От обясненията на предишните стихове в тази глава става ясно, че Бог, Върховната Личност, макар да се явява като човешко същество, не е обикновен човек. Божествената Личност, която ръководи сътворението, поддържането и унищожението на цялото космично проявление, не може да бъде човешко същество. Но мнозина глупави хора считат Кр̣ш̣н̣а просто за могъщ човек и нищо повече. А всъщност Той е първоначалната Върховна Личност, както се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣); Той е Върховният Бог.

Съществуват много ӣшвари, властелини, и някои от тях са по-велики от другите. В управлението на делата в материалния свят има чиновници и секретари, над тях стои директор, над директора – министър, а над министъра – президент. Всеки от тях е властелин и всеки е подвластен. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Кр̣ш̣н̣а е върховният властелин. Разбира се, властелини както в материалния, така и в духовния свят има много, но Бог Кр̣ш̣н̣а е върховният (ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣) и тялото му е сач-чид-а̄нанда – нематериално.

Материалните тела не могат да извършват удивителните дейности, описани в предишните стихове. Тялото на Бога е вечно, блажено и пълно със знание. Той не е обикновено човешко същество, но глупакът му се присмива, като го смята за човек. Тук неговото тяло е наречено ма̄нуш̣ӣм, защото Той действа като човек, приятел на Арджуна политик, въвлечен в битката на Курукш̣етра. В много случаи Той се държи като обикновен човек, но всъщност тялото му е сач-чид-а̄нанда-виграха – вечно блаженство и абсолютно знание. Това е потвърдено и с думите на Ведите: сач-чид а̄нанда-рӯпа̄я кр̣ш̣н̣а̄я – „Отдавам почитанията си на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, вечната блажена форма на знание“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.1). Във Ведите има и други описания: там екам̇ говиндам – „Ти си Говинда, който доставя наслаждение на сетивата и кравите“. Сач-чид-а̄нанда виграхам – „И твоята форма е трансцендентална, изпълнена със знание, блажена и вечна“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.38).

Независимо от трансценденталните качества на Божието тяло, изпълнено с блаженство и знание, мнозина т.нар. учени и коментатори на Бхагавад-гӣта̄ се присмиват на Кр̣ш̣н̣а, като го смятат за обикновен човек. Един учен може да се е родил с изключителни способности поради добрите си дейности в миналото, но подобно схващане за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а издава оскъдни знания. Такъв човек се нарича мӯд̣ха, защото само глупакът приема Кр̣ш̣н̣а за обикновено човешко същество. Глупаците приемат Кр̣ш̣н̣а за обикновено човешко същество, без да познават поверителните дейности на Върховния Бог и различните му енергии. Те не знаят, че тялото на Кр̣ш̣н̣а е символ на пълно знание и блаженство, че Той е господарят на всичко съществуващо и може да даде освобождение на всекиго. Понеже не знаят, че Кр̣ш̣н̣а има толкова много трансцендентални качества, те му се надсмиват.

Те не знаят също, че появата на Върховния Бог в този материален свят е проявление на вътрешната му енергия. Той е господар и на материалната енергия. Както вече беше обяснено на няколко места (мама ма̄я̄ дуратяя̄), Той заявява, че независимо от силата на материалната енергия, тя е под негов контрол и този, който му се отдаде, ще се измъкне от властта ѝ. Ако една душа, отдала се на Кр̣ш̣н̣а, може да превъзмогне влиянието на материалната енергия, как е възможно Върховният Бог, ръководещ сътворението, поддържането и унищожението на цялата космична природа, да има материално тяло като нашето? Очевидно такова схващане за Кр̣ш̣н̣а е пълна глупост. Глупавите хора обаче не са в състояние да си представят как така Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а, приличащ на най-обикновен човек, може да бъде властелин на всеки атом и на гигантската вселенска форма. Най-голямото и най-малкото остават отвъд тяхното разбиране; те не могат да си представят, че форма, подобна на човешката, може да контролира едновременно безкрайното и крайно малкото. В действителност въпреки контрола си над безграничното и ограниченото Той остава настрана от цялото това проявление. Относно неговата йогам аишварам – невъобразима трансцендентална енергия – се казва ясно, че Той контролира безкрайното и крайно малкото и остава настрана от тях. И въпреки че за глупака всичко това е необяснимо и невероятно, чистите предани го приемат, защото знаят, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Затова те изцяло му се отдават и се заемат с Кр̣ш̣н̣а съзнание, предано служене на Бога.

Между имперсоналистите и персоналистите съществуват много спорове във връзка с появата на Бога като човешко същество. Но ако се позовем на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам – авторитетни текстове, от които можем да разберем науката за Кр̣ш̣н̣а, – ще проумеем, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Той не е обикновен човек, въпреки че се появява на Земята като обикновен човек. В Първа песен, първа глава на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.20), когато мъдреците начело с Шаунака разпитват за дейностите на Кр̣ш̣н̣а, те казват:

„Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, заедно с Балара̄ма играеше ролята на обикновено човешко същество и прикрит по този начин, извърши много свръхчовешки дейности.“ Появата на Бога като човек обърква глупаците. Никое човешко същество не може да извърши удивителните дейности, които извършва Кр̣ш̣н̣а, докато е на Земята. Кр̣ш̣н̣а се появява пред баща си и майка си – Васудева и Девакӣ – с четири ръце, но след техните молби се превръща в обикновено дете. Както се казва в Бха̄гаватам (10.3.46), бабхӯва пра̄кр̣тах̣ шишух̣: Той приема образа на обикновено дете, на обикновено човешко същество. Тук отново се подчертава, че човешката поява на Бога е едно от качествата на трансценденталното му тяло. В единайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да покаже четириръката си форма (тенаива рӯпен̣а чатур бхуджена). След като показва тази форма, Кр̣ш̣н̣а, по молба на Арджуна, отново приема първоначалната си човешка форма (ма̄нуш̣ам̇ рӯпам). Без съмнение, тези характерни особености на Върховния не са като на обикновено човешко същество.

Някои се присмиват на Кр̣ш̣н̣а, заразени от Ма̄я̄ва̄дӣ философията, и цитират следния стих от Шрӣмад Бха̄гаватам (3.29.21), за да докажат, че Кр̣ш̣н̣а е просто обикновен човек: Ахам̇ сарвеш̣у бхӯтеш̣у бхӯта̄тма̄вастхитах̣ сада̄ – „Върховният присъства във всяко живо същество“. По-добре да се обърнем към обяснението на този стих, дадено от ваиш̣н̣ава а̄ча̄риите Джӣва Госва̄мӣ и Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, вместо да приемаме тълкуванията на личности, които осмиват Кр̣ш̣н̣а. В обяснението си Джӣва Госва̄мӣ подчертава, че Кр̣ш̣н̣а, чрез своето пълно разширение Парама̄тма̄, Свръхдушата, се намира както в движещите се, така и в неподвижните същества; и ако един начинаещ предан обожава с внимание само арча̄-мӯрти – формата на Бога в храма, – без да почита другите живи същества, неговото обожание е напразно. Има три вида предани на Бога и начинаещият се намира на най-ниското ниво. Той обръща повече внимание на божествената форма в храма, отколкото на другите предани. Затова и Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура изтъква необходимостта да се отърсим от този манталитет. Преданият би трябвало да е наясно, че щом Кр̣ш̣н̣а присъства в сърцето на всекиго като Парама̄тма̄, всяко тяло е въплъщение или храм на Върховния Бог. И както отдава почит на Божия храм, така човек би трябвало да почита и всяко едно тяло, в което обитава Парама̄тма̄. Всеки заслужава съответната почит и никой не бива да бъде пренебрегван.

Редица имперсоналисти осмиват обожанието в храма. Те заявяват: щом като Бог е навсякъде, защо е нужно да се ограничаваме с храмово обожание? Но ако Бог е навсякъде, не е ли Той и в храмовата си форма? Имперсоналистите и персоналистите винаги ще спорят помежду си, но съвършеният предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание знае, че макар Кр̣ш̣н̣а да е Върховната Личност, Той е всепроникващ, както се потвърждава в Брахма сам̇хита̄. Въпреки че е постоянно в личната си обител Голока Вр̣нда̄вана, чрез различните проявления на енергия, чрез пълните си разширения, Бог присъства навсякъде, във всички части на материалното и духовното творение.