TEXT 11

ТЕКСТ 11

Tekstas

Текст

aphalākāṅkṣibhir yajño
vidhi-diṣṭo ya ijyate
yaṣṭavyam eveti manaḥ
samādhāya sa sāttvikaḥ

апхала̄ка̄н̇кш̣ибхир ягьо
видхи-диш̣т̣о я иджяте
яш̣т̣авям евети манах̣
сама̄дха̄я са са̄ттвиках̣

Synonyms

Дума по дума

aphala-ākāṅkṣibhiḥ — tų, kurie netrokšta rezultato sau; yajñaḥ — aukų atnašavimas; vidhi-diṣṭaḥ — pagal šventraščių nurodymus; yaḥ — kuris; ijyate — yra atliekamas; yaṣṭavyam — turi būti atliktas; eva — tikrai; iti — taip; manaḥ — protą; samādhāya — sutelkus; saḥ — jis; sāttvikaḥ — dorybės guṇos.

апхала-а̄ка̄н̇кш̣ибхих̣ – от личности, без стремеж към резултата; ягях̣ – жертвоприношение; видхи-диш̣т̣ах̣ – в съответствие с писанията; ях̣ – която; иджяте – се извършва; яш̣т̣авям – трябва да се извърши; ева – несъмнено; ити – така; манах̣ – ума; сама̄дха̄я – като се установи; сах̣ – то; са̄ттвиках̣ – в гун̣ата на доброто.

Translation

Превод

Iš aukų – tos, kurios atnašaujamos vadovaujantis šventraščių nurodymais, iš pareigos ir netrokštant jokio atpildo, yra dorybės guṇos.

От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.

Purport

Пояснение

KOMENTARAS: Daugeliu atvejų aukojama turint tam tikrą tikslą, tačiau posmas sako, kad aukoti reikia neturint slaptų norų. Aukoti reikia tik iš pareigos. Pažvelkime, pavyzdžiui, į šventyklose ir bažnyčiose atliekamas apeigas. Paprastai jos atliekamos, ieškant materialios naudos, tačiau tokio pobūdžio apeigos nepriskirtinos dorybės guṇai. Į šventyklą ar bažnyčią reikėtų eiti jaučiant pareigą išreikšti pagarbą Aukščiausiajam Dievo Asmeniui ir paaukoti Jam gėlių bei maisto. Dauguma mano, kad beprasmiška lankyti šventyklą vien tam, kad garbintum Dievą. Tačiau šventraščiai nerekomenduoja garbinti Viešpatį dėl materialios naudos. Šventyklą reikia lankyti, kad išreikštume pagarbą Dievybei. Pagarbos reiškimas Dievybei pakylės žmogų iki dorybės guṇos. Kiekvieno civilizuoto žmogaus pareiga – paklusti šventraščių priesakams ir reikšti pagarbą Aukščiausiajam Dievo Asmeniui.

Обща тенденция е да се принасят жертви с някаква користна цел, но тук се казва, че жертвоприношението трябва да се извършва без подобно желание. То трябва да се изпълнява от чувство за дълг. Да вземем за пример ритуалите в храмовете и църквите. Обикновено те преследват материална изгода и не са в гун̣ата на доброто. Би трябвало да се отива в храма или църквата от чувство за дълг, да се отдава почит на Върховната Божествена Личност, да се предлагат цветя и храна, без да се очаква материална изгода. Всички мислят, че няма полза да ходят в храма само за да обожават Бога. Но обожаването за материални облаги не се препоръчва в писанията. Човек би трябвало да отива само за да отдаде почитта си. Това ще го постави в гун̣ата на доброто. Дълг на всеки цивилизован човек е да следва наставленията на писанията и да почита Върховната Божествена Личност.