VERSO 21
ТЕКСТ 21
Texto
Текст
samṛddhibhiḥ pūruṣa-buddhi-sākṣiṇām
akalpa eṣām adhiroḍhum añjasā
paraṁ padaṁ dveṣṭi yathāsurā harim
самр̣ддхибхих̣ пӯруш̣а-буддхи-са̄кш̣ин̣а̄м
акалпа еш̣а̄м адхирод̣хум ан̃джаса̄
парам̇ падам̇ двеш̣т̣и ятха̄сура̄ харим
Sinônimos
Дума по дума
pāpacyamānena — queimando; hṛdā — com o coração; ātura-indriyaḥ — que está aflita; samṛddhibhiḥ — pela reputação piedosa etc.; pūruṣa-buddhi-sākṣiṇām — daqueles que estão sempre absortos, pensando no Senhor Supremo; akalpaḥ — sendo incapaz; eṣām — dessas pessoas; adhiroḍhum — elevar-se; añjasā — rapidamente; param — meramente; padam — ao nível; dveṣṭi — inveja; yathā — tanto quanto; asurāḥ — os demônios; harim — a Suprema Personalidade de Deus.
па̄пачяма̄нена – изгарящ; хр̣да̄ – със сърце; а̄тура-индриях̣ – който страда; самр̣ддхибхих̣ – заради репутацията на благочестив и т.н.; пӯруш̣а-буддхи-са̄кш̣ин̣а̄м – на тези, които постоянно са погълнати от мисли за Върховния Бог; акалпах̣ – понеже не може; еш̣а̄м – на тези личности; адхирод̣хум – да се издигне; ан̃джаса̄ – бързо; парам – само; падам – до равнището; двеш̣т̣и – ненавижда; ятха̄ – също колкото; асура̄х̣ – демоните; харим – Върховната Божествена Личност.
Tradução
Превод
Uma pessoa conduzida pelo falso ego e assim sempre aflita, tanto no nível mental quanto sensorial, não pode tolerar a opulência de pessoas autorrealizadas. Sendo incapaz de elevar-se ao nível de autorrealização, ela inveja essas pessoas tanto quanto os demônios invejam a Suprema Personalidade de Deus.
Когато човек се ръководи от лъжливото его, той постоянно страда – и физически, и психически, – затова не може да се примири с величието на себепозналите се. Неспособен да се издигне до равнището им и да постигне себепознание, той ги ненавижда така, както демоните ненавиждат Върховната Божествена Личност.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Explica-se aqui a verdadeira razão para a inimizade entre o senhor Śiva e Dakṣa. Dakṣa invejava o senhor Śiva devido à alta posição de Śiva como encarnação de uma qualidade da Suprema Personalidade de Deus e porque o senhor Śiva estava diretamente em contato com a Superalma e, portanto, era honrado e recebia um assento melhor do que o dele. Havia também muitas outras razões. Dakṣa, sendo materialmente envaidecido, não podia tolerar a posição elevada do senhor Śiva, de modo que sua ira contra o senhor Śiva por este não ter se levantado em sua presença era somente a manifestação final de sua inveja. O senhor Śiva está sempre absorto em meditação e sempre percebe a Superalma, como se expressa aqui pelas palavras pūruṣa-buddhi-sākṣiṇām. A posição de alguém cuja inteligência está sempre absorta em meditação na Suprema Personalidade de Deus é muito elevada, não podendo ser imitada por ninguém, especialmente uma pessoa comum. Quando Dakṣa entrou na arena de yajña, o senhor Śiva estava absorto em meditação e talvez não tivesse visto Dakṣa entrar, mas Dakṣa aproveitou-se da oportunidade para amaldiçoá-lo, pois havia muito tempo que Dakṣa vinha cultivando uma atitude invejosa contra o senhor Śiva. Aqueles que são realmente autorrealizados veem cada corpo individual como um templo da Suprema Personalidade de Deus porque a Suprema Personalidade de Deus, sob Seu aspecto Paramātmā, reside nos corpos de todos.
Тук е обяснена истинската причина за враждата между Шива и Дакш̣а. Дакш̣а ненавиждал Шива заради това че Шива бил въплъщение на едно от качествата на Върховната Божествена Личност и следователно заемал много високо положение, както и заради факта, че по време на жертвоприношенията винаги оказвали по-голямо уважение на Шива и му предоставяли по-почетно място, тъй като той бил в непосредствен контакт със Свръхдушата. Имало, разбира се, и много други причини. Горд с материалните си достижения, Дакш̣а не можел да се примири с издигнатото положение на Шива и яростта, в която изпаднал, когато Шива не станал да го посрещне, била само външна изява на завистта му. Както показват думите пӯруш̣а-буддхи-са̄кш̣ин̣а̄м, Шива непрекъснато бил потопен в медитация и постоянно съзерцавал Свръхдушата в сърцето си. Този, чийто разум винаги е погълнат от медитация върху Върховната Божествена Личност, е изключително извисен и дори великите личности не могат да се сравняват с него, да не говорим за обикновените живи създания. Когато Дакш̣а дошъл на жертвената арена, Шива бил потопен в медитация и е напълно възможно просто да не е забелязал тъста си. Дакш̣а обаче се възползвал от случая и проклел Шива, защото отдавна таял завист към него.
Quando alguém oferece respeito ao corpo, não o oferece ao corpo material, mas sim à presença do Senhor Supremo. Assim, quem sempre medita no Senhor Supremo está sempre oferecendo-Lhe reverências. No entanto, como Dakṣa não era muito elevado, ele achava que as reverências eram oferecidas ao corpo material, e, como o senhor Śiva não ofereceu respeito a seu corpo material, Dakṣa ficou invejoso. Pessoas assim, sendo incapazes de se elevarem ao nível de almas autorrealizadas como o senhor Śiva, são sempre invejosas. O exemplo dado aqui é bastante adequado. Os asuras, demônios ou ateus, sempre têm inveja da Suprema Personalidade de Deus; eles simplesmente querem matá-lO. Mesmo nesta era, encontramos alguns supostos eruditos que escrevem comentários sobre a Bhagavad-gītā e que têm inveja de Kṛṣṇa. Quando Kṛṣṇa diz man-manā bhava mad-bhaktaḥ (Bhagavad-gītā 18.65) – “Pensa sempre em Mim, torna-te Meu devoto e rende-te a Mim” – os supostos eruditos comentam que não é a Kṛṣṇa que temos que nos render. Isso é inveja. Os asuras ou ateus, os demônios, sem razão ou causa, têm inveja da Suprema Personalidade de Deus. Do mesmo modo, ao invés de oferecerem respeitos a pessoas autorrealizadas, os homens tolos que não podem se aproximar do nível mais elevado de autorrealização são sempre invejosos, embora não haja razão para isso.
Този, който наистина е осъзнал духовната си природа, гледа на всяко тяло като на храм на Върховната Божествена Личност, която във формата си на Парама̄тма̄ се намира в сърцето на всеки. Когато такъв човек отдава почит другиму, той изразява уважение не към материалното му тяло, а към Върховния Бог, присъстващ в това тяло. Ето защо оня, който е погълнат от медитация върху Върховния Бог, постоянно му отдава почитанията си. Но Дакш̣а не бил особено извисен духовно и си мислел, че почитанията са предназначени за материалното тяло. Затова когато Шива не почел материалното му тяло, той се възмутил. Понеже хората като Дакш̣а са неспособни да постигнат равнището на Шива и на другите себепознали се души, те винаги им завиждат. Тук това е илюстрирано с много подходящо сравнение. Асурите, т.е. демоните и атеистите, ненавиждат Бога, Върховната Личност. Заветното им желание е просто да го убият. Дори в наше време се срещат псевдофилософи, които пишат коментари към Бхагавад-гӣта̄, ала в същото време мразят Кр̣ш̣н̣а. Когато Кр̣ш̣н̣а казва: ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣ (Бхагавад-гӣта̄, 18.65) – „Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си“ – така наречените философи обясняват, че всъщност не Кр̣ш̣н̣а е този, на когото трябва да се отдадем. Това не може да бъде наречено нищо друго, освен завист. Асурите, т.е. атеистите, демоните, без всякакви основания изпитват омраза към Върховната Божествена Личност. По подобен начин глупавите хора, които не могат да достигнат висините на себепознанието, вместо да почитат себепозналите се души, винаги им завиждат.