Text 21
ТЕКСТ 21
Texto
Текст
yā yajña-śālāsu na dhūma-vartmabhiḥ
tad-anna-tṛptair asu-bhṛdbhir īḍitā
avyakta-liṅgā avadhūta-sevitāḥ
я̄ ягя-ша̄ла̄су на дхӯма-вартмабхих̣
тад-анна-тр̣птаир асу-бхр̣дбхир ӣд̣ита̄
авякта-лин̇га̄ авадхӯта-севита̄х̣
Palabra por palabra
Дума по дума
mā — no son; vaḥ — tuyas; padavyaḥ — opulencias; pitaḥ — ¡oh, padre!; asmat-āsthitāḥ — que nosotros poseemos; yāḥ — las cuales (opulencias); yajña-śālāsu — en el fuego de sacrificio; na — no; dhūma-vartmabhiḥ — por el sendero de los sacrificios; tat-anna-tṛptaiḥ — satisfechos con el alimento del sacrificio; asu-bhṛdbhiḥ — satisfaciendo las necesidades físicas; īḍitāḥ — alabados; avyakta-liṅgāḥ — de causa no manifiesta; avadhūta-sevitāḥ — obtenidas por las almas autorrealizadas.
ма̄ – не са; вах̣ – твои; падавях̣ – богатства; питах̣ – о, татко; асмат-а̄стхита̄х̣ – притежавани от нас; я̄х̣ – които (богатства); ягя-ша̄ла̄су – в жертвения огън; на – не; дхӯма-вартмабхих̣ – чрез извършване на жертвоприношения; тат-анна-тр̣птаих̣ – удовлетворени от храните, принесени в жертва; асу-бхр̣дбхих̣ – задоволяващи телесните си потребности; ӣд̣ита̄х̣ – възхвалявани; авякта-лин̇га̄х̣ – чиято причина е непроявена; авадхӯта-севита̄х̣ – достигано от себепозналите се души.
Traducción
Превод
Mi querido padre, ni tú ni tus aduladores pueden siquiera imaginar la opulencia que nosotros poseemos, pues lo que les interesa a quienes se ocupan en actividades fruitivas mediante la ejecución de grandes sacrificios, es satisfacer las necesidades del cuerpo comiendo alimentos ofrecidos en sacrificio. Con solo desearlo, podemos manifestar nuestras opulencias; solo las grandes personalidades, que son almas renunciadas y autorrealizadas pueden lograr esto.
О, татко, нито ти, нито твоите ласкатели могат да разберат богатствата, които притежаваме ние, защото тези, които извършват внушителни жертвоприношения за лична изгода, мислят само как да удовлетворят тялото си с храната, предложена като жертва. Но ние можем да проявим богатствата си, стига да пожелаем. На това са способни единствено великите личности, самоотречените, себепозналите се души.
Significado
Пояснение
El padre de Satī tenía la impresión de que él, tanto en prestigio como en opulencia, era muy elevado, y de que había casado a su hija con una persona que, además de pobre, no tenía cultura. Tal vez estuviera pensando que aunque ella era una mujer casta, muy fiel a su esposo, la condición de este era muy de lamentar. Para contrarrestar esos pensamientos, Satī dijo que las personas materialistas, como Dakṣa y sus seguidores, a los que calificó de aduladores ocupados en actividades fruitivas, no podían entender la opulencia de su esposo. La posición de su esposo era distinta. Poseía todas las opulencias, pero no le gustaba mostrarlas. Por lo tanto, esas opulencias eran avyakta, no manifiestas. Pero si fuera necesario, el Señor Śiva, con tan solo desearlo, podría mostrar sus maravillosas opulencias, y esa predicción pronto se cumpliría. La opulencia del Señor Śiva se disfruta en forma de renunciación y amor por Dios, no como una manifestación material de métodos de complacencia de los sentidos. Esas opulencias son propias exclusivamente de personalidades como los Kumāras, Nārada, el Señor Śiva, etc.
Бащата на Сатӣ бил убеден, че е много влиятелен и притежава огромни богатства и че е дал дъщеря си на съпруг, който не само е беден, но и недодялан. Най-вероятно той мислел, че макар дъщеря му да е благочестива съпруга, необикновено вярна на своя съпруг, положението на самия ѝ съпруг е по-скоро жалко. В отговор на това Сатӣ казала, че материалисти като Дакш̣а и неговите привърженици, които са погълнати от плодоносните дейности и раболепничат пред господаря си, не могат да разберат богатствата на съпруга ѝ. Шива се намира на съвсем различно равнище. Той притежава всички възможни богатства, но не обича да ги излага на показ. Затова неговите достояния се наричат авякта, непроявени. Но ако е необходимо, Шива може да демонстрира чудните си богатства веднага щом пожелае. И много скоро това действително щяло да стане, както предсказва настоящата строфа. На богатствата на Шива се наслаждават само ония, които са възпитали у себе си отреченост и са развили любов към Бога. Тези наслаждения са недостъпни за хората, които се стремят да задоволяват материалните си сетива. Подобни богатства не може да притежава никой друг, освен велики личности като Кума̄рите, На̄рада и Шива.
En este verso se censura a los ejecutores de rituales védicos, a los que se ha calificado de dhūma-vartmabhiḥ, «aquellos que se mantienen a base de remanentes de alimento ofrecido en sacrificio». Los alimentos ofrecidos en sacrificio pueden ser de dos clases. La primera es el alimento ofrecido en sacrificios rituales fruitivos, y la segunda, la mejor, es el alimento ofrecido a Viṣṇu. En ambos casos, la Deidad que preside el altar del sacrificio es Viṣṇu, pero el objetivo de los ejecutores de rituales fruitivos es satisfacer a diversos semidioses, para recibir, a cambio, una cierta prosperidad material. Sin embargo, el verdadero sacrificio consiste en satisfacer al Señor Viṣṇu, y los remanentes de esos sacrificios son beneficiosos para el progreso en el servicio devocional. En este verso se censura, por su lentitud, el proceso de elevación mediante la ejecución de sacrificios que no tienen por objetivo a Viṣṇu. En palabras de Viśvanātha Cakravartī, los ejecutores de rituales son como cuervos, porque los cuervos se deleitan comiendo los remanentes de alimentos tirados al cubo de la basura. También Satī censura a todos los brāhmaṇas presentes en el sacrificio.
В настоящата строфа Сатӣ осъжда вършителите на ведически ритуали и обреди. Те са наречени с думата дхӯма-вартмабхих̣ – „хора, преживяващи с остатъците от жертвените храни“. Храната, принесена в жертва, може да бъде два вида. Единият вид се предлага при ритуалните жертвоприношения, извършвани с цел материална изгода, а другият вид е храната, която се предлага на Виш̣н̣у. Въпреки че във всички случаи Виш̣н̣у е главното божество на жертвения олтар, тези, които извършват ритуални обреди, си поставят за цел да удовлетворят едни или други полубогове и в замяна да получат материални облаги. Но истинско жертвоприношение е това, което се извършва, за да бъде удовлетворен Виш̣н̣у, и остатъците от храната, принесена в жертва по време на такова жертвоприношение, подпомагат духовното развитие на човека. Духовното развитие на оня, който извършва жертвоприношения, чиято цел не е Виш̣н̣у, е твърде бавно, затова дадената строфа осъжда подобни жертвени церемонии. Вишвана̄тха Чакравартӣ заявява, че хората, извършващи ведически обреди и ритуали, приличат на гаргите, които охотно ядат остатъците, изхвърлени на боклука. С други думи, Сатӣ осъдила всички бра̄хман̣и, събрали се за жертвоприношението на Дакш̣а.
Tanto si el rey Dakṣa y sus aduladores podían entender la posición del Señor Śiva como si no, Satī quiso hacer comprender a su padre que no debía pensar que su esposo carecía de opulencia. Satī, la devota esposa del Señor Śiva, ofrece toda clase de opulencias materiales a los adoradores de su esposo. Este hecho se explica en el Décimo Canto del Śrīmad-Bhāgavatam. A veces parece que los adoradores del Señor Śiva son más opulentos que los adoradores del Señor Viṣṇu, debido a que Durgā, es decir, Satī, tiene a su cargo la superintendencia de las cosas materiales, y para glorificar a su esposo, puede ofrecer toda opulencia a los adoradores del Señor Śiva, mientras que los adoradores de Viṣṇu buscan la elevación espiritual, razón por la cual a veces su opulencia material disminuye. Estas cuestiones se comentan puntualmente en el Décimo Canto.
Независимо дали цар Дакш̣а и неговите ласкатели били в състояние да разберат положението на Шива, Сатӣ искала да внуши на баща си, че съпругът ѝ не е беден. Като вярна съпруга, Сатӣ дарява хората, които обожават Шива, с всички материални богатства. За това се говори в Десета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Често поклонниците на Шива са по-богати от тези, които почитат Виш̣н̣у, защото Дурга (Сатӣ), управляваща материалните дейности, ги дарява с всякакви материални богатства, за да прослави съпруга си. А поклонниците на Виш̣н̣у си поставят за цел духовното съвършенство и затова много често са лишени от материални богатства. Тези въпроси са обяснени подробно в Десета Песен.