Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.39

यथा पुत्राच्च वित्ताच्च पृथङ्‌मर्त्य: प्रतीयते ।
अप्यात्मत्वेनाभिमताद्देहादे: पुरुषस्तथा ॥ ३९ ॥
ятха̄ путра̄ч ча витта̄ч ча
пр̣тхан̇ мартях̣ пратӣяте
апй а̄тматвена̄бхимата̄д
деха̄дех̣ пуруш̣ас татха̄

Дума по дума

ятха̄както; путра̄тот сина; чаи; витта̄тот богатството; часъщо; пр̣тхакразлично; мартях̣смъртният човек; пратӣятесе смята; апидори; а̄тматвенапо природа; абхимата̄ткъм които човек е привързан; деха-а̄дех̣от материалното тяло, сетива и ум; пуруш̣ах̣освободената душа; татха̄по същия начин.

Превод

Заради силната привързаност към семейството и богатството човек смята децата и парите си за своя собственост, а привързаността към материалното тяло го кара да се отъждествява с тялото. Но както човек може да разбере, че семейството и богатството му се различават от него, по същия начин освободената душа може да разбере, че е различна от тялото.

Пояснение

В тази строфа е описан начинът на мислене на човека, който е постигнал истинско знание. На този свят има много деца, но някои от тях ние смятаме за свои синове и дъщери, защото сме привързани към тях, въпреки че добре разбираме, че те са нещо различно от нас. По подобен начин заради силната си привързаност към парите ние смятаме определена сума в банката за своя. По същия начин твърдим, че това тяло е наше, защото сме привързани към него и го обичаме. Аз казвам, че това е „моето“ тяло. След това разширявам тези собственически амбиции и казвам: „Това е моята ръка, моят крак“, а след това: „Това е моята банкова сметка, моята дъщеря, моят син“. Но в действителност аз зная, че синът и парите съществуват отделно от мен. Същото е и с тялото – аз се различавам от него. Това просто трябва да се осъзнае. Адекватното осъзнаване на реалността се нарича пратибуддха. То се постига в процеса на преданото служене и благодарение на това знание, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек става освободена душа.