TEXT 1
ТЕКСТ 1
Tekst
Текст
imaṁ vivasvate yogaṁ
proktavān aham avyayam
vivasvān manave prāha
manur ikṣvākave ’bravīt
имам̇ вивасвате йогам̇
проктава̄н ахам авяям
вивасва̄н манаве пра̄ха
манур икш̣ва̄каве 'бравӣт
Synonyms
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca — Jumala Kõrgeim Isiksus ütles; imam — seda; vivasvate — päikesejumalale; yogam — teadust elusolendi suhetest Kõigekõrgemaga; proktavān — juhendasin; aham — Mina; avyayam — hävitamatu; vivasvān — Vivasvān (päikesejumala nimi); manave — inimkonna esiisale (Vaivasvatale); prāha — jutustas; manuḥ — inimkonna esiisa; ikṣvākave — kuningas Ikṣvākule; abravīt — ütles.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; имам – това; вивасвате – на бога на Слънцето; йогам – науката за връзката на човек с Върховния; проктава̄н – предадох; ахам – Аз; авяям – нетленна; вивасва̄н – Вивасва̄н (име на бога на Слънцето); манаве – на бащата на човечеството (на име Ваивасвата); пра̄ха – разказах; манух̣ – бащата на човечеството; икш̣ва̄каве – на цар Икш̣ва̄ку; абравӣт – каза.
Translation
Превод
Jumala Kõrgeim Isiksus, Śrī Kṛṣṇa ütles: Mina õpetasin seda hävitamatut joogateadust päikesejumal Vivasvānile. Tema andis need teadmised edasi inimkonna esiisale Manule, kes omakorda õpetas seda teadust Ikṣvākule.
Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: Аз разкрих на бога на Слънцето Вивасва̄н тази вечна наука за йога, Вивасва̄н я предаде на Ману – бащата на човечеството, а Ману на свой ред я предаде на Икш̣ва̄ку.
Purport
Пояснение
Selles värsis räägitakse „Bhagavad-gītā" ajaloost alates kaugetest aegadest, kui „Bhagavad-gītā" jutustati esmalt Päikese ja seejärel kõikide teiste planeetide kuninglikele suguvõsadele. Kõikide planeetide kuningate ülesandeks on kaitsta oma planeedi elanikke ning seepärast on troonihoidjale kohustuslik mõista „Bhagavad-gītā" teadust, et olla võimeline juhtima kodanikke ja kaitsma neid iha materiaalsetesse köidikutesse langemise eest. Inimelu on mõeldud vaimsete teadmiste arendamiseks igavestes suhetes Jumala Kõrgeima Isiksusega ning kõikide riikide ja planeetide võimuorganite juhid on kohustatud andma neid teadmisi edasi oma kodanikele hariduse, kultuuri ja pühendumuse näol. Teisisõnu öeldes on kõikide riikide täidesaatvate organite juhtide ülesanne levitada teadust Kṛṣṇa teadvusest nii, et inimesed, omades seda suurt teadust, suudaksid edukalt käia õiget teed, kasutades nõnda ära inimkehas sündimise poolt pakutavad võimalused.
Тук е изложена историята на Бхагавад-гӣта̄, която в дълбока древност е била предадена първо на бога на Слънцето, а после на царете на всички планети. Основен дълг на царете е да защитават поданиците си; те трябва да усвоят науката на Бхагавад-гӣта̄, за да могат да управляват хората и да ги предпазват от материалното робство на похотта. Човешкият живот е предназначен за развитие на духовно знание във вечна връзка с Върховната Божествена Личност и управляващите на всички държави и планети са длъжни да посочват това предназначение на поданиците си със средствата на образованието, културата и предаността. С други думи, правителствата трябва да спомагат за разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че с помощта на тази велика наука хората да използват правилно човешката форма на живот.
Käesoleval ajastul tuntakse päikesejumalat Vivasvānina, Päikese (mis on kõikide universumi planeetide alge) kuningana. „Brahma-saṁhitās" (5.52) öeldakse:
В тази епоха богът на Слънцето, от което произлизат всички планети в слънчевата система, е известен под името Вивасва̄н. В Брахма сам̇хита̄ (5.52) се казва:
rājā samasta-sura-mūrtir aśeṣa-tejāḥ
yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Brahmā ütles: „Lubage mul kummardada Jumala Kõrgeima Isiksuse, Govinda [Kṛṣṇa] ees, kes on kõige alge ning kelle korralduse kohaselt Päike, mis on kõikide planeetide kuningas, omab tohutut võimu ja kuumust. Päike esindab Jumala silma ning ta liigub oma orbiidil vastavalt Jumala tahtele."
„Покланям се – казва Брахма̄ – на Върховната Божествена Личност, Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който е изначалната личност и по чиято заповед Слънцето, царят на всички планети, излъчва огромна сила и топлина. Слънцето символизира окото на Бога и се движи в орбитата си по неговата воля.“
Päike on kõikide planeetide kuningas, mille valitsejaks on päikesejumal (praegusel hetkel nimega Vivasvān) ning mis omab kontrolli kõikide teiste planeetide üle, varustades neid soojuse ja valgusega. Ta pöörleb Kṛṣṇa korralduste kohaselt ning Vivasvān oli algselt esimene Jumal Kṛṣṇa õpilane, kellele anti mõistmine „Bhagavad-gītāst". Seega pole „Gītā" mõni tähtsusetu ilmaliku õpetlase poolt kirjutatud spekulatiivne traktaat, vaid mäletamatutest aegadest meieni jõudnud autoriteetne teadmiste raamat.
Слънцето е царят на планетите, а богът на Слънцето Вивасва̄н е повелител на слънчевата планета, която контролира останалите планети, като им предоставя топлина и светлина. Слънцето се върти в орбита по заповед на Кр̣ш̣н̣а; Бог Кр̣ш̣н̣а прави Вивасва̄н свой пръв ученик и му предава науката на Бхагавад-гӣта̄. Така че Гӣта̄ не е философски трактат, предназначен за незначителни светски учени, а авторитетна книга, в която е изложено знание, идващо от незапомнени времена.
„Mahābhāratas" („Śānti-parva" 348.51 – 52) räägitakse meile „Gītā" ajaloost järgmist:
В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти-парва, 348.51 – 52) за произхода на Гӣта̄ се казва следното:
vivasvān manave dadau
manuś ca loka-bhṛty-arthaṁ
sutāyekṣvākave dadau
ikṣvākuṇā ca kathito
vyāpya lokān avasthitaḥ
вивасва̄н манаве дадау
мануш ча лока-бхр̣тй-артхам̇
сута̄йекш̣ва̄каве дадау
икш̣ва̄кун̣а̄ ча катхито
вя̄пя лока̄н авастхитах̣
„Tretā-yugana tuntud ajastu algul andis Vivasvān need teadmised suhetest Kõigekõrgemaga edasi Manule. Manu, inimkonna esiisa, andis need teadmised edasi oma pojale Mahārāja Ikṣvākule, planeet Maa kuningale ning Raghu dünastia – dünastia, milles sündis Jumal Rāmacandra – esiisale." Seega on „Bhagavad-gītā" inimühiskonnas eksisteerinud Mahārāja Ikṣvāku valitsemisajast.
„В началото на Трета̄-юга науката за връзката с Върховния Бог беше предадена от Вивасва̄н на Ману. Ману, прародителят на човечеството, я предаде на сина си Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, цар на тази планета и основател на династията Рагху, в която се появява Бог Ра̄мачандра.“ Следователно Бхагавад-гӣта̄ съществува в човешкото общество от времето на Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку.
Käesolevaks hetkeks on möödunud kali ajastu, mis kestab 432 000 aastat, esimesed viis tuhat aastat. Sellele ajastule eelnes dvāpara-yuga, mis kestis 800 000 aastat, millele omakorda eelnes tretā-yuga, mis kestis 1 200 000 aastat. Seega umbes 2 005 000 aastat tagasi andis Manu „Bhagavad- gītā" teadmised edasi oma pojale ja õpilasele Mahārāja Ikṣvākule, selle planeedi kuningale. Praegu valitseva Manu eluajaks arvestatakse umbkaudu 305 300 000 aastat, millest 120 400 000 on praeguseks hetkeks möödunud. Arvestades, et enne Manu sündimist jutustas Jumal „Bhagavad-gītā" Oma õpilasele, päikesejumal Vivasvānile, võib öelda, et „Gītā" jutustati vähemalt 120 400 000 aastat tagasi. Inimühiskonnas on „Bhagavad-gītā" eksisteerinud umbes kaks miljonit aastat. Jumal jutustas selle uuesti Arjunale umbes viis tuhat aastat tagasi. Selline on hinnang „Gītā" ajaloole teose enda ja selle jutustaja, Jumal Śrī Kṛṣṇa poolt. „Gītā" jutustati päikesejumal Vivasvānile, kuna ka tema on kṣatriya ning kuna ta on kõikide kṣatriyate isa. Kõik kṣatriyad on päikesejumala järglased ehk sūrya-vaṁśa kṣatriyad. Kuid olles jutustatud Jumala Kõrgeima Isiksuse Enda poolt, on „Bhagavad-gītā" võrdväärne „Vedadega" ning seetõttu on need teadmised apauruṣeya ehk üleinimlikud. Ning kuna „Vedade" juhendusi tuleb aktsepteerida nii nagu need on, ilma igasuguste omapoolsete tõlgitsusteta, tuleb ka „Bhagavad- gītāt" aktsepteerida ilma igasuguste ilmalike tõlgitsusteta. Ilmalikud vaidlejad võivad spekuleerida „Gītā" teemadel igaüks omal moel, kuid siis pole see enam „Bhagavad-gītā" nii nagu see on. „Bhagavad-gītāt" tuleb võtta sellisena nagu see on, lähtudes teadmiste edasiandmise õpilasjärgnevusahelast, ning antud värsis öeldakse, et Jumal andis „Gītā" teadmised edasi päikesejumalale, päikesejumal oma pojale Manule ning Manu oma pojale Ikṣvākule.
В момента са изминали пет хиляди години от началото на Кали-юга, която продължава 432 000 години. Преди това е била Два̄пара-юга (800 000 години), а преди нея – Трета̄-юга (1 200 000 години). Тоест преди около 2 005 000 години Ману разказва Бхагавад-гӣта̄ на своя ученик и син Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, царя на Земята. Епохата на сегашния Ману се изчислява на 305 300 000 години, от които 120 400 000 години вече са отминали. Ако приемем, че преди раждането на Ману Гӣта̄ е била разказана от Върховния Бог на неговия ученик, бога на Слънцето – Вивасва̄н, то по една приблизителна преценка става ясно, че Гӣта̄ съществува най-малко отпреди 120 400 000 години, а на човешкото общество тя е известна поне от два милиона години. Тя е разказана отново от Господ на Арджуна преди около пет хиляди години. Такава е приблизителната датировка на Гӣта̄ според самата книга и според нейния разказвач, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тя е разкрита пред бога на Слънцето – Вивасва̄н, защото той е кш̣атрия и прародител на всички кш̣атрии, които са негови потомци, сӯря-вам̇ша кш̣атрии. Тъй като Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Върховната Божествена Личност, тя не се отличава от Ведите и знанието в нея е апауруш̣ея, свръхчовешко. Ведическите наставления се приемат такива, каквито са, без човешки тълкувания; би трябвало и Гӣта̄ да се приема такава, каквато е, без да се подлага на светско тълкувание. Светските личности могат да разясняват Гӣта̄ посвоему, но това няма да е истинската Бхагавад-гӣта̄. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ трябва да се възприема така, както е предадена по ученическата приемственост. Тук се описва, че Господ я разказва на бога на Слънцето; той от своя страна я предава на Ману, а Ману – на сина си Икш̣ва̄ку.