TEXT 7
ТЕКСТ 7
Texte
Текст
vijitātmā jitendriyaḥ
sarva-bhūtātma-bhūtātmā
kurvann api na lipyate
виджита̄тма̄ джитендриях̣
сарва-бхӯта̄тма-бхӯта̄тма̄
курванн апи на липяте
Synonyms
Дума по дума
yoga-yuktaḥ: engagé dans le service de dévotion; viśuddha-ātmā: une âme purifiée; vijita-ātmā: maître de soi; jita-indriyaḥ: ayant vaincu les sens; sarva-bhūta: envers tous les êtres; ātma-bhūta-ātmā: compatissant; kurvan api: bien qu’il agisse; na: jamais; lipyate: n’est enchaîné.
йога-юктах̣ – заета в предано служене; вишуддха-а̄тма̄ – една пречистена душа; виджита-а̄тма̄ – себеовладяна; джита-индриях̣ – победила сетивата; сарва-бхӯта – към всички живи същества; а̄тма-бхӯта-а̄тма̄ – състрадателна; курван апи – въпреки че действа; на – никога; липяте – е обвързана.
Translation
Превод
Celui qui est une âme pure, qui œuvre avec dévotion et maîtrise ses sens et son mental, aime tout le monde et est aimé de tous. Bien que toujours actif, jamais ses actes ne le lient.
Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.
Purport
Пояснение
Celui qui suit le sentier de la libération par la voie de la conscience de Kṛṣṇa est aimé de tous les êtres et tous lui sont chers. Le dévot voit tous les êtres en relation avec Dieu à la manière de branches et de feuilles qui ne sauraient exister indépendamment d’un arbre. Il sait que si l’on arrose les racines d’un arbre, l’eau va nourrir toutes les branches et toutes les feuilles; que si on alimente l’estomac, l’énergie sera distribuée à toutes les parties du corps. De même, en agissant pour le plaisir de Kṛṣṇa, il sert tous les êtres et leur devient très cher. Sa conscience est pure parce qu’il comble tous les êtres et, de ce fait, il est parfaitement maître de son mental. Et parce qu’il est maître de son mental, il est maître de ses sens. Comme son mental s’absorbe constamment dans la pensée de Kṛṣṇa, il ne risque pas de s’éloigner de Lui, ni d’user de ses sens autrement que pour Le servir. Il n’aime entendre que ce qui se rapporte à Kṛṣṇa, ne veut manger que la nourriture offerte à Kṛṣṇa et ne désire aller nulle part où l’on ne puisse Le servir. Aussi peut-on dire qu’il maîtrise ses sens. Or, quiconque maîtrise ses sens ne cause jamais de tort à personne.
On pourrait alors se demander pourquoi Arjuna, qui est conscient de Kṛṣṇa, use de violence sur le champ de bataille. Mais comme l’a fort justement expliqué le deuxième chapitre, c’est en apparence seulement qu’Arjuna porte préjudice à autrui. Puisqu’on ne peut détruire l’âme spirituelle, tous les hommes qui s’apprêtent à combattre préserveront leur individualité après l’anéantissement de leur corps. Du strict point de vue spirituel, personne ne va mourir sur le champ de bataille de Kurukṣetra. Seul changera, selon le désir du Seigneur présent en personne, le « vêtement » des combattants, leur corps matériel. Arjuna ne va donc pas vraiment combattre. Il va simplement, en pleine conscience de Kṛṣṇa, suivre les instructions du Seigneur. Celui qui agit ainsi ne s’empêtre jamais dans les rets du karma.
Този, който е на пътя на освобождението чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание, е много скъп на всяко живо същество и всяко живо същество му е много скъпо. Това се дължи на неговото Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност не може да мисли за нито едно живо същество като за отделено от Кр̣ш̣н̣а, както листата и клоните на едно дърво не са отделени от дървото. Той знае много добре, че ако полива корена на дървото, водата ще стигне до всички клони и листа, или ако дава храна на стомаха, енергията естествено ще се разпространи навсякъде из тялото. Тъй като човекът, който работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е слуга на всички, той е много скъп на всеки. И понеже всеки е доволен от работата му, той е с чисто съзнание. Понеже е с чисто съзнание, умът му е напълно контролиран. И понеже умът му е контролиран, сетивата му също са контролирани. Тъй като умът му е постоянно зает с Кр̣ш̣н̣а, няма вероятност той да бъде отклонен от Кр̣ш̣н̣а; нито да насочи сетивата си към неща, които не са свързани със служенето на Бога. Той не обича да слуша за нищо друго, освен за неща, които се отнасят до Кр̣ш̣н̣а; не обича да се храни с нищо, което не е предложено на Кр̣ш̣н̣а; и не желае да ходи никъде, ако това не е за Кр̣ш̣н̣а. Ето защо сетивата му са контролирани. Човек с контролирани сетива не може да навреди никому. Някой може да запита: „Защо тогава в битката Арджуна извършва насилие спрямо другите? Той не е ли в Кр̣ш̣н̣а съзнание?“. В действителност само изглежда, че Арджуна извършва насилие, защото, както вече бе обяснено във втора глава, всички личности на бойното поле ще продължат да живеят индивидуално, тъй като душата не може да бъде убита. Тоест в духовно отношение на бойното поле Курукш̣етра не е бил убит никой. Там по заповед на Кр̣ш̣н̣а, който присъства лично, се извършва само смяна на „дрехите“. Така че, докато се сражава на бойното поле Курукш̣етра, Арджуна в действителност не се сражава; той просто изпълнява заповедите на Кр̣ш̣н̣а в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност никога не се обвързва с резултата от работата си.