VERSO 10
ТЕКСТ 10
Texto
Текст
śaukra-sāvitra-yājñikaiḥ
karmabhir vā trayī-proktaiḥ
puṁso ’pi vibudhāyuṣā
шаукра-са̄витра-я̄гикаих̣
кармабхир ва̄ трайӣ-проктаих̣
пум̇со 'пи вибудха̄юш̣а̄
Sinônimos
Дума по дума
kim — qual é a utilidade; janmabhiḥ — de nascimentos; tribhiḥ — três; vā — ou; iha — neste mundo; śaukra — através do sêmen; sāvitra — através da iniciação; yājñikaiḥ — tornando-se um brāhmaṇa perfeito; karmabhiḥ — mediante atividades; vā — ou, trayī – nos Vedas; proktaiḥ — ensinadas; puṁsaḥ — de um ser humano; api — mesmo; vibudha — dos semideuses; āyuṣā — com uma duração de vida.
ким – каква полза; джанмабхих̣ – от раждания; трибхих̣ – три; ва̄ – или; иха – в този свят; шаукра – от семе; са̄витра – чрез посвещение; я̄гикаих̣ – като стане съвършен бра̄хман̣а; кармабхих̣ – чрез дейности; ва̄ – или; трайӣ – във Ведите; проктаих̣ – препоръчани; пум̇сах̣ – на човека; апи – дори; вибудха – на полубоговете; а̄юш̣а̄ – с продължителност на живота.
Tradução
Превод
Um ser humano civilizado tem três espécies de nascimento. O primeiro nascimento é através de pai e mãe puros, e esse nascimento se chama nascimento através do sêmen. O nascimento seguinte ocorre quando alguém é iniciado pelo mestre espiritual, e esse nascimento se chama sāvitra. O terceiro nascimento, chamado yājñika, ocorre quando alguém tem a oportunidade de adorar o Senhor Viṣṇu. Apesar das oportunidades de obter esses nascimentos, mesmo que alguém alcance a duração de vida de um semideus, se não se dedicar verdadeiramente a servir ao Senhor, tudo será inútil. Do mesmo modo, as atividades de alguém podem ser mundanas ou espirituais, mas são inúteis se não se destinam ao agrado do Senhor.
Цивилизованият човек се ражда три пъти. Първото раждане – раждането от благочестиви родители – се нарича раждане чрез семе. Втори път той се ражда, когато получи посвещение от духовен учител – това раждане се нарича са̄витра. Третото раждане е я̄гика – тогава човек получава възможност да отслужва богослужения в чест на Бог Виш̣н̣у. Но всички тези раждания и дори животът, дълъг като този на полубоговете, са безполезни, ако човек не отдава на Бога предано служене. И всяка една дейност, независимо дали светска или духовна, е безсмислена, ако не е насочена към удовлетворяването на Бога.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—A expressão śaukra-janma significa “nascer através da ejaculação seminal”. Os animais também podem nascer desta maneira. Contudo, um ser humano pode purificar-se do śaukra-janma, como se recomenda na civilização védica. Antes de ocorrer o nascimento, ou seja, antes da união de pai e mãe, há uma cerimônia chamada garbhādhāna-saṁskāra, a qual deve ser adotada. Esse garbhādhāna-saṁskāra é recomendado em especial para as castas superiores, especialmente a casta dos brāhmaṇas. Os śāstras dizem que, se o garbhādhāna-saṁskāra não é praticado entre as castas superiores, toda a família torna-se śūdra. Afirma-se também que, nesta era de Kali, todos são śūdras devido à ausência do garbhādhāna-saṁskāra. Esse é o sistema védico. Segundo o sistema pāñcarātrika, entretanto, mesmo que todos sejam śūdras devido à ausência de garbhādhāna-saṁskāra, se alguém manifesta mesmo que apenas uma pequena tendência a se tornar consciente de Kṛṣṇa, ele deve receber a oportunidade de elevar-se à plataforma transcendental de serviço devocional. Nosso movimento para a consciência de Kṛṣṇa adota esse pāñcarātrika-vidhi, como aconselha Śrīla Sanātana Gosvāmī, dizendo:
Думата шаукра-джанма значи „раждане от семе“. По този начин се раждат и хората, и животните. Ведическата култура обаче препоръчва човекът да бъде пречистен от шаукра-джанма. Преди раждането, тоест преди половия акт, бащата и майката трябва да извършат ритуал, наречен гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Той особено настоятелно се препоръчва за висшите касти, и най-вече за бра̄хман̣ите. Ша̄стрите отсъждат, че ако хората от висшите касти не съблюдават гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра, целите им семейства се превръщат в шӯдри. Казва се също, че в днешната епоха на Кали всички са шӯдри, защото никой не извършва гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Такива са нормите на ведическата култура. От друга страна, принципите на системата па̄н̃чара̄трика гласят, че макар поради липса на гарбхадха̄на-сам̇ска̄ра всички днес да са шӯдри, на всеки, който проявява дори най-незначителна склонност към Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да бъде дадена възможност да се издигне до трансценденталното равнище на преданото служене. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание следва тези принципи на па̄н̃чара̄трика-видхи, както е препоръчал и Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ, който пише:
kāṁsyaṁ rasa-vidhānataḥ
tathā dīkṣā-vidhānena
dvijatvaṁ jāyate nṛṇām
ка̄м̇сям̇ раса-видха̄натах̣
татха̄ дӣкш̣а̄-видха̄нена
двиджатвам̇ джа̄яте нр̣н̣а̄м
“Assim como o bronze, quando misturado com mercúrio, transforma-se em ouro, da mesma forma, uma pessoa, mesmo que não seja pura como o ouro, pode transformar-se em brāhmaṇa, ou dvija, simplesmente pelo processo de iniciação.” (Hari-bhakti-vilāsa 2.12) Assim, se alguém é iniciado por uma pessoa competente, pode ser aceito imediatamente como alguém duas vezes nascido. Portanto, em nosso movimento para a consciência de Kṛṣṇa, oferecemos a primeira iniciação ao estudante e permitimos que ele cante o mahā-mantra Hare Kṛṣṇa. Cantando o mahā-mantra Hare Kṛṣṇa regularmente e seguindo os princípios reguladores, o discípulo qualifica-se para ser iniciado como brāhmaṇa, pois ninguém tem permissão de adorar o Senhor Viṣṇu se não é um brāhmaṇa qualificado. Isso se chama yājñika-janma. Em nossa sociedade consciente de Kṛṣṇa, a menos que alguém seja iniciado duas vezes – primeiramente, cantando Hare Kṛṣṇa e, segundo, através do mantra Gāyatrī – não lhe é permitida a entrada na cozinha ou nos aposentos da Deidade para cumprir tarefas ali. Contudo, quando alguém é elevado à plataforma de adorador qualificado da Deidade, seu nascimento anterior não importa.
„Както бронзът се превръща на злато, когато го смесим с живак, така и оскверненият човек може да бъде превърнат в бра̄хман̣а, в двиджа, ако получи духовно посвещение“ (Хари-бхакти вила̄са, 2.12). Следователно който е получил посвещение от истински духовен учител, веднага става достоен да бъде считан за два пъти роден. Затова в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание отначало ние даваме първо посвещение и възможност на учениците да повтарят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Благодарение на редовното мантруване и на следването на регулиращите принципи ученикът придобива качествата, необходими за бра̄хман̣а посвещение – който не притежава качествата на бра̄хман̣а, няма право да извършва богослужения в чест на Бог Виш̣н̣у. Това второ посвещение е я̄гика-джанма. В Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не може да служи в кухнята или да влиза при Божествата в олтара, ако няма две посвещения – първо посвещение, което му е дало маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, и второ посвещение, при което е получил мантрата Га̄ятрӣ. А когато преданият е достигнал равнището, позволяващо му да извършва богослужения за мӯртите в храма, произходът му вече няма значение.
hari-bhakti-parāyaṇaḥ
hari-bhakti-vihīnaś ca
dvijo ’pi śvapacādhamaḥ
хари-бхакти-пара̄ян̣ах̣
хари-бхакти-вихӣнаш ча
двиджо 'пи швапача̄дхамах̣
“Mesmo que alguém nasça em uma família de caṇḍālas, se ele se ocupa em serviço devocional ao Senhor, passa a ser o melhor dos brāhmaṇas; mas, do mesmo modo, um brāhmaṇa desprovido de serviço devocional está em nível tão baixo como o de um comedor de cães.” Se uma pessoa é avançada em serviço devocional, independentemente de ela ter nascido em uma família de caṇḍālas, ela se purifica. Como Śrī Prahlāda Mahārāja diz:
„Дори човек да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли, той става най-издигнатият сред бра̄хман̣ите, ако отдава на Бога предано служене. А оня, който се е родил бра̄хман̣а, се нарежда сред най-низшите кучеядци, ако не отдава предано служене“. Ако човек е напреднал в преданото служене, произходът му няма никакво значение. Дори да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли, той се пречиства от материалните замърсявания. В този смисъл Шрӣ Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:
pādāravinda-vimukhāc chvapacaṁ variṣṭham
па̄да̄равинда-вимукха̄ч чхвапачам̇ вариш̣т̣хам
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.9.10)
Mesmo que alguém seja um brāhmaṇa dotado de todas as qualificações bramânicas, ele é considerado degradado se é avesso a adorar a Suprema Personalidade de Deus. Contudo, se alguém é apegado a servir ao Senhor, torna-se glorioso mesmo se houver nascido em uma família de caṇḍālas. Na verdade, semelhante caṇḍāla pode liberar, não apenas a si próprio, mas todos os antepassados de sua família. Sem serviço devocional, nem mesmo um brāhmaṇa orgulhoso pode libertar-se; isso para não falar de sua família. Muitos exemplos nos śāstras mostram-nos que mesmo um brāhmaṇa torna-se kṣatriya, vaiśya, śūdra, mleccha ou não-brāhmaṇa. E há muitos outros exemplos de alguns que nascem kṣatriyas ou vaiśyas, ou inclusive em posições inferiores, e, aos dezoito anos, elevam-se à plataforma bramânica através do processo de iniciação. Portanto, Nārada Muni diz:
Човек може да е бра̄хман̣а и да притежава всички брамински достойнства, но ако не иска да почита Върховната Божествена Личност, той трябва да бъде считан за пропаднал и деградирал. А този, който е привързан към служенето за Бога, е достоен за почит дори да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли. Нещо повече, такъв чан̣д̣а̄ла може да спаси не само себе си, но и всичките си предшественици. Без предано служене надменният бра̄хман̣а не може да спаси дори себе си, какво остава за своите близки. В ша̄стрите са описани редица случаи, когато бра̄хман̣и са ставали кш̣атрии, вайши, шӯдри, млеччхи или просто са преставали да бъдат бра̄хман̣и. Има множество примери и за хора, родени като кш̣атрии, вайши или с още по-низш произход, които след осемнайсетата си година са получили посвещение и са се издигнали до положението на бра̄хман̣и. Затова На̄рада Муни казва:
puṁso varṇābhivyañjakam
yad anyatrāpi dṛśyeta
tat tenaiva vinirdiśet
пум̇со варн̣а̄бхивян̃джакам
яд анятра̄пи др̣шйета
тат тенаива винирдишет
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.11.35)
Não é verdade que, pelo fato de alguém nascer em família de brāhmaṇas, ele é naturalmente um brāhmaṇa. Ele tem melhores oportunidades de tornar-se um brāhmaṇa, mas, a menos que adquira todas as qualificações bramânicas, não pode ser aceito como tal. Por outro lado, se encontramos as qualificações bramânicas na pessoa de um śūdra, devemos aceitá-lo imediatamente como brāhmaṇa. Muitas citações do Bhāgavatam, do Mahābhārata, do Bharadvāja-saṁhitā e do Pañcarātra, bem como de muitas outras escrituras, comprovam esse fato.
Това, че човек се е родил в семейство на бра̄хман̣и, не означава, че вече е бра̄хман̣а. Той разполага с по-благоприятни възможности да стане бра̄хман̣а, но докато не придобие всички брамински качества, не може да бъде смятан за бра̄хман̣а. И обратното, ако открием брамински качества в личността на един шӯдра, без колебание трябва да го приемем за бра̄хман̣а. В подкрепа на това твърдение може да се приведат много цитати от Бха̄гаватам, Маха̄бха̄рата, Бхарадва̄джа сам̇хита̄, Пан̃чара̄тра и редица други писания.
Quanto à duração de vida dos semideuses, afirma-se o seguinte a respeito do senhor Brahmā:
Що се отнася до продължителността на живота на полубоговете, за Брахма̄ е казано следното:
ahar yad brahmaṇo viduḥ
rātriṁ yuga-sahasrāntāṁ
te ’ho-rātra-vido janāḥ
ахар яд брахман̣о видух̣
ра̄трим̇ юга-сахасра̄нта̄м̇
те 'хо-ра̄тра-видо джана̄х̣
(Бхагавад-гӣта̄, 8.17)
A duração de um dia de Brahmā é mil vezes maior do que quatro yugas, perfazendo o total de 4.320.000 anos. A duração de uma noite de Brahmā é a mesma. Brahmā vive por cem anos desses dias e noites. A palavra vibudhāyuṣā indica que, ainda que alguém tenha uma longa duração de vida, essa duração de vida é inútil se ele não for um devoto. A entidade viva é serva eterna do Senhor Supremo, e, se não chegar à plataforma de serviço devocional, sua duração de vida, bom nascimento, atividades gloriosas e tudo mais serão inúteis e vazios.
Четирите юги, взети заедно, продължават четири милиона и триста и двайсет хиляди години, а един ден на Брахма̄ трае хиляда пъти по-дълго. Толкова продължава и нощта му. Брахма̄ живее сто години, съставени от такива дни и нощи. Думата вибудха̄юш̣а̄ показва, че дори човек да живее много дълго, съществуването му е лишено от смисъл, ако той не е предан на Бога. Живото същество е вечен слуга на Върховния Бог, затова, докато не се издигне до равнището на преданото служене, неговият живот, знатният му произход, славните му дела и всичко останало е лишено от стойност.