Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.79
Деванагари
यदैकपादेन स पार्थिवार्भक
स्तस्थौ तदङ्गुष्ठनिपीडिता मही ।
ननाम तत्रार्धमिभेन्द्रधिष्ठिता
तरीव सव्येतरत: पदे पदे ॥ ७९ ॥
स्तस्थौ तदङ्गुष्ठनिपीडिता मही ।
ननाम तत्रार्धमिभेन्द्रधिष्ठिता
तरीव सव्येतरत: पदे पदे ॥ ७९ ॥
Стих
ядаика-па̄дена са па̄ртхива̄рбхакас
тастхау тад-ан̇гуш̣т̣ха-нипӣд̣ита̄ махӣ
нана̄ма татра̄рдхам ибхендра-дхиш̣т̣хита̄
тарӣва савйетаратах̣ паде паде
тастхау тад-ан̇гуш̣т̣ха-нипӣд̣ита̄ махӣ
нана̄ма татра̄рдхам ибхендра-дхиш̣т̣хита̄
тарӣва савйетаратах̣ паде паде
Дума по дума
яда̄ — когато; ека — на един; па̄дена — крак; сах̣ — Дхрува Маха̄ра̄джа; па̄ртхива — на царя; арбхаках̣ — дете; тастхау — остана да стои; тат-ан̇гуш̣т̣ха — палецът на крака му; нипӣд̣ита̄ — под натиска; махӣ — Земята; нана̄ма — се наклони; татра — тогава; ардхам — наполовина; ибха-индра — царят на слоновете; дхиш̣т̣хита̄ — разположен; тарӣ ива — като лодка; савя-итаратах̣ — наляво-надясно; паде паде — на всяка крачка.
Превод
Понеже царският син Дхрува Маха̄ра̄джа продължаваше да стои неподвижно на един крак, натискът на палеца на крака му накара Земята да се наклони наполовина, както с всяка своя стъпка слонът разлюлява лодката ту на една, ту на друга страна.
Пояснение
В тази строфа особено важно е словосъчетанието па̄ртхива̄рбхаках̣ – „царският син“. Когато Дхрува Маха̄ра̄джа бил у дома си, той нямал право да седне на коленете на царя, въпреки че му бил роден син. Но когато чрез предано служене постигнал съвършенство в себепознанието, под натиска на палеца на крака му цялата Земя се разклатила. Тази случка ясно показва разликата между обикновеното съзнание и Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Дори царският син може да бъде отблъснат от своя баща, ако има обикновено съзнание, но когато в сърцето си осъзнае Кр̣ш̣н̣а до съвършенство, същата личност може да наклони цялата Земя с палеца на крака си.
Някой ще възрази: Но как Дхрува Маха̄ра̄джа, който не успял да се покачи дори на коленете на баща си, могъл да разклати цялата Земя? Този довод не е особено състоятелен. Образованите хора не го приемат, защото той е пример за логиката от типа нагна-ма̄тр̣ка̄. По силата на тази логика човек може да заключи, че щом майка му се е родила гола, тя и сега трябва да ходи гола. Вероятно мащехата на Дхрува Маха̄ра̄джа разсъждавала по същия начин: щом тя могла да му забрани да се покатери на бащините си колене, как той успял да извърши такива необикновени подвизи, че да разклати Земята? Суручи трябва да е била много удивена, когато научила, че благодарение на непрекъснатата си концентрация върху Божествената Личност Дхрува Маха̄ра̄джа накарал Земята да пропадне, както под тежестта на слона лодката потъва във водата.