ТЕКСТ 33
ТЕКСТ 33
Текст
Текст
питр̣вйах̣ ква гатах̣ сухр̣т
апи майй акр̣та-праджн̃е
хата-бандхух̣ са бха̄рйайа̄
а̄ш́ам̇сама̄нах̣ ш́амалам̇
ган̇га̄йа̄м̇ дух̣кхито ’патат
питр̣вях̣ ква гатах̣ сухр̣т
апи майи акр̣та-прагйе
хата-бандхух̣ са бха̄ряя̄
а̄шам̇сама̄нах̣ шамалам̇
ган̇га̄я̄м̇ дух̣кхито 'патат
Пословный перевод
Дума по дума
амба̄ — тетушка; ча — и; хата-путра̄ — потерявшая всех своих сыновей; а̄рта̄ — в тяжком горе; питр̣вйах̣ — дядя Видура; ква — куда; гатах̣ — ушел; сухр̣т — доброжелатель; апи — ли; майи — моей; акр̣та-праджн̃е — неблагодарный; хата-бандхух̣ — тот, кто потерял всех сыновей; сах̣ — Дхритараштра; бха̄рйайа̄ — с женой; а̄ш́ам̇сама̄нах̣ — в сомнении; ш́амалам — оскорбления; ган̇га̄йа̄м — в воды Ганги; дух̣кхитах̣ — в горе; апатат — упал.
амба̄ – любима леля; ча – и; хата-путра̄ – тази, която е загубила всичките си синове; а̄рта̄ – в тежко положение; питр̣вях̣ – чичо Видура; ква – къде; гатах̣ – отишли; сухр̣т – доброжелател; апи – дали; майи – на мен; акр̣та-прагйе – неблагодарен; хата-бандхух̣ – този, който е загубил всичките си синове; сах̣ – Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; бха̄ряя̄ – със съпругата си; а̄шам̇сама̄нах̣ – в съмнение; шамалам – оскърбления; ган̇га̄я̄м – във водите на Ганг; дух̣кхитах̣ – страдайки; апатат – паднал.
Перевод
Превод
Где же мой доброжелатель дядя Видура и матушка Гандхари, которая безутешно оплакивает гибель своих сыновей? Мой дядя Дхритараштра также был в великом горе из-за смерти всех своих сыновей и внуков. Я, конечно же, очень неблагодарный человек. Так, может быть, он принял мои оскорбления близко к сердцу и вместе с женой утопился в Ганге?
Къде са доброжелателят ми чичо Видура и майка Га̄ндха̄рӣ, която бе толкова покрусена след смъртта на всичките си синове? Чичо ми Дхр̣тара̄ш̣т̣ра също страдаше след смъртта на всичките си синове и внуци. Аз наистина съм много неблагодарен. Може би оскърбленията ми са го наранили толкова много, че се е хвърлил в Ганг заедно със съпругата си.
Комментарий
Пояснение
Пандавы, особенно Махараджа Юдхиштхира и Арджуна, предвидели последствия битвы на Курукшетре, поэтому Арджуна хотел уклониться от участия в сражении. Сражение произошло по воле Господа, но, как они и предполагали, оно принесло горе всей семье. Махараджа Юдхиштхира всегда помнил о великой утрате своего дяди Дхритараштры и тети Гандхари и всячески заботился о них, поскольку они уже были стары и пребывали в горе. Вот почему, когда он не нашел во дворце своих дядю и тетю, у него, естественно, зародились подозрения, и он предположил, что они утопились в водах Ганги. Он считал себя неблагодарным, потому что, когда у Пандавов не стало отца, Махараджа Дхритараштра растил их в царской роскоши, а в ответ на это Юдхиштхира убил на поле битвы Курукшетра всех его сыновей. Как благочестивый человек, Махараджа Юдхиштхира всегда помнил о всех своих неизбежных преступлениях и никогда не думал о злодеяниях своего дяди и его сторонников. По воле Господа Дхритараштра пожинал плоды своих собственных злодеяний, но Махараджа Юдхиштхира думал только о своих совершенных в прошлом преступлениях, которых невозможно было избежать. Такова природа хорошего человека и преданного Господа. Преданный никогда не ищет недостатков в других, а старается выявить свои собственные и, насколько это возможно, избавиться от них.
Па̄н̣д̣авите, и особено Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, предвиждали последствията от битката при Курукш̣етра; затова Арджуна отказал да участва в сраженията. Войната се състояла по волята на Бога, но както очаквали, тя донесла скръб на цялото семейство. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не можел да забрави тежката мъка на чичо си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и на леля си Га̄ндха̄рӣ и много внимателно се грижел за тях, защото те вече били остарели и много страдали. И когато не ги открил в двореца, той съвсем естествено се усъмнил и предположил, че са се хвърлили във водите на Ганг. Той се мислел за неблагодарник, защото когато Па̄н̣д̣авите останали без баща, Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра ги отгледал в двореца си, в който имало всички удобства, а в отплата на това в битката при Курукш̣етра Юдхиш̣т̣хира убил всичките му синове. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил благочестив – той виждал всичките си неволни прегрешения и никога не мислел за злодеянията на чичо си и на съмишлениците му. По волята на Бога Дхр̣тара̄ш̣т̣ра страдал от последствията на собствените си престъпления, но Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣ира мислел само за своите грешки. Такава е природата на добрия човек, който е предан на Бога. Преданите никога не търсят вината у другите, а се опитват да открият собствените си недостатъци и да ги поправят, доколкото е възможно.