Шрӣмад Бха̄гаватам 4.3.21
Деванагари
पापच्यमानेन हृदातुरेन्द्रिय:
समृद्धिभि: पूरुषबुद्धिसाक्षिणाम् ।
अकल्प एषामधिरोढुमञ्जसा
परं पदं द्वेष्टि यथासुरा हरिम् ॥ २१ ॥
समृद्धिभि: पूरुषबुद्धिसाक्षिणाम् ।
अकल्प एषामधिरोढुमञ्जसा
परं पदं द्वेष्टि यथासुरा हरिम् ॥ २१ ॥
Стих
па̄пачяма̄нена хр̣да̄турендриях̣
самр̣ддхибхих̣ пӯруш̣а-буддхи-са̄кш̣ин̣а̄м
акалпа еш̣а̄м адхирод̣хум ан̃джаса̄
парам̇ падам̇ двеш̣т̣и ятха̄сура̄ харим
самр̣ддхибхих̣ пӯруш̣а-буддхи-са̄кш̣ин̣а̄м
акалпа еш̣а̄м адхирод̣хум ан̃джаса̄
парам̇ падам̇ двеш̣т̣и ятха̄сура̄ харим
Дума по дума
па̄пачяма̄нена — изгарящ; хр̣да̄ — със сърце; а̄тура-индриях̣ — който страда; самр̣ддхибхих̣ — заради репутацията на благочестив и т.н.; пӯруш̣а-буддхи-са̄кш̣ин̣а̄м — на тези, които постоянно са погълнати от мисли за Върховния Бог; акалпах̣ — понеже не може; еш̣а̄м — на тези личности; адхирод̣хум — да се издигне; ан̃джаса̄ — бързо; парам — само; падам — до равнището; двеш̣т̣и — ненавижда; ятха̄ — също колкото; асура̄х̣ — демоните; харим — Върховната Божествена Личност.
Превод
Когато човек се ръководи от лъжливото его, той постоянно страда – и физически, и психически, – затова не може да се примири с величието на себепозналите се. Неспособен да се издигне до равнището им и да постигне себепознание, той ги ненавижда така, както демоните ненавиждат Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Тук е обяснена истинската причина за враждата между Шива и Дакш̣а. Дакш̣а ненавиждал Шива заради това че Шива бил въплъщение на едно от качествата на Върховната Божествена Личност и следователно заемал много високо положение, както и заради факта, че по време на жертвоприношенията винаги оказвали по-голямо уважение на Шива и му предоставяли по-почетно място, тъй като той бил в непосредствен контакт със Свръхдушата. Имало, разбира се, и много други причини. Горд с материалните си достижения, Дакш̣а не можел да се примири с издигнатото положение на Шива и яростта, в която изпаднал, когато Шива не станал да го посрещне, била само външна изява на завистта му. Както показват думите пӯруш̣а-буддхи-са̄кш̣ин̣а̄м, Шива непрекъснато бил потопен в медитация и постоянно съзерцавал Свръхдушата в сърцето си. Този, чийто разум винаги е погълнат от медитация върху Върховната Божествена Личност, е изключително извисен и дори великите личности не могат да се сравняват с него, да не говорим за обикновените живи създания. Когато Дакш̣а дошъл на жертвената арена, Шива бил потопен в медитация и е напълно възможно просто да не е забелязал тъста си. Дакш̣а обаче се възползвал от случая и проклел Шива, защото отдавна таял завист към него.
Този, който наистина е осъзнал духовната си природа, гледа на всяко тяло като на храм на Върховната Божествена Личност, която във формата си на Парама̄тма̄ се намира в сърцето на всеки. Когато такъв човек отдава почит другиму, той изразява уважение не към материалното му тяло, а към Върховния Бог, присъстващ в това тяло. Ето защо оня, който е погълнат от медитация върху Върховния Бог, постоянно му отдава почитанията си. Но Дакш̣а не бил особено извисен духовно и си мислел, че почитанията са предназначени за материалното тяло. Затова когато Шива не почел материалното му тяло, той се възмутил. Понеже хората като Дакш̣а са неспособни да постигнат равнището на Шива и на другите себепознали се души, те винаги им завиждат. Тук това е илюстрирано с много подходящо сравнение. Асурите, т.е. демоните и атеистите, ненавиждат Бога, Върховната Личност. Заветното им желание е просто да го убият. Дори в наше време се срещат псевдофилософи, които пишат коментари към Бхагавад-гӣта̄, ала в същото време мразят Кр̣ш̣н̣а. Когато Кр̣ш̣н̣а казва: ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣ (Бхагавад-гӣта̄, 18.65) – „Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си“ – така наречените философи обясняват, че всъщност не Кр̣ш̣н̣а е този, на когото трябва да се отдадем. Това не може да бъде наречено нищо друго, освен завист. Асурите, т.е. атеистите, демоните, без всякакви основания изпитват омраза към Върховната Божествена Личност. По подобен начин глупавите хора, които не могат да достигнат висините на себепознанието, вместо да почитат себепозналите се души, винаги им завиждат.