Шрӣмад бха̄гаватам 4.3.22
Текст
видхӣяте са̄дху митхах̣ сумадхяме
пра̄гяих̣ парасмаи пуруш̣а̄я четаса̄
гуха̄-шая̄яива на деха-ма̄нине
Дума по дума
пратюдгама – като стават от мястото си; прашраян̣а – като се приветстват; абхива̄данам – почитания; видхӣяте – са предназначени; са̄дху – правилни; митхах̣ – взаимно; су-мадхяме – моя младолика съпруго; пра̄гяих̣ – от мъдрите; парасмаи – на Върховния; пуруш̣а̄я – на Свръхдушата; четаса̄ – с интелигентността; гуха̄-шая̄я – намираща се в тялото; ева – със сигурност; на – не; деха-ма̄нине – на личността, която се отъждествява с тялото.
Превод
Моя млада съпруго, вярно е, че роднините и приятелите се поздравяват един друг, като стават на крака, разменят си приветствия и си отдават поклони. Но хората, които са достигнали трансцендентално равнище, са интелигентни и затова отправят тези почитания към Свръхдушата, намираща се вътре в тялото, а не към личността, която се отъждествява с него.
Пояснение
Някой може да възрази, че Шива бил длъжен да почете Дакш̣а, тъй като Дакш̣а му бил тъст. Предвиждайки това, Шива обяснява, че когато просветеният човек става, за да отдаде почит, или се покланя някому, той изразява почитта си към Свръхдушата, която се намира в сърцето на всяко живо създание. Затова сред ваиш̣н̣авите е прието да се разменят поклони. Дори когато ученикът се покланя на духовния си учител, учителят също му отвръща с поклон, защото тези поклони са предназначени не за тялото, а за Свръхдушата. Духовният учител също отдава почит на Свръхдушата в сърцето на ученика. В Шрӣмад Бха̄гаватам Богът казва, че да се отдават почитания на негов предан, е по-висш акт от отдаването на почитания на самия него. Преданите не се отъждествяват с тялото си, затова да се поклониш на ваиш̣н̣ава, означава да отдадеш почит на Виш̣н̣у. Етикетът изисква щом човек срещне ваиш̣н̣ава, веднага да му се поклони, като с това изрази почитта си към Свръхдушата в неговото сърце. Един ваиш̣н̣ава гледа на всяко тяло като на храм на Виш̣н̣у. Тъй като Шива притежавал Кр̣ш̣н̣а съзнание, той вече бил отдал почитанията си на Свръхдушата, затова можело да се счита, че е отдал почит и на Дакш̣а, който се отъждествявал с тялото си. Нямало нужда Шива да се покланя на тялото на Дакш̣а, защото никъде във Ведите не се препоръчват подобни действия.