа може да разбере, че е различна от тялото.
Комментарий
Пояснение
В этом стихе описан образ мыслей человека, обладающего истинным знанием. На свете много детей, но к некоторым из них мы особенно привязаны и потому считаем их своими сыновьями и дочерьми, хотя прекрасно понимаем, что эти дети отличны от нас. Аналогичным образом, из-за сильной привязанности к деньгам, мы считаем своими деньги, которые положили в банк. Точно так же мы считаем своим тело, потому что привязаны к нему и любим его. Сначала я говорю, что это тело «мое», затем я распространяю эти представления на члены этого тела: «Это моя рука, моя нога», — а после этого заявляю: «Это мой счет в банке, мой сын, моя дочь». Однако на самом деле мне известно, что сын и деньги существуют отдельно от меня. То же касается материального тела: я отличен от своего тела. Эту истину нетрудно понять, и такое адекватное понимание реальности называется пратибуддха. Это понимание приходит к человеку в процессе преданного служения, и благодаря этому знанию, или сознанию Кришны, он становится освобожденной душой.
В тази строфа е описан начинът на мислене на човека, който е постигнал истинско знание. На този свят има много деца, но някои от тях ние смятаме за свои синове и дъщери, защото сме привързани към тях, въпреки че добре разбираме, че те са нещо различно от нас. По подобен начин заради силната си привързаност към парите ние смятаме определена сума в банката за своя. По същия начин твърдим, че това тяло е наше, защото сме привързани към него и го обичаме. Аз казвам, че това е „моето“ тяло. След това разширявам тези собственически амбиции и казвам: „Това е моята ръка, моят крак“, а след това: „Това е моята банкова сметка, моята дъщеря, моят син“. Но в действителност аз зная, че синът и парите съществуват отделно от мен. Същото е и с тялото – аз се различавам от него. Това просто трябва да се осъзнае. Адекватното осъзнаване на реалността се нарича пратибуддха. То се постига в процеса на преданото служене и благодарение на това знание, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек става освободена душа.