Text 78
ТЕКСТ 78
Texto
Текст
pradhāna-puruṣeśvaram
brahma dhārayamāṇasya
trayo lokāś cakampire
прадха̄на-пуруш̣ешварам
брахма дха̄раяма̄н̣ася
трайо лока̄ш чакампире
Palabra por palabra
Дума по дума
ādhāram — reposo; mahat-ādīnām — de todo el conjunto de la materia, conocido con el nombre de mahat-tattva; pradhāna — el principal; puruṣa-īśvaram — amo de todas las entidades vivientes; brahma — el Brahman Supremo, la Personalidad de Dios; dhārayamāṇasya — habiendo recibido en su corazón; trayaḥ — los tres sistemas planetarios; lokāḥ — todos los planetas; cakampire — comenzaron a temblar.
а̄дха̄рам – убежище; махат-а̄дӣна̄м – на материалната съвкупност, наречена махат-таттва; прадха̄на – главния; пуруш̣а-ӣшварам – господар на всички живи същества; брахма – Върховния Брахман, Божествената Личност; дха̄раяма̄н̣ася – пленил в сърцето си; траях̣ – трите планетни системи; лока̄х̣ – всички планети; чакампире – затрепериха.
Traducción
Превод
Cuando Dhruva Mahārāja capturó de este modo a la Suprema Personalidad de Dios, que es el refugio de toda la creación material y el amo de todas las entidades vivientes, los tres mundos comenzaron a temblar.
Когато Дхрува Маха̄ра̄джа плени по този начин Върховната Божествена Личност – средоточие на съвкупното материално творение и господар на всички живи създания, – трите свята затрепериха.
Significado
Пояснение
En este verso es particularmente significativa la palabra brahma. Brahman se refiere al que, además de ser el más grande, tiene la potencia de expandirse sin límites. ¿Cómo pudo Dhruva Mahārāja capturar al Brahman en su corazón? Jīva Gosvāmī responde muy acertadamente a esta pregunta diciendo que la Suprema Personalidad de Dios es el origen del Brahman, pues en Él está incluido todo lo material y lo espiritual, y por lo tanto, no puede haber nada que sea más grande que Él. El Dios Supremo dice también en el Bhagavad-gītā: «Yo soy el lugar en que reposa el Brahman». Hay muchas personas, y en especial los filósofos māyāvādīs, que consideran que el Brahman es lo más grande, la sustancia que se extiende por todas partes; pero según este verso y otras Escrituras védicas, como el Bhagavad-gītā, el Brahman reposa en la Suprema Personalidad de Dios, de la misma manera que la luz del sol reposa en el globo solar. Śrīla Jīva Gosvāmī, por consiguiente, dice que la forma trascendental del Señor es la semilla de toda grandeza, y, en consecuencia, el Brahman Supremo. Con el Brahman Supremo en su corazón, Dhruva Mahārāja se volvió más pesado que lo más pesado; esa fue la razón que todo temblase, tanto en los tres mundos como en el mundo espiritual.
В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата брахма. Брахман означава не просто най-великия, но този, който може да разпростира своята същност до безкрай. Как Дхрува Маха̄ра̄джа успял да плени Брахман в сърцето си? Джӣва Госва̄мӣ дава много изчерпателен отговор на този въпрос. Той казва, че Върховната Божествена Личност е източникът на Брахман, защото тя прониква във всичко материално и духовно и по тази причина нищо не може да я превъзхожда. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това чрез думите на самата Върховна Божествена Личност: „Аз съм основата на Брахман“. Мнозина, и особено философите ма̄я̄ва̄дӣ, смятат Брахман за най-великия, за всепроникващата субстанция, но Бхагавад-гӣта̄ и останалите ведически произведения, както и настоящата строфа, утвърждават, че основа, или първоизточник на Брахман, е Върховната Божествена Личност, както планетата Слънце е източник на слънчевата светлина. Ето защо Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ пише, че тъй като трансценденталната форма на Върховния Бог е източникът на всичко велико, Богът е Върховният Брахман. И понеже в сърцето на Дхрува Маха̄ра̄джа се намирал самият Върховен Брахман, Дхрува станал неимоверно тежък и трите материални свята, както и духовният свят, започнали да треперят.
El mahat-tattva, la totalidad conjunta de la creación material, debe ser considerado el fin último de todos los universos, y, al mismo tiempo, de todas las entidades vivientes que los habitan. El Brahman es el lugar de reposo del mahat-tattva, que incluye a todas las entidades materiales y espirituales. A este respecto se explica que el Brahman Supremo, la Personalidad de Dios, es a la vez el amo de pradhāna y de puruṣa. Pradhāna es la materia sutil, como por ejemplo el éter. Puruṣa son las entidades vivientes, chispas espirituales enredadas en esa existencia material sutil. Pradhāna y puruṣa pueden definirse también como parā prakṛti y aparā prakṛti, como se explica en el Bhagavad-gītā. Kṛṣṇa, siendo el controlador de ambas prakṛtis, es, a la vez, el amo de pradhāna y de puruṣa. En los himnos védicos también se explica que el Brahman Supremo es antaḥ-praviṣṭaḥ śāstā, lo cual indica que la Suprema Personalidad de Dios lo controla todo y entra en todo. Esto se confirma en la Brahma-saṁhitā (5.35): aṇḍāntara-stha-paramāṇu-cayāntara-stham: Él ha entrado tanto en los universos como en el átomo. En el Bhagavad-gītā (10.42), Kṛṣṇa dice también: viṣṭabhyāham idaṁ kṛtsnam: La Suprema Personalidad de Dios entra en todo y lo controla todo. Dhruva Mahārāja, por la relación constante con la Personalidad Suprema en su corazón, llegó a ser igual al más grande, el Brahman. Debido a esa relación, llegó a ser el más pesado, e hizo temblar el universo entero. En conclusión, las actividades de una persona que se concentre siempre en la forma trascendental de Kṛṣṇa en su corazón, pueden causar el más profundo asombro en el mundo entero. Como se confirma en el Bhagavad-gītā (6.47), esa es la perfección de la práctica del yoga: yoginām api sarveṣām: De todos los yogīs, el bhakti-yogī, que siempre piensa en Kṛṣṇa en el corazón y se ocupa en Su servicio amoroso trascendental, es el más elevado. Los yogīs comunes pueden exhibir las maravillosas actividades materiales conocidas con el nombre de aṣṭa-siddhi, es decir, las ocho clases de perfección yóguica, pero el devoto puro del Señor puede superar todas esas perfecciones; sus actividades pueden hacer que el universo entero tiemble.
Махат-таттва, съвкупното материално творение, е окончателното убежище, в което по време на унищожението потъват всички вселени заедно с живите същества, които ги населяват. Брахман е средоточието на махат-таттва, която съдържа в себе си всички материални и духовни същности. Във връзка с това в писанията се казва, че Върховният Брахман, Божествената Личност, е господарят както на прадха̄на, така и на пуруш̣а. Прадха̄на е фината материя, например етерът. Пуруш̣а са подобните на духовни искри живи същества, които са пленници на финото материално битие. Прадха̄на и пуруш̣а могат да се назоват и с термините пара̄ пракр̣ти и апара̄ пракр̣ти, използвани в Бхагавад-гӣта̄. Кр̣ш̣н̣а управлява и двете пракр̣ти, затова се казва, че е господар на прадха̄на и на пуруш̣а. В един от ведическите химни Върховният Брахман е описан като антах̣-правиш̣т̣ах̣ ша̄ста̄. Това означава, че Върховната Божествена Личност управлява всичко и прониква във всичко. Брахма сам̇хита̄ (5.35) потвърждава тази истина и дава още по-изчерпателно обяснение: ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам – Върховният Бог влиза не само във вселените, но и в атомите. В Бхагавад-гӣта̄ (10.42) Кр̣ш̣н̣а също посочва: виш̣т̣абхя̄хам идам̇ кр̣тснам. Върховната Божествена Личност управлява всичко, като прониква във всичко. В сърцето си Дхрува Маха̄ра̄джа постоянно общувал с Върховната Божествена Личност и съвсем естествено, благодарение на съприкосновението си с нея, придобил нейните качества, качествата на най-великия, на Брахман. Така той станал неимоверно тежък и цялата вселена затреперила под тежестта му. И така, човек, чието съзнание постоянно е съсредоточено върху трансценденталната форма на Кр̣ш̣н̣а, може да изуми целия свят с делата си. Тази пълна съсредоточеност върху Кр̣ш̣н̣а е съвършенството на всички занимания с йога, утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (6.47): йогина̄м апи сарвеш̣а̄м – от всички йогӣ най-велики са бхакти йогӣте, които в сърцето си постоянно мислят за Кр̣ш̣н̣а и му отдават трансцендентално любовно служене. Обикновените йогӣ могат да вършат чудеса, демонстрирайки необичайни материални способности, наречени аш̣т̣а-сиддхи (осем вида йогийски съвършенства), ала чистият предан на Бога се издига далече над тези съвършенства, като извършва дела, които са в състояние да накарат цялата вселена да потрепери.