Skip to main content
Biblioteca » Śrīmad-Bhāgavatam (Bhāgavata Purāṇa) » Canto 3: O Status Quo » Capítulo Trinta e Dois

VERSO 24

ТЕКСТ 24

Texto

Текст

yadāsya cittam artheṣu
sameṣv indriya-vṛttibhiḥ
na vigṛhṇāti vaiṣamyaṁ
priyam apriyam ity uta
яда̄ся читтам артхеш̣у
самеш̣в индрия-вр̣ттибхих̣
на вигр̣хн̣а̄ти ваиш̣амям̇
приям априям итй ута

Sinônimos

Дума по дума

yadā — quando; asya — do devoto; cittam — a mente; artheṣu — nos objetos dos sentidos; sameṣu — mesma; indriya-vṛttibhiḥ — pelas atividades dos sentidos; na — não; vigṛhṇāti — percebe; vaiṣamyam — diferença; priyam — agradável; apriyam — desagradável; iti — assim; uta — certamente.

яда̄ – когато; ася – на предания; читтам – умът; артхеш̣у – в сетивните обекти; самеш̣у – същият; индрия-вр̣ттибхих̣ – от дейностите на сетивата; на – не; вигр̣хн̣а̄ти – възприема; ваиш̣амям – разлика; приям – приятно; априям – неприятно; ити – така; ута – несъмнено.

Tradução

Превод

Quando a mente do devoto elevado se equilibra em suas atividades sensórias, ele transcende o agradável e o desagradável.

Умът на издигнатия предан става уравновесен в сетивните дейности, а самият той – трансцендентален към приятното и неприятното.

Comentário

Пояснение

A importância do avanço em conhecimento transcendental e do desapego da atração material manifesta-se na personalidade de um devoto altamente avançado. Para ele, não há nada agradável ou desagradável porque ele não age de forma alguma para o gozo de seus próprios sentidos. Qualquer coisa que faça, qualquer coisa que pense, é para a satisfação da Personalidade de Deus. Seja no mundo material, seja no mundo espiritual, sua mente equilibrada manifesta-se perfeitamente. Ele pode entender que, no mundo material, não há nada de bom; tudo é mau por estar contaminado pela natureza material. As conclusões dos materialistas sobre o bem e o mal, o moral e o imoral, etc., não passam de mera invenção mental ou sentimentalismo. Na verdade, não há nada de bom no mundo material. No campo espiritual, tudo é absolutamente bom. Não há inebriamento nas variedades espirituais. Como o devoto aceita tudo com visão espiritual, ele é equânime: esse é o sintoma de que ele se elevou à posição transcendental. Ele automaticamente alcança o desapego, vairāgya, depois jñāna, conhecimento, e, por fim, o verdadeiro conhecimento transcendental. A conclusão é que o devoto avançado se vincula às qualidades transcendentais do Senhor e, nesse sentido, ele se torna qualitativamente uno com a Suprema Personalidade de Deus.

Личността на предания, който е постигнал най-висшето равнище на напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е ярко доказателство за това, колко важно е човек да придобие трансцендентално знание и непривързаност към материалното наслаждение. За него няма нищо приятно или неприятно, защото той не действа заради собственото си сетивно удовлетворение. Всичко, което той прави и мисли, има за цел да достави удоволствие на Божествената Личност. И в материалния, и в духовния свят умът му е винаги уравновесен и спокоен. Той разбира, че в материалния свят няма нищо, което да се нарече добро; всичко е лошо, защото е замърсено от материалната природа. Представите за добро и лошо, нравствено и безнравствено и т.н., създадени от материалистите, са или плод на ума, или голи емоции. В действителност в материалния свят няма нищо добро. А в духовния свят цари абсолютно добро. Духовното разнообразие е лишено от недостатъци. Преданият е уравновесен и спокоен, защото гледа на света с духовно зрение. Това е признакът, който показва, че той заема трансцендентална позиция. Той веднага постига непривързаност (ваира̄гя), после знание (гя̄на) и накрая истинско трансцендентално знание. Следователно качествата на напредналия предан са в хармония с трансценденталните качества на Бога и в този смисъл той става качествено равен на Върховната Божествена Личност.