VERSO 24
ТЕКСТ 24
Texto
Текст
dānte ’dhṛta-krīḍanake ’nuvartini
cakruḥ kṛpāṁ yadyapi tulya-darśanāḥ
śuśrūṣamāṇe munayo ’lpa-bhāṣiṇi
да̄нте 'дхр̣та-крӣд̣анаке 'нувартини
чакрух̣ кр̣па̄м̇ ядяпи туля-даршана̄х̣
шушрӯш̣ама̄н̣е мунайо 'лпа-бха̄ш̣ин̣и
Sinônimos
Дума по дума
te — eles; mayi — a mim; apeta — não me tendo submetido; akhila — todos os tipos de; cāpale — propensões; arbhake — a um menino; dānte — tendo controlado os sentidos; adhṛta-krīḍanake — sem estar acostumado a hábitos esportivos; anuvartini — obediente; cakruḥ — concederam; kṛpām — misericórdia sem causa; yadyapi — embora; tulya-darśanāḥ — imparciais por natureza; śuśrūṣamāṇe — ao fiel; munayaḥ — os munis seguidores do Vedānta; alpa-bhāṣiṇi — aquele que não fala mais que o necessário.
те – те; майи – на мен; апета – не преминал; акхила – всички видове; ча̄пале – наклонности; арбхаке – на едно момче; да̄нте – овладял сетивата си; адхр̣та-крӣд̣анаке – който не е привикнал към игрите; анувартини – послушен; чакрух̣ – дариха; кр̣па̄м – безпричинна милост; ядяпи – въпреки че; туля-даршана̄х̣ – безпристрастни по природа; шушрӯш̣ама̄н̣е – на вярващите; мунаях̣ – муни, последователи на Веда̄нта; алпа-бха̄ш̣ин̣и – този, който не говори повече от необходимото.
Tradução
Превод
Embora fossem imparciais por natureza, aqueles seguidores do Vedānta abençoaram-me com sua misericórdia sem causa. Quanto a mim, eu era autocontrolado e não tinha apego a brincadeiras, muito embora fosse um menino. Além disso, eu não era travesso e não falava mais que o necessário.
Макар че тези последователи на „Веда̄нта“ по природа бяха безпристрастни, те ме благословиха с безпричинната си милост. Аз умеех да се владея и не бях привързан към игрите, макар че бях още момче. Освен това бях послушен и не говорех повече, отколкото трябва.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Na Bhagavad-gītā, o Senhor diz: “Todos os Vedas buscam por Mim.” O Senhor Śrī Caitanya diz que, nos Vedas, os assuntos são apenas três, a saber, estabelecer a relação das entidades vivas com a Personalidade de Deus, executar os correspondentes deveres em serviço devocional e, assim, alcançar a meta última, a volta ao Supremo. Sendo assim, a palavra vedānta-vādīs, ou os seguidores do Vedānta, indica os devotos puros da Personalidade de Deus. Tais vedānta-vādīs, ou os bhakti-vedāntas, são imparciais na distribuição do conhecimento transcendental do serviço devocional. Para eles, ninguém é amigo ou inimigo, ninguém é instruído ou sem instrução. Ninguém é especialmente favorável, e ninguém é desfavorável. Os bhakti-vedāntas veem que as pessoas em geral estão desperdiçando tempo em coisas sensoriais falsas. Sua ocupação é levar a massa ignorante de pessoas a restabelecer sua relação perdida com a Personalidade de Deus. Através de tal esforço, mesmo a alma mais esquecida é elevada à compreensão da vida espiritual, e, sendo assim iniciadas pelos bhakti-vedāntas, as pessoas em geral progridem, pouco a pouco, no caminho da realização transcendental. Desse modo, os vedānta-vādīs iniciaram o menino antes mesmo de ele se tornar autocontrolado e desapegado das brincadeiras infantis e demais atividades. Contudo, antes da iniciação, ele (o menino) tornou-se cada vez mais avançado em disciplina, o que é muito essencial para alguém que deseje progredir nesta senda. No sistema de varṇāśrama-dharma, que é o começo da verdadeira vida humana, os meninos pequenos, após os cinco anos de idade, são enviados para tornarem-se brahmacārīs no āśrama do guru, onde essas coisas são sistematicamente ensinadas aos meninos, sejam eles filhos de reis ou de cidadãos comuns. O treinamento era compulsório, não apenas para criar bons cidadãos do Estado, mas também para preparar a vida futura dos meninos para a realização espiritual. A vida irresponsável de desfrute dos sentidos era desconhecida pelos filhos dos seguidores do sistema varṇāśrama. O menino era impregnado de perspicácia espiritual antes mesmo de ser colocado pelo pai no ventre da mãe. Tanto o pai quanto a mãe eram responsáveis pelo sucesso dos filhos em relação à liberação do cativeiro material. Esse é o processo do planejamento familiar exitoso. Ele se destina a produzir filhos para a perfeição completa. Sem ser autocontrolado, sem ser disciplinado e sem ser completamente obediente, ninguém pode tornar-se exitoso em seguir as instruções do mestre espiritual, e, sem fazer assim, ninguém é capaz de voltar ao Supremo.
В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Целта на всички Веди е да бъда открит Аз“. Бог Шрӣ Чайтаня казва, че Ведите разглеждат само три въпроса: как живото същество да възстанови връзката си с Божествената Личност, как да изпълнява съответните си задължения в преданото служене и как да постигне крайната цел – да се завърне при Бога. Затова думата веда̄нта-ва̄дӣ, т.е. последователи на Веда̄нта, означава чисти предани на Божествената Личност. Такива веда̄нта-ва̄дӣ, или бхакти-веда̄нти, разпространяват трансценденталното знание за преданото служене, без да изпитват никакви пристрастия. За тях няма врагове, нито приятели, няма образовани и необразовани. Те не изпитват особени предпочитания или неприязън към никого. Бхакти-веда̄нтите разбират, че повечето хора си губят времето с илюзорно сетивно наслаждение. Единственото занимание на бхакти-веда̄нтите е да помагат на невежите хора да възстановят изгубената си връзка с Божествената Личност. Благодарение на усилията им дори душите, потънали в най-дълбока забрава, се пробуждат за духовен живот. Като получат посвещение от бхакти-веда̄нтите, хората постепенно напредват по пътя на трансценденталното осъзнаване. И така, веда̄нта-ва̄дӣте дали посвещение на момчето още преди то да се е научило да се владее и да е оставило детските игри. Но преди посвещението момчето ставало все по-съвестно и старателно, а това е много важно за всеки, който иска да постигне съвършенство в този път. В системата на варн̣а̄шрама дхарма, която е началото на истинския човешки живот, когато момчетата навършели пет години, ги изпращали като брахмача̄рӣ в а̄шрама на гуру. Там системно ги обучавали на всичко необходимо, независимо дали са синове на царе или на обикновени граждани. Това обучение било задължително за всички не само за да ги направи добри поданици, но и за да подготви момчетата за бъдещия им живот, посветен на духовното осъзнаване. Децата на последователите на системата варн̣а̄шрама не познавали безотговорния живот, пропиляван в сетивно наслаждение. Момчето получавало духовно прозрение още преди бащата да го зачене в утробата на майката. Родителите носели отговорност за успеха на сина си по пътя на освобождението от материалното робство. Това е най-добрият начин за планиране на семейството. Той се свежда до това, децата да се зачеват в името на тяхното съвършенство. Никой не може да следва успешно наставленията на духовния учител, ако не се владее, ако не е дисциплиниран и съвършено покорен. А ако не следва наставленията на духовния учител, не може да се върне обратно при Бога.