Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.78

В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата брахма. Брахман означава не просто най-великия, но този, който може да разпростира своята същност до безкрай. Как Дхрува Маха̄ра̄джа успял да плени Брахман в сърцето си? Джӣва Госва̄мӣ дава много изчерпателен отговор на този въпрос. Той казва, че Върховната Божествена Личност е източникът на Брахман, защото тя прониква във всичко материално и духовно и по тази причина нищо не може да я превъзхожда. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това чрез думите на самата Върховна Божествена Личност: „Аз съм основата на Брахман“. Мнозина, и особено философите ма̄я̄ва̄дӣ, смятат Брахман за най-великия, за всепроникващата субстанция, но Бхагавад-гӣта̄ и останалите ведически произведения, както и настоящата строфа, утвърждават, че основа, или първоизточник на Брахман, е Върховната Божествена Личност, както планетата Слънце е източник на слънчевата светлина. Ето защо Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ пише, че тъй като трансценденталната форма на Върховния Бог е източникът на всичко велико, Богът е Върховният Брахман. И понеже в сърцето на Дхрува Маха̄ра̄джа се намирал самият Върховен Брахман, Дхрува станал неимоверно тежък и трите материални свята, както и духовният свят, започнали да треперят.

Махат-таттва, съвкупното материално творение, е окончателното убежище, в което по време на унищожението потъват всички вселени заедно с живите същества, които ги населяват. Брахман е средоточието на махат-таттва, която съдържа в себе си всички материални и духовни същности. Във връзка с това в писанията се казва, че Върховният Брахман, Божествената Личност, е господарят както на прадха̄на, така и на пуруш̣а. Прадха̄на е фината материя, например етерът. Пуруш̣а са подобните на духовни искри живи същества, които са пленници на финото материално битие. Прадха̄на и пуруш̣а могат да се назоват и с термините пара̄ пракр̣ти и апара̄ пракр̣ти, използвани в Бхагавад-гӣта̄. Кр̣ш̣н̣а управлява и двете пракр̣ти, затова се казва, че е господар на прадха̄на и на пуруш̣а. В един от ведическите химни Върховният Брахман е описан като антах̣-правиш̣т̣ах̣ ша̄ста̄. Това означава, че Върховната Божествена Личност управлява всичко и прониква във всичко. Брахма сам̇хита̄ (5.35) потвърждава тази истина и дава още по-изчерпателно обяснение: ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам – Върховният Бог влиза не само във вселените, но и в атомите. В Бхагавад-гӣта̄ (10.42) Кр̣ш̣н̣а също посочва: виш̣т̣абхя̄хам идам̇ кр̣тснам. Върховната Божествена Личност управлява всичко, като прониква във всичко. В сърцето си Дхрува Маха̄ра̄джа постоянно общувал с Върховната Божествена Личност и съвсем естествено, благодарение на съприкосновението си с нея, придобил нейните качества, качествата на най-великия, на Брахман. Така той станал неимоверно тежък и цялата вселена затреперила под тежестта му. И така, човек, чието съзнание постоянно е съсредоточено върху трансценденталната форма на Кр̣ш̣н̣а, може да изуми целия свят с делата си. Тази пълна съсредоточеност върху Кр̣ш̣н̣а е съвършенството на всички занимания с йога, утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (6.47): йогина̄м апи сарвеш̣а̄м – от всички йогӣ най-велики са бхакти йогӣте, които в сърцето си постоянно мислят за Кр̣ш̣н̣а и му отдават трансцендентално любовно служене. Обикновените йогӣ могат да вършат чудеса, демонстрирайки необичайни материални способности, наречени аш̣т̣а-сиддхи (осем вида йогийски съвършенства), ала чистият предан на Бога се издига далече над тези съвършенства, като извършва дела, които са в състояние да накарат цялата вселена да потрепери.