Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.77
Деванагари
सर्वतो मन आकृष्य हृदि भूतेन्द्रियाशयम् ।
ध्यायन्भगवतो रूपं नाद्राक्षीत्किञ्चनापरम् ॥ ७७ ॥
ध्यायन्भगवतो रूपं नाद्राक्षीत्किञ्चनापरम् ॥ ७७ ॥
Стих
сарвато мана а̄кр̣ш̣я
хр̣ди бхӯтендрия̄шаям
дхя̄ян бхагавато рӯпам̇
на̄дра̄кш̣ӣт кин̃чана̄парам
хр̣ди бхӯтендрия̄шаям
дхя̄ян бхагавато рӯпам̇
на̄дра̄кш̣ӣт кин̃чана̄парам
Дума по дума
сарватах̣ — във всяко отношение; манах̣ — ум; а̄кр̣ш̣я — съсредоточавайки; хр̣ди — в сърцето; бхӯта-индрия-а̄шаям — убежище на сетивата и на сетивните обекти; дхя̄ян — медитирайки; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; рӯпам — върху формата; на адра̄кш̣ӣт — не виждаше; кин̃чана — нищо; апарам — друго.
Превод
Той напълно овладя сетивата си и обектите им и по този начин успя да съсредоточи ума си върху формата на Върховната Божествена Личност, без да се отклонява към нищо друго.
Пояснение
В тази строфа са изложени принципите на йогийската медитация. Човек трябва да съсредоточи ума си върху формата на Върховната Божествена Личност, без да отклонява вниманието си към никакъв друг обект. Той не може да медитира върху нещо безличностно. Както се обяснява в Бхагавад-гӣта̄, подобни опити са безсмислено трудни и затова са напразно загубено време.